№ 63
гр. Стара Загора , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103141 по
описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът К. твърди в искова си молба и уточняващите я молби, че на 01.08.2016 г., в
качеството му на наемодател, сключил с ответника, в качеството му на наемател, договор за
наем на следния, собствен на ищеца, имот, а именно: част от Цех за метални конструкции, с
площ от 300 кв.м и 90 кв.м площ от плаца, находящ се в -. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора,
наемателят се задължил да му плаща месечен наем, както следвало: 390 лева без ДДС за
частта от цеха и по 58.50 лева без ДДС за частта от плаца. Общата стойност на месечния
наем била 448.50 лева без ДДС. Същата било уговорено да се плати до 5-то число на
текущия месец, по банкова сметка на наемодателя. Наемателят се задължил да плаща на
наемодателя и дължимата за имота такса битови отпадъци, която, съгласно чл. 3, ал. 4 от
договора, следвало да бъде плащана на два пъти през съответната календарна година, след
писмено уведомление от наемодателя. Договорът за наем бил сключен за срок до 01.08.2019
г. С анекс страните изменили чл. 4 от същия, като удължили срока му с 1 година, считано от
01.08.2019 г. Ищецът изпълнил изцяло задълженията си по договора, като предоставил на
ответника безпрепятственото ползване на имота. За дължимите суми по договора му издавал
и предоставял съответните, оформени надлежно, счетоводни документи, като последните
били отразени в счетоводството на ответника. Въпреки надлежно изпълнените задължения
от ищеца и многобройните обещания, ответникът не му платил изцяло дължимите суми по
договора за наем. Незаплатени били сумите от м.10.2019 г. до м.02.2020 г. вкл., в общ размер
от 3451.80 лева, за които били издадени посочените в исковата молба фактури. Те били
предоставени на ответника, а той ги бил отразил в счетоводството си, като ползвал и
1
данъчен кредит по същите. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът следвало да му плати
и законна лихва за забава от падежа на всяко задължение по посочените фактури до
предявяване на исковата молба в съда. Искането е да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 538.20 лева за главница от неплатен наем за октомври 2019 г. по договор за
наем от 01.08.2016 г. и фактура № **********/07.10.2019 г., с 46.80 лева мораторна лихва от
08.10.2019 г. до 19.08.2020 г., сумата от 538.20 лева за главница от неплатен наем за ноември
2019 г. по същия договор и фактура № **********/05.11.2019 г., с 42.16 лева мораторна
лихва от 06.11.2019 г. до 19.08.2020 г., сумата от 538.20 лева за главница от неплатен наем за
декември 2019 г. по същия договор и фактура № **********/05.12.2019 г., с 37.68 лева
мораторна лихва от 06.12.2019 г. до 19.08.2020 г., сумата от 760.80 лева за главница от
неплатен разход за такса битови отпадъци по чл. 3, ал. 4 от същия договор и фактура №
**********/05.12.2019 г., с 53.26 лева мораторна лихва от 06.12.2019 г. до 19.08.2020 г.,
сумата от 538.20 лева за главница от неплатен наем за януари 2020 г. по същия договор и
фактура № **********/06.01.2020 г., с 33.04 лева мораторна лихва от 07.01.2020 г. до
19.08.2020 г., сумата от 538.20 лева за главница от неплатен наем за февруари 2020 г. по
същия договор и по фактура № **********/05.02.2020 г., с 28.41 лева мораторна лихва от
06.02.2020 г. до 19.08.2020 г., и законна лихва върху главниците от 19.08.2020 г. до
изплащането им, както и разноските по делото.
Ответникът Р., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На 01.08.2016 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото
договор за наем (л. 14-17). Същият представлява субективно търговска сделка (чл. 286, ал. 1
и 3 ТЗ). С него ищецът предоставил на ответника, за срок до 01.08.2019 г., за временно и
възмездно ползване, собствения си недвижим имот, описан подробно в чл. 1, ал. 1 от
договора, срещу месечен наем от общо 538.20 лева с ДДС, платим от ответника по банковата
сметка на ищеца в срок до 5-то число на текущия месец (чл. 2 от договора). С чл. 3, ал. 4 от
договора ответникът се задължил да плаща на ищеца и дължимата се за имота такса битови
отпадъци, на два пъти за календарната година, след писмено уведомление от ищеца (л. 15). С
анекс от 01.08.2016 г. страните изменили чл. 4 от договора, като уговорили сключването му
за срок от 1 година, считано от 01.08.2919 г., както и автоматичното му подновяване за
същия срок след изтичането му, освен ако и двете страни не направят писмени възражения
(л. 18). За плащане на дължимите наеми с ДДС за исковите месеци от октомври 2019 г. до
февруари 2020 г. включително, както и на дължимата такса за битови отпадъци в размер на
760.80 лева с ДДС, ищецът е издал представените по делото и неоспорени от ответника
фактури №№ **********/07.10.2019 г. за 538.20 лева наем с ДДС за октомври 2019 г., №
2
**********/05.11.2019 г. за 538.20 лева наем с ДДС за ноември 2019 г., №
**********/05.12.2019 г. за 1299 лева, от които 538.20 лева наем с ДДС за декември 2019 г.
и 760.80 лева такса битови отпадъци с ДДС, начислена съгласно чл. 3, ал. 4 от договора, №
**********/06.01.2020 г. за 538.20 лева наем с ДДС за януари 2020 г. и №
**********/05.02.2020 г. за 538.20 лева наем с ДДС за февруари 2020 г. (л. 9-13).
Тежестта да докаже при това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава
своите насрещни задължения по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и е платил на ищеца тези наеми и такса до
настъпването на посочения във фактурите, по-късен от уговорения за наемите в чл. 2 от
договора, падеж за тяхното плащане, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да ги е платил до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно,
защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във
вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането
им, заедно с обезщетения/мораторни лихви за забава в плащането им, от деня, следващ този
на посочения във фактурите падеж за плащането им, до подаване на 19.08.2020 г. на
исковата молба в съда, както и законна лихва върху същите наеми и такса от подаване на
исковата молба в съда до изплащането им, което ищецът е и сторил с предявените по делото
искове за тяхното плащане (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Тъй
като същият не внесе определения от съда депозит за изготвяне на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, съдът сам изчисли, в размер на законната лихва,
дължимите се от ответника мораторни лихви за забава в плащането на главниците, считано
от посочения ден на забавата му да ги плати, следващ този на посочения във фактурите
падеж за плащането им, до подаване на исковата молба в съда (чл. 162 ГПК). След това
изчисление, съдът намери, че за забавата си от 08.10.2019 г. до 19.08.2020 г. да плати наема
от 538.20 лева за октомври 2019 г., ответникът дължи 47.39 лева мораторна лихва, която
ищецът претендира в по-малък размер от 46.80 лева, до който, с оглед диспозитивното
начало, този му иск следва да се уважи; за забавата си от 06.11.2019 г. до 19.08.2020 г. да
плати наема от 538.20 лева за ноември 2019 г., ответникът дължи 43.06 лева мораторна
лихва, която ищецът претендира в по-малък размер от 42.16 лева, до който, с оглед
диспозитивното начало, този му иск следва да се уважи; за забавата си от 06.12.2019 г. до
19.08.2020 г. да плати наема от 538.20 лева за декември 2019 г., ответникът дължи 38.57 лева
мораторна лихва, която ищецът претендира в по-малък размер от 37.68 лева, до който, с
оглед диспозитивното начало, този му иск следва да се уважи; за забавата си от 06.12.2019 г.
до 19.08.2020 г. да плати таксата битови отпадъци от 760.80 лева, ответникът дължи 54.52
лева мораторна лихва, която ищецът претендира в по-малък размер от 53.26 лева, до който, с
оглед диспозитивното начало, този му иск следва да се уважи; за забавата си от 07.01.2020 г.
до 19.08.2020 г. да плати наема от 538.20 лева за януари 2020 г., ответникът дължи 33.79
лева мораторна лихва, която ищецът претендира в по-малък размер от 33.04 лева, до който, с
оглед диспозитивното начало, този му иск следва да се уважи; и за забавата си от 06.02.2020
г. до 19.08.2020 г. да плати наема от 538.20 лева за февруари 2020 г., ответникът дължи
3
29.30 лева мораторна лихва, която ищецът претендира в по-малък размер от 28.41 лева, до
който, с оглед диспозитивното начало, този му иск следва да се уважи (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери предявените искове са
напълно доказани по основание и размер, поради което, като основателни, следва да ги
уважи, заедно с акцесорната претенция на ищеца за присъждане и на законната лихва върху
главниците от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им (чл. 232, ал. 2 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на делото, само ищецът има право да му бъдат присъдени сторените
по същото разноски, изчерпващи се с внесената от същия държавна такса за производството
в размер на 147.73 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал.
1 ГПК). В тежест на последния обаче не следва да бъде възлагано и посоченото в
представения договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 490
лева, защото в същия договор е уговорено заплащането му от ищеца по банковата сметка на
пълномощника му в 7-дневен срок от издаване на фактура за същото, а съответни банкови
документи за плащането му не са представени по делото до приключване на съдебното
дирене – л. 22 (т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК). При този изход на делото, ответникът няма право
на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова
сметка с IBAN: -, на К., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 538.20 лева
за главница от неплатен наем за октомври 2019 г. по договор за наем от 01.08.2016 г., анекс
към него от 01.08.2016 г. и фактура № **********/07.10.2019 г., с 46.80 лева мораторна
лихва от 08.10.2019 г. до 19.08.2020 г., сумата от 538.20 лева за главница от неплатен наем за
ноември 2019 г. по същия договор, анекс към него и фактура № **********/05.11.2019 г., с
42.16 лева мораторна лихва от 06.11.2019 г. до 19.08.2020 г., сумата от 538.20 лева за
главница от неплатен наем за декември 2019 г. по същия договор, анекс към него и фактура
№ **********/05.12.2019 г., с 37.68 лева мораторна лихва от 06.12.2019 г. до 19.08.2020 г.,
сумата от 760.80 лева за главница от неплатен разход за такса битови отпадъци по същия
договор, анекс към него и фактура № **********/05.12.2019 г., с 53.26 лева мораторна лихва
от 06.12.2019 г. до 19.08.2020 г., сумата от 538.20 лева за главница от неплатен наем за
януари 2020 г. по същия договор, анекс към него и фактура № **********/06.01.2020 г., с
33.04 лева мораторна лихва от 07.01.2020 г. до 19.08.2020 г., сумата от 538.20 лева за
главница от неплатен наем за февруари 2020 г. по същия договор, анекс към него и фактура
№ **********/05.02.2020 г., с 28.41 лева мораторна лихва от 06.02.2020 г. до 19.08.2020 г., и
законна лихва върху главниците от 19.08.2020 г. до изплащането им, както и сумата от
4
147.73 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5