№ 3083
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110216606 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното
от съдията н.а.х.д. № 16606 по описа за 2022 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. И. Ц. депозирана чрез адв. хххх. от
Адвокатска колегия – Враца, редовно упълномощен срещу Наказателно
постановление № 22-4332-002386/04.03.2022 г., издадено от хххххх –
Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с коeто на
жалбоподателя Б. И. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ размер на 700 /седемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата от Б. И. Ц. депозирана чрез адв. хххх. от АК – Враца САК
се изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление, като се
сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение
на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Посочва
се и случилото се от фактическа страна.
На следващо място в жалбата се сочи, че е налице нарушение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН тъй като жалбоподателят Б. Ц. е бил санкциониран с
АУАН серия АД , бл. № 027677 цели осем месеца след датата на
евентуалното нарушение на 04.05.2021 г., санкциониран е като
1
собственик на автомобила си, следователно е бил известен на
административнонаказващият орган непосредствено след твърдяното
нарушение и от тази гледна точка АУАН е издаден в нарушение на чл. 34
от ЗАНН, което представлява основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Твърди се също така в жалбата от Б. Ц. депозирана чрез адв. хххх.,
че Ц. е бил санкциониран от административнонаказващият орган за
административно нарушение на чл. 182 от ЗДвП без да му е била
предоставяна снимка от заснетия с АТСС TFR1-М, № 509 клип 13611,
противно на описаното в АУАН, че същата му е била представена , както
и че жалбоподателя е подписал акта с възражения в момента на
съставеното му, тъй като е бил със съзнанието, че не е нарушавал ЗДвП
на посочената дата и час и никога не е развивал подобна скорост в
населено място.
С оглед на всичко изложено и в жалбата отново се иска съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят Б. Ц., редовно призован, се явява лично и с
процесуалният си представител адв. ххх от АК – Враца, който отново
пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В тази насока и на първо място адв. хххх. заявява, че са налице
съществени процесуални нарушения при попълването на съответната
документация, съответно протокол за работа с техническото средство,
като липсва снимка на разположението и не могат да се ориентират къде
се е намирала камерата, къде е била насочена и какво е снимала.
На следващо място упълномощеният представител на
жалбоподателя навежда доводи, че най – същественото процесуално
нарушение е липсата на достатъчно доказателства в полза на това, че
именно доверителят му извършил процесното нарушени и в случая
снимковият материал не доказва виновността на доверитителят му, тъй
като на самия видеозапис се вижда как от отсрещната страна, където
свидетелят казва, че непрекъснато автомобили се движат с висока
скорост, се движи лек автомобил „хх, който много бързо изчезва от
въпросната разкадровка и вероятно същият е превишил скоростта. В тази
насока защитата подържа още, че на кадрите се вижда как дори автобусът
на градския транспорт изпреварва колата на Ц., т.е заявява адв. Б.
жалбоподател Б. Ц. се е движел толкова бавно, че дори автобусът го е
изпреварил.
Предвид всичко изложеното и адв. ххх отново пледира съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление, като претендира и
2
присъждането на сторените по делото разноски.
Жалбоподателят Б. Ц. се присъединява към изложеното от адв. хххх.
като дава обяснения, в които заявява, че на 04.05.2021 г. излизайки от ул.
„Йордан Хаджиконстантинов“ и завивайки по бул. „Рожен“ в посока
детелината на „Надежда“, че колата му е малолитражна, 80 к.с. и за това
разстояние няма как да развие тези 108 км/ ч., с които се твърди че са го
засекли.
На следващо място същият акцентира, че от дълги години живее в
този район и е добре запознат къде стоят органите на реда, а и е доста
съвестен шофьор и реално няма нарушения в близките десет години назад
от тази дата, в която са го засекли, както и че много добре си спомня, че в
деня когато тръгнали на разходка не е карал с тази скорост, още повече че
видно и от самите снимки от лявата му страна има автобус, който го
изпреварва.
Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, редовно призована не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
На 28.01.2022 г. свид. Д. Ч. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна
полиция" при СДВР в присъствието на Велислав Алексиев и Генади М.
също от ОПП - СДВР съставил против жалбоподателя Б. И. Ц. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бл. №
027677 от същата дата, за това, че на 04.05.2021 г. около 12.27 ч. в гр.
София жалбоподателят управлява лек автомобил марка ххххххх негова
собственост, с посока на движение по бул. „Рожен“ до бл. 32 от ул. „Ген.
Жеков“ към надлез „Надежда“ като се движи с превишена скорост за
населено място при ограничение 50 км/ч. /общо ограничение/ с измерена
скорост 108 км/ч. след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и
наказуемата скорост е 105 км/ч., а наказуемото превишение е 55 км/ч.,
като собственика не посочва от кой се е управлявал автомобила му, като
нарушението е установено с АТСС – TFR1-M, № 509, № 13611 показани
на водача /собственика/.
Посочените фактически констатации са квалифицирани в акта като
нарушение на чл. 21 ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като актът бил връчен на
жалбоподателя Б. Ц. на 28.01.2022 г. и подписан от последния с
възражения. Възоснова на така съставения акт и от хххххх - Началник на
сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 22-4332-002386/04.03.2022 г., с коeто на
3
жалбоподателя Б. И. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ размер на 700 /седемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие с оглед събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване – обясненията на жалбоподателя Б. Ц., показанията
на свидетелите Д. Ч. и хххх декларация по чл. 188 от ЗДвП попълнена от
Б. Ц. на 12.11.2021 г., видеоклип на хартиен носител /ВД/ на лек
автомобил марка ххххххх заверен препис от протокол № 3-38-21 г. от
18.01.2021 г. от последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол "TFR1-M", заверен препис от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M от Български
институт по метрология, ежедневна форма на отчет, справка картон на
водача Б. Ц. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП,
заверен препис от удостоверение рег. № 513р-12880 от 11.02.2019 г. от
СДВР относно компетентността на актосъставителя, заверен препис от
Заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи на Р България, заверен препис от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и
останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка
писмени доказателства.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма.
Съдът обаче намира, че в процедурата по ангажиране на
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя Б. И. Ц.
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
представляващо основание за отмяна на наказателното постановление,
поради което и не намира за необходимо да обсъжда спора по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че отговорността на
жалбоподателя Б. И. Ц. с акт за установяване на административно
4
нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 027677/28.01.2022 г. и с издаденото
възоснова на него наказателно постановление № 22-4332-
002386/04.03.2022 г. е ангажирана за нарушение на нормата на чл. 21, ал.
1 от Закон за движението по пътищата, а именно за управление на
04.05.2021 г. в 12.27 ч. в гр. София, по бул. „Рожен“ до бл. 32 от ул. „Ген
Жеков“ към надлез „Надежда“ на лек автомобил марка „ххххххххх със
скорост от 105 км/ч., при разрешена за населено място скорост от 50 км/ч,
т.е за превишаване на разрешената скорост в населено място, което
нарушение е била установено и заснето със мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, №
509, в клип 13611 записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и рег.
№ на МПС.
Тук обаче следва да се отбележи, че условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства или системи за
контрол на правилата за движение по пътищата са уредени в Наредба №
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата издадена от Министъра на вътрешните работи и
за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен
автомобили или мотоциклет или временно позиционира АТСС на
участъка от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва
АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя началото на работния процес. По
време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да
осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол
за спазване на правилата за движение. След изтичане на времето за
контрол служителя изключва АТСС като информацията със запаметените
от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или
локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения, което се отразява в протокол по чл. 10 /чл. 9, ал.
1 - ал. 4/.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложението, като протоколът по ал. 1 се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол по време на
движение с мобилно АТСС съгласно чл. 10, ал. 2 от наредбата се
отбелязва началото и края на контролирани участък, а при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта, протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата. С оглед на изложеното и се
5
налага извода, че за законосъобразното издаване на процесното
наказателно постановление, освен техническата изправност на
използваната автоматизирана система за контрол е необходимо и
съставяне на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
но в случая в материалите по административно - наказателната преписка
не се съдържа такъв протокол, и не става ясно дали е съставен, нито е
налице снимка на разположението на уреда. Поради изложеното и
липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 от наредбата съществено опорочава
процедурата по установяване и заснемане на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя Б. И. Ц. и представлява
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, предвид
че и ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдът споделя
доводите на процесуалният представител на жалбоподателя в тази насока.
На следващо място за пълнота е необходимо да се отбележи, че и
от събраните по делото доказателства не се установява безспорно, че
именно жалбоподателя Б. Ц. на 04.05.2021 г. в гр. София е управлявал
автомобила марка ххххххххх със скорост от 105 км/ч., при разрешена за
населено място скорост от 50 км/ч. т.е. с превишение на разрешената
скорост, а и на приложения по делото снимков материал от видеоклип се
вижда приближаващ друг автомобил, различен от този, за който се
твърди, че е управляван от жалбоподателя Ц. с превишена скорост в
населено място, а в тежест на административно наказващият орган е да
докаже фактическите констатации изложени в АУАН и НП.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, като не счита за необходимо да обсъжда останалите
доводи в жалбата в тази насока.
С оглед изхода на делото и правото на разноски възниква в полза
на жабоподателя Б. Ц., като видно от договор за правна защита и
съдействие от 30.11.2022 г. същият е представляван от адв. ххххххх. от
Адвокатска колегия – Враца и жалбоподатеял е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, което е в минимален
размер съгласно наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочената сума в размер на 400 /четиристотин/ лева
следва да бъде присъдена в полза на жалбоподател и в този смисъл
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ следва да бъде осъдена
да заплати тази сума на жалбоподателя Б. Ц..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-
002386/04.03.2022 г. издадено от хххххх – Началник сектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с коeто на Б. И. Ц. на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ размер на 700 /седемстотин/ лева и
кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на Б. И. Ц., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен
съд – София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7