Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № .../02.07.2013 г., постановено по гр. дело № .../2013 г. по описа на Районен съд – Г. О. е отхвърлен предявения от М. Д. В. от с. П., Община Г.О., ул. ”М.” № 11, ЕГН * против Д. А. Х. от гр. Г. О., ул. ”О.” № ..., ЕГН * иск с правно основание чл. 240 ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за невърнат паричен заем в размер на 1 250 евро по два броя Декларации от 30.03.2011 г. и от 19.04.2011 г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен претенцията на М. Д. В. за съдебни разноски, като неоснователна. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. П. Г. Г. – А. от АК – В. Т., като пълномощник на М. Д. В. от с. П., Община Г. О. против Решение № ..../02.07.2013 г., постановено по гр. дело № .../2013 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че представените по делото доказателства доказвали категорично размера на сумата, предаването й, срока на издължаване. Твърди се, че първата декларация от 30.03. била заверена в посолството на Р. България и в частта на заверката си била официален документ. Излага се, че дл·жникът не спорел да е подписвал документите. Макар да твърдял, че бил ги подписал под уплахата, че ще бъде изоставен без пари в Германия не представял доказателства, че е бил без пари, нито че изпитвал страх. Излага се още, че съдът не съобразил решението си със собствения си доклад. Неправилно съдът приложил и разпоредбата на чл. 180 от ГПК, както и нормата на чл. 193, ал. 2, предл. второ от ГПК. Излага се, че съдът приел за достоверни голословните твърдения на ответника, а не декларираното от него в писмения документ. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ..../2013 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от М. Д. В. от с. П., Община Г. О., ул. ”М.” № ..., ЕГН * против Д. А. Х. от гр. Г. О., ул. ”О.” № ..., ЕГН * иск с посочено правно основание чл. 240 от ЗЗД. В исковата молба се излага следното: Твърди се, че ищцата предоставила паричен заем на два пъти на ответника, сума първоначално от 1000 евро на дата 30.03.2011 г. и впоследствие сума от 250 евро на 19.04.2011 г. в Германия за покриване на текущи нужди на ответника, като падежът на задължението бил 30.06.2011 г. За горното били съставени две декларации подписани от ответника, като подписът на първата бил заверен в посолството в гр. Берлин. На уговорената дата длъжникът отказал доброволно връщане на предоставените му суми. Пред Районен съд – Г. О. бил образувано ч. гр.д. № ..../2011 г., по което била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но ответникът подал възражение. В последствие не бил заведен установителен иск. Излага се, че искането по чл. 410 от ГПК следвало да се счете като редовно връчена покана за доброволно изпълнение, по която длъжникът отказал плащане. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1 250 евро невърнат паричен, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Оспорва изцяло ищцовото твърдение, че му е предоставена в заем сума от 1 250 евро. Навежда твърдения, че тези суми са претендирани от ищцата от него като покриване на текущите му нужди в Германия, като релевира, че е подписал 2 бр. декларации, поради заплашване. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: През м. февруари 2011 г. ищцата, ответникът, съпругът на ищцата и дъщеря им отишли в Германия с автомобил, управляван от ответника да търсят работа. След близо месец обикаляне из страна не могли да си намерят работа. Ответникът Х. подписал две декларации, първата от дата 30.03.2011 г., със заверка на подписа, и втората от 19.04.2011 г., в които декларирал, че е взел съответно сумите 1000 и 250 евро, като заемът ще бъде върнат до 30.06.2011 г. Ищцата депозирала на 06.07.2011 г. в Районен съд – Г.О. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О., и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 2 250 евро, представляваща главница по неизпълнено задължение по две декларации за заем от 30.03.2011 г. и от 19.04.2011 г. Ответникът Д. А. Х. от гр. Г. О. е възразил за дължимостта на горните суми в срока по чл. 415 от ГПК. Въпреки дадените указания от съда за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение такъв не бил предявен и с Разпореждане № ..../18.10.2011 г., постановено по ч. гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.била обезсилÕна изцяло издадената в полза на заявителя М. Д. В. против Д. А. Х. заповед № ..../07.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../02.07.2013 г., постановено по гр. дело № ../2013 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно от , с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За основателността на иска по от следва да се установят следните предпоставки: 1) съществуването на договор за заем между страните; 2) предаването на заемната сума на ответника; 3) изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума. Установяването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, според правилото на от . При пълно и главно доказване от страна на ищеца на пораждащия претенцията му юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя. Обратното, при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще следва да се отхвърли като неоснователна. Ответникът е този, който следва да докаже, по силата на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на релевиране. По делото не е представен договор за заем в писмена форма, но са представени 2 бр. писмени разписки (наречени декларации) - от дата 30.03.2011 г. и от дата 19.04.2011 г., от които се установява, че ответникът е получил в заем от ищцата сумите от 1 000 евро и 250 евро, които се е задължил да върне на ищцата в срок до 30.06.2011 г. Според правната уредба на договора за заем - от - той е реален договор и следователно предаването на заеманата сума е елемент от фактическия състав на сключването на договора, от което произтича насрещното задължÕние на заемополучателя (длъжника) да върне тази сума, съобразно клаузите на договора. В производството по иск с правно основание по от върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът да установи възраженията си. Налице е трайна съдебна практика по отношение на въпроса чия е доказателствената тежест при установяване неизпълнение на договорно задължение, в частност как се разпределя доказателствената тежест на страните по заемно правоотношение, а именно, че в производството по иск с правно основание от върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът да установи възраженията си, например, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други. В случая ищцата установява, посредством представените писмени доказателства – 2 бр. писмени разписки, че е дала на ответника заемни средства - процесната сума 1 250 евро (1 000 евро по разписката от 30.03.2011 г. и 250 евро по разписката от 19.04.2011 г.) - срещу задължение за връщане на отразената в разписките дата на падеж – 30.06.2011 г., която не е върната. Неоснователно е възражението на ответника, че отразената в разписката сума е дадена на друго основание, а не по договор за заем. Ответникът е този, който следваше, при това положение, да докаже, че исковете суми съставляват средства, които са дадени на друго основание, както той твърди - уреждане на сметки по престоя им в Германия. Ответникът следваше да докаже и възражението си, че е бил изнуден да подпише декларациите. Отделно от това, че по делото не са ангажирани доказателства в този смисъл от ответника, който носи доказателствената тежест, от разписките се установява, че той е получил сумите в заем от ищцата, а не на друго основание. Представените по делото разписки установяват, че ищцата е дала на ответника заеми в размер на исковата сума, като е уговорено разсрочено плащане с падеж до 30.06.2011 г. Представените по делото разписки не са оспорени досежно тяхното авторство. Заемът за потребление е реален договор, който се смята за сключен в момента, когато, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари. Основно задължение на заемателя, според от , е да върне заетата сума в уговорения срок. По делото не е установено взетите в заем парични суми по договора от ответника да са върнати на уговорения падеж или по-късно на заемодателя. Представените разписки за получена сума се ползват с формална доказателствена сила относно тяхното авторство, същите не са оспорени по предвидения ред по чл. 193 от ГПК и следва да се приеме, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало. Следователно, по делото се установява, че между ищцата и ответника са били сключени договори за заем на парични средства, която сума, в общ размер на 1 250 евро, е получена от заемополучателя - ответника по делото, който се е задължил в определения срок – 30.06.2011 г. да върне сумата на заемодателя. По делото не са наведени възражения за заплащане на сумата по договора за заем. Но дори да бяха наведени такива, то в тежест на ответника е съобразно от да докаже изпълнението на поетите от него задължения по договора за заем, което той не е сторил. По гореизложените съображения предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в предявения си размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло. По отношение на възражението на ответника, че същият е дал сумата от 500 евро и 300 лв. на съпруга на ищцата същото подлежи на доказване по общия ред в отделен исков процес. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № .../02.07.2013 г., постановено по гр. дело № ..../2013 г. по описа на Районен съд – Г.О., с което е отхвърлен предявения иск, следва да се отмени, на основание чл. 270, ал. 1, предл. трето от ГПК и да се постанови друго, с което да се уважи се предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД изцяло. Съобразно направеното искане и изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 146.69 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № .../02.07.2013 г., постановено по гр. дело № .../2013 г. по описа на Районен съд – Г.О., вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Д. А. Х. от гр. Г. О., ул. ”О.” № ...., ЕГН * да заплати на М. Д. В. от с. П., Община Г. О., ул. ”М.” № ..., ЕГН * сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) евро - невърнат паричен заем по два броя Декларации от 30.03.2011 г. и от 19.04.2011 г., на основание чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. ОСЪЖДА Д. А. Х. от гр. Г. О., ул. ”О.” № ...., ЕГН * да заплати на М. Д. В. от с. П., Община Г. О., ул. ”М.” № ...., ЕГН * сумата от 146.69 (сто четиридесет и шест лева и 69 ст.) лв. - направените по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |