Р Е Ш Е
Н И Е
№ / год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на СЕДМИ
НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 793 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано
по постъпила от Ф.Р.А., ЕГН:**********, с пост.адрес: ***, и съдебен адрес:***,
оф.1 чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М.П.,***, против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание: чл.2, ал.1 т.З от ЗОДОВ и цена на иска: 150 000 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че
през 2011 год. срещу него е било образувано и водено следствено дело №
20-П/2011 год. по описа на СО - СГП, впоследствие разделено и водено като
досъдебно производство № 3-П/14 год. по описа на СО - СГП, прокурорска преписка
№ 4-196/14 год. на СГП за престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство
обвинение на ищеца е било повдигнато обвинение и бил привлечен в качеството на
обвиняем на 16.02.2012 год. С постановлението за привличане на обвиняем му е
била взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 2 000лв.
Впоследствие Софийска Градска
Прокуратура внесла в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт и срещу ищеца и още
пет лица е образувано НОХД №1022/2014год.
Повдигнатото срещу ищеца обвинение за
извършено престъпление по служба е поддържано от Варненска Окръжна Прокуратура
във всички проведени по делото открити съдебни заседания.
Наказателното производство в своята
съдебна фаза приключило с Присъда № 86 от 02.10.2015 год., по НОХД
№1022/2014год. по описа на ВОС, с която ищеца е признат за невинен по
повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с Решение № 2/09.01.2017 год. по
ВНОХД № 437/2015 год. по описа на Апелативен Съд - Варна. Решението влязло в
законна сила на 11.02.2017 год.
Ищеца твърди, че в резултат на
незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване авторитета, доброто му име и цялостната сфера на личен,
професионален и социален живот. Изживял е силен емоционален стрес, преживял
тежко нервно напрежение, вследствие на незаконното обвинение.
Наказателното производство продължило цели 5
/пет/ години, като с повдигане на обвинението бил отстранен от работа със
заповед от 14.03.2012 год. Всички негови близки, колеги и познати разбирали, че
срещу ищеца се води дело за „подкуп". В следствие на това преживял силен
емоционален стрес и последвал дистрес, с проявени тревожност, вътрешно
напрежение, промени в апетита и съня; повишена е степента на ситуативна
тревожност, която като състояние, характеризира субективното преживяване на
емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност.
Всичко това се отразило и на
здравословното му състояние, но най-вече на семейството му. Напрежението, под
което бил поставен се отразило, на взаимоотношенията със съпругата ми. Самата
тя също преживяваше случилото се, отношенията им се влошили, а напрежението е
довело до раздялата им в началото на 2014 год.
През м.юни 2012 год., около четири
месеца след повдигане на обвинение, бях възстановен на работа, но
производството продължи. Състоянието на неизвестност от това какво ще постанови
съда, допринесло за коренната промяна в емоционалното му състояние. На случая е
дадена медийна гласност. Имало е публикации в национални и местни ежедневници,
както и електронни издания, касаещи случая и повдигнатите обвинения. Към онзи
момент вече бил посочен, като човек който е извършил престъпление, без в
действителност да са налице каквито и да било доказателства или присъда.
На служебното си място бил
непрекъснато притискани от отдел човешки ресурси, като ни обясняваха, че не
можем да останем в КАТ, в рамките на две седмици всеки ден ги викали, при
началниците с искане за писмени обяснения за случая и тъй като в написаното не
се установявало виновно поведение.
Началниците им ги притискали да
подадем молба за напускане на работа, тъй като ще бъдат осъдени и ще трябва да
ги уволнят дисциплинарно. Мотивите им били, че петнят името на КАТ, а това е
държавна институция, в която хората трябва да имат доверие. Така ищеца бил
подложен на непрекъснат психически тормоз и несигурност касаеща въпроса дали на
следващия ден ще е на работа и как ще изхранвам семейството си. Това се
засилвало и от обстоятелството, че в медиите били участници в акция
„Палките", името, честа и достойнството му били засегнати. Колеги му не
искали да работят с ищеца поради воденото наказателно дело.
След приключване на наказателното
производство бил преместен от сектор „ПП" при ОД на МВР Варна в полицейски
участък - гр. Долни Чифлик, което налага и до днес пътуването му ежедневно в
двете посоки гр. Варна - гр. Долни Чифлик.
С постановеното определение по реда на
чл.140 от ГПК, съдът е приел за раглеждане иск с правно основание чл. 2 и сл.
от ЗОДОВ, с петитум, с който ищеца моли съда да осъди ответника Прокуратурата
на Република България да му заплати на ищеца сумата в размер на 150 000 лв.
/сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, от незаконното обвинение за престъпление по чл. 301, ал.1,
пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно производство ДП №
3-П/14г. по описа на СО - СГП е приключило с оправдателна присъда № 86 от
02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от
09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно
законната лихва върху главницата считано от 11.02.2017 год., до окончателното й
изплащане.
Претендира направените
съдебно-деловодни разходи, включително разходи за процесуално представителство
по делото.
С исковата молба са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседзание ищеца редовно
призован явява се лично и се представлява се от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа иска. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от Прокуратурата та Република България, представлявана от Боянка
Михайлова - прокурор в Окръжна прокуратура - Варна, в който твърди, че искът е
допустим, но по същество е неосновател.
Оспорва и по основание и по размер
исковата претенция за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както
и акцесорната претенция за лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Твърди, че твърденията на ищеца за
претърпени неимуществени вреди под формата на накърняване на авторитета,
доброто име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот, болки
и страдания, тежко нервно напрежение, силен емоционален стрес и последвал
дистрес с проявени тревожност, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня,
повишена степен на неговата ситуативна тревожност и др., както и за
съществуваща пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на Република България, не са обезпечени с доказателства.
Не са обезпечени с доказателствата и
твърденията за влошаване на отношенията в семейството на ищеца и в частност
тези между него и съпругата му, нито пък са представени доказателства затова
претендираното влошаване на тези отношения, даже и такова да е налице, да
съставлява пряко следствие от повдигнатото обвинение на ищеца.
Ищеца не е ангажирал доказателства, че
на случая е била дадена медийна гласност, нито пък такива медийното
оповестяване на обвинението.
Не са ангажирани и доказателства, че
ищецът е бил отстранен от работа, а още по-малко такива, че отстраняването е
станало в резултат от действия на Прокуратурата.
В отговора се твърди, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева е изключително
завишено и не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, нито
на трайната съдебна практика за аналогични случаи.
Възразява и срещу претенцията за
законна лихва в определен размер - 17 743,75 лв. върху главницата от 150 000
лева за периода от 11. 02. 2017 год. - твърдяната дата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до датата на подаване на исковата молба - 11. 04.
2018г., и за законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Законна лихва не следва да се претендира и
съответно присъжда в определен размер.
В съдеблно заседание ответника редовно
призован представлява се от прокурор в Окръжена прокуратура гр.Варна, който
поддържа отговора оспорва иска. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства
взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищеца Ф.Р.А., е бил пътен полицай,
назначен от 15.05.2010 год. на длъжност - младши автоконтрольор II степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при
сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР –
Варна.
Против ищеца през 2011 год. е
образувано и водено следствено дело № 20-П/2011год. по описа на СО – СГП.
Първоначално на ищеца е повдигнато
обиненине по ДП № 20-П/2011 год. по описа на СО при СГП София с Постановление
от 16.02.2012 год. за за престъпление по чл.302 т.2 и т.1 алт.2 вр. чл.301 ал.3
пр.1 вр.ал.1 пр.1 и пр. 2 вр. чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.387 ал.3
пр.2 вр. ал.1 пр.2 алт.1 в вр.чл.26 ал.1 от НК
По това досъдебно производство на
ищеца е подигнато обвинение на 07.03.2013 год. за престъпление по чл.302 т.2 и
т.1 алт.2 вр. чл.301 ал.3 пр.1 вр.ал.1 пр.1 и пр. 2 вр. чл.20 ал.2 от НК и за
престъпление по чл.387 ал.3 пр.2 вр. ал.1 пр.2 алт.1 в вр.чл.26 ал.1 от НК.
Така образуваното досъдебно
производстнво е разделено, а против ищеца се е преобразувало като досъдебно
производство № 3-П/14 год. по описа на СО - СГП, Прокурорска преписка №
4-196/14 год. на СГП.
Досъдебното производство против ищеца
е за престъпление по чл.302 т.2 и т.1 алт.2 вр. чл. 301, ал.1, пр.2, т. 2
вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което в особенната част на НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди
лева и лишаване от права по чл. 37, ал.
1, точки 6 и 7.
В хода на досъдебното производство на
ищеца с Постановление от 16.02.2012 год. и му е взета мярка за „парична
гаранция" в размер на 2 000лв.
В последствие Софийска Градска
Прокуратура внесла в Окръжен съд -гр. Варна обвинителен акт и срещу ищеца и още
пет лица. В окръжен съд гр.Варна е образувано НОХД №1022/2014год.
Производството по описаното НОД №
1022/2014 год. по описа на ВОС е приключило с
Присъда № 86 от 02.10.2015 год, с която ищеца е признат за по
повдигнатото.
Постановената присъда е била атакувана
с протест от Окръжна прокуратура гр.Варна, което е образувано ВНОХД № 437/2015
год. по описа на Апелативен съд гр.Варна. С Решение № 2 от 09.01.2017 год. по
ВНОХД № 437/2015 год. е потвърден изцяло атакувания първоинстанционен съдебен
акт. Решението влязло в законна сила на 11.02.2017 год.
Двете съдебни инстаницци, за да
обосноват постановените съдебни актове, са приели, че обвинението е останало
недоказано.
През този период със Заповед Рег. №
К-163/14.03.2012 год. против ищеца Ф.Р.А.
е образувано дисциплинарно производство за набагане на дисциплинарно
наказание и той е временно отстранен от длъжност. Служебната му карта, оръжието
и личния му знак са иззети
През м.юни 2012 год., е бил
възстановен на работа.
След приключване на наказателното
производство по желание на ищеца е бил преместен от сектор „ПП" при ОД на
МВР Варна в полицейски участък - гр. Долни Чифлик.
По делото са събрани гласни
доказателства
От
разпита на свидетеля Д.Т.Д., съдът
установи, че свидетеля като колега на ищеца е знаел за воденото против него
наказателно производство от 2011 год. Той също е бил обниняем по това дело.
През 2012 г. в началото ги призовали за пръв път в Софийска градска прокуратура
и им били повдигнати обвинения. През м.март били отстранени от работа. Ищеца се
ползвал с авторитет, бил е отговорен служител който си изпълнява съвестно
задълженията. Впоследствие след повдигане на обвинение колегите му запознали да
странят от него, игнорирали го. Ищеца е бил разстроен, с нежелание идвал на
работа. Имал проблеми в семейството.
След
приключване на наказателното производство и обявяване на оправдателните
присъди, нищо не се е променило в поведението на ищеца.
През тези шест години постоянно е имал някакъв
психически тормоз, било за работа, за ежедневие, за приятели, за семейства. Имало
е в медиите постоянно публикации още от самото начало на започване на
производството. Преди делото никога не се е стигало до повишаване на тон, в
отношенията между свидетеля и ищеца. Впоследствие, по елементарни неща се
повишавал тона, имало е настроение на агресия. Впоследствие ищеца се е преместил н Долен
чифлик.
От
разпита на свидетеля К.Й. колега на ищеца съдът установи, че преди образуване
на наказателното производство отношениета на ищеца с неговите колеги е било
добро. Работил е в екип. Впоследствие след корупционното дело, неговите колегите
започнали да странят от обвинените полица включителрно и от ищеца. След
завеждане на наказателното производство ищеца е бил разтревожен. Имал
предложение за уволнение от началника. На всеослушание го прочели на
събранието.
От
разпита на свидетеля А.Р.Т. съдът установи, че в началото на 2012 год. ищеца е
имал проблеми, за които е споделил. Споделил със свидетеля, че просто е набеден
неправомерно и страшно бил потресен от това което се случвало. След повдигане
на обвинение ищеца е бил буквално съсипан. Започна да страни от приятелите си.
Много рядко започнали да се срещат като семейни приятели и да се виждаме. Преди
образеуването на наказателното производство и повдигане на обвинение ищеца е
бил дружелюбен и весел човек. Ищеца се е променил имал е финансови проблеми.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира
изцяло. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е частично основателен и
доказан.
Предявен е осъдителен иск е с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищеца претендира да му бъде присъдено обезщетение
за причинените неимуществени вреди незаконно обвинение, представляващи претърпени
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички причинените неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
В настоящия случай обвинението е
незаконно, тъй като наказателното производството против ищеца, по повдигнато
обвинение за извършено умишлено престъпление е признат за невиновен и оправдан,
тъй като деянието на ищеца не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
С влизане в сила на съдебен акт,
влязъл в законна сила, с който ищеца е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото обвинение, обуславя незаконността на обвинението.
В разглеждания случай против ищеца е
повдигнато обвинение за престъпление по по чл.302 т.2 и т.1 алт.2 вр. чл. 301,
ал.1, пр.2, т. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което в особенната част на
НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба до
двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал.
1, точки 6 и 7, по досъдебнотопроизводсво, а във фазатата на
съдебното производство подвигнатото обивинение е за престъпление по чл. чл.
301, ал.1, пр.2, алт.2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
От обективна страна са налице
елементите на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ подигнато обвинение
против ищеца, по което е признат за невиновен и оправдан, поради недоказаност
на обвинението с надлежен съэдебен акт.
По отношение на размер на
обзещетението. Претендираното от ищеца обезщетение е в размер на 150 000 лева.
Наказателно производство и
установената идентичността на субекта против когото е водено делото в лицето на
ищеца установява активната материалноправна легитимация на ищеца.
Разследването е извършвано под прякото
ръководство и контрол на Софийска градска прокуратура и Окръжна прокуратура
гр.Варна, поради и което Прокуратурата като единна система е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ.
На обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т.3 пр. 1 от ЗОДОВ подлежат
всички преки и непосредствени вредите, претърпени от ищеца в резултат на
незаконното обвинение. Размерът на обезщетението се определя от съда по реда на
чл.52 от ЗЗД т.е. съобразно принципа „по справедливост”.
Съгласно задължителната съдебна
практика в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС - Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно и е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Правно релевантни обстоятелства влиящи
на размера на обезщетение, са срокът на извършеното разследване- което е
продължило повече от 6 години, което е дълъг, от повдигане на обвинение до
постановяване на окончателен съдебен акт. Повдигнатото обвинение е за тежко
умишлено престапление, за което е предвижда наказание лишаване от свобода и
съществува реална опасност да се изпърпи ефективно в местата за лишаване от
свобода, тъй като обиществото е чуствително към този вид престъпления, което
предполага висока степен на обществена опасност на деянието.
При определянето на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът предвид всички морални, психически и физически болки
и страдания, които са били понесени, настоящия състав счита, че за обезщетяване
на понесените от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение е
справедливо да присъди сумата от 19 000 лева, от претендирините 150 000 лева.
От събраните гласни доказателства се доказва,
че за периода на воденото против него наказателно производство, ищеца е
преживял болки и страдание вследствие незаконното обвинение в извършване тежко
умишлено престъпление. Неказонното обвинени е засегнало личността и
достойнството на ищеца, нарушен е бил нормалният му личен живот, както и
отношенията с неговите колеги. Засегнати са контакти ищеца и той е изпаднал в
изолация преживял е стрес, психическа потиснатост, нервно напрежение, за кратно
време е останал без работа. В случая обвинението е за тежко умишлено
престъпление. Характера на повдигнатото обвинение е подкуп, като към този вид
деяния обществото и е било съвсем реалистично, като прогноца на ищеца да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно наказание, което
немениумо е усилвало степента на силата на преживените болки.
Наказателното производство против
ищеца, е започнало с привличането му в качеството
на обвиняем по ДП № 20-П/2012 год. по описа на ОС при СГП, впоследствие
разделено в ДП № 4-П/2014 год. по описа на СО на СГП. Взетата спрямо него мярка е е парична гаранция.
Наказателно производство водено против
ищеца е станало достояние на всички служители в ОД на МВР Варна, като на събрание
пред личния състав са ръководството на МВР е оповестило това обстоятелство,
като са прочели и заповедта за образуване на дисциплинарно производство.
Повдиганото и поддържано срещу ищеца
обвинение е довело до опетняване на неговата чест, достойнството и добро име в
обществото. Той се е чувствал оскърбен, обиден, изолиран. Близки познати,
приятели и колеги се дистанцирали от него, започнали да го огбягват и ищеца
изпаднал в социална изолация.
Безспорно е доказано, че ищеца е приживял
душевни страдания, притеснения, безпокойство относно повдигнатото му обвинение,
което неминуемо е довело до душевни болки и страдания, последица от незаконното
обвинение. Интезитетът на тези болки и страдание е бил особенно голям, тъй като
се събраха даказателстнва сочещи силното притеснение на ищеца.
На следващо място взетата спрямо ищеца
мярката за неоткрлонение не е от най-леките предвидени в закона и след като
ищеца е бил отстранен от длъжност е бил лишен освен от трудовото си
възнаграждение, се отразила твърде негативно, тъй не е притежавал средства за
издръжка на своето семейство, но е следвало да венесе гаранция в немалък размер
/2000 лева/, за което е споделили своите приятели / св.Тодоров/. Ссрок на
проведеното наказателно преследване против ищеца е твръде дълъг, което доказва,
че преживените от ищеца болки и страдания са за дълъг период от време, съответно
основание за присъждане на по-високо по размер обезщетение.
Така изложените обстоятелства
мотивират съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди сумата от
19 000 лева, представляващи приживени от ищеца болки и страдания вследствие
на незаконното обвинение, като при определяне размера на обезщетението, съдът
следва да вземе предвид изложените по-горе обстоятелства, които са в пряка
причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство.
Така определения размер е справедлив. В
останалата част искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв.
По отношение на разноските по делото. На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете ответника Прокуратурата
на Р.България, дължи заплащане на разноските по делото, сторени от ищеца в
размер на 10 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ гр.София бул.”Витоша” № 2 представлявана от главния прокурор С.С.Ц., на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Р.А., ЕГН:**********, с
пост.адрес: ***, и съдебен адрес:***, оф.1 чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. М.П.,***, СУМАТА В размер на 19 000 лв. /деветнадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по
наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО - СГП е приключило с
оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд,
потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в
сила на 11.02.2017г., ведно законната лихва върху главницата считано от
11.02.2017 год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск с
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Ф.Р.А. против ДЪРЖАВАТА в лицето на
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за сумата над 19 000 лева до претендирания
размер от 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по
чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно
производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО - СГП е приключило с оправдателна
присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, потвърдена с
Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в сила на
11.02.2017г., ведно законната лихва върху главницата считано от 11.02.2017
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да ЗАПЛАТИ на Ф.Р.А. направените
по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: