Р Е
Ш Е Н
И Е
№224 11.12.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Радостина
Менчева
като
разгледа докладваното от съдия Й.Майска
Гражданско дело № 798 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба на Етажна
собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № *****.***.***.*. по КК
и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под № Н5-ЕС-015/10.04.2017г.
с административен адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад“, к/с „Л.*“,
представлявана от управителя В.И.М., заявена чрез процесуалния представител
адв.Н.Ч., съдебен адрес *** против С.А.Т., гражданин на Руска Федерация, роден
на ***г., с Булстат № ********* и Л.В.Т.,
гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., с Булстат № *********, двамата с
постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев бряг-запад, к/с Л.*, вх.*, ет.*, ап.***.
Моли се съдът да постанови решение,
по силата на което да приеме за установено, че в полза на ищеца съществува
дължимо от двамата ответници вземане, както следва:
По отношение ответниците С.А.Т.
и Л.В.Т. за сумата
от 600,13лв., представляваща съразмерно дължима сума на квотата на всеки от тях
от ½ от собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.***.*.20,
представляващ апартамент ***, за този апартамент – вноски за сезон 2017г. –
2018г. към ЕС в „Л.*”, от които: 90,69лв. за фонд „Ремонт и обновяване” на
основание чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС;
469,75лв. за „други разходи”, определени с решение на ОС на осн.чл.50,
ал.4, т.3 от ЗУЕС; 39,69 лв. – „разходи за управление и поддръжка по чл. 51 ЗУЕС”; сумата от 41,76лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 02.09.2017г. до 09.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2018г., до
окончателното изплащане на вземането; както и разноските по заповедното
производство от 25лв. за заплатена държавна такса и направените в исковото
производство съдебни разноски.
За горните суми е издадена Заповед № 234/15.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№ 458/2018г. по описа на РС-Несебър, по което са постъпили възражения и съдът е
дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.1, вр.ал.3 от ГПК на заявителя, че може
да предяви установителен иск за вземането си.
Представени са към исковата молба
писмени доказателства, направено е искане за служебно прилагане на заповедното
производство с позоваване на представените пред заповедния съд доказателства.
Отправено е искане за гласни доказателства. Претендират се разноски.
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.6,
ал.1, т.8 и т.10, вр.чл.11, ал.1,т.5, вр.чл.38, ал.1, вр.чл.48, ал.3 и ал.8,
вр.чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С подадения
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответника Л.Т. възразява по претенцията и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че е закупила
апартамента в комплекс Л.* от 2011г. за да си почива и да се лекува, защото е
инвалид ІІ група и пенсионер. Като втори собственик е посочила внука си С.А.Т..
Твърди, че винаги добросъвестно е
заплащала в пълен обем разходите за поддръжка, данъци и други. В отговора е
посочено, че на 07.03.2017г. В.М. е станал управител на комплекса при
съмнителни за нея обстоятелства и от тогава започнал да я „тормози и изнудва за
пари“, което се отразило негативно на здравето й. През 2017г. е било изключено
водоподаването към комплекс поради неплатени сметки от 1945лв. към дата 30.08.2017г., които М. отказал да
заплати и тази сума била заплатена от няколко етажни собственици, сред които и
отв.Т., коато заплатила сума в размер на 368лв.. В отговора се твърди, че
етажните собственици нямат достъп до първичните документи за разходите на
етажната собственост, а управителя М. вземал еднолично решения без да отчита
мнението на етажните собственици, като действията му имали авторитарен характер,
заплашвал собствениците с глоби, съдебни искове, депортиране, поради което те
внесли в полицията жалби през 2017г. и 2018г. Представя писмени доказателства.
Не са сторени доказателствени искания.
В месечния срок писмен отговор от ответника С.Т.,
редовно уведомен, че е постъпил.
След поотделна и съвокупна преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
По същество не се спори между страните, а и е
видно от представен от ищеца по делото нот.акт № 70/08.09.2011г., том ХVІ,
рег.№ 13819, дело № 2941/2011г. на нотариус с рег.№ 208 на Нотариалната камара/вж.л.8,9
по дело/, че ответниците Л.Т. и С.Т. са етажни собственици на самостоятелен обект с идентификатор
№ *****.***.***.*.20, представляващ апартамент ***, в сграда с идентификатор № *****.***.***.*
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, находяща се в
гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – запад”, комплекс „Л.*”, като всеки от тях е
придобил равни части от апартамента и притежава по ½ идеална част от
него.
С решения по
т.6, т.7 и т.8 по Протокол от 06.03.2017г. за проведено ОС на етажната
собственост е приет бюджета за текущата година, начина на формиране на
разходите и приходите, определен е реда за разпределяне на разходите,
определена е финансовата година, сроковете и начините на плащане. Така ОС е
взело решение финансовата година да започва на 01.04 на текущата година и да
приключва на 01.04. на следващата година, като заплащането на дължимите вноски
от собствениците да се извършва само и единствено по банковата сметка на
Етажната собственост на две равни вноски в следните срокове – първа вноска в
срок до 01.05 на текущата година и 2-ра вноска в срок до 01.09. на текущата
година. По т.7 от протокола е взето решение определените в изключителни
подробности разходи по т.6/вж.л.13-17 по протокола от ОС/ да се разпределят
между етажните собственици, както следва разходите по чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС да
се разпределят съобразно ид.ч. на собствениците, а тези по т.51, ал.1 от ЗУЕС
да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите на
домакинството, независимо от етажа на който живеят. Решенията на това ОС са
обявени чрез уведомление по чл.46б ЗУЕС с вх.№ Н5-ЕС-015/10.04.2017г. по описа
на Община-Несебър/л.22/.
По делото не
са представени доказателства тези решения да са атакувани пред съда,
респ.отменени, поради което настоящият съдебен състав приема, че посочените
решения на ОС на ЕС проведено на 06.03.2017г. не са обжалвани пред съда и са
стабилизирани, поради което и подлежат на изпълнение.
По-нататък в
изпълнение на решение по т.9 от цитираното общо събрание за изпращане на покани
за доброволно изпълнение до собствениците, неизпълнили задължението си за
плащане на дължимите от тях вноски в срок до 01.10 на текущата година управителят
на ЕС е изпратил чрез куриер с обратна /вж.л.24-26 по дело/ покана за
доброволно изпълнение до ответниците, в която изчерпателно са посочени
дължимите суми и основанията за заплащането им.
По
отношение възражението за заплатени сметки към ВиК от представения фискален бон
не се от кой е извършено плащането, както и не се установява твърдението, че
това плащане е извършено от „няколко етажни собственици“. Изпълнението на отделни
облигационни отношения на етажния собственик, като например да заплати
режийните си разноски, не освобождава етажните собственици от задълженията им
към етажната собственост и спрямо тях би действал принципът „Който плаща зле,
плаща два пъти“. Представените документи за извършени плащания за предходни
години на годишните такси за поддръжка и управление са неотносими към предмета
на настоящото производство, тъй като то касае претенция за неплатена такса
поддръжка за 2017г..
При така
установеното по-горе се налагат следните правни изводи: Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни
права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната
собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно
притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във
вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на
помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по
поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо
използване на общите части. Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание
на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата (чл. 41 ЗС, чл. 48, ал. 3 ЗУЕС). Тези разходи спадат съответно към
необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски за
общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на
апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези
собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават
под наем на други лица изцяло или частично.От компетентността на ОС е вземане
на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за други
общи разходи, както и за определяне размера на месечни парични вноски за
извършване на непредвидени разходи, свързани с отстраняване на аварии или повреди
на общите инсталации, оборудване, уредби или други общи части на сградата,
както и начина на съхраняване на натрупаните средства ( чл. 48, ал. 8 ЗУЕС). Правомощията в
тази насока на общото събрание са регламентирани с разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 5 от ЗУЕС, съгласно която
"ОС...определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата." Няма регламентиран механизъм за
разпределението им като такива "за управление" и такива "за
поддръжка. Според нормата на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за
поддържането на общите части на ЕС собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят вноски, чийто размер се определя именно с решение
на ОС (или с правилник за вътрешния ред). Разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите
между собственици, ползватели и обитатели на собствениците на самостоятелни
обекти. Съгласно чл. 38, ал.1
от ЗУЕС, решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата редакция) разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите. Посочената разпоредба изцяло
кореспондира с установеното в чл. 41 ЗС, а именно че всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните
разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Правомощията
на ОС на ЕС са регламентирани в чл. 11 ЗУЕС, според който общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Възникването и изпълнението на
задължението за плащане на тези вноски от страна на етажния собственик са
предмет на спора по делото. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1, т.8, 9 и т.10
от ЗУЕС етажите собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на ЕС, каквото е именно ОС, да заплащат разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата, както и разходите за ремонт, и вноските
по фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части.
Предвид
горното, подлежащите на установяване обстоятелства, че ответниците са етажни
собственици и като такива притежават по 1/2ид.ч. от самостоятелен обект – апартамент
***, в процесната ЕС; размера на дължимите такси за поддръжка, управление и
ремонт, е определен с взети решения на Общото събрание на етажната собственост от
06.03.2017г. е определена таксата/вноската, начина на нейното определяне за
всеки етажен собственик се доказват безспорно от представените по делото
доказателства. В тази връзка съдът
констатира, че липсват данни по делото ОС на ЕС, на което се основава исковата
молба да е било обжалвано и съответно да е било обект на съдебен контрол в съответните
преклузивни срокове. В този смисъл при липса на доказателства за обратното, то
това решение е стабилизирано във времето. С оглед
ангажираните писмени доказателства съдът приема, че посоченият протокол служи
като годно доказателство за взетите от общото събрание решения, които не са
били оспорени в преклузивния срок и в предвидения за това ред по чл. 40 ЗУЕС.(В
този смисъл и задължителната съдебна практика – решение № 39/19.02.2013
г. по гр.дело 657 /2012 година на І г.о. ГК на ВКС и Определение № 194 от
26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о., ТК на ВКС). Процесните
решения не противоречат на разпоредбите на чл. 51, ал. 1
и ал. 7 ЗУЕС
и валидно обвързват етажните собственици със задължението за плащане на такса
за поддръжка на общите части на сградата. Съгласно § 1, т. 11 ДР
на ЗУЕС “разходи за управление и поддържане” са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения
на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата.
По делото не
са представени доказателства за извършено плащане от тези двама ответници на
дължимите от тях такси за поддръжка и управление на ЕС, съгласно решенията на
ОС на ЕС от 06.03.2017г.. Постъпване на такова плащане от тези ответници не се
установява и при прегледа на представеното извлечение от банковата сметка на ЕС
от Банка ДСК ЕАД за периода от 18.04.2017г. до 16.03.2018г./вж.л.60-63 по
дело/, където са видно плащания на такси от други етажни собственици с посочени
номера на апартаменти и имена. Апропо от това банково извлечение и
представените договори за обслужване на асансьор, техническо обслужване Вик и
Електроинсталации, договор за охрана с помощта на технически системи за
сигурност, поддръжка на плувен басейн и т.н./вж.л.27-47/ се установява, че в
изпълнение на правомощията по т.12 от ОС на 06.03.2017г. делегирани от ОС на
управителя действително са сключени договори с различни оператори на услуги,
като са извършвани и плащания от възложителя на изпълнителите по договорите. Ето
защо претенцията се явява доказана по своето основание и размер, и като такава
подлежи на уважаване.
С оглед изхода по делото в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски, както следва: 500лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, 25лв.
държавна такса по исковото производство и 30лв. за възнаграждение за назначения
по делото преводач при събиране на гласни доказателства по делото, както и
сторените в заповедното производство съдебни разноски както следва 25лв. за
заплатена държавна такса. С оглед горното и предвид изхода по делото в тежест
на ответниците по равно следва да бъдат възложени сторените от ищеца в настоящото производство разноски в общ
размер от 555лв./или по 277,50лв. за всеки от ответниците/, както и 25лв. или по 12,50лв. за всеки от
ответниците по заповедното производство.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
за установено по отношение на ответниците С.А.Т., гражданин на Руска
Федерация, роден на ***г., с Булстат № *********
и Л.В.Т., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., с Булстат № *********,
двамата с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев бряг-запад, к/с Л.*, вх.А,
ет.1, ап.А14, че съществува вземането на Етажна
собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № *****.***.***.*. по КК
и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под №
Н5-ЕС-015/10.04.2017г. с административен адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг-запад“, к/с „Л.*“, представлявана от управителя В.И.М., заявена чрез
процесуалния представител адв.Н.Ч., съдебен адрес *** по
Заповед № 234/15.05.2018г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 458/2018г. по описа на РС-Несебър в общ размер на 600,13лв.,
представляваща дължими вноски за сезон 2017г. – 2018г. към ЕС в „Л.*” от С.А.Т./300,07лв./ и Л.В.Т./300,07лв./, съобразно
квотите им от по 1/2ид.ч. за всеки от етажните собственици на посочения
самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.***.*.20 в етажната собственост
– апартамент А14 за поддръжка и управление на общите части в ЕС, образувано
както следва: 90,69лв. за фонд „Ремонт и обновяване” на основание чл.50, ал.2,
т.1 от ЗУЕС; 469,75лв. за „други
разходи”, определени с решение на ОС на осн.чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС; 39,69 лв.
– „разходи за управление и поддръжка по чл. 51 ЗУЕС”; сумата от 41,76лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.09.2017г. до
09.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането,
дължими за сезон 2017г.-2018г. с краен срок на плащане – 01.09.2017г. на
основание решения, взети на проведено на 07.03.2017г. Общо събрание на етажните
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
идентификатор № *****.***.***.*. по КК и КР на гр.Несебър.
ОСЪЖДА С.А.Т., гражданин на Руска
Федерация, роден на ***г., с Булстат № *********
с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев бряг-запад, к/с Л.*, вх.А, ет.1, ап.А14
да заплати на Етажна собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № *****.***.***.*.
по КК и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под № Н5-ЕС-015/
ОСЪЖДА Л.В.Т., гражданин на Руска
Федерация, родена на ***г., с Булстат № *********, с постоянен адрес *** 8240,
к.к.Слънчев бряг-запад, к/с Л.*, вх.* ет.*, ап.*** да заплати на Етажна
собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № *****.***.***.*. по КК
и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под №
Н5-ЕС-015/10.04.2017г. с административен адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг-запад“, к/с „Л.*“, представлявана от управителя В.И.М., заявена чрез
процесуалния представител адв.Н.Ч., съдебен адрес *** сумата от 277,50лв./двеста седемдесет и седем лева и
петдесет ст./ представляваща съразмерно дължими от квотата на Л.Т. съдебни разноски на ищеца в
исковото производство.
ОСЪЖДА С.А.Т.,
гражданин на Руска Федерация, роден на ***г.,
с Булстат № ********* с постоянен адрес *** 8240, к.к.Слънчев
бряг-запад, к/с Л.*, вх.*, ет.*, ап.***, да заплати на Етажна собственост в „Л.*“,
к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № *****.***.***.*. по КК и КР на гр.Несебър,
вписана в рег. на Община Несебър под № Н5-ЕС-015/
ОСЪЖДА Л.В.Т., гражданин на Руска
Федерация, родена на ***г., с Булстат № *********, с постоянен адрес *** 8240,
к.к.Слънчев бряг-запад, к/с Л.*, вх.*, ет.*, ап.*** да заплати на Етажна
собственост в „Л.*“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор № *****.***.***.*. по КК
и КР на гр.Несебър, вписана в рег. на Община Несебър под №
Н5-ЕС-015/10.04.2017г. с административен адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг-запад“, к/с „Л.*“, представлявана от управителя В.И.М., заявена чрез
процесуалния представител адв.Н.Ч., съдебен адрес *** сумата от 12,50лв./дванадесет
лева и петдесет ст./ представляваща съразмерно дължими от
квотата на Л.Т. съдебни разноски за държавна такса, от общо дължима държавна
такса в размер на 25 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. № 458/2018г. по
описа на РС-Несебър.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: