Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в.гр.дело № 3720 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 526342 от 06.11.2018г., постановено по гр.д. № 48741/2010г. по описа на СРС, 50 състав, е признато за установено по предявения от Л.К.С., ЕГН **********, (починала в хода на делото-на 18.03.2017 г. и заместен като страна в процеса съгласно чл.227 ГПК от наследниците си по закон: В.Д.С., ЕГН ********** и М.Д.А., ЕГН *********, О.И.П., ЕГН **********, К. И.К., ЕГН **********; Д.И.М., ЕГН **********, Н.Г.П.а, ЕГН **********, С.Г.П., ЕГН **********, М.Г. П., ЕГН **********, К.Г.П., ЕГН **********; от Л.С.В., ЕГН ********** (починала в хода на делото-на 15.03.2012 г. и е заместена като страна в процеса съгласно чл.227 ГПК от нейните наследници по закон: А.Т.В., ЕГН ********** и В.Д.Н., ЕГН**********), Г.С.Б., ЕГН **********; В.П.С., ЕГН ********** (починал в хода на делото-на 07.11.2015 г. и заместен като страна в процеса съгласно чл.227 ГПК от наследниците си по закон: П.В. Р., ЕГН**********, и Г.В.Й., ЕГН **********), и С.П.С., ЕГН **********, по предявения срещу С.О. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици по наследство и възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ с Решение №1979/08.10.1996 г. на ПК-Панчарево (раздел І, т.1 от решението), на следния недвижим имот: реална част с площ от 76,00 кв.м., заета от сграда-сглобяема метална конструкция от ламарина с идентификатор 37914.6843.247.1-реална част от УПИ ІV-247, кв.7 по плана на гр. София, местност „в.з.„Кокалянско ханче“ („Кокаланско”), целият с площ от 1 408,00 кв.м., който недвижим имот е с кадастрален идентификатор 37914.6843.247 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Кокаляне, район Панчарево-С.О., одобрени със заповед №РД-18-76/21.12.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, и ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС ответника да предаде на ищците владението на описания имот. Със същото решение на основание чл. 109 от ЗС ответникът С.О. е осъдена по иск на ищците да премахне от имота на ищците с кадастрален идентификатор 37914.6843.247 следната постройка: сглобяема метална конструкция от ламарина с площ около 76.00 кв.м. с кадастрален идентификатор 37914.6843.247.1. С посоченото решение ответникът С.О. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищците сумата от 895 лв. разноски по делото.
В законоустановения срок ответникът е
подал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в цялост като
неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди
се, че за сградата, предмет на исковата претенция, има съставен акт за общинска
собственост. Освен, че е несъмнено установено по делото, че сградата е общинска
собственост, сочи се, че същата се използва и стопанисва от ответника. Към
настоящия момент сградата се използвала за избирателна секция, поради което
имала обществено предназначение и ползване, по тази причина район Панчарево
стопанисва сградата и регулярно извършва ремонти за поддържането й в добро
състояние. С оглед на изложеното се моли постановеното решение да бъде отменено
и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира заплащане на
юрисконслутско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – ищци В.Д.С., М.Д.А., Е.С.К., А.К.К., Ц.К.К., Н.Г.П.а, С.Г.П., М.Г. П.,
К.Г.П., С.П.С., А.Т.В., В.Д.Н., П.В. Р. и Г.В.Й. чрез процесуалния им
представител адв. С.М. от САК, с който
се моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и обжалваното
решение да бъде потвърдено изцяло. Поддържа се, че от представените по делото
доказателства е доказано безспорно, че процесния имот е придобит от ищците по
наследство. Твърди се, че от съвкупния анализ на приетите по делото
доказателства и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза не
е установено правното основание за
издаване на актовете, с които се легитимират като собственик ответната страна,
съответно Акт за Частна Общинска собственост № 0080/05.03.19997г. и Акт за
частна общинска собственост № 1235/28.12.1998г. Твърди, че няма представени
доказателства по какъв начин държавата, респектвно С.О. са придобили правото на
собственост върху разположената в имота сграда. От представените по
делото документи от страна на ответника не ставала ясно защо имотът е актуван
като общински след нямало данни същия да е отчуждаван. Освен това от събраните
по делото доказателства станало ясно, че
върху имота не са реализирани и общински мероприятия, за които първоначално бил
предвиден. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, претендират разноски за
настоящата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – ищец В.К.К. чрез процесуалния и представител адв. Е.А. от
САК, с който се моли да се остави без
уважение подадената въззивна жалба и обжалваното решение да бъде потвърдено
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – ищец Д.И.М. чрез процесуалния и представител адв. Е.А. от
САК, с който се моли да се остави без
уважение подадената въззивна жалба и обжалваното решение да бъде потвърдено
изцяло.
След образуване на въззивното
производство на 04.10.2016г. е починал въззиваемият –ищец К. И.К.. На негово
място на 17.10.2019г. като въззиваема страна са
конституирани законните му наследници: Е.С.К., А.К.К., Ц.К.К. и В.К.К..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То следва да
бъде потвърдено като правилно. От събраните доказателства се установява
следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че ищците са придобили собствеността на процесния имот на основание наследство и възстановяване
на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Той представлява представляващ реална
част с площ от 76,00 кв.м., заета от сграда-сглобяема метална конструкция от
ламарина с идентификатор 37914.6843.247.1-реална част от УПИ ІV-247, кв.7 по
плана на гр. София, местност „в.з. Кокалянско ханче“ („Кокалянско”), целият с
площ от 1 408,00 кв.м., който недвижим имот е с кадастрален идентификатор
37914.6843.247 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Кокаляне, район
Панчарево-С.О., одобрени със заповед №РД-18-76/21.12.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Не се спори от страните, че с Решение № 1979/08.10.1996г.
на ОСЗ „Панчарево“ на наследниците на С. Б.Б., починал на 25.08.1959г. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива с площ 1374
кв.. в местността „Лаката“, представляващ част от имот с № 4297, кад. лист №
Г-12-6-В по кадастралния клан на с.
Кокаляне, изработен през 1959г. Въз основана това решение ищците са се снабдили
с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
възстановяване по ЗСПЗЗ І 104, том II, рег. №
11375, дело № 113/2010г. по описа на Нотариус А.Ч.с рег. № 310 на НК с район на
действие СРС. В представения по делото нотариален акт имотът е описан като
незастроен урегулиран поземлен имот IV-297,
квартал 7 по плана на гр. София, местност „Кокалянско ханче“ целия с площ 1397
кв.м. при съседи по скица: от две страни улици, УПИ III-297
и неустановен собственик. Установено е, че съгласно кадастралната карта, влязла
в сила през 2010г. процесният имот е и идентификатор 37914.6843.247 с площ 1408
кв.. м. при съседи поземлени имоти с идентификатори 37914.6843.1497;
37914.6843.1010; 37914.6843.1435; 37914.6843.1436 и 37914.6843.248 и е записан
като собственост на ищците. Описаният имот е деактуван със Заповед № РД-57-466
от 02.07.1997г. на кмета на С.О.. Идентичността
между процесния имот и тези, посочени в решението на ПК и нотариалния акт, е
установена от заключението по техническата експертиза, което настоящата
инстанция също кредитира като кореспондиращо с всички събрани по делото писмени
доказателства.
От представената по делото Заповед №
РД-09-335/11.07.2001г.на кмета на район „Панчарево“ е видно, че имотът е
преотреден за училище. От заключението
на съдебно-техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство
частта посочената заповед – т. 2, в която е одобрено попълване на процесния
неурегулиран поземлен н имот № 247, в
кв. 7 по плана на в.з. „Кокалянско ханче“ е заличена с коректор. Съгласно приетите писмени доказателства,
представени от район „Панчарево“ се установява, че липсва отчуждителна
преписка за процесния имот. От заключението
на вещото лице и от показанията му дадени в съдебно заседание се установява, че
след попълване на кадастралната основа през 200г. и 2007г. образувания
регулиран поземлен имот IV за училище се състои
от процесния имот № 297 и имоти с номера № 1158; 1159 и 1160. От показанията на
вещото лице се установява, че в част от документите процесния имот е с № 247 в
резултат на смесване между имот № 247 и имот № 297 по стария кадастрален план,
от който част от имот № 247, отразен с
този номер и в новата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-09-335/11.07.2001г.
на кмета на район Панчарева, с който е одобрено попълването на имот № 247 кв. 7
е допусната грешка в графичната част не е отразен имот № 1010, попълнен със
Заповед № РД-09-117/25.04.2000г. Установена е, че в Урегулиран поземлен имот IV
за училище попадат имот с номера 247, 1158, 1159 и 1160. Тази грешка е
удостоверена от вещото лице при изготвяне на експертизата. От това следва, че
имотът на ищците, записан като 297 не попада в тези допълващи парцела, отреден
за училище.
По делото не е спорно между
страните, че сградата, разположена процесният имот, е във фактическа власт на
ответната страна, което обстоятелство се установява както заключенията на
вещото лице, така и от показанията на св. Вердо Пейчев, дадени пред
първоинстанционния съд. Установено е по делото, че върху имота има изградена от
ответника едноетажна сграда, със застроена площ около 76 кв.м. Процесната сграда е актувана като общинска с Акт за частна
общинска собственост № 2843 от 06.11.2008г.
Местонахождението е описано като С.О. –район Панчарево, с. Кокаляне,
в.з. „Кокалянски ханчета“, УПИ IV – за училище, квартал
7 по ПУП, утвърден със Заповед № 1011 от 02.03.1959г. След построяването й
през 1984г. за нея е съставен акт за държавна собственост № 11089 от
16.12.1986г., в който е описана като младежки клуб 15, състояща се от антре, салон, стаи и
санитарни помещения. Съгласно
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза /л. 217/ сградата
е изпълнена от метална конструкция върху бетонови ивични основи с външни и
вътрешни преградни стени от панели тип
„сандвич“ с едноскатен метален покрив. Според заключението на вещото лице
съществува възможност сградата да бъде демонтирана.
При така
установените факти въззивният съд намира следното от правна страна следното:
Първият предявен
е иск с правно основание чл. 108 ЗС. За да бъде
уважен, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от
които възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да се намира
във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта
без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в
отношенията между страните/.
При съвкупния
анализ на събраните в производството писмени и гласни доказателства настоящата
инстанция намира, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и правилно е
бил уважен от първоинстанционния съд. Целта на иска по 108 ЗС, както е посочено в Тълкувателно
решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г., ОСГК на ВС и
Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г., ОСГК, е да
защити правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение. При уважаване на този иск лицето, което извършва
неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно
правото си на собственост, се осъжда да преустанови тези действия /иск за
прекратяване на нарушението/; лицето, поддържащо неоснователно създадено
състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, се осъжда да премахне това
състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от
нарушението на правото на собственост/.
От
представените по делото писмени доказателства е несъмнено установено и не се спори
от страните, че ищците като наследници по закон на С. Б.Б., са собственици на
процесния поземлен имот въз основа на възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ с
Решение № 1979 от 08.10.1996г. на ПК „Панчарево“ на основание чл. 10, ал. 7 от
ЗСПЗЗ. Установено е, че бившият земеделски имот с номер 9000003 е нанесен в
помощния план по чл. 13 а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на с. Кокаляне, незасторен е и
подлежал на въстановяване по реда на ЗСПЗЗ. От това следва, че ищците се
легитимират като собственици на поземления имот. Според константната практика
на ВКС на РБ /решение №104 от 04.09.2017 г. по гр.д.№4269/2018 г.,ІІІ г.о.,ГК
на ВКС;решение №103/13.05.2017 г. по гр.д.№603/2015 г. на І г.о.,ГК на
ВКС;решение №430/17.06.2016 г. по гр.д.№7408/2014 г. на 1 г.о.,ГК на
ВКС;решение №155/13.09.2017г. по гр.д.№4607/2015 г. на 1 г.о.,ГК на ВКС/ когато
законът предвижда издаване на решения по чл.18ж ал.1 ЗСПЗЗ възстановяване в
съществуващи или възстановими стари реални граници относно земеделски земи тези
решения имат конститутивно действие. От изложеното следва, че с представените
по делото документи ищците се легитимират като собственици на поземления имот,
както е приел в мотивите си и
първоинстанционния съд.
Спорният
въпрос между страните е дали ответната страна има правно основание да държи в
чужд имот сградата. От представения по делото Акт за частна общинска
собственост № 1235 от 28.12.1998г. се установява, че в имота е изградена през
1984г. сграда с предназначение за
младежки клуб с площ 74 кв. м. Безспорно е, че актът за частна общинска
собственост, с който ответникът се легитимира като собственик на процесната
сграда, има декларативно действие като официален писмен документ, но няма
конститутивен ефект. Несъмнено, е че при липса на друго основание за одържавяване
на имотите, съставянето на акт за държавна собственост, който има само
установително действие, е без правно значение за собствеността. По своята
правна природа актът за общинска собственост не е индивидуален административен
акт, а е свидетелстващ документ с характер на вътрешнослужебен акт.
Волеизявлението, с което се разпорежда актуване или деактуване на имот - частна
или публична общинска собственост, не е насочено към гражданите или
организациите, т. е. те не са негов адресат. То не рефлектира пряко в правната
сфера на гражданина, предявяващ претенция за собственост върху имота, за който
е съставен и акт за общинска собственост. В конкретния случая от страна на
ответника не са представени доказателства за правото да изгради и ползва
сградата.
От събраните по делото доказателства е несъмнено, че в
конкретния случай не е налице изключението, при което имота не се
възстановява, предвидено в чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, въпреки безспорно установеното,
че в процесния имот ответникът е изградил сграда, без да са издадени
съответните разрешителни за това. На основание този текст се реституира
незастроени имоти при наличие на останалите предпоставки на текста. По
изричното разпореждане на тази норма обаче, тя не се прилага ако е налице някоя
от хипотезите, уредени в ЗСПЗЗ, които изключват реституцията. Такива изключения
са хипотезите когато имота е застроен при условията чл.10, ал.7 или е
реализирано обществено мероприятие - чл. 10б ЗСПЗЗ. Застрояването в тези
хипотези е пречка за реституция, а извършеното прехвърляне от ТКЗС или друга
селскостопанска организация на имота запазва действието си. Релевантният
момент, към който се преценява наличието на пречка за възстановяване на
собствеността по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ в хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е
01.03.1991 г. /датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ/.
Не се спори от страните, че правото на собственост е
възстановено на ищците по силата на Решение № 1979 от 08.10.1996г. на ПК
„Панчарево“. От
събраните поделото писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установи, че при наличие на предпоставки за възстановяване
собствеността върху имот, реституцията е обхванала само терена, но не и
сградата, построена в имота от ответника. Възстановяването на собствеността
върху имота с влязло в сила Решение, постановено на основание чл. 10, ал. 7 от.
ЗСПСС, сочи, че при приемането му не са били налице пречки, в това число
учредяване право на строеж или преотреждане за обществено мероприятие. При наличие
на построена в имота сграда, за която е съставен акт за общинска собственост е
в колизия с правата на възстановените собственици. Колизията на права се решава
в полза на заявилите реституция, освен ако не са налице изключенията,
предвидени в ЗСПЗЗ, при които този текст не се прилага, каквито в настоящото дело
не са установени от съвкупния анализ на доказателствата.
От съвкупния анализ на събраните доказателства не се
установява и наличието на хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ. При нея не се поставя
изискване за законност на сградите, достатъчен е обективният факт на извършено
строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече
възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници
по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10,
ал.7, обаче има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на
мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности, което в случая не е налице. С оглед на изложеното следва
да се приеме, че в конкретния случай е законосъобразна проведената в полза на
ищците земеделска реституция.
Предвид изложеното поради липса на данни и твърдения за
осъществен в полза на ответната страна конкретен придобивен способ по отношение
на правото на собственост върху сградата и относно наличието й като пречка за
осъществената реституция върху терена в полза на ищците, тя се явява построена
в чуждо дворно място. Следователно ползването й от ответната страна и
разполагането й върху част от имота-собственост на ищците, е без правно основание.
С оглед на което искът на ищците с
правно основание чр. 108 ЗС е напълно основателен, поради което правилно е бил
уважен от първоинстанционния съд.
Относно иска с правно основание чл. 109 от ЗС-осъдителен иск за защита право на собственост чрез отстраняване на незаконно строителство. По силата на чл. 109, ал. 1 от ЗС ищецът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие което му пречи да упражнява своето право. Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия /иск за прекратяване на нарушението/, както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от нарушението на правото на собственост/. Ако източник на неправомерното въздействие е строеж, както в настоящия случай, заинтересованият собственик може да иска премахването на този строеж.
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС,
с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко
неоснователно действие /респ. бездействие/, което пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем, ищецът следва да установи, че е титуляр на
това право, кое е действието /респ. бездействието/, което препятства
упражняване правото на собственост, кой е неговият автор и в какво се състои
нарушението – В този смисъл Решение № 62 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №**9/2015
г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК
и съставляващо задължителна съдебна практика. В разглеждания случай съдът е
сезиран с претенция за осъждане на ответника да премахне сградата, изградената в
парцела, собственост на ищците. По делото е безспорно установено, че сградата е
собственост на ответника. Установено е, че ответната страна държи процесната постройка
в имота на ищците без правно основание за това, с което съществено ограничава
правото им на собственост, като променя пространствените предели на упражняването
му в техния имот и ги заставя да търпят ползването на постройката без правно
основание за това. Следователно в случая са налице предпоставките на чл. 109 ЗС,
поради което релевираната от ищците претенция се явява основателна и подлежи на
уважаване, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд
С оглед на изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ответникът/
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна- ищци - В.Д.С., М.Д.А., Е.С.К., А.К.К., Ц.К.К., Н.Г.П.а,
С.Г.П., М.Г. П., К.Г.П., С.П.С., А.Т.В., В.Д.Н., П.В. Р. и Г.В.Й. действително
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 1500 лв. и за
сторените от възизваемите страни – ищци В.
К.К. и Д.И.М., действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат по 700 лв. всеки.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 526342 от 06.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 48741/2010г. по описа на СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******№**,
представлявана от кмета Й.Ф.на да заплати на
В.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***; М.Д.А., ЕГН *********, с адрес ***;
О.И.П., ЕГН **********,***; Е.С.К., ЕГН **********, с адрес ***; А.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***; Ц.К.К., ЕГН **********, , с адрес *** Н.Г.П.а, ЕГН **********, с адрес ***; С.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***;
М.Г. П., ЕГН **********, с адрес ***; К.Г.П.,
ЕГН **********; с адрес ***; А.Т.В., ЕГН **********, с адрес ***; В.Д.Н., ЕГН**********,
с постоянен адрес ***; П.В. Р., ЕГН**********
с адрес ***; Г.В.Й., ЕГН ********** с адрес ***, и С.П.С., ЕГН ********** ***
основание чл. 78, ал. 1 сумата от 1500 лв. представляваща разноски в настоящото
производство за възнаграждение за един адвокат
и на ищеца В.К.К., ЕГН *********,*** сумата от 700 лв. представляваща разноски
в настоящото производство за възнаграждение за един адвокат
и на ищеца - Д.И.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 700 лв. представляваща разноски в
настоящото производство за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.