Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1965 Година 2020, 02.11. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІІ състав
на 23.09.2020 година
в публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
при
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1726 по описа за 2020 година и като
обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Производството е образувано по жалба на „КА-КА 2016“ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, бл.152, вх.“В“, ет.3,ап.7 против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-331-0074295 от 17.06.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която
е наложена принудителна административна мярка - “Запечатване на търговски обект
– магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, бл.152,
стопанисван от ЕООД-то и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186 ал.1,т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните
разпоредби и целта на закона, а освен това определената конкретна мярка –
запечатване за срок от 14 дни е непропорционална, а упражнената в тази връзка
оперативна самостоятелност на органа при определянето на размера се сочи да не
е съобразена въобще с конкретните факти и обстоятелства по случая. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез процесуалния представител юриск. П. е на становище, че
жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че при извършена оперативна
проверка на 10.06.2020 г. в 09:05 ч. на търговски обект – магазин за хранителни
стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, бл.152, стопанисван от търговеца,
е констатирано, че същото, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки от търговски обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
същата разпоредба.
За извършена контролна покупка – консумация на 1 бр. студен чай на обща
стойност 1,50 лева, платена в брой на лицето И.А.– управител, от В.А.–
проверяващ, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта фискално устройство /ФУ/ - Datecs DP-25 с рег. №4193431 или от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредбата. Стойността на неотчетената продажба 1,50
лева, съотнесена към регистрирания във ФУ оборот за деня към момента на
проверката – 0,00 лв., при установено касова наличност по време на проверката –
2 лева, преценена към големината на търговския обект – 20 кв. м., находящ се на
оживено място с постоянен интензивен човекопоток, с възможност за реализиране
на значителни обороти предвид множество потенциални клиенти, както и богатия
асортимент на предлаганите стоки, е дала основание да се приеме, че с това свое
поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени
извършените от него продажби и като последица, неправилно определяне на
дължимите данъци.
За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер.
АА №0074295/10.06.2020., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа
на същия е формиран извод, че дружеството не е спазило реда и начина за
издаване на документ за продажба по установения ред, с което е нарушен чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка чл.118 ал.1 от ЗДДС.
На основание чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС и чл.186 ал.3 от ЗДДС наложена
принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект обект – магазин
за хранителни стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, бл.152, стопанисван
от ЕООД-то и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В заповедта са изложени и мотиви относно продължителността на срока, а
именно: големината на търговския обект с търговска площ от 20 кв. м., находящ
се на оживено място с постоянен интензивен човекопоток, с възможност за
реализиране на значителни обороти предвид множество потенциални клиенти, както
и богатия асортимент на предлаганите стоки, а също и, за да се осигури защитата
на обществения интерес, като се предотврати възможността на извършване на други
нарушения. Посочена е целта на мярката е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти,
както и промяна в организацията на
дейността в конкретния обект, като целеният резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността към относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният – недопускане на вреди за фиска.
С новелата на на чл.186 ал.1,
б "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал.
1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на
ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.
1, б. "а" са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба."
В нормата на чл. 118, ал.
1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ.
По силата на чл.25 ал.1,
т. 1 от посочената Наредба всяко
лице по чл. 3 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт е задължено независимо от
документирането с първичен счетоводен документ да издава и фискална касова
бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на чл.
25 от Наредба № Н-18/2006 на МФ
установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на
извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да
предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал.
1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че
при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага
спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал.
1 израз "до 30 дни".
В конкретния случай, принудителната административна
мярка е наложена на „КА-КА 2016“ЕООД за нарушение на чл. 25 ал.1 и ал.3 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ,
поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при
извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено/а и това
не се оспорва от жалбоподателя/, вкл. и
от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от
страна на органите по приходите на 10.06.2020г. на стойност 1,50 лева от дружеството не е издадена фискална касова
бележка при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС във вр. с чл. 25 ал. 1 и ал. 3 от
Наредба № Н-18/2006 на МФ
като източник на правомощието по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1,
б."а" ЗДДС,
ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е
издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването
на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи
нарушение.
Или законосъобразно – обосновано и в съответствие с
материалния закон е стореният от ответника извод в тази насока.
На следващо място обаче основателно е възражението на оспорващото
дружество, че в нарушение изискването на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК за мотивираност на
административния акт досежно срока, за който е предприета процесната ПАМ, липсват конкретни
доводи относно прилагането на ПАМ при спазване
принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона, в конкретиката на казуса, с
прилагането на ПАМ.
Следва да се посочи, че при упражняване на
правомощието за определянето на срока, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за
издаването на административния акт при правилно приложение на материалния
закон.
В съответствие с нормата на чл.6 ал.5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип
на съразмерност в административното производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на
принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете
и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно
несъразмерими с преследваната цел.
Според настоящия
състав административният орган е издал индивидуален административен акт без да
извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а
само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от
налагането и. В казуса съразмерността на мярката, преценена на базата на всички
данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като
установеният размер на срока за налагането и не е обоснован, като се засягат
права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която тя се налага.
На първо място следва
да се посочи, че в мотивите в тази връзка се сочи, че местоположението на
търговския обект било – „…на оживено място, с постоянен и интензивен
човекопоток големината на обекта – 20 кв.м., с възможност за реализиране на
значителни обороти предвид множеството потенциални клиенти, както и богатия
асортимент на предлаганите стоки – хранителни, цигари, безалкохолни, като и
плодове и зеленчуци“.
Всъщност от
изложеното единствения конкретен факт е посочването на големината на обекта(20 кв.м.),
но и това не е закрепено в съставения констативен протокол чрез нарочно
измерване(най-вероятно извършено на око от екипа от двама
проверяващи или по данни от управителя), а площа на магазина
не е упомената дори и в представения с преписката договор за наем датиран от
01.03.2020г.(л.16-17 от делото).
По отношение на
всичко останало липсва конкретност – по отношение на време, място и лица, за да
може въобще за бъде отнесено към реален факт от социалната действителност.
Дали мястото е
оживено, може само да се предполага, какви обороти е реализирал обекта за минали
периоди – не е посочено нищо конкретно, а от представените на л.40 от делото
писмени доказателства не може да се установи точно(извън
дневния отчет, в който е посочен оборот 0,00 лева)
за какъв период са представените части от разпечатани служебни бонове(най-вероятно
за година назад).
Наличието на
„потенциални клиенти“ всъщност сочи на възможност, но не и за реални клиенти,
които са пазарували в обекта(няма данни същият да
е наблюдаван).
Другият конкретен
факт е сумата на неотчетената продажба – в размер на 1,50 лева.
Или напрактика само
от два конкретни факта – площ от 20 квадрата и неотчетена продажба от 1,50 лева
е направен извод, че съразмерната санкция е около средата(14
дни) на възможната максимална(30
дни).
Според настоящия
състав, при тези изходни данни – невисока стойност на неотчетената покупка и
размер на обекта, колкото една стая, не може да се сподели извод за съответност
на наложената ПАМ от 14 дни.
Пита се, в кой случай
ответникът би наложил санкция в размери близки до долната граница(от
1 ден), след като за „лев и
петдесет“ в малко подблоково пространство се налага мярка около средната, без
до този момент търговецът да е бил неизряден към фиска(поне
по делото няма данни, а и твърдения в тази насока)
или да е отчетена значителна положителна касова наличност.
Действително житейски
оправдано е посоченото от управителя, извършил продажбата, че в момента на
отваряне проверяващите влезли в обекта, като един от тях – В.А.закупил студения
чай, докато Асенова правила заявка за доставки по телефона, поради което
закъсняла с издаването на касовия бон, но със същата, а и по-високо строгост, е
изискването към ответника – да упражни предоставената му оперативна
самостоятелност по отношение размера на санкцията, като обоснове с конкретни факта,
а не с предположения, избрания срок от 14 дни.
В случая въобще не
може да се установи мярата на органа досежно това в какъв случай би наложил по
описаните в него критерии – 3 дена, 5 дена, 7 дена или 10 дена запечатване на
търговски обект.
Важно е в казуса да
се отбележи, че при упражняване пределите на оперативната си самостоятелност
ответният орган дължи еднакво третиране на сходните случаи/чл.8 ал.2 АПК/, а
също така негово задължение е своевременно да е огласил публично критериите,
вътрешните правила и установената от него практика при упражняване на тази
призната му от закона оперативна самостоятелност с оглед
постигане на целите на същия закон/така чл.13 АПК/.
Последното е особено
важно, защото при несъобразяване би се достигнало ефективно до замяна на
законоустановената от нормотвореца санкция, която в случая е без специален
минимум, до такава с такъв, когато органът започва определянето на срокове за
запечатване от размери около средния.
Не може също така да
се твърди, без никаква обосновка, че на магазини в големите градове, следва
само заради това да се налагат санкции в различни граници.
Освен това
обосноваването на оперативната самостоятелност с предположения от рода
„множеството потенциални клиенти“ и други абсолютно голословни – „оживено място,
с постоянен и интензивен човекопоток“, без да е посочено най-вече какво е
отношението на този човекопоток към оборота на обекта.
В случая и на база
вменените му задължения по чл.169 АПК съдът не може безкритично да споделя
напрактика бланкетни мотиви, с които се обосновава избрания срок за запечатване
около средата, в които липсва необходимата фактологична прецизност чрез
надлежно установени и закрепени факти от социалната действителност.
Действително
нарушението е безспорно установено(и според този съд)
и този факт е красноречив, но това не е равнозначно, че следва да се сподели
всеки един размер при определяне срока, в който този търговец в „квартален
магазин“ следва да търпи невъзможността да реализира приходи от дейността си и
какво за него(и за посочените в заповедта „множество потенциални клиенти)
е едно такова място да не работи почти половин месец и това във време на
световна пандемия.
Именно тук е
преценката за съразмерност, която се дължи от органа, при упражняване на иначе
признатата му от закона оперативна самостоятелност.
Както се посочи
по-горе ответникът дължи огласяване и то публично на критериите, вътрешните
правила и установената от него практика при упражняване на тази призната му от
закона оперативна
самостоятелност с оглед постигане на целите на същия закон, но след като данни
за такова „огласяване“ не се откриват от съда, а и не се сочат от ответника,
тогава този орган ще търпи неблагоприятните последици от това.
Именно с оглед
изложеното дотук, настоящият състав намира конкретно наложената ПАМ – запечатване
със срок на продължителност от 14 дни за несъразмерна на установеното, т.е. в
несъответствие с посоченото в чл.6 ал.5 АПК, което е основание за отмяна на
административния акт като незаконосъобразен съобразно посоченото в чл.169 АПК(в
този смисъл по подобен случай на същия ответник – Решение №10548 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14426/2019г., I о., където е отменено запечатване със срок от 10 дни при
неотчетена продажба на стойност от 35 лева, което е повече от 20 пъти над неотчетената
продажба в този казус, а и тук санкцията е дори и по-висока – 14 дни).
В случая тежестта на
нарушението би могла да се определи при съотнасяне на стойността на
неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към
положителната касова разлика, но такива величини просто няма(продажбата е в самото начало
на работния ден, липсват други налични суми в касата на търговеца), което отново обосновава и
извода – за отмяна на наложената ПАМ – като незаконосъобразна.
По разноските.
При този изход на
спора на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски, които са
констатираха да са в размер на общо 550 лева по представения на л.58 от делото
списък на разноските. Възражението на ответника за прекомерност е
неоснователно, тъй като минималният размер съобразно правилото на чл.8 ал.3 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение е именно 500 лева.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав :
Р
Е Ш
И
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № ФК-331-0074295 от 17.06.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка - “Запечатване на търговски обект – магазин за хранителни
стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, бл.152, стопанисван от КА-КА 2016“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, бл.152, вх.“В“,
ет.3,ап.7 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186
ал.1,т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 ЗДДС,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите с адрес гр.София да заплати на „КА-КА 2016“ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, бл.152, вх.“В“,
ет.3,ап.7 разноски за това производство в размер на общо 550(петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :