№ 11247
гр. София, 09.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110133381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.232 ГПК.
Образувано е по предявен от П. Н. К. против Р. Р. С., А. И. Н. и И. И. И. иск по чл. 32,
ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването върху поземлен имот с идентификатор
68134.4085.121.
В срока за отговор на исковата молба ответниците поддържат доводи за недопустимост
на производството, тъй като изградената в поземления имот жилищна сграда е в режим на
етажна собственост, респ. отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на
дворното място, представляващо обща част, следва да бъдат уредени по реда на ЗУЕС. С
отговора на исковата молба е направено искане сторените от ответниците съдебни разноски
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
С разпореждане от 06.02.2025 г. съдът е предоставил възможност на ищеца при
съобразяване на поддържаните от ответниците доводи да заяви дали поддържа предявения
иск, като в случай, че поддържа претенцията са дадени указания да наведе надлежни
твърдения обуславящи допустимостта на исковата претенция.
С молба от 25.02.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител с права по чл. 34,
ал. 3 ГПК оттегля предявения иск. С молбата страната се противопоставя на искането на
ответниците за присъждане на съдебни разноски по делото, а при условията на евентуалност
е направено възражение за тяхната прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата молба без
съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото, в което е даден
ход. Съдът, като съобрази от една страна изричното изявление на ищеца, а от друга етапа, на
който се намира производството, намира, че е десезиран от разглеждане на спора, поради
което производството следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците се следват съдебни
разноски в производството, като доводите на ищеца, че ответниците са дали повод за
завеждане на делото, респ. на същите не се следват разноски независимо от прекратяване на
1
производството са неоснователни. Следва да бъде съобразено, че при поддържани
твърдения за съществуване на повече от три самостоятелни обекта на правото на
собственост в сградата, изградена в процесното дворно място, приложение по отношение на
въпроса за ползването и поддържането на общите части включително и дворното място
намира специалният ЗУЕС. От своя страна при прилагането на ЗУЕС в отношенията между
етажните собственици, като съсобственици по отношение на общите части, въпросът за
тяхното ползване е от компетентността на Общото събрание на етажните собственици,
чийто решения подлежат на оспорване по реда на чл. 40 ЗУЕС. Ищецът не е навел надлежни
твърдения относно наличието на обстоятелства, изключващи приложението на ЗУЕС,
поради което по същество предявеният иск се явява недопустим, респ. на ответниците се
следват направени по делото съдебни разноски. Доводите на ищеца, че ответниците са
станали повод за завеждане на делото, тъй като са сключили споразумение за уреждане на
въпроса относно ползването на процесното дворно място, са ирелевантни доколкото в
тежест на ищеца е да извърши преценка по какъв процесуален ред да брани накърнените си
субективни права, респ. при предявяване на недопустим иск извънпроцесуалното поведение
на ответниците е без значение за разпределянето на направените по делото съдебни
разноски.
Ответниците претендират съдебни разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение на процесуалния им представител адвокат П. М. в размер общо на 2400
лева, от които Р. С. е заплатил 1400 лева, а А. Н. и И. И. общо 1000 лева. При определяне на
размера на разноските, които да бъдат възложени в тежест ищеца следва да бъде взето
предвид своевременно заявеното от страната възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК, като бъде извършена съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на
спора. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните,
правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна
съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на
страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и
обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. Съдът намира, че делото не
са характеризира нито с правна, нито с фактическа сложност, поради което размерът на
претендираните разноски се явява прекомерен и като такъв следва да бъде намален.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба,
съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия
2
адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда. Предвид
изложеното и като съобрази правната и фактическа сложност на производството, вида на
извършените от представителя на ответниците процесуални действия, продължителността
на делото и обстоятелството, че същото е прекратено преди насрочването му за разглеждане
в открито съдебно заседание, съдът намира, че на всеки от ответниците се следват разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 33381/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Сливница, ул. „Максим Горки“ №
14, ет. 5, ап. 13, да заплати на Р. Р. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Гео Милев“
№ 116Б, вх. А, ет. 8, ап. 21, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 400 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Сливница, ул. „Максим Горки“ №
14, ет. 5, ап. 13, да заплати на А. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. „Роса“ № 36, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 400 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Сливница, ул. „Максим Горки“ №
14, ет. 5, ап. 13, да заплати на И. И. И., с адрес в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Роса“ № 36,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3