№ 2908
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110205727 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „*******“ ЕООД, ЕИК ***, срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0025453,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се
аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му, тъй като
автомобилът бил с валидна застраховка.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
атакувания електронен фиш. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са писмени
бележки от юрк. Х., с които се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на
обжалвания електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна,
ако такова бъде поискано.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
1
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.01.2021 г. в 09:53 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC №
MD1192 заснела лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № **** и номер на рама
**** да се движи в град София по бул. „***“ срещу номер *** до бензиностанция
„***“, в посока от бул. „***“ към бул. „****“. Заснетият автомобил бил собственост на
юридическото лице „*******“ ЕООД и за автомобила имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към
11.01.2021 г.
Въпреки това бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0025453 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на „*******“ ЕООД било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик
на автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В случая от обективна страна не се доказва извършването на твърдяното
нарушение. Видно от приложените по делото доказателства и конкретно справка от
„Гаранционния фонд“ за сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, към датата на нарушението 11.01.2021 г. за процесния автомобил е
имало валидно сключена застраховка със срок от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., която е
била прекратена на 02.07.2021 г. Установява се, че полицата за застраховката е била
сключена на 01.10.2020 г. в 14:30 часа, като обаче в нея не е бил вписан
регистрационен номер, защото превозното средство все още не е имало такъв, но
рамата на автомобила е същата. Това е така, понеже и за да бъде въобще регистрирано
превозното средство и да му бъдат сложени регистрационни табели, то за него трябва
да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
но при сключването й няма как да бъде вписан регистрационен номер, поради което се
вписва само номерът на рамата на автомобила. Впоследствие и когато превозното
средство вече има регистрационен номер, се уведомява застрахователят да впише това
обстоятелство с добавък към издадената застрахователна полица и явно преди
2
изготвянето на добавъка автомобилът е бил сниман и е излязла информация по
регистрационния номер, че няма валидна застраховка. Това обаче не е така, тъй като
дори да не е издаден добавък, то застраховката за превозното средство си е валидна и
идентификацията става по номера на рамата, което обаче не е било проверено от
наказващия орган. Дори при проверка в Гаранционния фонд е излязло, че за автомобил
с номер на рама **** към дата 11.01.2021 г. е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Предвид на това няма нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, тъй като за автомобила
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
към датата на установяване на нарушението.
В тази връзка и след като не се доказа извършване на нарушението от обективна
страна, то издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В писмените си бележки представителят на наказващия орган е
направил възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според
цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е
по-малко от 500 лева. Въз основа на представените доказателства и списък на
разноските става ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило по банков път на
адвокат С. Ш. сумата в размер на 539,81 лева за правна защита и съдействие, като това
е станало на 27.03.2023 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение, което с оглед представените доказателства
досежно реалното му заплащане, надхвърля само с 39,81 лева размера на минималното
възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. В случая при преценката относно прекомерност следва да се има
предвид видът и характерът на производството. Видно е, че защитникът е участвал в
проведеното открито заседание, а преди това е изготвил и въззивната жалба. Поради
това и съдът счита, че заплатеното от страна на жалбоподателя възнаграждение не
може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на
3
делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на дружеството-жалбоподател следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 539,81
лева, съобразно представените доказателства за реалното заплащане на
възнаграждението.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №
0025453, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ), на „*******“ ЕООД, ЕИК *** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева
на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 539,81 /петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ лева,
представляваща сторените от дружеството разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4