№ 3356
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110152722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищцата В. М. П. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „ПИБ“ АД
сумата от 2097.90 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за банков
кредит № **** г. Ищцата твърди, че на 26.08.2008 г. сключила с ответника договор за
банков кредит № ***, по силата на който й била предоставена сумата от 15500лв., с
краен срок за погасяване на кредита на 28.08.2015 г. Посочва, че трето за спора лице –
„МДМ“ ЕООД, действащо от името на ответника „ПИБ“ АД, с писмо адресирано до
ищцата претендирало от нея вземане по договора в размер на 2097.90 лв., като тази
сума била отразена като задължения към ответника и в Централния кредитен регистър,
воден от БНБ. Поддържа, че наличието на соченото задължение възпрепятствало
кандидатстването й пред банкови институции за получаване на други кредити, с оглед
отразения статут на ищцата в регистъра като неизправен длъжник.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който
намира иска за неоснователен. Признава обстоятелството, че между страните бил
сключен процесният договор за банков кредит със соченото в исковата молба
съдържание, с краен срок на погасяване 28.08.2015г. Признава се, че до ищцата била
изпратена покана за доброволно погасяване на дълга от 16.04.2016г., като се твърди, че
в периода от поканата до полученото в банката писмо с вх. № 45-6033/17.12.2020 г.,
подадено от името на ищцата чрез процесуален представител, в което било направено
искане в 14-дневен срок ответникът да предприеме необходимите действия за
заличаване на подадената към Централния кредитен регистър информация във връзка с
кредитната задлъжнялост на ищцата, банката не била предприемала действия по
събиране на остатъка от дълга. На следващо място, твърди се, че към 20.01.2021г.
банката извършила счетоводни заличаване на дълга съгласно предложение от
06.01.2021 г. и взетото на 08.01.2021 г. решение на Комитет по преструктуриране на
1
дълга. Твърди се, че към датата на счетоводното заличаване на дълга Банката е подала
и актуална информация към ЦКР, съгласно справка от 11.11.2011г. приложена към
отговора на исковата молба. Поради това се твърди, че към датата на предявяване на
иска Банката не била дала повод за иницииране на съдебни действия от ищцата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че на 26.08.2008 г.
между същите бил сключен договор за банков кредит № ***, по силата на който на
ищцата била предоставена сумата от 15500лв., с краен срок за погасяване на кредита на
28.08.2015 г.
По делото е прието като доказателство писмо с изх.№ ***г., адресирано до
ищцата, в което ответникът посочва, че събирането на вземания по процесния договор
от 07.09.2011 г. е възложено на „МДМ“ ЕООД, както и че към 22.04.2016 г. за ищцата е
налице задължение в размер на процесната сума от 2097,90 лева. В писмото се съдържа
и изрично заявление, че същите се претендират като дължими от ответника. Писмото
съдържа и отбелязване, че при незаинтересованост „МДМ“ ЕООД можело да
предприеме незабавни действия за принудително събиране на пълния размер на
задължението, както и че в случай на неплащане на посочената сума „ПИБ“ АД щяла
да предприеме действия по принудително събиране на вземането си, като упражни
правата съгласно сключения с ищцата договор за банков кредит и разпоредбите на чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции върху всяко едно от предоставените
обезпечения, както и върху цялото й имущество.
Установява се, че с писмо от 09.11.2016г. – дата, предхождаща на предявяване на
исковата претенция, ищцата отправила искане за заличаване на задължението, което се
претендира от нея, както и навежда фактически твърдения, обективирани и в исковата
молба.
От приетата като доказателство по делото справка изх. № БНБ-72682/05.07.2019 г.
от Централен кредитен регистър към Българска народна банка се установява, че към
31.05.2019 г. като задължение по процесния договор за кредит № *** към „ПИБ“ АД е
отбелязан остатък просрочена главница в размер на 2849.00 лева, както и че е
допуснато просрочие с период повече от 360 дни.
Представено по делото е предложение от 06.01.2021 г., въз основа на което е взето
решение от 08.01.2021 г. от служители на банката, съгласно се одобрява
предложението по отношение на кредита и сметката, обслужваща кредита, а таксите по
останалите сметки оставали дължими за последните три години.
Прието по делото е извлечение от Централния кредитен регистър (л.35), от което
се установява, че към 11.11.2021г. няма отбелязване в графата „Информация за
просрочия по активни и по погасени кредити“ за наличие на просрочия по активни
кредити.
По направено доказателствено искане от ответника съдът е издал съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с Удостоверение относно
обстоятелствата за датата на подадена от ответника към ЦКР информация за
заличаване на активен кредит по Договор за банков кредит № 000LD-R-
00789/26.08.2009г. по кредитното досие на ищцата, получено от процесуален
2
представител на ответника съобразно отбелязване от 26.01.2022г. Във връзка с
издаденото удостоверение е прието писмо вх.№ 28692/15.02.2022г. по делото, съгласно
което БНБ изпраща до процесуалния представител на ответника с копие до съда 1 бр.
справка от информационната система на ЦКР за наличие на данни за предоставен
кредит от ответника, в която липсват данни за това дали и кога е заличен като активен
кредитът по Договор за банков кредит № 000LD-R-00789/26.08.2009г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК е допустим като предявен от
легитимна страна. Разгледан по същество е основателен по следните съображения:
При отрицателен установителен иск, насочен към установяване, че ответникът
„ПИБ“ АД не притежава спорното право– процесната сума, въведена в исковата молба,
е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като
предпоставка за допустимост на иска.
Съобразно доказателствата, събрани и проверени в настоящото производство,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се приеме за доказано, че
ищцата доказа между страните да са били обвързани от облигационно отношение по
договор за банков кредит № ***, по силата на който на ищцата била предоставена
сумата от 15500лв., с краен срок за погасяване на кредита на 28.08.2015 г., поради
което и с оглед приложимата обща погасителна давност за вземанията по кредит (в
който смисъл са и: Решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС,
Решение № 45/17.06.2020г. по т.д. № 237/2019г. по описа на ВКС, Второ т.о. и др.),
вземанията по кредита са погасени изцяло (вкл. главница и лихви, за които е
приложима кратката давност) най-късно към 08.11.2020г. (вкл. с оглед чл.3, т.2
ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г., т.е. 70
дни), без да са налице данни за прекъсване течението на давностния срок, поради което
и искът се явява изцяло основателен.
Спорът по делото реално се концентрира по това дали към датата на исковата
молба ищцата е имала правен интерес по водене на отрицателния установителен иск,
доколкото се твърди, че ответникът е претендирал сумата, така и доколкото ответникът
оспорва иска като неоснователен.
От приетото като доказателство по делото писмо с изх.№ ***г., съдът приема, че
ответникът е отправил волеизявление до ищцата, че при неплащане на посочените в
поканата суми ще бъдат предприети действия по събиране на процесната сума, както и
че ще бъдат възложени в нейна тежест допълнителни разноски по събиране на
вземането по кредита.
Представеното от ответната страна предложение от 06.01.2021, въз основа на
което е взето решение от страна на банката към 20.01.2021 г. да се извърши счетоводно
заличаване на дълга по договора съставлява частен свидетелстващ документ, който не
се ползва с формална доказателствена сила за установяване на посочените в същия
обстоятелства, поради което подлежи на преценка от съда заедно с всички, събрани по
делото доказателства. Въпреки издадено съдебно удостоверение от съда, по делото не
е представен документ, който да обосновава твърденията на ответника, че към
депозиране на исковата молба процесната сума не е фигурирала като задължение както
при ответника, така и в Централния кредитен регистър. Обстоятелството, че БНБ е
3
изпратила писмо, към което липсва съответната справка, е следвало да бъде проверено
чрез активни действия от страна на процесуалния представител на ответника.
Преклузията за представяне на доказателства в първоинстанционно производство
настъпва с изтичането на срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК за съществуващите към този
момент доказателства, което се отнася и до представяните по делото писмени
доказателства. Съгласно чл. 186 от ГПК официалните документи и удостоверения се
представят от страните. За тази цел те трябва да се снабдят с тях от съответното
учреждение, като съществува възможност то да откаже такова предоставяне и да
създава пречки за събиране на доказателствата. Тези пречки могат да бъдат преодолени
чрез съдействието на съда, като той може да изиска писмените доказателства от
съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз
основа на което тя да се снабди с тях, както е посочено в чл. 186, изр. 2 от ГПК. В
конкретния случай по направено доказателствено искане – съдът е уважил същото и е
издал съдебно удостоверение. В разпоредбата обаче не е посочено, че в тези случаи
съдът действа служебно, така както е посочено в разпоредбите на чл. 195 и чл. 204 от
ГПК. Тази разпоредба не създава възможност за съда служебно на издирва и събира
писмени доказателства, нито пък създава за задължение на съда, в този случай, да
следи служебно за интересите на страната, в който случай не би важала преклузията за
представянето на доказателствата. Затова в случай, че страната не е предприела
действия за събирането и представянето му по делото в предвидените за това срокове,
съдът не е задължен служебно да следи дали са събрани доказателствата по издадено
съдебно удостоверение, което изисква активно поведение по снабдяване с исканата
информация и представянето в рамките на преклузивните за това срокове – чл.146,
ал.3 ГПК (в този смисъл и Решение № 416 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 2612 / 2015 г. на
ВКС, 4-то гр.о.).
Поради това съдът приема, че остана недоказано твърдението на банката, че е
депозирала уведомление до Централен кредитен регистър за премахване на
отбелязвания относно задължения по процесния договор за кредит преди датата на
сезиране на съда в изпълнение на задължението за предоставяне на информация по чл.
10 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, изискваща
институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в т.ч. банките и клоновете на чуждестранни
банки, извършващи дейност на територията на страната, да събират и подават към
Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на
техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване.
По разноските:
Доколкото искът се явява изцяло основателен, съответно ответникът изрично
оспорва основателността на иска (съответно не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК
изискващ две предпоставки – доказване, че ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото, но така и признание на иска), то на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноските, които са общ размер
от 83,92 лева за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че В. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** със съдебен адрес:
гр.София, ***** партер, чрез адвокат К.С., САК, не дължи на „ПИБ“ АД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д.Ц“, № 37, сума в размер на
2097,90 лв. /две хиляди деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща незаплатен остатък от задължение по договор за банков кредит №
**** г., сключен между „ПИБ“ АД и В. М. П., поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ПИБ“ АД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул. „Д.Ц“, № 37, представлявано от изпълнителните
директори САП и Ч.Г.З, да заплати на В. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
***** разноски по делото в размер на 83,92 лева за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5