Присъда по дело №89/2021 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №17/10.05.2021г., постановена по НОХД №89/2021г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г. И. П. от с.
К., обл. Разград за това, че на 03.08.2020г. в с. К., общ. Цар Калоян, обл. Разград, причинил
на Н. М. А. от с.село, средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на
долната челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говореното за срок повече от един
месец- престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението и предлага на съда
да наложи на подсъдимия съответно наказание.
Пострадалата Н. М. А. е конституирана като граждански ищец срещу подсъдимия,
претендирайки същия да бъде осъден да й заплати сумата от 50000 лв като неимуществени
вреди ведно със законната лихва от датата на деликта. Лично и чрез защитника си
пострадалата поддържа гражданския иск.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича да е удрял пострадалата. Оспорва
обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. И. П. е роден на ***г. в гр. Разград, живее в с. К., обл. Разград. Същият е
със средно образование, неженен, неосъждан.
На 03.08.2020г. вечерта подс. Г.П. и свидетелите М.В. и И.Г. се събрали в близост до
читалището на с. К., общ. Цар Калоян, обл. Разград. Там те консумирали алкохол /бира/ и
разговаряли. Около 22.00 часа св. М.В., явно под влияние на употребения алкохол, започнал
да крещи. Виковете му били чути от родителите му -пострадалата св. Н. М. А. и съпругът й -
св. М. В. А., които били в двора на дома си в с. К., ул. „*****“ № 7, намиращ се наблизо.
Свидетелят М. А., обезпокоен от виковете, отишъл до читалището и видял, че неговият
син-св. М.В. отивал към близкото заведение на площада за да върне празните стъклени
бутилки от изпитата бира. Баща му го попитал защо крещи, при което М. В. казал, че вика
от радост, понеже „празнувал“ влизането си в затвора. Св. М. В. А. се върнал с автомобила
обратно в дома си и казал на съпругата си какво е видял. Казал й, че синът им бил с подс.
Г.П. и св.И.Г..
Свидетелката Н.А. се опасявала, че подс. Г.П. влияе негативно върху поведението на
нейния син и решила да отиде на място при тях, защото явно се притеснила. Тя дошла при
читалището около 22.30ч. и там видяла, че нейния син-св. М.В. бил с приятелите си - подс.
Г.П. и св. И.Г.. Нейният син бил на площадката пред читалището, а в близост до него на
стъпалата на читалището били седнали другите двама. Н.А. се насочила директно и
агресивно към подс. Г.П., понеже смятала, че той влияел „изключително лошо“ на сина й.
Свидетелката знаела, че подс. Г.П. вземал парите на нейния син, карал го да купува „някои
неща“ и го принуждавал да краде. Била ядосана и искала да предупреди подс.Г.П. да спре да
се занимава с нейния син. Тя приближила подсъдимия и го хванала за едната ръка, над
лакътя за да му привлече вниманието. Казала му, че не иска да се занимава със сина й.
Двамата започнали да се дърпат и блъскат при което свидетелката отправила обидни думи
към подсъдимия.
Св. И.Г. се изправил и застанал между св. Н.А. и подс. Г.П.. Казал на свидетелката, че в
момента й спасява живота. Св. Н.А. го попитала „Защо , какво съм направила?“. В този
1

момент видяла, че подс. Г.П. се дръпнал и освободил ръката си. Тя хванала тениската на
подс. Г.П., за да го задържи, но той рязко се дръпнал назад, при което тениската малко се
скъсала в единия край. В този момент подс. Г.П. замахнал с ръка и ударил силно с юмрук
свидетелката Н.А. в долната челюст. Това причинило силна болка на свидетелката и тя се
хванала с двете ръце за устата. Потекла кръв по устата й. Тя бавно започнала да слиза по
стъпалата. От силния удар почувствала болка и била като „зашеметена“. Започнала да плюе
кръв и викала: „Г.е, какво ми направи?!“
В този момент пристигнал св. М.А., който като видял в какво състояние е съпругата му се
развикал на подс. Г.П. и го напсувал. Извадил парче кабел от автомобила и явно имал
намерение да нападне подсъдимия, но последният избягал в посока към кметството на с. К..
След това св. М.А. закарал с автомобила си съпругата си във Филиала за спешна
медицинска помощ в гр. Цар Калоян, където й била оказана медицинска помощ.
Медицинските лица посъветвали пострадалата-св. Н.А. да посети болнично заведение. Вече
след полунощ /вече на 04.08.2020г./ св. М.А. и св. Н.А. отишли в гр. Русе за да посетят
УМБАЛ „Канев“-гр. Русе.
Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент /л. 12 от ДП/ обективното
състояние на св. Н.А. било описано по следния начин : Оток на долна устна. Оток и силна
палпаторна болезненост на долна челюст двустранно, без открити наранявания. Видно от
искане за образно изследване /л. 13 от ДП/ била направена рентгенография на мандибула,
рентгенография за лицеви кости и Рентгенография на череп. Резултатът от образното
изследване и неговото тълкуване било, че нямало данни за фрактура по черепни кости,
лицеви кости и носни кости . Фрактура на мандибула вляво.
Същият ден-04.08.2020г. св. Н.А. посетила Отделение „Съдебна медицина“-УМБАЛ-Русе,
където било констатирано, че е получила следните увреждания: Счупване на долната
челюст вляво. Оток в областта на долночелюстния ръб вдясно и долна устна вляво.
Кръвонасядане на лигавицата на долна устна. Охлузвания и одрасквания на десен горен
крайник и вдясно на корема. Установените увреждания, според констатациите, са резултат
на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени както се
съобщава в предварителните сведения.
На 07.08.2020г. св. Н.А. посетила МБАЛ „Св. Марина“- ЕАД-гр. Варна, Клиника по
лицево-челюстно хирургия. Видно от епикризата /л. 23 от ДП/ същата била изписана на
10.08.2020г. след проведеното медицинско лечение.
На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, която
установява, че в резултат на инцидента от 03.08.2020г. на пострадалата Н. М. А. били
причинени : оток на меки тъкани в лявата половина на долна устна и в областта на
долночелюстния ръб в дясно;кръвонасядане на лигавицата на долна устна от лявата страна;
охлузвания и драскотини по дясна мишница, предмишница, киткова област и странична
повърхност на корема; двустранно счупване на долната челюст. Според вещото лице
фрактурата на долната челюст се отнася към медико- биологичния критерий счупване на
челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от един месец , а
останалите увреждания обуславят болка и страдание.
В хода на съдебното следствие вещото лице уточнява, че става дума за един удар с
юмрук, с който се е стигнало до констатираното двустранно счупване на челюстта.
Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Н.А., М.В., И.Г.,
2

М.А., А.К., Й.Д.. Подсъдимият също дава обяснения, в които твърди, че пострадалата го е
обиждала, дърпала, твърди, че не я е удрял. Твърденията на подсъдимия донякъде се
потвърждават от показанията на св. И.Г., който сочи, че пострадалата обиждала подсъдимия,
но той /свидетеля/ не е виждал подсъдимия да я удря. В разпита си на досъдебното
производство /показанията са прочетени/ същият свидетел обаче е потвърдил, че
подсъдимият е ударил свидетелката. При това и доколкото последното се потвърждава от
останалите доказателства, то съдът намира, че в това отношение следва да приеме за
правдиви именно показанията на този свидетел от досъдебното производство. Че
подсъдимият е ударил пострадалата за съда е несъмнен факт – това сочи свидетелят М. В.,
затова свидетелства и самата пострадала. Полицейските служители А. К. и Й. Д. също
сочат, че при първоначалният разговор подсъдимият е потвърдил пред тях, че е ударил
свидетелката /тогава и св. И.Г. потвърдил това/. В този смисъл и заключението на
медицинската експертиза е в синхрон с тези именно данни. Констатирани са наранявания и
по тялото на пострадалата, при което не остава съмнение, че тя и подсъдимият са се
дърпали, блъскали. Съдът обаче намира, че подсъдимият е нанесъл един удар в лицето на
пострадалата – това сочат свидетелите и в тази насока е заключението на експертизата.
Подсъдимият не е бил в положение на неизбежна отбрана - очевидно се е нахвърлил върху
пострадалата в момент в който св. И. Г. е опитвал да преустанови конфликта и е стоял
между тях, т.е. в този момент подсъдимият не е бил реално застрашен, та да се защитава.
Всъщност пострадалата не е осъществила спрямо него поведение, което да е дотолкова
интензивно, че да се определя като нападение по смисъла на НК, макар и очевидно да го е
обиждала и дърпала за фланелката, неуспявайки да овладее гнева си, предизвикан от
убеждението й, че подсъдимият влияе зле на сина й. Подсъдимият е ударил пострадалата в
лицето без реална причина и именно при тази агресивна проява на подсъдимия са
причинени съставомерните увреждания на пострадалата, установени от експертизата.
Ситуацията според съда е такава, че не може да се говори и за състояние на афект у
подсъдимия по смисъла на НК. Макар и пострадалата явно да е обидила подсъдимия, то
очевидно не става дума за ситуация, в която той да е поставен в състояния на афект, а
съвсем целенасочено се е нахвърлил на пострадалата, явно търсейки саморазправа.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните
правни изводи: Подсъдимият Г. И. П. е осъществил с деянието си състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 03.08.2020г. в с. К., общ.
Цар Калоян, обл. Разград, причинил на Н. М. А. от с.село, средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, довело до затрудняване на
дъвченето и говореното за срок повече от един месец. Подсъдимият е нанесъл удар в лицето
на пострадалата, като така й е причинил описаните увреждания. Счупването на челюстта е
довело до трайно затруднение на дъвкателната функция и говора, поради което деянието се
квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на НК. Подсъдимият е действал с
пряк умисъл от субективна страна.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът съобрази, като смекчаващо
обстоятелство чистото му съдебно минало. Отчита се конкретният характер на причиненото
увреждане, което в случая е със сериозна тежест. При това съдът намира, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
който размер е над минималния законов размер, но и под средния такъв. Тъй като са налице
предпоставките за условно осъждане и съдът не намира, че за поправянето на подсъдимия е
наложително той да изтърпи наказанието си, то изтърпяването на така определеното
наказание на осн. чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок от три години.
Частично основателен се явява предявеният от пострадалата граждански иск. От
неправомерното и виновно поведение на подсъдимия на пострадалата са причинени
3

сериозни болки и страдания и значителни неудобства и то за немалък период. С оглед
характера на тези увреждания съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В
останалата му част до 50000 лв гражданският иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен в тази му част /частта над 8000лв/.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по
същото, включително направените от пострадалата разноски, както и държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	17
Дата:	18 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20213330200089
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 февруари 2021 г.

Присъда по дело №89/2021 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите