Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 294 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***, предявена срещу „А.Т.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище ***, с предмет обективно, кумулативно, съединени
осъдителни искове, с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 51866,67 лева (след допуснато изменение на
петитума), представляваща дължимо възнаграждение за предоставена услуга
водоподаване, съгласно сключени договор № 14ИД-Х60В056/19.08.2014 г. и договор
№ 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г. за периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г., за което
са издадени 16 фактури и сумата 4593,32 лева (след допуснато изменение на
петитума) – обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, считано от
изтичане на 7-дневен, респ. 15-дневен срок от получаването й от ответника до
предявяване на исковата молба.
Ищецът твърди, че извършва в
полза на „А.Т.Б.“ ЕООД услугата водоподаване от язовир „Кърджали“, съгласно
договор № 14ИД-Х60В056/19.08.2014 г. при цена 0,00237 лв/куб. м. без ДДС, който
бил със срок на действие 5 години, след което между страните бил сключен
договор № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г. също за 5-годишен период при същата цена
на подаден воден обем. За периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г. ищецът доставил
на ответника водни обеми, за които му се дължало възнаграждение в общ размер от
51866,68 лева с ДДС, като забавеното плащане пораждало и задължение за
престиране на мораторна лихва, който била в размер на общо 3316,46 лева,
определена след изтичането на 7, респ. 15 дни от получаване на издадената на
ответника фактура. Тези суми ответникът не заплатил и поради това се претендира
осъждането му в настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответникът „А.Т.Б.“
ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, тъй като
водите и самият язовир „Кърджали“ били публична собственост и само държавата би
могла да предоставя услугата водоподаване. От договорите било ясно, че
водоподаването се осъществявало за производство на електрическа енергия от ВЕЦ,
а ответникът не разполагал с такава. Оспорва да са му подадени твърдените от
ищеца обеми. Представените протоколи били подписани от лице, което не било
служител на дружеството и затова същото възразявало те да го обвързват. Част от
количествата не били измерени и съответно не били реално доставени. Твърди, че
дружеството било собственик на стоманен промишлен водопровод, от който с вода
от язовир „Кърджали“ се снабдявали за собствени промишлени нужди 11 търговци,
които прави искане да бъдат конституирани като негови помагачи, тъй като цялото
количество вода било получено от тези трети лица, срещу които и предявява
обратни искове.
В допълнителната искова молба
ищецът поддържа исковете, като твърди, че „Н.Е.К.“ ЕАД поддържа и експлоатира
язовирните стени и съответните хидро-технически съоръжения и без да е техен
собственик, като услугата водоподаване не представлявала продажба на воден
ресурс, а осигуряването му за нуждите на „А.Т.Б.“ ЕООД чрез съхраняването му и
провеждането му чрез хидротехническите съоръжения на язовир „Кърджали“. На
ответника било издадено разрешително за водовземане и без значение било дали
същият притежавал водноелектрическа централа или не, той бил страна по
сключените договори и носител на задълженията, възникнали от тях. Лицето,
подписвало протоколите било едно и също включително за минал период, за който
ответникът бил заплатил задълженията си. Ако водните количества не били
измерени, това било резултат от неизпълнение на задължението на „А.Т.Б.“ ЕООД
да монтира измервателно устройство. Счита, че липсва какъвто и да било правен
интерес от конституиране на трети лица-помагачи и приемане на обратните искове,
насочени към тях, които не били и родово подсъдни на сезирания съд.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа възраженията за неоснователност на предявените искове по
изложените в първоначалния отговор съображения.
Направените от ответника
искания за привличане на трети лица-помагачи, поради това, че те реално са
ползвали доставените от ищеца водни обеми, са приети за неоснователни. Участието
на трето лице-помагач се обуславя от наличието на правен интерес, който
предполага постановеното решение да рефлектира в правната сфера на помагача, да
се отрази на материално-правното му положение. Такъв правен интерес в случая не
е налице. Предявените в производството права на вземания на ищеца се основават
на възникнали между страните облигационни (релативни, относителни) отношения,
като за дължимостта на цената на предоставената от ищеца услуга водоподаване е
изцяло без значение кои конкретни правни субекти са я ползвали фактически чрез
притежавано от ответника съоръжение. Всяко от тези трети лица се намира в
съответното правоотношение единствено и само с ответника, съдържанието на което
не зависи от отношенията между страните по спора. Дали третите лица са ползвали
или не вода от съоръжение, собственост на ответника, е без всякакво значение по
отношение на факта предоставена ли е услугата водоснабдяване от страна на ищеца
на ответника и в какъв конкретен обем. Иррелевантни за настоящия спор са и въпросите
в какви други правоотношения се намира ответника, на кои правни субекти същият
доставя или не водни количества и на какво конкретно основание, като нито в
рамките на настоящото производство следва да се решават претенциите на
ответника към 11 лица и то основани на изравняване на неоснователно
обогатяване, нито някое от тези лица има интерес от отхвърляне на предявените
искове, тъй като това не би го освободило от задълженията към „А.Т.Б.“ ЕООД,
ако такива са възникнали. Определението, с което привличането на помагачи е
отказано, е влязло в сила на 18.05.2021 г..
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ответникът не оспорва, че е страна по договор за водоподаване, сключен на
19.08.2014 г., със срок на действие 19.05.2019 г. (т. 24 от договора), съгласно
който ищецът се задължил да му предоставя услугата водоподаване срещу цена в
размер 0,00237 лева за кубичен метър, без ДДС. За следващ 5-годишен период
страните сключили договор за услугата водоподаване № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г.
при идентични условия и цена за подадените водни обеми.
В споразумителен протокол за разсрочено плащане от 09.07.2018 г.
ползвателят на услугата водоподаване, „А.Т.Б.“ ЕООД, признало възникнали задължения за заплащане
на дължимата цена за подадените водни обеми за период както предхождащ
процесния, така и за част от него, по отношение на който отношенията между
страните се регулирали от договор № 14ИД-Х60В056/19.08.2014 г., а именно по фактура № ********** от 28.02.2018 г. на стойност 4425,26 лева, фактура № 6000002102 от 31.03.2018 г. на стойност 4425,26 лева, фактура № 6000002174 от 30.04.2018 г. на стойност 1857,64 лева и фактура № 6000002237 от 31.05.2018 г. на стойност 1711,50 лева. Със
споразумението „А.Т.Б.“ ЕООД се задължило да погаси задълженията си чрез месечни вноски, но само по отношение на
задължението по фактура № **********/28.02.2018 г. извършил частично плащане с
погасителен ефект, до сумата 863,30 лева, с включен ДДС. Не се установява да са
осъществени други погащения на изрично признатите задължения, нито погасяване е
налице по отношение на задълженията, за които след 31.05.2018 г. са издадени 12
броя фактури.
От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като съответно на останалите
събрани в производството доказателства, се установява, че от доставчика на услугата водоподаване са издадени 16 броя фактури на обща
стойност 55428,80 лева, с ДДС, като само по най-страрата от тях - №
**********/28.02.2018 г. е отразено плащане в размер на 3562,13 лева с ДДС, a
крайната дължима сума по издадените и незаплатени фактури е в размер на 51866,67
лева. Данните за общата сума, така и за всяка фактура поотделно са абсолютно
идентични в счетоводствата на страните. Процесните фактури са отразени в
дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца без изключение, а в дневниците за
покупки по ЗДДС на ответника са отразени всички процесни фактури, с изключение
на последната - № **********/31.10.2019 г., за която не са открити данни. При
ответника всички фактури са с право на пълен данъчен кредит.
Общият размер на дължимите мораторни лихви по процесните фактури с отразено
частично погасяване от 13.12.2018 г. по най-старата фактура
**********/28.02.2018 г. е в размер на 4593,32 лева.
Неотразената в счетоводството
на „А.Т.Б.“ ЕООД фактура № *********/31.10.2019 г. на стойност 3717,61 лева не
носи подпис на представител на получателя, но е издадена въз основа на протокол
от 31.10.2019 г., подписан отХ.И., в качеството му на представител на „А.Т.Б.“ ЕООД, в който протокол
е отразено доставеното през месец октомври 2019 г. количество вода за
производство на електроенергия и промишлено водоснабдяване. Фактурата е изпратена на „А.Т.Б.“ ЕООД с писмо, изх. №
90-И-1898/06.11.2019 г., с известие за доставяне, видно от което е получена от
адресата на 12.11.2019 г.. Част от счетоводно отразените в търговските книги на
ответника фактури също са издадени въз основа на протоколи, в които са отчетени
показанията на водомер, които протоколи са подписани от същото лице – Х.Г.И.,
действащ като представител на „А.Т.Б.“ ЕООД.
Други доказателства от
значение за спора не са представени, а необсъдените, съдът третира като изцяло
неотносими.
По отношение на главния осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на главния иск
се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е
задължението за заплащане на претендираната парична сума, представляваща
възнаграждение (цена) за предоставена услуга водоподаване; настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията
за реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума
(възнаграждение за предоставената услуга), е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди да е
изпълнил задълженията си по процесните фактури.
Въз основа на кредитираното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът прие за установено, че в
периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г. от ищеца на ответника са издадени 16
данъчни фактури, всяка от които без последната - фактура № *********/31.10.2019
г. на стойност 3717,61 лева, е отразена в дневниците за покупките на „А.Т.Б.“
ЕООД и в подадените справки-декларации по ЗДДС, съответно по всяка от отразените
от ответника фактури, е ползван пълен данъчен кредит.
Сключените процесни договори с
предмет предоставяне на услугата водоподаване по правната си характеристика представляват
договори за изработка, със съществено съдържание: задължението на изпълнителя
да осигури доставката на водни обеми на ползвателя посредством съответните
хидротехнически съоръжения срещу заплащане на възнаграждение, който извод
съответства на легалната дефиниция на термина "водни услуги", дадена
в § 1, ал. 1, т. 74 ДР на ЗВ - всички услуги за осигуряване на вода за
домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска дейност чрез
водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, обработка и доставка на повърхностни или подземни
води, както и събирането, отвеждането и третирането с пречиствателни съоръжения
на отпадъчните води, които след това се заустват в повърхностни водни тела. За
тази услуга доставчикът има право на възнаграждение, което се определя на база
доставения воден обем;
Възнаграждението, следващо се
за извършена възложена работа (доставка на вода) по правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от приемане й, което в общия случай обхваща два момента: 1).
фактическото получаване на овеществения резултат на възложената работа и 2).
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. В случая обаче предмет
на договора е предоставянето на водна услуга, т.е. на определен в количествено
отношение воден обем, затова приемане е налице при преминаване на съответното
доставено количество през средство за търговско измерване, показанията на което
страните са отчитали в двустранно подписани протоколи и въз основа на същите от
ищеца са изготвяни фактури за дължимото му се възнагреждание.
Всички от издадените фактури с
изключение на фактура № *********/31.10.2019 г. на стойност 3717,61 лева, са
отразени в счетоводството на „А.Т.Б.“ ЕООД, поради което е налице признание на
извършената от ищеца материална престация на водна услуга, която е приета от
потребителя.
Съгласно уеднаквената практика,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен
характер, но се съобразява от настоящия състав,
изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение №
42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на изработеното (стоката) по вид, стойност,
начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само
по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването
й в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.).
Този извод е приложим и по
отношение на неотразената в търговските книги на ответника фактура, тъй като тя
се основава на двустранно подписан протокол, в който е отразено преминалото
през водомера водно количество и същото е фактурирано по уговорената в договора
цена.
Възраженията на ответника, че
лицето, подписало протоколите –Х.И. не е представител на дружеството и не може
да го обвързва валидно с действията си, е неоснователно. На първо място,
осчетоводените фактури са съставени въз основа на протоколи, подписани от
същото лице, като представителната му власт е призната с включването на
фактурите в търговските книги и не се установява да е била оттеглена към
30.10.2019 г.. От друга страна, неосчетоводената фактура, в която дължимото
възнаграждение е определено на база отчетеното показание е получена от
ответника на 12.11.2019 г., но търговецът не е оспорил евентуално действията по
отчитане на количеството воден обем по смисъла на чл. 301 ТЗ.
Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се,
че търговецът потвърждава действията на лице действувало от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. С
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи
задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 30/08.04.11 г. по т. д.
№ 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г.
на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., Т. К., І Т. О. и други, е
прието, че чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца
със сключената без представителна власт сделка, включително извършено действие,
ако не се е противопоставил веднага след узнаването й, включително.
Противопоставяне едва с депозирания на 26.06.2020 г. отговор на исковата молба
не може да се приеме за своевременно.
Неоснователни са и
възраженията за недоставена водна услуга, поради факта, че „Н.Е.К.“ ЕАД не било
собственик на язовир Кърджали и на водите в същия, тъй като претендираните суми
не представляват стойност на доставения воден обем като материален обект
(движима вещ), а са възнаграждение за услугата по отвеждане на определения
воден обем от язовир Кърждали до съоръженията на ползвателя „А.Т.Б.“ ЕООД,
което именно дружество твърди да ги е предоставяло на трети лица. Дали ответникът
е собственик на електроцентрали и за задоволяване на какви конкретни нужди е
използвано доставеното водно количество, е без значение за породеното
задължение да заплати цената на услугата по неговото доставяне.
Предвид изложеното в правната
сфера на „А.Т.Б.“ ЕООД е възникнало задължението да заплати предоставената му
услуга по доставка на водни обеми, съгласно сключените между страните два
последователни договора, което сочи на основателност на предявения главен иск в
размера след допуснатото му изменение – 51866,67 лева.
По отношение на
акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главното
вземане, което е изискуемо и ответникът не е доказал да е
погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на
едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с изтичането
на 7 дни от датата на получаване на съответната данъчна фактура по действалия
до м. 05.2019 г. договор и 15 дни – по договора от 12.07.2019 г., като покана
от страна на кредитора не е била необходима, съответно ответникът е изпаднал в
забава от деня, следващ падежа на задължението по всяка фактура и тази забава е
правопораждащ факт на задължението за престиране на мораторно обезщетение.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за
периода, увеличен с 10 пункта (Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху дължимата
към предявяването на исковата молба главница по всяка фактура от падежа й до деня, предхождащ предявяването на исковата молба – 09.02.2020 г. възлиза
на сума в общ размер от 4593,32 лева, изчислен в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, да който размер акцесорният иск следва да бъде
уважен.
С оглед
изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда за ищеца „Н.Е.К.“ ЕАД, в
приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира присъждане на разноски в
размер на общо 2738,40 лева, които са формирани от заплатена държавна такса и
внесен депозит за вещо лице. В представения списък е налице и претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като процесуалното
представителство на ищеца е осъществено от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към
приключване на устните състезания редакция, предвижда в полза на юридически
лица или еднолични търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба
предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Приложимият чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ определя, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, като за защита по дела с материален
интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният
интерес е над 10000 лева, както в случая, възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Затова при така действащата
нормативна уредба ищецът
има право на
юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер от 450 лева или разноските, които
следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на сумата 3188,40 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище ***, да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище ***, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 51866,67 лева (петдесет и една хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща дължимо възнаграждение за предоставена услуга водоподаване,
съгласно сключени договор № 14ИД-Х60В056/19.08.2014 г. и договор № 19ИД-Х60В041/12.07.2019
г. за периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г., за което са издадени 16 фактури, заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното ѝ погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 4593,32 лева (четири хиляди петстотин деветдесет и три лева и тридесет и две стотинки) –
обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, за периода от падежа й до 09.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 3188,40 лева (три
хиляди сто осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: