Р Е Ш
Е Н И Е
№633
гр. Хасково, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Елеонора Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
исково адм.д. № 245 по
описа на Административен съд - Хасково за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, предявена
от А.М.А. ***, срещу Национална експертна лекарска комисия - гр.София за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000
лева, произтекли от Експертно решение № 1659 от заседание № 139 от 26.07.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. Навеждат се доводи
за умишлено накърняване интересите на ищцата, както и за допълнително
възникнали заболявания в хода на производството.
ОТВЕТНИКЪТ - Национална експертна
лекарска комисия - гр.София не изразява становище по допустимостта и
основателността на предявената искова претенция.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, счита исковата претенция за неоснователна
и недоказана и предлага да бъде оставена без уважение.
Административен съд – Хасково, като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
С Експертно решение № 2773 от зас. № 167
от 25.10.2018 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ - Хасково е извършено
освидетелстване на ищцата А.М.А., като е определена 30 % трайно намалена
работоспособност и е посочен срок на определения процент трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане – 01.10.2019 за 1 година, с дата
инв. 25.10.2018 г., с посочена водеща диагноза „Лимфедем, некласифициран
другаде“; Общо заболяване: „Лимфедем, некласифициран другаде. Псевдофакия на
двете очи. Миопичен астигматизъм на двете очи. АХ II ст. Двустранна гонартроза.
Двустранен неврит на слуховия нерв в степен средна на тежко чуване“.
Експертното решение е връчено на лицето на 25.10.2018 г. срещу подпис.
Недоволна от така постановеното
експертно решение, А.М.А. е обжалвала същото пред Национална експертна лекарска
комисия (НЕЛК) – гр.София.
Във връзка с горното, с Експертно
решение № 0053 от зас. № 011 от 16.01.2019 г. на НЕЛК (Специализиран състав по
Хирургични и Ортопедични болести) се отменя ЕР на ТЕЛК (Експертно решение №
2773 от 25.10.2018 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ - Хасково) и преписката се връща
за ново освидетелстване.
С Експертно решение № 0918 от зас. № 060
от 09.04.2019 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ - Хасково е извършено
освидетелстване на лицето А.М.А., като е определена 30 % трайно намалена
работоспособност и е посочен срок на определения процент трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане – 01.04.2020 за 1 година, с дата
инв. 09.04.2019 г., с посочена водеща диагноза „Лимфедем, некласифициран другаде“;
Общо заболяване: „Лимфедем, некласифициран другаде. Стрес инконтиненция на
урината. Псевдофакия на двете очи. Миопичен астигматизъм на двете очи. АХ II
ст. Двустранна гонартроза. Звукопроводно намаление на слуха. Гонартроза бил“.
Експертното решение е връчено на лицето на 09.04.2019 г. срещу подпис.
Недоволна от така постановеното
експертно решение, А.М.А. е обжалвала същото пред Национална експертна лекарска
комисия (НЕЛК) – гр.София.
Във връзка с горното, с Експертно
решение № 1659 от зас. № 139 от 26.07.2019 г. на НЕЛК (Специализиран състав по
Хирургични и Ортопедични болести) се отменя ЕР на ТЕЛК (Експертно решение №
0918 от 09.04.2019 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ Хасково) и преписката се връща
за ново освидетелстване.
Експертно решение № 1659 от зас. № 139
от 26.07.2019 г. на НЕЛК е получено от лицето на 21.08.2019 г. и обжалвано пред
Административен съд – Хасково, във връзка с което е образувано адм.дело №
1033/2019 г. по описа на съда.
С Решение № 397/23.07.2020 г.,
постановено по делото, влязло в сила на 14.05.2021 г., е отменено Експертно
Решение № 1659 от зас. № 139 от 26.07.2019 г. на Национална експертна лекарска
комисия - гр.София и делото е върнато като преписка на Националната експертна
лекарска комисия (Специализиран състав по Хирургични и Ортопедични болести), за
произнасяне по същество по жалбата на А.М.А. срещу Експертно решение № 0918 от
зас. № 060 от 09.04.2019 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ Хасково, в тримесечен
срок от влизане в сила на съдебното решение. В мотивите към решението си съдът
е изложил доводи, че при постановяване на оспореното решение не е спазена
изискуемата форма, доколкото липсват мотиви по отношение на относимата правна
норма, съгласно която е възможно връщане на преписката на ТЕЛК за ново
произнасяне. Освен това е посочено, че оспореният административен акт е издаден
в нарушение на специалните правила на чл. 106, ал. 3, т. 1 от Закона за
здравето и чл. 15, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно които при извършване на
медицинска експертиза не може да участва лекар, който е участвал в изготвянето, съответно
издаването, на обжалваното експертно решение.
С
Експертно решение № 1460 от зас.№ 143 от 10.08.2021
г. на НЕЛК, Специализиран
състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ, е отменено Експертно решение №
0918 от зас.№
060 от 09.04.2019
г. на ТЕЛК Втори състав към
МБАЛ Хасково (коригирана
техническа грешка в тази част – ЕР № 1696 от зас.№ 176 от 28.09.2021
г.) и е определен нов % ТНР с оценка на работоспособността – 71
% ТНР, срок на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане - 01.04.2022
г. за три години, дата на
инвалидизация - 09.04.2019
г., с посочена водеща
диагноза "Лимфедем, некласифициран другаде"; Общо заболяване:
"Първичен лимфедем на ляв долен крайник. Стрес. Инконтиненция на урината.
Псевдофакия на двете очи. Миоличен астигматизъм на двете очи. АХ II ст.
Двустранна гонартроза. Звукопроводно намаление на слуха.".
С Експертно решение №
1696 от зас.№
176 от 28.09.2021
г. се коригира техническа
грешка при изписване на т.
6 в Експертно решение №
1460 от зас.№
143 от 10.08.2021
г. на НЕЛК, а именно: вместо
изписаното ЕР № 1659 от 26.07.2019
г. на НЕЛК се сочи като
обжалвано ЕР № 0918/09.04.2019
г. на ТЕЛК Хасково.
На 20.08.2021 г. срещу ЕР на НЕЛК №
1460 от зас.№
143 от 10.08.2021г. е
подадена жалба от лицето пред Административен съд – Хасково,
като същото е оспорено в частта,
с която е определена дата на инвалидизиране - 09.04.2019 г., във връзка с която жалба е
образувано адм. дело № 845 по описа на съда за 2021 г. С влязло в сила на
09.05.2022 г. решение, постановено по делото, оставено в сила след осъществен
касационен контрол, е отхвърлена жалбата на А.М.А. *** срещу Експертно решение
№ 1460 от зас.№ 143/10.08.2021 г. на Национална експертна лекарска комисия
София, Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ, в частта на
определената с решението дата на инвалидизиране – 09.04.2019 г.
Други доказателства, освен посочените
писмени такива, не бяха ангажирани от страна на ищцата, въпреки указаната й
доказателствена тежест да установи фактите, от които черпи права и на които
основава своите искания.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Исковете за обезщетения за вреди от
имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива,
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи или длъжностни лица се разглеждат от административния
съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Изрично в тази насока, разпоредбата на чл.
1 от ЗОДОВ в своите ал. 1 и ал. 2 предвижда, че държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са
въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава
ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в
ГПК.
Според чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може
да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В този
смисъл настоящият иск се явява процесуално допустим за разглеждане, доколкото
няма спор, че Експертно Решение № 1659 от зас. № 139 от 26.07.2019 г. на
Национална експертна лекарска комисия - гр.София, е отменено по съответния ред
с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по адм.дело № 1033/2019 г.
по описа на Административен съд - Хасково.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като
ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
този смисъл е изричното правило на посочения нормативен текст: "Искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите". Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от Закона за
здравето, НЕЛК е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
здравеопазването, със седалище в гр.София и осъществява експертни,
контролно-методически и консултативни дейности по експертизата на
работоспособността, поради което следва да се приеме, че искът за обезщетение е
предявен спрямо надлежен ответник.
Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда
материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси
към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Следователно, искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на
фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите
са причинени виновно от длъжностните лица. В този смисъл, тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. С оглед на това, отговорността
следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна.
Основателността на иск с посочено правно
основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на
отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по
съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно
лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен
резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца (имуществена или
неимуществена); 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
незаконосъобразното действие или бездействие и настъпил вредоносен резултат.
При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от събраните по делото
доказателства бе установено наличието на отменен по съответния ред
административен акт, от който ищцата твърди, че са произлезли претендираните от
нея вреди - налице е влязло в сила Решение № 397/23.07.2020 г., постановено по адм.дело
№ 1033/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено
като незаконосъобразно Експертно Решение № 1659 от зас. № 139 от 26.07.2019 г.
на Национална експертна лекарска комисия - гр.София.
Настоящата инстанция намира обаче, че в
случая не бе доказано наличието на втората и третата предпоставка на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно действително настъпила вреда, както и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен
резултат. В съдебната практика и теория се приема, че в понятието
"неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания, даващи не само
негативно отражение в психиката, но и създаващи социален дискомфорт в определен
период от време. При това следва да се има предвид, че неимуществените вреди не
се предполагат, а подлежат на пълно и главно доказване. Същите следва да бъдат
установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и
термини, доколкото за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и
съдът не може да предполага тяхната наличност. Освен това не всяко увреждане е
релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по–висока
степен на интензивност.
В тази връзка следва да се посочи, че
всеки административен акт, който е неблагоприятен за своя адресат, създава
негативни емоции у последния, стига, разбира се, лицето адекватно да възприема
социалната действителност. Тези негативни последици в личен план са напълно
очаквани, предвидими, случващи се нормално, когато дадено лице като адресат на
акта счита, че необосновано е засегната правната му сфера. Важно тук е да се
прецени степента на интервенция в сферата на адресата, която се предопределя от
конкретните обстоятелства, например извършено изпълнение по акта, издаването му
от органа при ясното разбиране, че не е налице основание за възникване
задължения на адресата и други подобни. В последните хипотези ще е налице
по-сериозно засягане сферата на адресата, тъй като същият ще е поставен не само
в състояние за евентуална заплаха, а на директна намеса в правната му сфера.
В настоящото исково производство, макар
същото да се развива със засилено служебно начало, ищцата не е освободена от
задължението да докаже твърденията си за претърпени неимуществени вреди. В
случая обаче по делото остана недоказано, с изискуемата от закона категоричност
и несъмненост, твърдението, че ищцата е претърпяла такива, вследствие на
незаконосъобразното ЕР на НЕЛК, които по някакъв начин да са увредили нейното
психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху живота
й. Ето защо и предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса,
настоящата инстанция счита, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция за присъждане на обезщетение
в размер на 25 000 лева за причинени неимуществени вреди като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена. Последица от отхвърлянето на така
предявения иск ще бъде и отхвърлянето на претенцията за лихви, като акцесорна
по своя характер.
Предвид горното, съдът приема исковата
молба за неоснователна и недоказана и като такава същата следва да се отхвърли.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от А.М.А. ***, срещу
Национална експертна лекарска комисия - гр.София искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното ѝ изплащане – 22.08.2019 г., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконен
административен акт – Експертно Решение № 1659 от зас. № 139 от
26.07.2019 г. на Национална експертна лекарска комисия - гр.София, отменен по съответния ред с влязло в
законна сила съдебно решение, постановено по адм.дело № 1033/2019 г. по
описа на Административен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: