РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. С., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20241870200279 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 764951 – F758467/
10.04.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП, с което на „М. Ц.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр.В.
Т., ул.Ф. Т. №15, вх.Б, ет.1 представлявано от М. П. Ц. с ЕГН ********** на
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1200,00 /хиляда и двеста/лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление с доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на същото.Изтъкват се подробни доводи с което
жалбоподателя, чрез неговия представител адв.Х. моли наказателното
постановление да бъде отменено.Претендират се разноски за защитник и е
представен списък на същите.
Въззиваемата страна не изпраща представител.Изпратена е писмена
защита с която се моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество, като същата се ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
При извършена служебна проверка от служители на НАП на
29.02.2024г. в 15.16ч. в заведение за бързо хранене „Б. е. м.“, находящо се в к.к
Б. и стопанисвано от дружеството-жалбоподател се констатирало, че в обекта
има пос-терминално устройство.От справка от устройството се установило че
за времето от 0.00часа до 16.53часа има 12 плащания общо за 585.49лева.От
фискалното устройство било видно че са издадени фискални бонове на
стойност 576.43лева.Било констатирано че на пос-терминала има плащане от
50лева в 14.18часа, докато плащане от 50лева не било фиксирано на
фискалното устройство.Така проверяващите сметнали, че дружеството е
извършило нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС съгласно който всяко лице е
длъжно да регистрира продажби чрез издаване на касова бележка.
За така констатираното нарушение бил съставен АУАН
F758467/02.03.2024г. където нарушението било квалифицирано по чл.118, ал.1
вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ. Въз основа на тази фактическа обстановка впоследствие било издадено
процесното НП, в което не било уважено направеното възражение срещу
АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, както не били уважени и възраженията
при самото съставяне на АУАН, вписани в същия.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя и
свидетеля по акта, който потвърдиха констатациите в НП.Същевременно беше
разпитан и сервитьора в заведението на датата 29.02.2024г. св.В. М..От
показанията на същия се установява, че действително има плащане от ПОС –
Терминал в размер на 50лева направено в 14.18ч на 29.02.2024г., но
фактически същото това плащане е по поръчка за която е издаден фискален
бон приложен и с жалбата на стр. 17 от делото, но за сума от
40.94лева.Фискалния бон е издаден в 14.17 минути като закръглянето на
сумата по ПОС терминала до 50лева представлява бакшиш.
Въз основа тези свидетелски показания, които по принцип по нищо не
си противоречат, както и писмените доказателства съдът достигна до
следните правни изводи.
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
На първо място възниква въпроса има ли извършено нарушение.Съдът
преди всичко следва да отговори на този въпрос, който ако е положителен и се
изследва въпроса за маловажността на случая ще следва съдът да отмени
санкцията, но да предупреди нарушителя, който при следваща идентична
проява неиминуемо да бъде наказан.
На първо място не става ясно за съда защо наказващия орган вменява
сумата от 50лева за неиздаден фискален бон при положение че разликата
между пос терминала и фискалното устройство е само 9.06лева.Ако приемем
че 50-тте лева от пос терминала не са отчетени, то излиза че дружеството е
отчело на фискалното устройство продажби които не е направило.
Не това обаче е съществения правен извод който прави съда.Както
вече се отбеляза съдът кредитира показанията на св.Марков и няма защо да ги
счете за противоречиви или неправдиви.Още повече че същите са подкрепини
от писмените доказателства по делото.Както съдът вече отбеляза налице е
несъответствие между пос-терминала и фискалното устройство в размер на
9.06лева.Именно от тук идва и основанието за съставяне на АУАН и НП, тоест
налице е продажба за която няма издаден фискален бон.ю
В случая обаче това не е така.Продажба от 50лева изобщо не е
реализирана фактическа и в правната действителност.Това е така защото
реалната продажба от дружеството е обективирана във фискален бон с номер
0007072 от 29.02.2024г. издаден в 14.17 минути.Напълно съответства времето
през което е издаден (тоест в момента на поръчката) и реалното плащане на
пос-терминала в 14.18ч сумата от 50лева.
Всички тези факти водят съдът на крайния правен извод че
дружеството не е извършило продажба на стока от 50лева за което не е издало
касов бон, а е реализирало продажба за 40.94лева за което е издаден фискален
бон.Действително всичко това е в състояние да обърка органите извършили
проверката, но при внимателно съпоставяне на часовете на поръчката и
плащането и фактическата реална разлика на общите плащания отчетени на
ПОС и фискалното устройство, които са точно 9.06лева съставляват в крайна
сметка бакшиш, добавен към сумата от 40.94лева, довело до плащането от
50лева на пос-терминал.Разбира се самата търговска практика създава
3
известно заблуждение у проверяващите, но при липса на плащане в кеш друга
възможност за оставяне на бакшиш няма.
С оглед всичко изложено поради липсата на извършено нарушение
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по
реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. за процесуанло представителство по делото.Поради правния
интерес от 1200лв. според съда заплатеното възнаграждение се явява напълно
обосновано и следва наказващия орган да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сторените разноски за защитник в пълния размер от 400лева.
Поради горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 764951 – F758467/
10.04.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП, с което на „М. Ц.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр.В.
Т., ул.Ф. Т. 15, вх.Б, ет.1 представлявано от М. П. Ц. с ЕГН ********** на
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1200,00 /хиляда и двеста/лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „М. Ц.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр.В. Т., ул.Ф. Т. № 15, вх.Б,
ет.1 представлявано от М. П. Ц. с ЕГН ********** разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 400/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд- С. Област по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4