№ 441
гр. Плевен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20214430101629 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д. Д. И. с ЕГН ********** от гр.***
против ГЛ***, в която твърди, че е служител при ответника и за периода
01.04.2019г. – 01.08.2020г. е работил на длъжност „*** и *** I степен“ в ***
при ***я. Твърди, че осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22,00 часа до
06,00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 ЗМВР. Твърди, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че за периода от
месец април 2019 до момента са издавани протоколи и графици за
дежурствата и отчитането на положения труд при работа на смени от
служителите, реда за разпределяне на работното време, времето за почивка и
компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Ищецът
твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
1
извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и
почивките се определят с Наредба на министъра на МВР. Твърди, че в
процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. е действала Наредба 8121з-
776/29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г. Твърди, че в същите няма изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Навежда доводи, че такъв
алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г. в размер на
0,143 съгласно чл.31 ал.2 от Наредбата. Съгласно същата, при сумирано
изчисляване на отработеното време, общия брой часове положен труд между
22 и 06 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Твърди, че тази
Наредба била отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която е отменена
с Решение на ВАС по адм.дело №5450/2016г.
Твърди, че Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е отменена с Решение
№16766/10.120.2019г. на ВАС петчленен състав по адм.дело №8601/2019г.,
обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г. Твърди, че Наредбата е отменена
поради несъответствие с европейското законодателство и ЗНА. Твърди, че с
оглед отменената Наредба от 2016г. била издадена Наредба 8121з-
36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020 на Министъра на МВР, в която също
липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни.
Поради това следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди, че в
съответствие с чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Твърди, че
за процесния период е положил 800 часа и като се преизчисли с коефициент
1,143 възлиза на 914,40 часа, което води до извънреден труд от 114,40 часа. За
този извънреден труд ищецът претендира заплащане на сумата от 915,20 лева.
Претендира лихва за забава върху главницата в размер на 50 лева. В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител прави изменение на
предявените искове, като искът за главница да се счита предявен за сумата от
928,54 лева вместо първоначално предявения 915,20 лева, а искът за лихва да
се счита предявен за сумата от 100,59 лева вместо пръвоначално посоченото
сума от 50 леза.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДсЛ по аргумент на чл.142, ал.2 от
ЗМВР. От приложените от ответника писмени доказателства се установява, че
с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период
същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/,
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2 ЗМВР,
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се
определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР сочи, че
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период от 01.07.2019г. до 01.06.2020г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.0.2016г., в сила от 02.08.2016г.) и Наредба
№8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните
работи. В двете цитирани наредби липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил
предвиден в Наредба №8121-з-407/11.08.2014г., но в размер от 0,143 (чл.31
ал.2 от Наредбата). Съгласно цитираната разпоредба на Наредба №
8121-з/11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№81213-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя
страна е отменена с Решение №8585 / 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450
/ 2016г.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба,
3
съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №81213-407/11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи.
Наредба №8121-з-776/29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601/2019г., като
отмяната е обнародвана в ДВ бр.4/14.01.2020г. Наредбата е отменена поради
нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.
След тази отмяна е издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи, в която също
липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни.
В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ от 26.01.2007г.)
Липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден,
тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае
за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ГДПБЗН,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
4
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът
приема, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6,
00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на
това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. В противен случай би се поставил
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношение, които се регулират от КТ.
По делото са посочени изчисления от ответника, които са приети от
ищеца и е претендирана сума в размер на 928,54 лв. главница и 100,59 лв.
лихва.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения от експертизата размер и съдът счита, че
следва да се уважи предявения иск за главница.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира
от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В този
смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Поради изложеното,
искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените по делото разноски. От приложените договор за
правна помощ и пълномощно, е видно, че е защитавана от лице, упражняващо
5
адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба №1/2004г. и следва да
се определи възнаграждение в размер на 300лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “*** в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. И. с
ЕГН ********** от г***п., на основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР сумата от 928,54 лв. главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на
нощен към дневен за периода 01.04.2019-01.08.2020г., съгласно възникнало
между страните служебно правоотношение между странните, ведно със
законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба 05.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна дирекция “*** в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. И. с
ЕГН ********** от гр.***, на основание чл.86 ЗЗД, сумата 100,59 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода
01.07.2019г. - 05.03.2021г.
ОСЪЖДА Главна дирекция “*** в ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата
100лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, Главна
дирекция“*** в ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.Н. *** от АК-Плевен, като
процесуален представител на Д. Д. И. с ЕГН ********** от гр.Плевен
ул.Стара планина №23, сумата 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7