Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4116
гр. Варна, 08.08.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, X – ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на пети август през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 869 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Б.Р.Б. с ЕГН **********,
в качеството му на баща и законен представител на детето Мирослав Бранимиров Р.
с ЕГН **********, родено на ***г. и двамата с адрес:*** и със съдебен адрес:
гр. Варна, бул. „Съборни” № 19А, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника му адв.
Веселин Тодоров срещу М.Д.С. с ЕГН **********
***, осъдителен иск с правно основание
чл. 150 от СК за увеличаване на присъдената в полза на детето Мирослав
месечна издръжка с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. №
10833/2009г. по описа на ВРС, ХVІІІ-ти състав като определения размер на
издръжката от 100 лева да се увеличи на
150 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 22.01.2014г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: с решение по гр.д. № 10833/2009г. на ВРС, ХVІІІ-ти състав
ответницата е осъдена да заплаща издръжка в полза на детето Мирослав в размер
на 100 лв., считано от 01.02.2009г. От този момент е изминал значителен период
от време – 5 години, през който трайно и съществено се изменили условията, при
които е определена. Възрастта на детето е напреднала, а с това и нараснали
необходимите за издръжката му средства. Понастоящем е на 7 години и е ученик в
1-ви клас в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Варна. Във връзка с образованието
му, понастоящем посещава Център за работа с деца – занималня „Знам и мога”,
находящ се в гр. Варна, ул. „Стефан Караджа” № 25, ет. 1, ап. 3. Таксата за
посещение в този център е в размер на 90 лв. седмично, а месечно 360 лв. Бащата
е с непостоянна трудова заетост, като упражнява частна дейност в областта на
строителството, а средномесечния му доход варира между 400-600 лв. При
посрещане нуждите на детето от издръжка намира подкрепа от своите родители. С
постановеното по гр.д. № 10833/2009г. на ВРС, ХVІІІ-ти състав решение, на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК ответницата е лишена от родителски права,
като се е дезинтересирала, както от детето, така и от нуждите и потребностите
му. От момента на присъждане на предходната издръжка по инициирано принудително
изпълнение е предприела изпълнение на малка част от задължението си, след което
не е давала издръжка. Същевременно тя е в трудоспособна възраст; работи в гр.
София, както и в чужбина; не страда от заболявания и няма задължения за
издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. С оглед настъпилите изменения,
както в нуждите на малолетния, така и във възможностите на ответницата, при
променените обстоятелства, заплащането на претендирания размер на издръжката е
във възможностите на майката. Моли за положително произнасяне по предявения
иск.
В отговор на исковата молба депозиран в срока
и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител в лицето на адв. Томина Томова оспорва
предявения иск. Твърди, че размерът на
претендираната издръжка е необосновано завишен и няма възможност да я
предоставя на детето Мирослав.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, страните поддържат заявените позиции по спора.
Дирекция „Социално подпомагане”, гр.
Варна, редовно уведомена по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, изразява писмено
становище за основателност на иска, като счита, че майката има морално
задължение да участва във финансовата издръжка на детето.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от съдържанието
на Удостоверение за раждане № 61661 от 12.06.2006г., издадено въз основа на Акт
за раждане № ІІІ-395, издаден от Община Варна, детето Мирослав Бранимиров Р. е
родено на ***г. от майка М.Д. Кирякова и баща Б.Р.Б..
С влязло в сила на
16.06.2010г. решение, постановено по гр.д. № 10833/2009г. по описа на ВРС, ХVІІІ
– ти състав, ответницата е осъдена да заплаща в полза на детето Мирослав, чрез
неговият баща и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано
от 01.02.2009г., на основание чл. 143, ал. 2 от СК.
От съдържанието на
Служебна бележка изх. № УВД-30-20/17.01.2014г., издадена от Директора на ОУ „Св.
Св. Кирил и Методий”, гр. Варна се установява, че Мирослав Бранимиров Р. е
записан като редовен ученик в І-б клас на ОУ през учебната 2013/2014г. е
посещава редовно учебни занятия.
Видно от служебна
бележка изх. № 1/16.01.2014г., издадена от управителя на ЕТ „Колостан-Съби
Мавродиев”, гр. Варна, Мирослав Р. е посещавал Център за работа с деца –
занималня „Знам и мога”, находящ се в гр. Варна, ул. „Стефан Караджа” № 25, ет.
1, ап. 3 в периода от 02.12.2013г. до 16.01.2014г. От представените копия на
фискални бонове /л. 12 от делото/ се установява, че платената такса за
посещенията в периода от 01.12.2013г. до 15.01.2014г. възлиза общо на 360 лв.
По делото е постъпило
писмо изх. № 33563-3/29.07.2014г. от ТД на НАП, гр. Варна, от което се
установява, че в агенцията няма данни за регистрирани трудови договори на М.Д.С.
за периода след 22.02.2010г.
В хода на делото ищецът
е ангажирал и гласни доказателства в подкрепа на поддържаните тези, чрез
показанията на свидетелката Петя Петкова.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът
му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер,
материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно
изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка
/изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител/.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете
е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка
в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи
възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС
№ 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето
и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.
1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст
и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт
от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители,
както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая ответницата е майка на детето Мирослав,
което понастоящем е на почти 8 години. От присъждане на последната издръжка в
полза на малолетния са изминали над пет години, през което време неминуемо са
настъпили изменения в нуждите на детето обусловени, както от по-голямата му възраст,
така и от променената икономическа конюнктура в страната. Последното обуславя
извод, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло,
храна, отопление, транспорт и други обичайни са трайно изменени, спрямо същите
на тригодишно дете. Установено е, че понастоящем Мирослав е ученик в първи клас,
което обстоятелство неминуемо е породило нови нужди от средства за издръжка за
закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси,
участие в организирани мероприятия и дейности. Освен обичайните
разходи за храна и облекло, предвид възрастта му следва да бъдат отделяни
повече средства за нормалното му интелектуално и социално развитие.
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че
средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето Мирослав са в
размер на около 280 лева минимум. Няма ангажирани доказателства, от които да се
установи, че детето се нуждае от допълнителни средства за издръжка, извън
обичайните такива за дете на неговата възраст, нито наличие на специфични
нужди, които да налагат необходимост от допълнителни средства.
Същевременно по делото е установено, че ответницата няма регистрирани
трудови договори от 22.02.2010г., а от показанията на свидетелката Петкова се
установява, че реализираните от бащата доходи са от сезонна работа и нямат
постоянен характер. Няма доказателства, някой от родителите да притежава
недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност, от които да има възможност
да реализира доходи. Няма също данни по делото двамата родители да имат други
ненавършили пълнолетие деца, на които да дължат издръжка.
Предвид
обстоятелството, че и двамата родители са в трудоспособна възраст и добро
здраве, съдът намира, че при полагане на дължимата грижа същите биха могли да
реализират доходи, в размер, близък до установената за страната средна работна
заплата.
Като отчете горните
обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на родителя за
издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 280
лева месечно, необходими за издръжката на детето Мирослав, майката следва да
участва със сумата от 150 лева месечно, като остатъкът следва да се допълва от
доходите на бащата. В случая по-голямото участие на майката в издръжката на
момчето е обусловено от факта, че бащата е зает с преките и непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са
представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на
ответницата. Доколкото по делото не се установи да страда от заболяване, което
я прави нетрудоспособна, същата може да осъществява трудова дейност и да
реализира доходи.
Следователно, изхождайки от
приоритетния интерес на детето и настъпилите трайни изменения в неговите нужди
и потребности, решаващият състав приема, че са налице предпоставки за изменение
в размера на издръжката.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото
държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – поискани разноски под
формата на платено възнаграждение на адвокат на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената
с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 10833/2009г. по описа на ВРС, ХVІІІ – ти
състав издръжка,
дължима от М.Д.С. с ЕГН **********
***, в
полза на детето Мирослав
Бранимиров Р. с ЕГН **********, родено на ***г., чрез неговият баща и законен
представител Б.Р.Б. с ЕГН ********** и двамата с адрес:*** и със съдебен адрес:
гр. Варна, бул. „Съборни” № 19А, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника му адв.
Веселин Тодоров, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия, от 100.00 /сто/ лева на 150.00 /сто
и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 22.01.2014г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Д.С.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Б. с ЕГН **********, в качеството му
на баща и законен представител на детето Мирослав Бранимиров Р. с ЕГН **********,
родено на ***г. и двамата с адрес:*** и със съдебен адрес: гр. Варна, бул.
„Съборни” № 19А, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника му адв. Веселин Тодоров
сумата от 255.00 /двеста петдесет и пет/
лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.Д.С.
с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от
72.00 /седемдесет и два/ лева, представляваща
дължима държавна такса по предявения иск.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: