Р Е Ш Е Н И Е
№
/ .03.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5183 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Т.В.Ж., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която срещу „*, със
седалище и адрес на управление:***, са предявени кумулативно обективно
съединени искове за:
1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението
на ищеца от страна на ответника със Заповед № 50/30.03.2020 г., поради
намаляване обема на работа, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
равняващо се на шест брутни трудови възнаграждения в размер на 950 лв. на месец
или общо сумата от 5 700 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
В условията на евентуалност, ако се установи, че
трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, са предявени кумулативно
обективно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на
ищеца:
1/ обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието /30 дни/ в размер на 950
лв., на основание чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
2/ обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не
повече от 1 месец, в размер на 950 лв., на основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /26.05.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
3/ обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск от 12 дни през 2019 г. в размер на 430 лв., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба и уточняващата молба ищецът Т.В.Ж. твърди, че е работил на
трудово правоотношение при ответника в периода 11.12.2018 г. – 26.03.2020 г. на
длъжността „техник електродомакинска техника“ при последно уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 950 лв. Сочи, че на 27.03.2020 г. му е било
заявено, че поради намаляване обема на работата може да се наложи да го пуснат
в неплатен едноседмичен отпуск, а при по-голяма нужда дори да го съкратят.
Излага, че на 30.03.2020 г. по телефона му е било съобщено да отиде на
следващия ден да му връчат заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
което е и сторено на 31.03.2020 г. При връчване на заповедта му е заплатено
основно трудово възнаграждение за февруари в размер на 950 лв., минус аванса от
100 лв. и удръжките. Твърди, че се е подписал на ордера и му е казано да дойде
през април, за да си получи заплатата за месец март. В края на месец април му е
заплатена заплата от 800 лв., минус удръжки без аванс. Счита, че не е спазен
фактическият състав на прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя при безсрочен трудов договор, защото не му е отправено писмено
предизвестие. Излага, че за 2019 г. е използвал само 10 дни платен годишен
отпуск, а неизползваните дни са 12. Сочи, че от 01.04.2020 г. към настоящия момент
е безработен. Моли за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
както и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението. В условията на евентуалност моли за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение при уволнение и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск. Моли за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание не се явява и не изразява становище по същество.
Ответникът
„*“ ЕООД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди,
че на 10.12.2018 г. е сключен трудов договор № 51/10.12.2018 г. между него и
ищеца, по силата на който последният е назначен на длъжност „техник“ при
осемчасово работно време. Оспорва твърдението, че прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно, защото не е отправено писмено предизвестие.
Сочи, че съгласно 335, ал. 1 КТ трудовият договор за прекратява писмено, а в
ал. 2 е предвидено, че при неспазване на срока на предизвестието, с изтичане на
съответната част от срока на предизвестието. Твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено на 30.03.2020 г. и на ищеца е заплатено обезщетение
за целия срок на неспазеното предизвестие. Излага, че е освободил ищеца от
работа поради намаляване на обема и му е изплатил дължимото обезщетение по чл.
200 КТ, видно от представената разпечатка от платежна ведомост за месец март
2020 г. Сочи, че освен дължимата заплата е изплатил и обезщетение за неспазено
предизвестие от 30 дни в размер на 610 лв. Твърди, че е заплатил и обезщетение
по чл. 222 КТ за месец април в размер на 610 лв., след представяне на работника
на декларация, че в едномесечен срок не е започнал работа. Излага, че
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ не е заплатено
преди подаване на настоящата искова молба, защото е възнамерявал да го назначи
отново и работникът да ползва отпуската. Твърди, че след като е получил
исковата молба още на 11.07.2020 г. в срока за отговор е заплатил по банковата
сметка на ищеца сумата от общ размер 435,71 лв., ведно със законна лихва от
5,57 лв. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В съдебно
заседание поддържа отговора. Представя писмена защита по съществото на спора.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и
заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа
поради уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ. В условията на
евентуалност са предявени искове за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие, обезщетение при уволнение и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, на основание чл. 220, чл. 222 и чл. 224 КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест по главните и
евентуалните искове в тежест на ищеца е било да докаже съществувалото трудово правоотношение
между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност,
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание /не е налице
спор между страните/, размера на последното брутно трудово възнаграждение преди
уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия
период, респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период.
По
главните искове в тежест на ответника е било да докаже, че при спазване на
трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение поради намаляване
обема на работа.
По
евентуалните искове в тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил
дължимото обезщетение за неспазване на срока за предизвестие, евентуално, че е
заплатил дължимото обезщетение за времето, през което работникът е останал без
работа поради прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема
на работа, че е заплатил дължимото обезщетение за неизползвания от работника
платен годишен отпуск.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудови правоотношения по
силата на сключен между тях трудов договор
от 10.12.2018 г., като на 30.03.2020 г. работодателят е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради намаляване обема на
работа. На работника не е изпратено писмено предизвестие за прекратяване.
По
отношение на главните искове
оплакванията на ищеца относно законосъобразността на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение са свързани с това, че не му е
отправено предварително писмено предизвестие, че не е било налице намаляване обема
на работа в предприятието, че не е бил извършен подбор при уволнението и че
работникът се е ползвал от закрилата при уволнение.
Съгласно
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326,
ал. 2 при намаляване на обема на работата.
Срокът
на предизвестието в случая е бил 30 дни, доколкото сключеният между страните
трудов договор е безсрочен и не е уговорен по-дълъг срок. Неспазването на срока
за предизвестие няма за последица незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на трудовото отношение, а е предпоставка за възможността работника
да претендира обезщетение от работодателя по чл. 220 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието. В този смисъл оплакването на ищеца е
неоснователно.
Съгласно
чл. 329 КТ при намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор
и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
В
случая ответникът е представил писмени доказателства /л. 163 – 165/, че е бил
извършен подбор в предприятието на четиримата работници, които са работили на
длъжността „ел техник“, като ищецът е бил с най-ниска сборна оценка, което е и
наложило избора на работодателя да прекрати трудовото правоотношение именно с
него. Не са налице основания съдът да счита, че процедурата по подбора не е
била спазена. Няма и конкретни оплаквания от ищеца в тази връзка, а само бланкетно оспорване.
По
отношение намаляването на обема на работа в предприятието ответникът е
представил доказателства /справка за оборота и уведомления за приемане на
справка декларация – л. 154-162/ за месеците преди уволнението на ищеца, като е
ангажирана и ССЕ, вещото лице по която е дало становище, че е налице намаляване
на обема на работа в сравнително големи размери. Заключението на вещото лице и
представените писмени доказателства не са оспорени от ищеца, като съдът приема,
че същите доказват факта, за който ответникът носи доказателствена тежест, а
именно, че действително обема на работа в предприятието е намалял, което е
наложило и съкращаването на щата.
Съгласно
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 3 работодателят може
да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, който е започнал ползуването
на разрешения му отпуск. Съгласно ал. 7 от същата разпоредба закрилата по този
член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
В
случая няма данни към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът
да е започнал ползването на разрешения му отпуск. Същият дори твърди в молбата
си, че последно е работил до 26.03.2020 г., като на 31.03.2020 г. му е била
връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Това се
потвърждава и от представената от ответника заповед за разрешаване на отпуск
/л. 68/, от която е видно, че ползвания отпуск е за периода 27.03.2020 г. –
31.03.2020 г., като видно от процесната заповед трудовото правоотношение се
прекратява, считано от 01.04.2020 г. В този смисъл и оплакването за наличието
на закрила от уволнение е неоснователно. Не е било необходимо разрешение от
инспекцията по труда.
Предвид
всичко изложено предявените от ищеца главни искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и
заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа
поради уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на главните съдът следва да
пристъпи към разглеждане на евентуалните искове. Предвид
законосъобразността на уволнението ищецът има право на обезщетение за заплащане
на обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение при уволнение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 220, чл. 222
и чл. 224 КТ, ако са налице предпоставките за това.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право
да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
В случая, между страните няма спор, че работодателят
не е спазил срока на предизвестието и същият дължи обезщетение, като това дори
е посочено в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От
представената разпечатка от платежна ведомост за месец март 2020 г. /л. 81/ се
установява, че на ищеца му е изплатено обезщетението по чл. 220 КТ в размер на
610 лв., каквото е било и брутното му трудово възнаграждение уговорено с
последното сключено между страните допълнително споразумение от 31.01.2020 г.
към трудовия договор от 10.12.2018 г. Същият се е подписал срещу името си.
Доказателството не е оспорено по делото, както и авторството на положения
подпис. По отношение на размера на дължимото обезщетение недоказано остана по
делото твърдението на ищеца, че размера на трудовото му възнаграждение е 950
лв., а не 610 лв. От показанията на разпитаните по делото свидетели не може да
се установи някакъв друг размер на дължимото възнаграждение. Други
доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което и съдът приема, че
този факт е останал недоказан. В този смисъл работодателят е изплатил изцяло
дължимото на работника обезщетение по чл. 220 КТ преди завеждане на делото и
този иск се явява неоснователен.
Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради
намаляване обема на работа работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
В настоящия случай се установява от представените от
ищеца доказателства /справка за изплатените парични обезщетения за безработица
–л. 147/, че същият е бил без работа за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г.,
поради което и обезщетение по чл. 222 КТ му се следва. В тази връзка видно от
представената от ответника разчетно-платежна ведомост
за месец април 2020 г. /л. 80/ обезщетението в размер на 610 лв. е било
заплатено на ищеца, срещу което същият е положил подпис. Авторството на подписа
и документа не са оспорени в производството, като съдът приема, че установяват факта
на плащане на това обезщетение.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение, правото за който не е погасено по давност. Съгласно ал. 2
от същия член обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.
177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Съобразно доказателствата по делото ищецът е имал
неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни за 2019 г. и 5
работни дни за 2020 г. Видно от представената с отговора на исковата молба
справка от разплащателната сметка на ответника /л. 75/ се установява, че на
11.07.2020 г. същият е заплатил на ищеца сумата в размер на 435,71 лв. с
вписано основание „обезщ. Чл. 224 КТ -10 дни 2019 г.
и 5 дни 2020 г.“, което плащане в хода на процеса съдът следва да вземе предвид
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ищецът е претендирал сумата от 430
лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /26.05.2020 г./,
поради което и следва да се счита, че обезщетението по чл. 224 КТ е платено
изцяло (ведно с изтеклите лихви към датата на плащането му) и вече не се дължи
от работодателя.
Предвид всичко изложено предявените от ищеца
евентуални искове за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие,
обезщетение при уволнение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
на основание чл. 220, чл. 222 и чл. 224 КТ, се явяват неоснователни и следва да
се отхвърлят.
По
разноските: Съобразно
изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски по делото, с изключение на разноските по предявения иск по
чл. 224 КТ, доколкото ответникът е станал причина за образуване на делото, след
като не е заплатил следващото се на ищеца обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение, когато настъпва изискуемостта му. Твърденията му, че
е имал намерение да назначи отново ищеца на работа, не го освобождават от
задължението му.
Съдът определя обща
държавна такса по всички предявени искове в размер на 403 лв., доколкото се
касае за различни интереси по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК, по които се дължи
отделна държавна такса, независимо от предявяването на част от исковете в
условията на евентуалност. Държавната такса по иска по чл. 224, ал. 1 КТ е в
размер на 50 лв., като ответника следва да бъде осъден да заплати тази сума на
бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Останалата държавна такса
остава за сметка на съда, доколкото ищеца е освободен от заплащането и́,
на основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Доколкото допуснатата ССЕ е във връзка с искове, които са отхвърлени от съда и
не касаят иска по чл. 224, ал. 1 КТ, то депозита по същата също остава за
сметка на съда, доколкото ищеца е освободен от заплащането и́.
Ищецът е представил
доказателства /между л. 28 и л. 29/ за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв. и е претендирал с исковата молба разноски в производството.
Ответникът е представил доказателства /л. 185/ и претендира разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Доколкото цената на
иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е 5 700 лв., а цената на
евентуалния иск за обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 430 лв., за който
иск ответникът е дал повод за образуване на делото, независимо от отхвърлянето
му поради плащане в хода на процеса, то съдът намира за справедливо (и предвид
невъзможността за по-точно изчисляване с оглед специфичното съединяване на
всички искове) да разпредели разноските съобразно съотношението между уважената
част от 430 лв. и неуважената част от главния иск в размер на 5 270 лв.,
доколкото в полза на ищеца е останало незаплатено от ответника обезщетение,
независимо от различното основание за дължимостта му. В този смисъл предвид
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на ищеца му се следва сумата от 7,54 лв.,
а на ответника сумата от 554,74 лв. След съдебна компенсация ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 547,20 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от Т.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „*,
със седалище и адрес на управление:***, кумулативно обективно съединени
искове за:
1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението
на ищеца от страна на ответника със Заповед № 50/30.03.2020 г., поради
намаляване обема на работа, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
равняващо се на шест брутни трудови възнаграждения в размер на 950 лв. на месец
или общо сумата от 5 700 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от Т.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „*,
със седалище и адрес на управление:***, в условията на евентуалност кумулативно
обективно съединени осъдителни искове
за:
1/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер
на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието /30
дни/ в размер на 950 лв., на основание чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /26.05.2020 г./ до окончателното
изплащане на задължението;
2/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е
останал без работа, но за не повече от 1 месец, в размер на 950 лв., на
основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
3/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск от 12 дни през 2019 г. в размер на 430
лв., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Т.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 547,20
лв. /петстотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство от ответника съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
*, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на Бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
държавна такса по иска по чл. 224 КТ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: