№ 1456
гр. В., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110103395 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т. А. Е., ЕГН ********** с адрес гр. С.
З., бул. „Св. П. Е.“ **** срещу В. И. Р., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Н. К.“ ****, иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 5000евро, представляваща дължима главница по
сключен между страните договор за паричен заем от 04.07.2016г.; 5000,60лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 04.07.2017г. до
01.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 01.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4171/06.07.2022г. по ч.гр.д. №
8668/2022г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните на 04.07.2016г. е
бил сключен договор за заем, по който ищецът като заемател предоставил на ответника в
собственост паричната сума от 5000евро. Връщането й било уговорено да стане в срок до
04.07.2017г. Предвид неизпълнението на задължението на ответника да върне
предоставената му в заем парична сума за събиране на вземането си ищецът инициирал
заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била
връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК, което обосновава и правния интерес
на ищеца от така избраната форма на защита. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв.
И. Р., с който иска се оспорва по основание и размер. Оспорва между страните да е сключен
сочения договор, както и заемната сума да му е предавана. Оспорва автентичността на
договора и сочи, че е съставен за целите на настоящото производство. Твърди, че през 2016г.
ответникът не е бил в град Ст.Загора, респ. през м. юли. Не познава посочените в договора
свидетели и никога по никакъв повод не се е срещал с тях. Ако пък договора е действителен,
1
то вземането е погасено по давност. Сочи, че между страните е налице влязло в сила
решение от 21.03.2023г. на РС – С. З., с което ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 5909,60евро, като платена без основание и процесният договор не е представен по
делото. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща дължима главница по
сключен между страните формален договор за паричен заем с предмет - парични средства.
За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по делото същият е
следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно - наличие на валидно
сключен писмен договор за заем от 04.07.2016г. при сочените параметри; реално предаване
на ответника на процесната сума и поето от него задължение за връщането й в уговорения
срок; размер на претенцията.
При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже
изпълнение, т.е. изправността си по договора и останалите наведени от него възражения
срещу дължимостта на сумата - в частност твърденията си, че договорът страда от сочените
пороци.
По делото е приобщен в оригинал договор за заем от 04.07.2016г. /л.8 от ч.гр.д./,
подписан от трима свидетели.
С молба с вх. №94886/15.12.2023г., ищецът е представител и екземпляр от същия
договор, който обаче не е разписан от свидетели. /л. 64 от делото/.
Ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на св. С. Ж. и
св.А. А. /без родство със страните/ досежно установяване на обстоятелството, че същите са
присъствали при сключването на процесния договор.
В показанията си св. С. Ж. заявява, че през лятото 2016г. с страните са се явили в гр.
С. З., в неговата заложна къща, находяща се на ул.“Д. С.“ 1. Същият твърди, че именно там е
съставен договора за заем. Сумата била предавана на два пъти на ответника. Сочи, че
договорът е написан от ищеца. На срещата били присъствали: той, ищецът, А. и ответникът,
който взел парите и се разписал.
В показанията си св. А. А. сочи, че веднъж му се обадил Т. Е. и го помолил да отиде
в офиса му в гр. С. З., на ул. „Х. Б.“. Там го запознал с ответника – Р., български гражданин,
който живеел в гр. Берлин. Срещата била по повод, че последният се нуждаел от парични
средства. Качили се в кола и отишли в заложната къща на С., находяща се на ул. Д. С.“ 1.
Там ищецът дал парична сума в лева, която била „обърната“ в евро. Изготвили документи,
които първият път той не бил подписал. Впоследствие отново бил повикан за свидетел, че
се дават пари. Той се разписал първи за свидетел, след което страните също положили
подписи в документа.
По повод предприетото оспорване на договора от ответника по реда на чл. 193 ГПК
са ангажирани доказателства, чрез назначената от съда съдебно – почеркова експертиза,
заключението по която съдът кредитира в неговата цялост, като компетентно дадено,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства при съобразяване на общо 15
частни признака при идентифициране на положените подписи.
От заключението на експерта Е. А. се установява, че договорът за заем от
04.07.2016г. /л.8 от ч.гр.д./ е оригинален документ. Ръкописният текст в него е изпълнен
изцяло от ищеца – Т. А. Е.. Установени са извършени корекции в договора – в частта на
2
м.“юни“ е преправен на м.“юли“; върху буква „н“ е изписана буква „л“. Извършена е
корекция и в частта на изписаното ЕГН на В. И. Р., като цифрата “5“ е поправена на „6“.
Съгласно същото заключение подписът за „заемополучател“ не е изпълнен от ответника – В.
И. Р..
По дефиниция договорът за заем е неформален и валидността му не е обусловена от
спазване на някаква форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото
доказване. Когато волеизявленията са материализирани в един подписан документ, същият
в качеството си на частен подписан документ се ползва единствено от формална
доказателствена сила /до оборването й/, че изявленията са направени от лицата, посочени в
него./ така решение № 186/26.05.2015 год. на ВКС по т. дело N 3433/2013г., I т.о./.
В конкретния казус не се установи безспорно, договорът за заем да е подписан от
ответника, като в тази насока съдът кредитира заключението на изготвената съдебно –
почеркова експертиза.
Съдът не дава кредит на ангажираните свидетелски показания в частта им, в която
свидетелите заявиха, че ответникът е положил подписа си в процесния договор. Изявленията
на св. А. А., че ответникът се е разписал в документа се опровергават именно от приетото и
кредитирано от съда заключение. Тези на св. А. А. също не следва да се ценят, като
достоверни, доколкото същият заяви, че се е разписал преди страните по договора. На
практика удостоверителното действие по полагане на подпис от негова страна е извършено
преди страните да са се подписали, за което той е бил призован да свидетелства. В тази
връзка следва да се отбележи и че ищецът е представил по делото и договор, на който
изобщо липсват подписи на свидетелите, което още един път потвърждава извода, че
договорът не е подписан и съставен в присъствието им. Същият като частен свидетелстващ
документ се ползва с пълна материална доказателствена сила и като такъв удостоверява
факта, че изявлението за получаване на процесната сума и за връщането й в определен срок,
е направено от лицето, което го е подписало. В случая не се установява по безспорен начин
че договорът е разписан от получателя, респ. че същият е получил определена сума пари / за
доказването факта на предоставяне на паричната сума са приложими всички
доказателствени средства без свидетелски показания с оглед забраната на чл. 164 от ГПК,
като в тази им част св. показания също не са ценени/. Ищецът не доказа, че изявленията
които се съдържат в договора са направени от посочените в тях лица и удостоверените
факти са се осъществили така, както са посочени. / в този см. решение № 20/02.02.2011г. на
ВКС по гр. д. № 620/2010 г., IV г. о.; решение № 43/26.03.2015г. на ВКС по гр. д. №
4638/2014 г., III г. о./. Затова следва да се приеме, че твърденията на ищеца за наличие на
сочените заемни правоотношения с ответника са останали недоказани. Следователно, не е
налице съгласие между страните по делото за сключване на договор за заем, поради което,
искът по чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на заемната сума и аксесорната претенция по 86, ал.1
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва, се явяват неоснователни и като такива следва да бъде
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в размер на 300лева – депозит за вещо лице и 1400лева
адв. възнаграждение, платено по договор за правна помощ от 22.12.2023г. Същите в общ
размер на 1700лева следва да се възложат в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. А. Е., ЕГН ********** с адрес гр. С. З., бул. „Св. П. Е.“ ****
срещу В. И. Р., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Н. К.“ ****, за приемане за установено в
3
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: 5000евро, представляваща дължима главница по сключен между
страните договор за паричен заем от 04.07.2016г.; 5000,60лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 04.07.2017г. до 01.07.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.07.2022г.
до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 4171/06.07.2022г. по ч.гр.д. № 8668/2022г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. Е., ЕГН ********** с адрес гр. С. З., бул. „Св. П. Е.“ **** ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Р., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Н. К.“ **** сумата от 1700лева,
представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4