№ 256
гр. С., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500312 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 491/06.06.2025 год.. постановено по гр. дело №
5013/2023 год. по описа на Районен съд С., с което е признато за установено по
отношение на ОБЩИНА С., Булстат **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.*******************, представлявано от кмета С. Р.,
че наследниците на С. Д. Ч.: С. Р. Ч., с ЕГН ********** от гр. С. З., ул.
**************, Д. С. Ч., ЕГН ********** от гр. К., ж.к.
********************** и Р. С. Ч., ЕГН ********** от гр. С. З., ул.
***************************** - със съдебен адрес: гр. С. З., ул.
***************, чрез адв. Г., че са собственици по наследство и давностно
владение на 118/222 ид. части от недвижим имот: поземлен имот с
идетнификатор 67338.511.100 с площ 222 кв.м. по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с
административен адрес: гр. С., ул. ************, вид територия:
урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер 307, съседи:
67338.511.102, 67338.511.103, 67338.511.104, 67338.511.88, 67338.511.91.
С решението е допусната съдебна делба, която да се извърши между С. Р. Ч., с
1
ЕГН ********** от гр. С. З., ул. **************, Д. С. Ч., ЕГН ********** от
гр. К., ж.к. ********************** и Р. С. Ч., ЕГН ********** от гр. С. З.,
ул. ***************************** - със съдебен адрес: гр. С. З., ул.
***************, чрез адв. Г. и ОБЩИНА С., Булстат **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.*******************,
представлявано от кмета С. Р. по отношение на следния недвижим имот:
поземлен имот с идетнификатор 67338.511.100 с площ 222 кв.м. по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния
Директор на АК, с административен адрес: гр. С., ул. ************, вид
територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер 307,
съседи: 67338.511.102, 67338.511.103, 67338.511.104, 67338.511.88,
67338.511.91 при квоти от правото на собственост:
за С. Р. Ч., с ЕГН ********** - 79.68/222 ид. ч.;
за Д. С. Ч., ЕГН ********** - 19.66/222 ид. ч.;
за Р. С. Ч., ЕГН ********** - 19.66/222 ид. ч.;
за ОБЩИНА С., Булстат ********** - 103/222 ид. ч.
Жалбата е подадена от ответната община, чрез представител по пълномощие и
в нея се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Неправилни са заключенията на
първоинстанционния съд, че по отношение на имот с предишен пл. № 462, кв.
66 по плана на кв. ************, гр. С. от 1957 г. не е проведена и
приключила отчуждителна процедура. Същата е открита със Заповед №
630/16.Х1.1977 г, на ИК на ГНС - С., като със Заповед № 160/26.1V. 1978 г. на
ИК на ГНС-С. е одобрено отчуждаването и е определено парично обезщетение
за собственика на имота. През 1999 г. настоящите ищци обжалват мълчалив
отказ на кмета на Община С. за отмяна на отчуждаването върху 118 кв. метра
от имота, като с влязло в сила Решение № 6537/03.12.1999 г. но адм. д. №
4683/1999 г. на ВАС (IV отд.) се отхвърля жалбата против мълчаливия отказ на
кмета за отмяна на отчуждаването и се отказва възстановяване на
собствеността, след като съдът установява, че предвиденото мероприятие за
изграждане на улица е осъществено и приключило. След отказа за реституция,
окончателно е решен въпроса за вещно-правния режим на имота, който след
успешно проведеното отчуждително мероприятие е преминал в собственост
2
на държавата(и впоследствие на общината). Не е допустимо
първоинстанционният съд да възприема правни и фактически положения,
различни от тези възприети от ВАС с влязъл в сила съдебен акт по отношение
на отказ за реституция. ПИ с идентификатор 67338.511.100 е образуван в
съвкупност от няколко имота, които в различните планове са променяли
границите си. В него участват части от несъществуващи вече имоти с
предишни пл. № 460, № 461, № 462, като всички са били отчуждени от
предишните им собственици. Към настоящия момент имот с пл. № 462 не
съществува, като части от него и части от още два други имота по плана от
1957 г. са включени в процесния имот 67338.511.100. което е констатирано и в
Заповед № РД-11- 11-044 от 08.06.2022 г. на Областен управител на Област С..
Искът за установяване на собственост е недопустим, тъй като ищците не
могат да индивидуализират спорния имот. Недопустимо е да се легитимират
като собственици с нотариален акт, който няма предвидената материална
стойност, тъй като имотът е отчужден. Провели са процедура по ЗВСВНОИ,
като с влязло сила решение отчуждаването не е отменено, заради реализиране
на мероприятието, за което е отчужден имота. Свидетелските показания са
изключително противоречиви и първоинстанционния съд неправилно ги е
кредитирал. Твърденията на ищците, че не са загубвали правото на
собственост и владеят имота явно и спокойно, очевидно не отговарят на
фактическата обстановка. На първо място, те твърдели, че по отношение на
имота па техния наследодател не е имало никакви изменения във вещно-
правното му положение от снабдяването на наследодателя им с нотариален
акт до настоящия момент, но същевременно са съгласни с факта, че върху 41
кв.м. от първоначалната му площ е изградена улица и отделно от това два
пъти са искали възстановяване на собствеността върху останалата част, което
им е било отказано. Вещото лице отхвърля съществуването на приключила
отчуждителна процедура, което е в разрез с възприетите от ВАС фактически и
правни положения. Отделно от това, в експертизата се възприема, че имот с
предишен пл. № 462 съществува в правния мир, а видно от приложените
документи, към настоящия момент имотът не съществува, като части от него и
части от още два други имота по плана от 1957 г. са включени в процесния
имот 67338.511.100. което е констатирано и в Заповед № РД-11-11-044 от
08.06.2022 г. на Областен управител на Област С..В обобщение иска да се
постанови съдебен акт, с който да се обезсили решението и да се прекрати
3
производството като недопустимо. В условията на евентуалност, моли да се
отмени решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводсвените правила.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез
представител по пълномощие, с който се оспорва нейната основателност. Във
връзка с направеното в процеса възражение за недопустимост на предявения
иск, съответно в жалбата - на постановеното решение от районен съд, по
делото е представено Решение № 6537 от 03.12.1999г. по адм. д. № 4683/99г.
на ВАС. Това решение е окончателно и е постановено в производство по
обжалване на мълчалив отказ на кмета на община С. за отмяна на
отчуждаването на 41 кв.м. от имот 462 /процесния/ по ЗВСНОИ по
ЗТСУ.ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС. Невярно във въззивната жалба се твърди, че с това
решение „се отказва възстановяване на собствеността“. С решението от 1999г.
на ВАС е отхвърлена жалбата против мълчалив отказ, няма произнасяне по
същество относно възстановяването на собствеността. По административното
дело е установено, че мероприятието фактически е осъществено върху 41
кв.м. от имота, които не са предмет на настоящото дело. Относно 41 кв.м. е
била подадената жалба против мълчаливия отказ на кмета на общината.
Твърди се, че в случая не е налице недопустим иск. Исковата претенция за
наличие на съсобственост между страните по отношение на процесния имот
67338.511.100 е заявена на съвсем различно основание от това, на което са
постановени съдебните актове в административните производства.
Административният съд не се е произнесъл за наличието на
собственост/съсобственост, каквото е съществото на първата фаза на делбата.
Административният съд и производството пред него са съвсем различни, като
компетентност и процес, от производството по делото за делба, което е
гражданско, особено исково производство и целта на това производство е, не
само да установи правото на съсобственост върху съсобствените имоти и
дяловете на страните, но и да извърши делбата, чрез законните способи за
ликвидиране на съсобствеността. Само акт на граждански съд може да бъде
основание за отвод за пресъдено нещо в друг граждански спор, съгласно
чл.299 ГПК /при наличие на основания за това/. Акт на административен съд
не може да бъде основание за пресъдено нещо в граждански спор. Съгласно
чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е
задължително за гражданския съд само относно това дали административния
4
акт е валиден и законосъобразен. В случая административния акт е мълчалив
отказ на кмета на община С., който нямал общо е основанията на иска за делба
по настоящия спор.
От доказателствата не се установява дали заповедите за отчуждаване и
обезщетяване са получени от наследодателя на въззиваемите, който не е бил в
страната през 1977г. и 1978г. /видно от показанията на свидетелите-две години
не се е връщал от Либия, където е бил на работа от май 1977г./. Не се
доказало, че тези заповеди са влезли в сила. Не се установявал основния факт -
дали обезщетението реално е получено от наследодателя. Този факт е едно от
основанията за настъпване на последиците на отчуждаването, ако
отчуждаването е за обществени мероприятия - улица. От съществено значение
е и установения от вещото лице в първата инстанция факт, че тази
отчуждителна процедура е започнала на основание плана от 1968г., който се
доказало, че изобщо не е за регулационни отреждания, а е идеен застроителен
план, който дори не е финализиран /одобрен/. Т.е. отчуждителната процедура
за изпълнение на мероприятия за улична регулация е открита без наличие на
регулационен план за улична регулация /в този см. са и обясненията на вещото
лице в с.з./. Тези данни обосновават извод, че отчуждителната процедура,
открита с посочената заповед от 16.11.1977г. е без основание, а заповедите от
1977г. и от 1978г. не представляват годно нридобивно основание в полза на
общината. Съгласно чл.63 ал.1 т.1 ЗТСУ /отм. в редакцията към 1977г./
недвижими имоти па граждани, кооперации и обществени организации могат
да бъдат отчуждавани за осъществяване на мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, предвидени по застроителния и
регулационен план (чл. 22-25). В разпоредбата на чл.66 ал.1 ЗТСУ /отм/ е
посочено, че недвижимите имоти, предназначени за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и
регулационен план, се отчуждават въз основа и в съответствие с действуващия
план. В случая такъв план не е бил одобрен.
Независимо от липсата на основание /план за улична регулация, на основание
на който да се извърши отчуждаване/, в случая не била налице и другата
предпоставка, за да се приеме, че е валидна процедурата по отчуждаване - а
именно получено обезщетение от наследодателя. Съгласно чл.77 т.2 ЗТСУ
/отм/ при парично обезщетяване се приема, че собствениците са обезщетени с
5
плащане в брой на определеното парично обезщетение. В Решение № 10972 от
29.12.2004 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2004 г. е прието, че обезщетяване по
смисъла на ЗТСУ е предаването на отстъпения в обезщетение обект /в случая
получаването на паричната сума/. По делото не са налице доказателства за
изплатено обезщетение. Не е налице и третата предпоставка, за да се приеме,
че са настъпили последиците на отчуждаване на процесиите 118 кв.м. от
имота - завземане на имота от страна на ответника, така както е предвидено в
чл.105 ЗТСУ /отм/. От отговорите на вещото лице се доказа, че имотът е
свободен и върху собствените на въззиваемите 118 кв.м. няма реализирана
улица. Всичко това е още едно основание, че предявения от иск е допустим -
щом не е приключило отчуждителното производство, няма основание за
неговата отмяна /каквато е била целта по същество на административното
производство/. Както при действието на ЗПИНМ /отм/, така и след това при
действието на ЗТСУ /отм/, /тъй като заповедите за отчуждаването са
изготвени при действието на този закон/ и към момента - при действието на
ЗУТ, се предвижда, че недвижими имоти на частни лица и обществени
организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се
считат отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците им и от този
момент могат да се заемат. Прокарването на улица не е мероприятие по
дворищнорегуланонния план, а по регулационен план за обществени
мероприятия по чл.22 ЗТСУ, за който план е характерно, че няма
непосредствено отчуждително действие. С отреждането па даден имот за
определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния
собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе
специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на
засегнатите имоти.
Неоснователни са и оплакванията, че имотът, предмет на делото, не е
индивидуализиран. По делото от заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза се доказа, че двата адреса - ул. ********** и ул.
********** са адреси на един и същ имот - процесния. В тази връзка следва да
се има предвид, че един поземлен имот се индивидуализира не само с
посочване на административния адрес, а с идентификатор към настоящия
момент по КККР. или съответно номера по регулационен и кадастрален план,
както и с неговите граници. В случая процесния имот с първоначален пл. №
462 по кадастрален план и с идентификатор 67338.51 1.100 по КККР е
6
достатъчно индивидуализиран. Независимо от това, принципно
индивидуализацията на един имот, предмет на съдебен спор, не обосновава
недопустимост, а само нередовност на искова молба. Изложените от
жалбоподателя доводи против заключението на вещото лице са
несъстоятелни. Заключението е подробно и обективно почива на проверени и
установени факти. Задачите на приетата експертиза нямат нищо общо с тези
изследвани в административното производство, в което никой не е проверявал
наличието на уличнорегулационен план, въз основа на който да е започнало и
приключило отчуждаване на процесния имот. Нещо повече в
административното дело /мотивите на решението по адм. д. № 4683/1999г. по
описа на ВАС/ е прието, че частта от 118 кв.м. е свободна. Именно за тази част
от имота правото на собственост на не е изгубвано, тъй като отчуждаване не е
извършено. В обобщение иска да се потвърди решението. Претендира
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първото оплакване е свързано с това, че през 1999 г. настоящите ищци
обжалват мълчалив отказ на кмета на Община С. за отмяна на отчуждаването
върху 118 кв. метра от имота, като с влязло в сила Решение № 6537/03.12.1999
7
г. но адм. д. № 4683/1999 г. на ВАС (IV отд.) се отхвърля жалбата против
мълчаливия отказ на кмета за отмяна на отчуждаването и се отказва
възстановяване на собствеността, след като съдът установява, че
предвиденото мероприятие за изграждане на улица е осъществено и
приключило.
Възражението, че в случая административния акт е мълчалив отказ на кмета
на община С., който няма общо е основанията на иска за делба по настоящия
спор е основателно.
За да се отмени решение на това основание е необходимо да има пълен
обективен и субективен идентитет между двете дела, по които се твърди, че са
постановени противоречиви решения. Такъв е налице, когато са идентични
страните, основанието на иска и искането към съда. Идентитет между
страните е налице когато двете дела са между същите страни, или техни
правоприемници, придобили права в хода на процеса, които са обвързани от
решението. Обективен идентитет е налице, когато и двете решения са
постановени по същото искане и на същото основание, или когато са
разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на
делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
В случая решението по административното дело е с предмет обжалване на
мълчалив отказ на кмета, а решението по гражданското дело е постановено по
иск за собственост и делба. Двете производства, по които са постановени тези
две решения са различни по предмет и страни. Решението по
административното дело формира сила на пресъдено нещо само относно
мълчалимия отказ на кмета, но тя не се включва в силата на пресъдено нещо
по иска по чл. 108 ЗС. Или в обобщение, не е налице нито обективен, нито
субективен идентитет между решенията по административният спор и по
гражданския спор.
Второто оплакване е, че ПИ с идентификатор 67338.511.100 е образуван в
съвкупност от няколко имота, които в различните планове са променяли
границите си. В него участват части от несъществуващи вече имоти с
предишни пл. № 460, № 461, № 462, като всички са били отчуждени от
предишните им собственици. Към настоящия момент имот с пл. № 462 не
съществува, като части от него и части от още два други имота по плана от
1957 г. са включени в процесния имот 67338.511.100. което е констатирано и в
8
Заповед № РД-11- 11-044 от 08.06.2022 г. на Областен управител на Област С..
Искът за установяване на собственост е недопустим, тъй като ищците не
могат да индивидуализират спорния имот. Недопустимо е да се легитимират
като собственици с нотариален акт, който няма предвидената материална
стойност, тъй като имотът е отчужден. Провели са процедура по ЗВСВНОИ,
като с влязло сила решение отчуждаването не е отменено, заради реализиране
на мероприятието, за което е отчужден имота.
От доказателствата не се установява дали заповедите за отчуждаване и
обезщетяване са получени от наследодателя на въззиваемите, който не е бил в
страната през 1977г. и 1978г. Отчуждителната процедура за изпълнение на
мероприятия за улична регулация е открита без наличие на регулационен план
за улична регулация /в този см. са и обясненията на вещото лице в с.з./. Тези
данни обосновават извод, че отчуждителната процедура, открита с посочената
заповед от 16.11.1977г. е без основание, а заповедите от 1977г. и от 1978г. не
представляват годно придобивно основание в полза на общината.
През 1973 г. се приема Законът за териториално и селищно устройство, който
отменя ЗПИНМ. ЗТСУ борави с терминологията застроителни и
регулационни планове. Отреждането на имот за улица става с регулационен
план за обществено мероприятие – чл. 21 от ЗТСУ. Отреждането на имот за
улица по такъв план няма непосредствено отчуждително действие, за разлика
от дворищнорегулационните планове, които имат непосредствено
отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти
и за образувани по регулация съсобствени парцели от няколко поземлени
имота. ЗТСУ урежда административната процедура по отчуждаване на имоти
за улици – това става със заповед по чл. 95 ЗТСУ, в която се определя и
обезщетението.
Отреждането на имот за улица става с регулационен план за обществено
мероприятие – чл. 21 от ЗТСУ. Отреждането на имот за улица по такъв план
няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от
дворищнорегулационните планове, които имат непосредствено отчуждително
действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани
по регулация съсобствени парцели от няколко поземлени имота. ЗТСУ урежда
административната процедура по отчуждаване на имоти за улици – това става
със заповед по чл. 95 ЗТСУ, в която се определя и обезщетението, като
9
завземането на имота става след обезщетяване. Отчуждаването за общински
или държавни нужди на имот или част от него се извършва с индивидуален
административен акт, с който се установява преминаване на собствеността от
лицето – собственик на имота в патримониума на общината или държавата.
Предвидените с нормите на чл. 93 ЗТСУ и на чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ
възможности имат отношение към оценката на имота или частта от него,
подлежаща на отчуждаване, а не към самото отчуждаване – т.е.
отчуждаването на имоти, собственост на граждани, предвидени за улици,
булеварди и площади, вкл. при първоначален регулационен план, не е по
силата на плана, а е по силата на изрично волеизявление на административния
орган. Когато отчуждаването за улица, булевард или площади е по
първоначален регулационен план, както и по последващи планове, когато
предходните не са приложени, в заповедта за отчуждаване се записва, че не се
дължи обезщетяване при съобразяване и изчисляване на конкретната
отчуждавана част от имота съгласно чл. 262 ППЗТСУ.
В случая е установено, че не са налице доказателства за изплатено
обезщетение. Не е налице и третата предпоставка, за да се приеме, че са
настъпили последиците на отчуждаване на процесиите 118 кв.м. от имота -
завземане на имота от страна на ответника, така както е предвидено в чл.105
ЗТСУ /отм/. От отговорите на вещото лице се доказа, че имотът е свободен и
върху собствените на въззиваемите 118 кв.м. няма реализирана улица. Всичко
това е още едно основание, че предявения от иск е допустим - щом не е
приключило отчуждителното производство, няма основание за неговата
отмяна /каквато е била целта по същество на административното
производство/. Както при действието на ЗПИНМ /отм/, така и след това при
действието на ЗТСУ /отм/, /тъй като заповедите за отчуждаването са
изготвени при действието на този закон/ и към момента - при действието на
ЗУТ, се предвижда, че недвижими имоти на частни лица и обществени
организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се
считат отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците им и от този
момент могат да се заемат. Прокарването на улица не е мероприятие по
дворищнорегуланонния план, а по регулационен план за обществени
мероприятия по чл.22 ЗТСУ, за който план е характерно, че няма
непосредствено отчуждително действие.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
10
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 1000 лева за всеки от въззиваемите,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. С
оглед установената фактическа и правна сложност на делото, така заплатеното
възнаграждение не се явява прекомерно.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491/06.06.2025 год.. постановено по гр. дело №
5013/2023 год. по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., Булстат **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.*******************, представлявано от кмета С. Р.
ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Ч., с ЕГН ********** от гр. С. З., ул. **************,
Д. С. Ч., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. ********************** и Р. С. Ч.,
ЕГН ********** от гр. С. З., ул. ***************************** – сумата от
1000 /хиляда/ лева за всеки от тях, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11