РЕШЕНИЕ
№
207
гр.
Враца, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.05.2022г.
/десети май две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 140 по описа на АдмС – Враца за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„ИЗО ****“ ЕООД гр. *** , депозирана
чрез процесуалния представител * Ц.С. ***, против Решение № 5/05.01.2022 г. на
Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1076/2021 г.
С оспореното решение е потвърдено
издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца НП №
06-2100010/28.10.2021 г., с което на касатора в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000,00 лв., за нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба са изложени
твърдения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на
релевираните касационни основания са наведени подробни съображения, включително
се твърди неправилна квалификация на нарушението в санкционния акт по чл. 63,
ал. 2 от КТ, което обстоятелство не е обсъдено от въззивния съд и неправилно НП
е прието за законосъобразно. Посочено е, че като не е обсъдил пълно, задълбочено
и всестранно визираните от касатора нарушения в издаденото НП, районният съд е
допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Застъпено е становище за
неправилно определен размер на наказанието при необсъждане на възможността за
приложение на чл. 28 ЗАНН за маловажно нарушение. Отправено е искане за отмяна
на решението и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност за
намаляване размера на наложената имуществена санкция от 15 000,00 лв.,
като прекомерна и не съответстваща на целите, визирани в разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН до минималния размер от 100,00 лв., предвиден в разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ. Претендирани са разноски пред двете съдебни инстанции.
В с.з. касаторът, редовно призован се
представлява от * С., който поддържа изцяло жалбата по подробно изложените в
нея съображения.
Ответникът - Дирекция “Инспекция по
труда“ гр. Враца, чрез процесуалния си представител **. М.К. в с.з. и
представена по делото писмена защита изразява становище за неоснователност на
касационната жалба, като излага подробни аргументи за неприложимаст на чл. 415в
от КТ, за маловажно нарушение. Приложима е разпоредбата за повторност, тъй като
спрямо същото дружество има влязло в сила НП, за нарушение от същия вид, в
едногодишен срок, поради което и процесното нарушение се явява повторно. Намира
оспореното решение на РС – Враца за правилно, обосновано и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ОП -
Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
По време на проверката работникът е имал сключен трудов договор, екземпляр от
който, както и удостоверение от НАП не са му предоставени, при което е нарушена
именно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, а за такова нарушение е неприложима
разпоредбата на чл. 415в от КТ за маловажен случай.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение № 5/05.01.2022 г., постановено по АНД
№ 1076 по описа на Районен съд – Враца за 2021 г., с което е потвърдено НП №
06-2100010/28.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Враца, като със същото на „ИЗО ****“ ЕООД гр. ***, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000,00 лв. на
основание чл. 414, ал. 4 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
За да потвърди НП районният съд е
приел в мотивите на оспореното решение, че АУАН е съставен и НП издадено от
компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, при спазване на процедурата по чл. 40 и чл. 52 от ЗАНН,
като съдържат задължителните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и
не са налице нарушения на процесуалните правила при оформянето им. В хода на
съдебното следствие, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът е
установил достатъчно данни за визираното в НП нарушение, с оглед на което и
правилно е ангажирана отговорността на дружеството на посоченото правно
основание.
Настоящият касационен състав напълно
споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят
до отмяна на атакуваното НП. Споделят се и правните изводи по съществото на
спора за осъществено от дружеството касатор административно нарушение.
От събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че при извършена проверка от служители на Д „ИТ“,
на дата 07.10.2021 г. около 13,30 часа в обект: ресторант, намиращ се в С. к.
„От ф.“ с. *** , общ. *** , стопанисван от „ИЗО ****“ ЕООД гр. *** , е
установено, че лицето И.И.М. се намира в
кухнята на ресторанта. Лицето писмено е декларирало, че престира работна сила,
като е посочило, че е нает от дружеството да работи в обекта от 07.07.2021 г.
на длъжността * , с установено работно
време от 11:00 ч. до 19:00 ч. срещу месечно трудово възнаграждение от ** лева,
но не е получил копие от писмения договор, подписан от двете страни, както и
копие от заверено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП.
Обстоятелството, че по-късно същия
ден, трудов договор сключен на 05.10.2021 г., е връчен на работника и е
уведомена ТД НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, за което са представени
доказателства в Инспекция по труда гр. Враца на 12.10.2021 г. не променя
съставомерността на описаното в НП административно нарушение именно по чл. 63,
ал. 2 от КТ, тъй като лицето вече е работило. Посочената разпоредба има
императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа
работника или служителя преди да му предостави в писмена форма трудов договор,
съответно подписан от двете страни и копие от уведомлението за същия до ТД на
НАП. В тази връзка неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за
неправилна квалификация на нарушението, тъй като трудов договор не е имало,
поради касаторът няма как да връчи нещо, което не притежава. Безспорно е
доказано, че трудов договор е сключен два дни преди проверката, но екземпляр от
него, както копие от заверено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП
не са били връчени на работника преди постъпването му на работа.
Обосновани и съответни на
доказателствата по делото са изводите на районния съд, че жалбоподателят и
настоящ касатор е осъществил състава на административното нарушение по чл. 63,
ал. 2 от КТ, за което административно-наказващият орган е приложил правилната
санкционна норма по чл. 414, ал. 4 от КТ, тъй като настоящето нарушение се
явява повторно доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
друго НП за същото нарушение. НП
№06-001068/25.01.2021 г., с което нарушителят е наказан за нарушение от същия
вид, а именно – нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, доказващо повторността е
влязло в законна сила, на 02.02.2021 г., а настоящето НП, предмет на
разглеждане е съставено на 28.10.2021 г., т.е. в едногодишен срок. При определяне размера на имуществената
санкция, която е наложена за извършеното нарушение и при отчитане на всички
релевантни обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, въззивния съд е потвърдил НП, като
е отчел, че имуществената санкция е в минимално предвидения в закона размер за
повторност, а именно 15 000 лева, при горна граница 20 000 лева.
Неоснователни са и аргументите
изложени в касационната жалба за приложимост на института за маловажен случай
по чл. 28 ЗАНН. По отношение на установеното и безспорно доказано нарушение по
чл. 63, ал. 2 от КТ, за което дружеството е наказано в условията на повторност с
оспореното НП е неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно
нарушение, доколкото в ал. 2 от същата разпоредба законодателят изрично е
изключил приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
не намира приложение в случая, тъй като маловажността на адм. нарушение следва
да се преценява през призмата на чл. 415в КТ,
която разпоредба е специална и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
По тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218,
ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност,
недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в
касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения
спор и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата
цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а
предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител
на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер
на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 05.01.2022 г.,
постановено по АНД № 1076 по описа за 2021 г. на Районен – Враца.
ОСЪЖДА „ИЗО ****“ ЕООД гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.