М
О Т И В И:
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас срещу М.Х.Х., ЕГН ********** с обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо вр. чл. 342, ал. 1 НК вр.
чл. 21, ал. 1 вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Съдът
конституира като частни обвинители в съдебното производство С.Г.К. (майка на
починалия пострадал Г.К.), Н.К.К. (брат) и К.В.Ч. (намирала се във фактическо
съпружеско съжителство с починалия).
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Посочва, че е налице само едно смекчаващо обстоятелство – чистото съдебно
минало на дееца, поради което пледира за определяне на наказание лишаване от
свобода, чийто размер да е над средния и малко под максималния, а именно 5
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при „общ“ режим. По
отношение на кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство, предлага то да бъде за срок от 6
години.
Повереникът
на частните обвинители адв. Сарийски поддържа повдигнатото с обвинителния акт
обвинение на подсъдимия, като изразява несъгласие единствено с приетия от
прокурора вид на непредпазливостта – според него деянието е извършено при форма
на вината непредпазливост във вид на самонадеяност, а не небрежност. Пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода в максималния предвиден за подобни
престъпления размер от 6 години, както и за налагане на наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 9 години.
Частните
обвинители изцяло поддържат исканията на повереника.
Защитникът
адв. Сталев изразява становище, че в случая е налице до известна степен
съпричиняване на вредоносния резултат както от страна на пострадалия,
изразяващо се в движение на управлявания от него автомобил с невключени
светлини, така и от страна на водача на изпреварвания автомобил „***“ -
свидетеля А.М., изразяващо се в увеличаване на скоростта на неговия автомобил в
момента на изпреварването. Според защитника целите на наказанието, посочени в
чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати с налагане на наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от 5 години.
Подсъдимият
твърди, че за ускорението на автомобила си бил предизвикан от водача на другия
автомобил, който се опитвал да изпревари. Х. изразява съжаление за смъртта на
пострадалия и заявява, че осъзнава вината си.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Х.Х.
е роден на *** ***, ***, с ** образование, **, **. Същият е правоспособен водач
на моторни превозни средства от 2009 г., с придобити категории В, М и АМ.
На 6.04.2019 г. към
20:00 часа свидетелите А.М., Х.Ю., Х.А. и З.А. тръгнали с лек автомобил „**“ с
рег. № *** от с. Кликач за с. Просеник. Автомобилът бил управляван от свид. М..
Около 20:10
часа л.а. „**“ се движел по главен път I-6 София-Бургас, в района на 461 км, в посока от гр.
Карнобат към гр. Айтос. Пътният участък бил прав, с видимост над 300 м, с
наклон на спускане от около 3% в посока от запад на изток. Платното за движение
било асфалтирано, без дупки и неравности, с ширина 8,10 метра. Имало две ленти
за движение, разделени с единична прекъсната линия. Нямало въведени ограничения
и забрани.
Свечерявало се, но
все още не бил настъпил мрак. Свид. М. управлявал автомобила в дясната пътна
лента със скорост около 90-100 км/ч (26 м/с).
В този пътен
участък лекият автомобил „**“ бил застигнат от лек автомобил „***“ с рег. № **,
управляван от подсъдимия М.Х., който пътувал сам в колата от с. Кликач за гр.
Айтос. Скоростта на движение на автомобила била около 181 км/ч (50 м/с), при
която опасната зона за спиране била около 230 метра. Тъй като разликата в
скоростите между двата автомобила била около 24 м/с, за да избегне удара с
движещия се пред него л.а. „**“, подсъдимият предприел маневра „изпреварване“,
като навлязъл в пътната лента за насрещно движение.
По същото време в
насрещната лента се намирал лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от
пострадалия Г.К.К., ЕГН **********. Скоростта на движение на автомобила била
около 92 км/ч (25.64 м/с), а опасната зона за спиране – около 78 метра.
Светлините на фаровете били включени. Навлизайки в тази пътна лента,
подсъдимият Х. възприел опасността от челен удар с л.а. „**“ и незабавно
предприел екстрено спиране, от което на платното за движение останали две
спирачни следи - с дължина 27 метра и 12,5 метра.
При посочените
обстоятелства произшествието било непредотвратимо, тъй като разстоянието между
двата автомобила в този момент (около 148 метра) било значително по-малко от
сбора на опасните им зони за спиране (308 метра). Последвал челен прав
ексцентричен удар между предната част на л.а. „**“ с рег. № ** и предната част
на л.а. „**“ с рег. № **. В момента на удара скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил била около 159,58 км/ч. Мястото на удара
било в лявата пътна лента спрямо посоката на движение на автомобила на Х., на
около 2,00 метра в дясно от лявата граница на платното за движение. След удара
всеки от автомобилите се отклонил в съответното направление и посока под
въздействие на ударния импулс. Л.а. „**“ продължил движението си към левия
банкет в посока гр. Айтос, след което напуснал платното за движение и се
преобърнал с колелата нагоре в отводнителната канавка. Другият автомобил се
насочил към лявата пътна лента в посока към гр. Карнобат и напуснал платното за
движение с предната си част. И двата автомобила били тотално деформирани.
Непосредствено след
произшествието свид. М. преустановил движението на л.а. „**“. Четиримата
свидетели излезли от колата, като всички били изпаднали в паника. В 20:13 часа Х.Ю.
се обадил от мобилния си телефон на ЕЕН 112, а през това време останалите,
търсейки помощ, започнали да спират наближаващи автомобили.
На
местопроизшествието пристигнали полицейски служители при РУ на МВР - гр. Айтос,
служители на РДПБЗН-гр. Бургас, сектор „Спасителни оперативни дейности“- гр.
Айтос и на РСПБЗН - гр. Айтос (сред които били свидетелите Ж.В. и Д.Ч.), както
и екип на ФСМП-гр. Карнобат в състав: медицински фелдшер М.Б. и шофьор Х.Х..
Свид. Б. се насочила първо към л.а. „**“ и видяла пострадалия К. на предна
дясна седалка, с леко наклонена напред и надясно глава. Пострадалият нямал
жизнени показатели, поради което свидетелката веднага се отправила към
автомобила, обърнат в канавката. През това време служителите на РДПБЗН се
опитвали да извадят подсъдимия от автомобила, като с помощта на комбинирани
инструменти успели да отворят задната дясна врата. От там подсъдимият бил
поставен на носилка и качен в линейката. М.Х. бил в коматозно състояние, на
устата му излизала пяна и затова бил транспортиран до най-близкото здравно
заведение – болницата в кв. Ветрен, гр. Бургас, където бил предаден на
реанимационен екип.
След като приключил
огледът на местопроизшествието, служителите от сектор СОД - гр. Айтос отрязали
предна лява врата на л.а. „**“, за да извадят пострадалия К.. Последният бил
без поставен обезопасителен колан. Трупът му бил откаран със специализирана
линейка до УМБАЛ-Бургас за аутопсия.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.М., Х.Ю., Х.А.,
З.А., Д.Т., К.Ч., Н.Н., Д.Ч., Ж.В., И.И., Х.Х., М.Б., Х.Х., Е.Я., Т.Д., както и
от приложените към досъдебното производство: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него (л. 8-27), огледни протоколи на двата
автомобила и албумите към тях (28-46), писмо рег. № 10584р-683/10.04.2019 г. от
началника на Районен център 112 – Бургас (л. 104), удостоверение за наследници
и препис-извлечение от акт за смърт (л. 141-143), справки от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Бургас за нарушител/водач и данни за регистрацията на
двата автомобила (л. 133-136), справка за съдимост (л. 130) и от експертните
заключения на извършените по делото съдебномедицинска експертиза (л. 82-84),
аудио-техническа (л. 107-113), съдебна автотехническа (л. 115-128) и две
химико-токсикологични /токсикохимични/ експертизи (л. 92-93 и л. 96-98).
Съгласно
заключенията на двете съдебни химико-токсикологичните /токсикохимични/
експертизи, в кръвните проби от подсъдимия Х. и
от трупа на Г.К. не се установило наличие на наркотични вещества и
алкохол (етанол).
При извършения
оглед и аутопсия върху трупа на Г.К.К. били установени: разкъсване на черен
дроб и сърце, кръв в коремната и гръдната кухина, фрактура на ребра в ляво с
дислокация на фрагментите, фрактури на десни крайници, охлузвания по лицето и
гръдния кош. Според заключението на съдебномедицинска експертиза № 51/2019 г.
непосредствена причина за смъртта на Г.К. били несъвместимите с живота
увреждания на сърцето и черния дроб. Сърцето било разкъсано от фрагмент на
фрактурирано ребро, а черният дроб – от рязко притискане на корема с посока
отпред назад. Вещото лице д-р Я. е посочил, че всички установени травми са били
следствие на действието на твърди тъпи предмети от купето на автомобила при
внезапното му привеждане от движение към покой.
Смъртта на Г.К. е в
пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, вина за
което изцяло има водачът на л.а. „**“ - подсъдимият М.Х.. Съгласно заключението
на автотехническата експертиза, техническата причина за настъпване на
произшествието била навлизането на управлявания от Х. автомобил в пътната лента
за насрещно движение при наличие на насрещно движещия се л.а. „***“.
Подсъдимият е
управлявал превозното средство със скорост 181 км/ч, надвишаваща два пъти
разрешената скорост за движение извън населено място – 90 км/ч. По този начин
деецът допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ако
подсъдимият е управлявал автомобила с разрешената за пътния участък скорост, то
тогава не би възникнала необходимост от извършване на маневра „изпреварване“
спрямо л.а. „**“, чиято скорост е била 90-100 км/ч. Именно поради наличната
скорост на движение на л.а. „**“, заради която е трябвало да предотврати удара
с попътно движещия се пред него лек автомобил, подсъдимият е навлязъл в
насрещната лента за движение, където се е намирал автомобилът, управляван от
пострадалия К.. Така подсъдимият е допуснал и нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която водач, който изпреварва, е длъжен когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.
Нарушаването на посочените две правила за движение е в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Според обясненията
на подсъдимия Х., когато той предприел изпреварване на лекия автомобил „**“, в
лентата за насрещно движение не е имало автомобили. Подсъдимият не видял
никакви светлини на фарове, пътят бил свободен за изпреварване. Лекият
автомобил „**“ се появил „в даден момент“ в осветената зона от късите светлини
на фаровете на управлявания от него автомобил.
Съдът не кредитира
с доверие тези обяснения.
Преди
произшествието пострадалият К. и свидетелката К.Ч. били тръгнали за с.
Лозарево, като всеки е управлявал собствения си автомобил. В близост до кв.
Ветрен те са били застигнати от
автомобила на свидетеля Н.Н. - приятел на пострадалия, който пътувал в същото
направление. Свидетелят ги изпреварил, като до бензиностанция „Шел“ в гр. Айтос
трите коли пътували заедно – първи бил автомобилът на Н., зад него -
автомобилът на Г.К., а последен - автомобилът на свид. Ч.. Било на смрачаване.
Както свидетелят Н., така и свидетелката Ч. са категорични в показанията си, че
пострадалият е управлявал автомобила с включени светлини на фаровете.
Пострадалият К.
спрял на бензиностанция „Шел“, за да зареди своя автомобил с гориво, а двамата
свидетели продължили по пътя. Вярно е, че техните показания се отнасят за
по-ранен период от време – около 15-20 минути преди настъпване на произшествието,
но е неправдоподобно при бързото настъпване на вечерта пострадалият да е
потеглил от бензиностанцията, преминавайки на включени габаритни светлини.
На следващо място,
очевидци на произшествието са били пътуващите в лекия автомобил „**“ свидетели А.М.,
Х.Ю., Х.А. и З.А.. Последните двама не са следели пътната обстановка. Свид. Х.Ю.
е видял движещата се в насрещната лента кола на пострадалия, но не си спомня
дали тя е била с включени фарове. Водачът на л.а. „**“ - свид. М. обаче е
уверен в твърдението си, че автомобилът на пострадалия се е движил на къси
светлини на фаровете и че той го е възприел отдалеч, а не от близко разстояние.
Съдът няма
основание да не даде вяра на показанията на свидетелите Н., Ч. и М., тъй като
същите изцяло кореспондират на разясненията, които даде пред съда вещото лице
инж. П., извършил автотехническата експертиза. Вещото лице недвусмислено заяви,
че светлините на фаровете на колата на пострадалия са били включени. При огледа
на автомобила не можело да се определи с какви светлини се е движело превозното
средство, тъй като лостът, посредством който се извършвало превключването на
дълги и къси светлини, бил счупен. От констатираното положение на ключа за включване
на светлините обаче се установявало, че са били включени светлините, а не
габаритите на автомобила (л. 77 гърба от съд.производство).
Тезата на
подсъдимия и защитника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е несъстоятелна и защото съгласно заключението на автотехническа
експертиза, при навлизането на л.а. „***“ в лентата за насрещно движение, управляваният от пострадалия
автомобил се е намирал на разстояние от около 41 метра преди мястото на удара. К.
не е очаквал неправомерното навлизане в неговата лента за движение и затова не
е задействал спирачната уредба. Дори и да е бил предприел екстрено спиране, той
не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като
опасната зона за спиране на автомобила му (78 метра) е била по-голяма от
отстоянието на автомобила до мястото на удара.
Съдът прие, че не е
налице и твърдяното от защитника съпричиняване от страна на свид. А.М., водач
на л.а. „**“. Това твърдение се основава на обясненията на подсъдимия, че
докато се е движил зад л.а. „**“, скоростта на управлявания от него автомобил
била максимум 100 км/ч. Подсъдимият подал газ и предприел маневра
„изпреварване“, но когато започнал да задминава движещия се пред него автомобил,
последният увеличил скоростта си. Тогава Х.
натиснал педала на газта докрай и колата му започнала да ускорява на
пълна мощност. Малко преди приключване на маневрата се появил л.а. „**“ в
лентата за насрещно движение и последвал удар между двете превозни средства.
Обясненията на
подсъдимия не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. Свид. М. твърди, че не е увеличавал скоростта на л.а. „**“, когато
видял в страничното огледало започналото изпреварване от л.а. „**“. Свидетелят Х.Ю.,
пътувал на предна дясна седалка на л.а. „**“, също твърди, че М. „карал
нормално, без да дава газ, без да намалява газта“. Свид. З.А. бил на задната
седалка и с периферното си зрение видял, че един автомобил тръгнал да ги
изпреварва. Свидетелят се обърнал да погледне какъв е автомобилът и в този
момент, виждайки само предната му част до задната лява врата на л.а. „**“,
настъпил ударът.
Показанията на
свидетелите се потвърждават от заявеното от вещото лице инж. П. обстоятелство,
че ударът е настъпил в началото на маневрата „изпреварване“ и точно затова л.а.
„**“ не е получил никакви деформации. Следва още веднъж да бъде посочено, че
според заключението на автотехническата експертиза, при навлизането на л.а. „***“
в лентата за насрещно движение, разстоянието между участвалите в произшествието
автомобили е било около 148 метра. Това разстояние изключва възможността
сблъскването на превозните средства да е настъпило при твърдените от подсъдимия
обстоятелства.
С оглед на
изложените съображения, съдът прие, че изключителна вина за пътнотранспортното
произшествие има подсъдимият М.Х.. Деянието му е съставомерно по чл. 343, ал.
1, б. „в“, предл. първо вр. чл. 342, ал. 1 НК. На 6.04.2019 г., около 20:10
часа, по първокласен път I-6 гр. София - гр.
Бургас, в района на 461 км, при управление на собствения си лек автомобил „**“
с рег. № *** той нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2,
т. 2 ЗДвП, и причинил смъртта на Г.К.К. ***. Деянието е осъществено при форма
на вина непредпазливост във вид на небрежност. Подсъдимият не е имал представи
относно възможния престъпен резултат, но предвид конкретната пътна обстановка и
дългогодишния си опит като водач на моторно превозно средство, той е бил длъжен
и е могъл да предвиди общественоопасните последици и да ги предотврати.
Съдът намира, че не
е лишен от основание доводът на повереника относно вида на непредпазливостта. С
обвинителния акт обаче на подсъдимия Х. е повдигнато обвинение за непредпазливо
престъпление, осъществено при небрежност. Приемането на по-тежкия вид на същата
форма на вината – самонадеяност, би утежнило положението на осъдения, което по
мнение на този съдебен състав, без изменение на обвинението е недопустимо.
При определяне вида
и размера на наложените наказания, съдът съобрази следното: Степента на
обществена опасност на деянието е висока. Тежкият престъпен резултат е елемент
от обективната страна на състава на престъплението, но в случая от съществено
значение е обстоятелството, че произшествието е настъпило поради допуснатите от
подсъдимия две груби нарушения на правилата за движение. Освен неправомерното
навлизане в лентата за насрещно движение, М.Х. е управлявал лекия автомобил със
скорост, надвишаваща два пъти максимално допустимата скорост от 90 км/ч в
конкретния пътен участък. Превишаването на скоростта с такава стойност определя
нарушението като драстично. Проявена е крайна безразсъдност при управлението на
автомобила, именно при наличието на
която обществената опасност на деянието надминава обичайната на този вид
престъпления. При това следва да бъде отбелязано, че пострадалият по никакъв
начин не е допринесъл за настъпването на пътния инцидент. Несъставомерната
последица от деянието – „тоталното разрушаване“ на целия автомобил на
пострадалия (вж. протокол за оглед на веществени доказателства), също е
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Като смекчаващи
обстоятелства съдът съобрази необремененото съдебно минало на подсъдимия,
трудовата му ангажираност, изразеното съжаление и заявеното осъзнаване на
вината, както и обстоятелството, че самият деец е пострадал при произшествието
– бил е в коматозно състояние и е получил сериозни телесни увреждания. От друга
страна, съдът съобрази и поведението на дееца като водач на моторно превозно
средство. В тази насока съдът не прие за достоверни показанията на свидетеля Ю.
Х., че Х. е „страхотен шофьор“. От приложената по делото справка от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас се установява, че подсъдимият е бил
санкциониран три пъти по административен ред за нарушения по ЗДвП. Вярно е, че
две от нарушенията са доста отдалечени по време – били са извършени през 2009
г. и 2012 г., но степента им на обществена опасност не е била ниска. В резултат
на първото нарушение е била създадена непосредствена опасност за движението, а
второто наказание е било за превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Последното нарушение е било извършено само
шест дена преди процесното пътнотранспортно произшествие – на 1.04.2019 г., и
то се изразявало в несъобразяване на
поведението му като водач на моторно превозно средство с пътните знаци и
с пътната маркировка. Оценката на посочените нарушения не води до
характеризирането на подсъдимия като дисциплиниран водач на моторно превозно
средство.
Преценявайки всички
изложени по-горе обстоятелства, съдът прие за справедливи и съответни на
извършеното престъпление наказанията лишаване от свобода за срок от четири
години (при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства) и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от пет години. В случая
е неприложим институтът на условното
осъждане, предвид размера на наложеното наказание лишаване от свобода. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС основното наказание следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Накрая съдът на
основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: