Определение по дело №75/2019 на Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 24.04.2019 г.

 

Софийският окръжен съд, ІІ – ри въззивен граждански състав, в закрито заседание на 24.04.2019 г. в състав

 

                                                                  Председател: Ирина Славчева

Членове: Ивайло Георгиев

Димитър Цончев

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 75 по описа на съда за 2019 г.  и, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 

Производството е образувано по частна жалба от ЕТ „М.2010 – М.М.“ срещу определението от 02.07.2018г., постановено по гр. д. № 656/2018г. по описа на Самоковския районен съд, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от „К.” ООД срещу жалбоподателя, за сумите 11000 лв. главница и 2876 лв. – лихва, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника ЕТ „М.2010 – М.М.“ в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че единствените представени от ищеца писмени доказателства били две фактури и доказателства за извършени плащания по тях, но той не бил представил доказателства за това, че е поканил ответника да предаде стоката, респ. че е организирал транспорта й. Твърди, че многократно, но безуспешно, се опитвал да се свърже с ищеца, за да му предаде стоката, която в момента се намира в негов склад на отговорно пазене. Прави извод, че исковете не са вероятно основателни и не са подкрепени с убедителни доказателства. Моли съда да отмени определението, с което е допуснато обезпечение. Претендира, ако обезпечението не бъде отменено, ищецът да представи гаранция.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок (с оглед датата на връчване на съобщението за налагане на обезпечителна мярка на жалбоподателя от л. 19 от делото, както и датата на подаване на жалбата чрез куриер – л. 5 от делото) и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по пощата е подаден отговор от насрещната страна – „К.“ ООД, която оспорва жалбата. Дружеството развива съображения относно наличието на обезпечителна нужда. Счита, че с исковата молба е представило писмени доказателства, които доказват трайните търговски отношения между него и ответника. Изразява становище, че допуснатата обезпечителна мярка е подходяща. Моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение.

След като взе предвид изложените в частната жалба и отговора твърдения, както и представените по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

На 29.06.2018г. в Самоковския районен съд е постъпила искова молба от „К.” ООД, с която са предявени искове срещу ЕТ „М.2010 – М.М.“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 11000 лв. и 2876 лв. Ищецът е поддържал, че има трайни търговски отношения с ответника, по силата на които ежегодно изкупува риган от последния. Твърди, че всяка година заплащал авансово определени парични суми преди края на стопанската година, както и след получаване на стоката, което е следвало да се извърши до края на м. ноември на съответната календарна година. В подкрепа на твърденията си, към исковата молба прилага заверени копия от фактури от 2009г., 2011г. и 2012г. Твърди, че между страните не са били сключвани писмени договори. Поддържа, че през 2013г. по същия ред ответникът се задължил да му продаде количества риган, произведен през стопанската 2012г. – 2013г. Във връзка с това, продавачът (ответник в съдебното производство) издал две фактури – съответно от 02.07.2013г. и от 03.09.2013г., които били платени изцяло по банков път. Сочи, че по този начин купувачът е изпълнил точно задълженията си, но продавачът е не е изпълнил неговите задължения, тъй като не е извършил уговорената доставка на риган – не само в определения за това срок, но и до датата на подаване на исковата молба. Също така, ищецът поддържа, че, независимо от проведените разговори с ответника, последният нито е извършил доставка, нито е върнал получените авансови плащания. Счита, че, с оглед изтеклия продължителен период от време, реалното изпълнение на договора е станало безполезно, поради което не претендира първоначално уговорената престация, а връщане на авансово платените суми. Поради това предявява иск за връщане на данъчните основи на сумите по двете фактури, както и за заплащане на лихва върху тези суми за периода от 01.12.2015г. до 28.06.2018г. В молбата се съдържа искане за обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху всички притежавани от ответника левови и валутни сметки в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД.

По тази искова молба е било образувано гр. д. № 656/2018г. по описа на Самоковския районен съд. По него е постановено определение от 02.07.2018г., с което съдът е допуснал исканото обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки (левови и валутни) на ответника ЕТ „М.2010 – М.М.“ в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Издадена е и обезпечителна заповед.

Срещу това определение е подадена частната жалба, разглеждана в настоящото производство.

Съдът намира, че частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 389, ал. 1 от ГПК, „във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска”. При това, независимо дали става въпрос за обезпечение на вече предявен иск или на бъдещ иск, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът да е допустим, да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

В случая съдът намира, че предявените искове са допустими и подкрепени с писмени доказателства. Налице е и обезпечителна нужда, доколкото без допускане на обезпечение се би затруднило упражняването на правата на ищеца в случай на постановяване на решение в негова полза. С оглед паричния характер на исковете, следва да се приеме, че и поисканата обезпечителна мярка е подходяща.

Неоснователно е изложеното в частната жалба съображение, че исковете били вероятно неоснователни и неподкрепени с писмени доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че в производството по допускане на обезпечение се преценява единствено, дали без допускане на обезпечението осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно или ще се затрудни, като за целта съдът съобразява твърденията на ищеца и степента на тяхната обоснованост с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, а ако те са недостатъчни – чрез внасяне на гаранция. Ограничеността на тази преценка не е произволна, а произтича от разпоредбата на чл. 391 от ГПК, която не предвижда пълно и задълбочено изследване на основателността на иска като предпоставка за допускане на обезпечението, а въвежда само изискване за убедителност на представените писмени доказателства. Поради това, в обезпечителното производство не подлежат на обсъждане възражения по съществото на спора, каквото е наведеното от жалбоподателя възражение за забава на кредитора, изразяваща се в неотправяне на покана към него за предаване на стоката, както и неосигуряване на транспорт за нея. Разрешаването на тези въпроси, както и на противоречивите твърдения на страните относно (опитите за) осъществяване на контакти между тях след превеждане на сумите по фактурите, предполага двустранно състезателно производство и събиране на доказателства, вкл. и в открито съдебно заседание. Поради това съдът не може да се произнесе по тях в производството по обезпечаване на иска, тъй като - до момента на налагане на обезпечителната мярка - това производство е едностранно, а и се разглежда в закрито заседание, вкл. и пред въззивната инстанция. В този смисъл са напр. Определение № 269 от 16.10.2008 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 555/2008 г., ГО, и Определение № 1642 от 22.10.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 1370/2010 г.

Поради това, на настоящия етап от развитието на производството, преценката за вероятна основателност на исковете се формира единствено въз основа на представените писмени доказателства (фактури и банкови извлечения за реално извършени плащания), от които може да се направи извод за наличие на трайни търговски отношения между страните с предмет покупко- продажба на риган, както и реалното заплащане на сумите по процесните фактури от 2013г. Освен това, самият ответник (жалбоподател в настоящото производство) признава, че, въпреки плащането, стоката не е била предадена и все още не е предадена на ищеца. Това обстоятелство, съчетано с представените писмени доказателства за извършени авансови плащания прави иска вероятно основателен. Както се посочи по- горе, на този етап от производството няма процесуална възможност за изследване и съобразяване на причините за непредаването на стоката, още повече, че изтъкнатите от жалбоподателя такива се основават на отрицателни факти, поради което не може да се очаква ангажиране на преки писмени доказателства за тях по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По тези съображения съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е допуснал обезпечение на предявените искове, а определението му в този смисъл следва да бъде потвърдено до размер, съответстващ на тяхната цена. В останалата част, с която е наложен запор върху банковите сметки на ответника в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД за разликата над 13876 лв., определението е неправилно, тъй като, с оглед защитавания от ищеца материален интерес в исковото производство, липсва обезпечителна нужда за допускане на обезпечение за тази разлика.

С оглед задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението от 02.07.2018г., постановено по гр. д. № 656/2018г. по описа на Самоковския районен съд, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от „К.” ООД срещу ЕТ „М.2010 – М.М.“ за сумите 11000 лв. главница и 2876 лв. – лихва, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД до размер от 13876 лв.

ОТМЕНЯ определението от 02.07.2018г., постановено по гр. д. № 656/2018г. по описа на Самоковския районен съд, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от „К.” ООД срещу ЕТ „М.2010 – М.М.“ за сумите 11000 лв. главница и 2876 лв. – лихва, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД за разликата над 13876 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  

 

   2.