Решение по дело №1596/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Сливен, 05.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1596 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Община - Сливен, че ищецът Н.П.К., ЕГН: **********, не дължи сумите, предмет на принудително събиране по ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ, а именно 198,30 лв. неолихвяема сума; 74,80 лв. главница; 0,06 лв. лихви; 50 лв. допълнителни разноски; 42 лв. разноски по ИД и 38,78 лв. такса.

В исковата молба се твърди, че изпълнителното дело срещу ищеца било образувано въз основа на Акт за установяване на задължение № РА 000739/25.06.2013 г. и на Акт за установяване на задължение № АУ000547-1/02.07.2018 г., издадени от Дирекция „Местни приходи“ към Община - Сливен. С Акт за установяване на задължение № РА 000739/25.06.2013 г., било установено, че ищецът дължи данък за МПС и лихви върху тях за 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г. Актът бил връчен на ищеца на 26.07.2013 г. и влязъл в сила на 09.08.2013 г., поради което се твърди, че въпреки прекъсването на давността с издаването на цитирания АУЗ, към момента на образуване на ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ е изтекла 5-годишна погасителна давност по отношение на установените с акта задължения. Ищецът твърди още, че с Акта за установяване на задължение № АУ000547-1/02.07.2018 г. било установено, че дължи данък за МПС и лихва за 2013 г., но посоченото задължение било погасено от ищеца чрез плащане на 25.03.2019 г. Претендира направените разноски в изпълнителното производство, както и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната Община - Сливен, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че не е изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ответника за лихви върху задължения за местни данъци и такси на ищеца за периода от 2009 до 2012 г., установени с АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г., а извършеното от ищеца плащане от 25.03.2019 г. не е погасило задълженията за 2013 г., установени с АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г., тъй като на основание чл. 168, ал. 3а ДОПК плащането е погасило частично по-старите задължения на ищеца, установени с АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените разноски.

Ответната Община - Сливен, чрез своя пълномощник - юрисконсулт, оспорва иска и моли съда да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните писмени доказателства по делото, на 04.08.2004 г. ищецът Н.К. *** за това, че притежава лек автомобил с рег. № СН4474НС.

С Акт за установяване на задължение № РА 000739/25.06.2013 г., издаден от Дирекция „Местни приходи“ към Община - Сливен са установени задължения на ищеца за данък за МПС и лихви върху тях за периода от 2008 г. до 2012 г. на обща стойност 561 лева данъци и 182,66 лева лихви. Актът е връчен на ищеца на 26.07.2013 г. и влязъл в сила на 09.08.2013 г.

С Акт за установяване на задължение № АУ000547-1/02.07.2018 г., издаден от Дирекция „Местни приходи“ към Община - Сливен са установени задължения на ищеца за данък за МПС и лихва върху него за 2013 г. в размер на 74,80 лева данък и 37,37 лева лихва. Актът е връчен на ищеца на 04.10.2018 г. и влязъл в сила на 18.10.2018 г.

По молба на взискателя Община Сливен на 20.11.2018 г. е образувано ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен за събиране на останалите незаплатени вземания по двата АУЗ, като се претендира сумата от 74,80 лева данък за МПС за 2013 г. и сумата от 264,41 лева лихви върху данък МПС за периода 2008 - 2013 г.

С молба от 30.01.2019 г., депозирана по ИД, ищецът е направил писмено възражение за погасяване на задълженията по АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г. по давност. Ответната Община Сливен е изготвила писмен отговор на молбата, с която е приела възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането си за лихва върху данък за МПС за 2008 г., но е мотивирала, че по отношение на останалите задължения за лихви върху данък за МПС за периода 2009 г. - 2013 г. не е изтекла предвидената в ДОПК 10-годишна абсолютна погасителна давност.

След отписване на задължението за 2008 г., взискателят Община Сливен е депозирал по ИД уведомление до ДСИ и е представил справка, видно от която задълженията, които остават за събиране са 74,80 лв. - главница за данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г. и 198,30 лв. - лихви върху данък МПС, както следва: 42,54 лв. лихва върху данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г. и 155,76 лв. лихви върху данък МПС за периода 2009 - 2012 г., дължими по АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г.

На 25.03.2019 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение по ИД № 2333/2018 г. на ДСИ при СлРС, с която е поканен да заплати на Община Сливен сумите 198,30 лв. неолихвяема сума; 74,80 лв. главница; 0,06 лв. лихви; 50 лв. допълнителни разноски; 42 лв. разноски по ИД и 38,78 лв. такса.

С платежно нареждане от 25.03.2019 г. ищецът е наредил да бъде заплатена на Община Сливен сумата от 118,00 лева, а като основание за плащане в нареждането е посочен АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната Община - Сливен  сумите, предмет на принудително събиране по ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ, а именно 198,30 лв. неолихвяема сума, от които 155,76 лв., представляващи лихви върху данък МПС за периода 2009 - 2012 г., дължими по АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г. и 42,54 лв., представляваща лихва върху данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г.; 74,80 лв. олихвяема сума, представляваща главница за данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г. и 0,06 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 74,80 лв., начислена за периода от 09.03.2019 г. до 12.03.2019 г., за допустим и основателен.

По претенцията за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от 50 лв. допълнителни разноски; 42 лв. разноски по ИД и 38,78 лв. такса по изпълнителното дело, съдът намира, че разглеждането й в настоящото производство е недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. От компетентността на съдебния изпълнител е да се произнесе за дължимостта на таксите и разноските в изпълнителното производство. Предмет на разглеждане по настоящото дело следва да бъдат единствено вземанията по АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г. и АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г.

Безспорно се установи в производството, че е издаден Акт за установяване на задължение от 25.06.2013 г. за вземанията на ответника за периода 2008 - 2012 г. Установи се в производството, че ответникът е отписал вземането си към ищеца за 2008 г. като погасено по давност, поради изтичане на абсолютната 10-годишна погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 и 3 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г. е издаден на 25.06.2013 г. и от 26.06.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземанията на ответника, която е изтекла на 26.06.2018 г. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 20.11.2018 г., тоест след изтичането на 5-годишната погасителна давност, предвидена в чл. 171, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 172, ал. 2 и 3 ДОПК. Ето защо вземанията на ответника за лихви върху данък МПС за периода 2009 - 2012 г., дължими по АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г. в размер на 155,76 лв. са погасени по давност.

Ищецът е депозирал писмено възражение по ИД за обстоятелството, че счита посочените задължения за погасени по давност, а в платежното нареждане, с което е наредил да бъдат заплатени на Община Сливен задълженията по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г., изрично е посочил този акт като основание за нареденото плащане, поради което не може да се приеме, че ищецът е изпълнил доброволно свои погасени по давност задължения към ответника. Поради това и възражението на ответната Община Сливен, че с плащането от 118,00 лева, извършено от ищеца на 25.03.2019 г. не са погасени задълженията по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г. от 74,80 лв., представляваща главница за данък МПС за 2013 г. и 42,54 лв., представляваща лихва върху данък МПС за 2013 г., вкл. дължимата сума от 0,06 лв. законна лихва, начислена върху главницата от 74,80 лв. за периода от 09.03.2019 г. до 12.03.2019 г., а са погасени по-старите задължения за лихви върху данък МПС за периода 2009 - 2012 г., установени с АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г., е неоснователно.

Що се отнася до задълженията по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г. от 74,80 лв., представляваща главница за данък МПС за 2013 г. и 42,54 лв., представляваща лихва върху данък МПС за 2013 г., вкл. дължимата сума от 0,06 лв. законна лихва, начислена върху главницата от 74,80 лв. за периода от 09.03.2019 г. до 12.03.2019 г., то същите са изцяло погасени чрез плащане от ищеца, наредено с платежното нареждане от 25.03.2019 г.

Поради изложените основания следва да се уважи предявения иск като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на принудително събиране по ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС, а именно: сумата от 198,30 лв. неолихвяема сума, от които 155,76 лв., представляващи лихви върху данък МПС за периода 2009 - 2012 г., дължими по АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г., поради погасяване на задълженията по давност и 42,54 лв., представляваща лихва върху данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г., поради погасяване на задължението чрез плащане; сумата от 74,80 лв. олихвяема сума, представляваща главница за данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г., поради погасяване на задължението чрез плащане и 0,06 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 74,80 лв., начислена за периода от 09.03.2019 г. до 12.03.2019 г., поради погасяване на вземането чрез плащане.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. По отношение на разноските, направени в изпълнителното производство, компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, поради което и съдът присъжда единствено разноските, дължими в исковия процес по делото.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500 лева в исковото производство е основателно, като се вземат предвид обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 300 лева.  

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 350 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.П.К., ЕГН: **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на Община - Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, сумите, предмет на принудително събиране по ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ при СлРС, а именно: сумата от 198,30 лв. неолихвяема сума, от които 155,76 лв., представляващи лихви върху данък МПС за периода 2009 - 2012 г., дължими по АУЗ № РА 000739/25.06.2013 г., поради погасяване на задълженията по давност и 42,54 лв., представляваща лихва върху данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г., поради погасяване на задължението чрез плащане; сумата от 74,80 лв. олихвяема сума, представляваща главница за данък МПС за 2013 г., дължима по АУЗ № АУ000547-1/02.07.2018 г., поради погасяване на задължението чрез плащане и 0,06 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 74,80 лв., начислена за периода от 09.03.2019 г. до 12.03.2019 г., поради погасяване на вземането чрез плащане.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК, Община - Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за признаване на установено по отношение на Община - Сливен, че ищецът Н.П.К., ЕГН: **********, не дължи сумите, предмет на принудително събиране по ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ, а именно 50 лв. допълнителни разноски; 42 лв. разноски по ИД и 38,78 лв. такса по ИД, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на претенцията за признаване на установено по отношение на Община - Сливен, че ищецът Н.П.К., ЕГН: **********, не дължи сумите, предмет на принудително събиране по ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ, а именно 50 лв. допълнителни разноски; 42 лв. разноски по ИД и 38,78 лв. такса по ИД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта за оставяне без разглеждане на претенцията и прекратяване на производството може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

След приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, приложеното ИД № 2333/2018 г. по описа на ДСИ да се върне в деловодството на ДСИ при РС - Сливен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: