Решение по дело №362/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 307
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20227170700362
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

307

град Плевен, 29.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 362/2022 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.С.П.,*** чрез адв. Д.Я. от САК, срещу решение № 13/14.03.2022 г. постановено по а.н.д. № 184/2022 г. на Районен съд – Червен бряг, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Посочва се, че мотивите за постановяване на решението на са оскъдни и незадълбочени, като не са обсъдени всички направени възражения и събрани доказателства едно спрямо друго. Твърди, че са налице множество допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Отбелязва, че изложените в решението на Pайонен съд гр. Червен бряг мотиви за отхвърляне на жалбата на доверителя ми са оскъдни, като не са обсъдени нито самостоятелно, нито в съвкупност всички доводи и възражения направени от страните. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички направени от доверителя ми възражения, нито е мотивирал постановеното от него решение. Сочи, че във връзка с подробно описаните процесуални нарушения при издаването на процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд само и единствено е направил констатация, че счита че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нито са обсъдени направените възражения, нито е обсъдено процесното наказателно постановление и процесния АУАН в цялост и пълнота. Посочва, че във връзка с липсата на мотиви на съда, особено при констатирането му, че не са налице съществени процесуални нарушения, следва да се отбележи, че изискването за мотивиране на съдебния акт е визирано в чл. 121, ал. 4 от Конституцията, както и в чл. 170а, ал. 2 от АПК, което е доказателство за значението на мотивите за всеки съдебен акт. Твърди, че видно от мотивите към процесното решение, в същото липсват такива, от които да стане ясно защо съдът счита че не са налице извършени от наказващия орган, съществени процесуални нарушения, при издаване на процесиите АУАН и наказателно постановление, а само декларативно е констатирал, че при извършена служебна проверка е констатирал, че не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, предвид което е и отхвърлил процесната жалба. Излага доводи, че липсата на мотиви е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквато е и установената и трайна съдебна практика, като например решение № 3200 от 06.03.2019 г. по адм.д. 8087 от 2018 г. на ВАС. Счита, че липсата на мотиви относно законосъобразността на оспорения акт, обосновава извод за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отбелязва, че допуснатите съществени процесуални нарушения и липсата на мотиви са довели съответно и до неправилност и необоснованост на самото решение. Счита, че ако съдът е бил обсъдил в съвкупност всички доводи и възражения направени от доверителя му в първоинстанционното дело, то същият несъмнено е щял да достигне до обоснования извод, че процесното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено. Твърди, че процесният АУАН не отговаря на изискванията на т. 5 на чл. 42 от ЗАНН – да се впишат законните разпоредби, които са нарушени. Предвид явното несъответствие на описанието на нарушението и на описаните разпоредби на Наредба № 33/1999г., на МТ и на Закона за автомобилните превози, счита, че актосъставителят е извършил съществено процесуално нарушение, при съставяне на процесния АУАН. Намира, че непосочването на точни и конкретни законови разпоредби и обстоятелствата, при които е извършено, твърдяното от актосъставителя процесно нарушение, представлява нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Счита за недопустимо с наказателното постановление лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с различно описание на съставомерните признаци - т.е. - на практика за различно деяние. Излага доводи, че необосновано и неправилно в решението на Pайонен съд - Червен бряг е посочено, че не са налице доказателства за смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат по ниска обществена опасност на деянието и на дееца. Счита, че ако съдът е бил обсъдил възраженията и доводите на доверителя му, изложени в първоинстанционното производство, същият е щял да стигне до обоснования извод, че процесното нарушение представлява маловажен случай. Отбелязва, че в случая са налице всички предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като случаят е маловажен - извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 13 от 14.03.2022г., по административно наказателно дело № 184/2021г. на Pайонен съд-Червен бряг, трети наказателен състав, като неправилно и да постанови решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, предвид издаването му в нарушение на процесуалните правила, по съображенията описани в тази жалба. В случай че съдът прецени, че същото е издадено в съответствие с процесуалните правила, алтернативно моли, след като отмени процесното решение на първоинстанционния съд,  съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради това, че е издадено в нарушение на материалния закон, по съображенията описани в жалбата.

В съдебно заседание касаторът - И.С.П.,*** , не се явява,  представлява се адв. Д.Я. от САК, който намира, че решението следва да се отмени, тъй като отговорността на лицето е ангажирана за това, че не притежава карта за квалификация на водача, а сочената норма от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. изисква при проверка по време на работа водача да представи карата за квалификация и не става ясно, за какво нарушение  е ангажирана отговорността на водача.

В съдебно заседание ответникът – РА „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде отменено решението.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 35-0000616/26.05.2021 г. на директора на РА „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с което на И.С.П.,***, за това, че на 12.05.2021 г. около 10:10 часа, на път 1-3 Бяла - Ботевград, към км. 122+081, р-н на с. Телиш, като водач на т.а. марка „Волво“ с рег*** извършва обществен превоз на общоопасен товар /дизелово гориво/ видно от товарителница № 397893, като при проверка и след справка в информационната система на ИА „АА“ се установява, че водачът не притежава „Карта за квалификация на водача“ – нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Настоящата инстанция  намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът споделя на основание чл. 221, ал. 2, изр второ от АПК мотивите на РС Червен бряг.

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева. Съгласно чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи, като по т. 4 е карта за квалификация на водача. В случая е налице правилно ангажиране отговорността на водача  по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, тъй като по време на проверката е установено, че П. не притежава карта за квалификация на водача и това е установено с проверка в информационната система на Агенцията и като не притежава карта за квалификация, то същата не е представена. Тези обстоятелства са описани , както в АУАН , така и в НП  и са посочени нарушените норми и в АУАН и НП и не е налице липса на точна правна квалификация на установеното нарушение , а именно липса на карта за квалификация на водача, осъществяващ обществен превоз на общоопасен товар.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 13/14.03.2022 г. постановено по а.н.д. № 184/2022 г. на Районен съд – Червен бряг.

 Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.               2.