РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600131 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на подсъдимия А.
Г. Г.- адв.С. И. от ВАК против Присъда №5 от 13.01.2025г., постановена по
НОХД №387/2024год. по описа на ВОС.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1, алт.1, вр. чл.18
ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 от НК е отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ и наказание ГЛОБА в размер на 9000лева.
и за престъпление по чл.331, ал.3, предл.2, вр. ал.1 от НК, за което му а
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено най-тежкото от така
наложените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.23 ал.3, вр. ал.1 от НК е присъединено изцяло
към най-тежкото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложеното на
1
подс.Г. наказание ГЛОБА в размер на 9000лева. С присъдата подс.Г. е осъден
да заплати на Д. В. М. и Р. Д. Ж. обезщетение за претърпените имуществени
вреди в резултат на деянието по чл.331, ал.3, предл.2, вр. ал.1 от НК – сума в
размер 11 253,50 лева, ведно със законната лихва, като искът до пълният му
размер от 110 800лева е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият Г. е
осъден да заплати на „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на деянието по чл.331, ал.3
предл.2, вр. ал.1 от НК – сума в размер 5 520,00. Съдът се е произнесъл по
разноските и веществените доказателства.
В жалбата се навеждат доводи за нарушение на материалния закон,
поради необоснованост на изводите на първата инстанция за осъществено от
въззивника престъпление по чл.354а от НК. Твърди се за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по
отношение на основните въпроси за съставомерността на деянието. Оспорва
се и размерът на наложеното наказание. Иска се от въззивната инстанция да
отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която признае подсъдимия Г.
за невинен и го оправдае по повдигнатите обвинения. Алтернативно се
предлага връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд,
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Постъпили са и допълнителни мотиви към подадената жалба по реда на
чл.320,ал.4 от НПК, където са доразвити изложените съображения.
В съдебно заседание депозираната жалба се поддържа от въззивника и
неговия процесуален представител на изложените основания.
Представителя на апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде
потвърдена.
Частният обвинител и граждански ищец М., представляван от
повереника адв.А. изразяват становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на постановения съдебен акт. Молят съда да потвърди
обжалваната присъда.
Гражданският ищец „МОДУЛ“ ЕООД не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314
от НПК, намира ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
Подс.А. Г. Г. бил от гр. Варна и живеел с родителите си в местност
„Траката- I“. Същият се намирал в близки приятелски отношения със св.С.П..
В началото на м.август 2021г. двамата решили да наемат жилище, в което да
живеят заедно. На 04.08.2021г. св.С.П. прочела обява за отдаване под наем на
апартамент, намиращ се на адрес гр.Варна, ж.к. "Възраждане", бл.2, ет.16,
2
ап.88- собственост на св.Д. В. М. и св.Р. Д. Ж.. На същата дата П. се обадила
на посочения в обявата телефонен номер, при което уговорила час, в който да
огледа жилището. Огледът се състоял същия ден, като от собствениците
присъствал св.Д. М., а св.С.П. отишла заедно с подс.А. Г., който харесал
жилището. На следващият ден- 05.08.2021г. между св.Р. Ж., като наемодател и
св.С.В.П.-като наемател бил сключен договор за наем на горепосочения
апартамент. Св.П. получила и ключа за входната врата на апартамента, който в
последствие предала на подс.А. Г.. Подс.Г. се нанесъл в жилището, като бил
единственото лице, което го обитавал. Св.П. посещавала подсъдимия в
жилището инцидентно.
Подс.А. Г. решил да започне да произвежда метамфетамин, за да го
разпространява на други лица. За целта той не притежавал надлежно
разрешително да произвежда и/или да разпространява наркотични вещества.
Методът за производство на метамфетамин бил чрез синтез на метамфетамин
по метода на редукция на псевдоефедрин като прекурсор чрез нагряване, в
присъствието на йодоводорна киселина. Подсъдимият се снабдил с
лекарствени таблетки, съдържащи псевдоефедрин, с количества натриева
основа, толуол/толуен/, червен фосфор, йод, фосфорна киселина, сярна
киселина и солна киселина. В жилището занесъл и малък газов котлон, а също
така и следните съдове: стъклена чаша с капак и стъклена колба от 2000 мл., с
термометър, градуиран до 250 °С. На 19.09.2021г. през деня, докато се
намирал в едната от стаите на жилището, в което живеел, подс.А. Г. започнал
да извършва действия, насочени към производството на метамфетамин по
следния начин: Поставил върху две туристически масички /които се намирали
до прозореца на стаята/ две ПВЦ бутилки, след което изсипал в тях
лекарствените таблетки, съдържащи псевдоефедрин а впоследствие вода,
натриева основа и разтворител- толуол/толуен. Подсъдимият направил това,
за да извлече от лекарствените таблетки прекурсорът псевдоефедрин. След
като същият бил извлечен, подс.А. Г. го изсипал в стъклена чаша с капак и
стъклена колба от 2000мл., с термометър, градуиран до 250°С. След това подс.
Г. добавил във всеки един от посочените два съда вода и предварително
приготвен разтвор на червен фосфор, а също така йод и фосфорна киселина.
Вследствие извършените действия, във всеки от двата съда била получена
йодоводородна киселина, която била необходима за редукцията на прекурсора
псевдоефедрин. След това подс.Г. започнал да нагрява всеки от посочените
два съда, като за целта използвал малък газов котлон. Освен горепосочените
предмети, подс.А. Г. бил поставил върху двете туристически масички и
няколко свещи, които бил запалил. В резултат на това, че подс.А. Г. нагрявал
горепосочените стъклена чаша с капак и стъклена колба от 2000мл., с
термометър, градуиран до 250°С, производството на метамфетамин стигнало
до стадия на редукция на прекурсора, при което в стъклената колба било
3
получено: керемидено - червено на цвят вещество с нетно тегло 154.06 грама,
в което било установено наличие на ефедрин/псевдоефедрин, бензил метил
кетон /фенилацетон/, червен фосфор, солна киселина и метамфетамин в
следови количества; в стъклената чаша с капак били получени два слоя
вещество: горен слой - тъмночервено на цвят вещество и долен слой - бяло на
цвят кремообразно вещество, с общо нетно тегло на двата слоя вещество-
136.80 грама, като в бялото кремообразно вещество се наблюдавали прозрачни
иглести кристали, в които било установено наличието на
ефедрин/псевдоефедрин, солна киселина и метамфетамин в следови
количества. Целта била във всеки от двата съда да бъде синтезиран
метафетамин, който да бъде извлечен чрез добавянето на натриева основа,
след което третиран със сярна или солна киселина, отделен от сместа и
изсушен, при което да придобие формата на кристали. В настоящият случай
производството на метамфетамин не преминало в последващ стадий, а
стигнало единствено до стадия на редукция на прекурсора, при което в
стъклената колба от 2000мл и в стъклената чаша с капак били получени
посочените вещества.
Докато подс.А. Г. извършвал гореописаните действия, в апартамента
дошла св.С.П., а малко след нея и св.Д.Р.Г. -позната на подсъдимия, като след
идването им в жилището, всяка от тях седнала край голямата маса,
намиращата се в същата стая, в която подс.А. Г. извършвал визираните
действия.
Тъй като вследствие смесването на псевдоефедрин, разтвор на червен
фосфор, фосфорна киселина, йод и вода, като страничен продукт бил
генериран газ фосфин, при взаимодействието с открития огън от запалените в
близост свещи и с кислорода от въздуха в помещението същия се
възпламенил,а процесът по пречистване на метамфетамина не бил доведен до
край. Възникнал пожар, който обхванал цялата стая, в която подс.А. Г.
извършвал гореописаните действия. При възникването на пожара се получила
и експлозивна смес, която се взривила и от ударната вълна била изхвърлена
навън ПВЦ, която била монтирана на прозореца на стаята. Освен нея,
вследствие на пожара в апартамента били нанесени и други щети, а именно: в
стаята, в която възникнал пожарът, таванът бил силно опушен, силно обгорели
били поставения на пода паркет и тапетите по стените, а също така и
намиращата се в стаята дървена секция; силно опушени били таваните и
стените и на другите стаи на апартамента. Всички вреди, които били нанесени
на апартамента вследствие на пожара, възлизали на обща стойност 11 253.50
лв. След като била изхвърлена навън ПВЦ дограмата, тя паднала върху
изграден от алуминиеви профили навес, с размери 10x20 метра, който навес
бил разположен в непосредствена близост до жилищния блок, в който се
4
намирал апартамента, в който подсъдимият извършвал действията по
производство на метамфетамин. Навесът бил разположен от южната страна на
жилищния блок - от която страна се намирал прозореца, на който била
поставена въпросната ПВЦ дограма. Този навес се намирал в автосалон
„Аутлет карс", който бил собственост на „Модул" ЕООД - гр. Аксаково,
обл.Варна, представлявано от св.М. Р. М.. Вследствие на падането на ПВЦ
дограмата върху навеса, били увредени множество от свързващите му
елементи, като била увредена и самата покривка на навеса. Вследствие на тези
увреждания, на подмяна подлежали общо 120 квадратни метра от въпросния
навес. Общата стойност на нанесените вреди възлизала на 5 520.00 лв.
След като възникнал пожара, св.С.П. и св.Д.Г. се изплашили, излезли от
стаята, в която се намирали и напуснали апартамента заедно с подс.Г.. Преди
да напусне жилището, последния успял да прибере в сива на цвят раница
следните вещи: стъклената колба от 2000 мл., с термометър, градуиран до 250
°С /съдържаща керемидено - червено на цвят вещество с нетно тегло 154.06
грама, в което било установено наличие на ефедрин/псевдоефедрин, бензил
метил кетон /фенилацетон/, червен фосфор, солна киселина и метамфетамин в
следови количества/, както и стъклената чаша с капак, съдържаща два слоя
вещество: горен слой - тъмночервено на цвят вещество и долен слой - бяло на
цвят кремообразно вещество, с общо нетно тегло на двата слоя вещество-
136.80 грама, като в бялото кремообразно вещество се наблюдавали прозрачни
иглести кристали, в които било установено наличието на
ефедрин/псевдоефедрин, солна киселина и метамфетамин в следови
количества/ и други предмети, подробно описани в огледния протокол.
Бягайки от задимения апартамент заедно с момичетата, в бързината
подсъдимият забравил да вземе със себе си раницата, в която поставил
горепосочените вещи. Тримата стигнали до партерния етаж, след което
излезли от жилищния блок и се отдалечили. Никой от тях не сигнализирал за
възникналия пожар на тел. 112. Това било сторено от други лица, които
възприели дима във входа, както и този който излизал от избития прозорец.
Адресът бил посетен от служители на Районна служба „Пожарна безопасност
и защита на населението", които загасили огъня. На място бил изпратен
дежурен екип, който извършил оглед на местопроизшествие /л.24-26 от том 1
на ДП/, като от апартамента находящ се в гр. Варна, ж.к. "Възраждане", бл. 1,
ет. 16, ап. 88 били иззети множество вещи, комплект за изземване на следи от
експлозиви №87/2017, една дактилоскопна следа от вътрешната страна на
втората врата на апартамента над секретния заключващ механизъм, три броя
от втората /бяла врата/, един брой от домофон до тази врата и четири броя от
ПВЦ прозорец в спалня.
В хода на досъдебното производство била назначена пожаро-техническа
5
експертиза /л.43-50 от том 2 на ДП/ от заключението на която е видно, че
причината за пожара са небрежни действия при боравене с леснозапалими
вещества, като при смесването им се образуват взривоопасни пари и газове,
които при съприкосновение с открит огън образуват локален пожар и взрив.
Спред вещото лице не е съществувала реална опасност от разпространение на
пожара към съседни имоти и пожарът не е представлявал заплаха за нечий
живот. Заключението бе приобщено по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК.
Съгласно експертно заключение на назначената в хода на ДП тройна
химична експертиза, извършена от вещи лица в Главна дирекция
„Жандармерия специални операции и борба с тероризма" при МВР /л.80-88 от
том 2 на ДП/ в предадените за изследване вещи е доказано наличието на
псевдоефедрин, червен фосфор, фосфорна киселина, йод и вода, като при
тяхното смесване може да се генерира като страничен продукт газ фосфин.
Тази реакционна смес е част от метод за получаване на метамфетамин. Според
вещите лица методът е особено опА., като често води до пожари и експлозии,
поради образуването на газ фосфин по време на процеса на производството.
Видно от експертно заключение на физико-химична експертиза,
извършена от вещо лице в БНТЛ при ОД на МВР - Варна /л. 107-110 от том 2
на ДП/, по предадените за изследване контейнерчета - А.Р. малина и един брой
контейнер с червена капачка, съдържащ два броя контейнерчета, едното без
капачка се установяват следи от наркотична субстанция - метамфетамин.
Видно от заключение на назначената в хода на ДП тройна физико-
химична експертиза, извършена от вещи лица в Национален институт по
криминалистика при МВР /л.135-137 от том 2 на ДП/ е била налице схема за
синтез на наркотичното вещество метамфетамин по т. нар. метод на редукция
на псевдоефедрин като прекурсор чрез нагряване в присъствието на
йодоводородна киселина. Иззетите веществени доказателства при извършения
оглед, а именно химикали, реактиви и оборудване според експертите са
достатъчни, за да бъде произведен метамфетамин.
В хода на ДП била назначена и съдебно-оценителна експертиза /л.189-
196 от том 2 на ДП/ от заключението на която е видно, че стойността на
ремонтно-възстановителните работи по апартамент №88, находящ се в
гр.Варна, ж.к. "Възраждане", бл.1, ет. 16 възлиза на 11 253.50 лв., а размерът
на вредите, нанесени на навес на автосалон „Аутлет карс“, находящ се в
гр.Варна, ж.к. "Възраждане"- от южната страна на бл.1 е 5 520.00 лв.
Така установената фактическа обстановка е сходна с възприетата от
първоинстанционния съд и същата се извлича от цялата доказателствена
съвкупност.
Въззивната инстанция следва да обсъди на първо място възражението за
6
допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на
абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2 от НПК-липса на мотиви, тъй като
при положителен отговор има други правни последици.
Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се
отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд до степен, че
отсъства възможността да бъде разбрано какво е възприел съда. Липсата на
мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция,
да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на
решаващия съд. Уместно е в тази връзка да се посочи, че разбирането на
съдебната практика за "липсата на мотиви" не се свежда само до пълна липса
на специално предвидената в закона съобразителна част от съдебния акт.
Достатъчно е да липсват и само отделни съображения по основните въпроси
или изложените съображения да са съществено непълни /вж Решение
№199/07.05.2012 година на ВКС, І НО/.
След проверка на постановения съдебен акт, настоящия състав намира,
че при изготвяне на мотивите съдът не е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е изпълнил задължението си по чл.305,ал.3 от НПК, а именно
да посочи кои факти приема за установени и въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства е направил своите правни изводи.
Съдът не се е ограничил с преповтаряне на обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствените източници и способи за проверка
/както твърди защитата/, а е направил оценка на събраните по делото
доказателствени материали, посочил е кои от тях възприема и защо, като е
отчел различия помежду им.
При внимателен прочит на мотивите се установява, че
първоинстанционния съд е обосновал своята присъда с ясни, последователни
и недвусмислени мотиви относно фактическите и правни изводи по
повдигнатото спрямо подс.Г. обвинение. Ясна е волята на съда за взетото
решение, което позволява на настоящата инстанция да проследи по какъв
начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд и правилността
на достигнатите изводи. Проверяваният съд е взел отношение в мотивите си и
по възраженията на защитата на подсъдимия, макар и твърде лаконично, като
мотивирано ги е отхвърлил. В заключение следва да се отговори, че
настоящата инстанция не констатира заявеното от защитата необективно и
непълно изследване на доказателствата, или на пропуски в доказателствения
анализ.
Пристъпвайки към проверка на обосноваността на обжалваната присъда,
настоящият състав намира, че обстоятелствата по делото са изяснени
правилно и законосъобразно е приложен материалния закон.
Няма спор, че процесния апартамент е нает от св.П., която е заплащала
7
на наемодателите наемната цена. Правилно съдът е приел, че стойността на
наема е била предоставяна от подсъдимия, като в жилището живеел само
последния, а Св.П. посещавала инцидентно апартамента. Същото се
установява на първо място от показанията на св.П.. Въззивният състав
преценява възражението на защитата на подсъдимия за заинтересованост на
св.П. за неоснователно. Същата добросъвестно е изложила факти досежно
наемане на жилището, първоначалното намерение да живее там, заедно с
подсъдимия, впоследствие настаняване и обитаване на жилището единствено
от подсъдимото лице. Твърдението на защитата, че с показанията си
свидетелката се е предпазила от обвинение е лишено от основание, доколкото
същата не е свидетелства и за деятелността на подсъдимия. На следващо
място, нейните показания досежно основния факт на доказване- кой е живял в
процесното жилище се подкрепят и от показанията на незаинтересования
свидетел Н.Т.. Същият е бил съсед и приятел на подсъдимия и често го е
посещавал. Т. заявява, че „А. живееше в този апартамент на квартира…
Някой друг освен А. не съм виждал“. При някои от посещенията свидетелят е
виждал и приятелката на подсъдимия-св.П., но не е сигурен, дали живее там,
т.к. “не съм я виждал всеки път, когато съм ходил“ /вж показания на св.Т. на
л.158 от делото/.
Този извод се подкрепя и от констатациите на дактилоскопната
експертиза, която е установила, че дактилоскопна следа, иззета от вътрешната
страна на бяла на цвят входна врата, над заключващ секрет е оставена от ляв
показалец на подсъдимия Г./вж експертиза на л.9,том2 от ДП/.
Доколкото по делото се установява, че св.П. инцидентно е посещавала
жилището, а св.Д. за първи път, напълно законосъобразен е извода на
първоинстанционния съд, че в жилището постоянно е живеел само
подсъдимия.
Установено е, че на процесния ден- 19.09.2021г. в жилището се е
намирал подсъдимия, като впоследствие в апартамента са дошли свидетелките
П. и Д..
Проверяваният съд е кредитирал техните показания само в частта,
досежно обстоятелството, че двете са били заедно с подсъдимия в апартамента
на процесната дата, че са чули гръм и възникнал пожар, след което тримата
напуснали жилището без да подадат сигнал за пожара. От значение за
изясняване на основни факти в процеса са и обстоятелствата, че квартирата
била “наета“ от двамата, т.к. смятали да живеят заедно, че в апартамента
живеел само подсъдимия и че същият давал парите за наема /вж показания на
св.П. на л.118 от делото и показанията на св.Ж. на л.87,т.1 от ДП/.
В останалите части, правилно показанията на св.св.П. и Д. не са
кредитирани, т.к. противоречат на обективни данни. След като са възприели
8
пожара, който може да възникне само след смесване на образувалия се газ при
синтеза на метамфетамин с пламъка на свещите/експертно установено/, то
формално и житейски нелогично е твърдението им, че не са били в стаята,
където е избухнал пожара, респ. там, където подсъдимия е извършвал своята
дейност по производство на наркотични вещества.
Обстоятелството, че в апартамента са намерени голямо количество
материали, прекурсори и съоръжения за производство на наркотични
вещества е установено по категоричен начин, като е дадено експертно
заключение, че на първо място същите са достатъчни за да бъде произведен
метамфетамин и на следващо, че е проведен процесът на синтез, респ. етапа
до който е достигнал-редукция на прекурсора и извличането на крайния
прокукт-метамфетамин. Този категоричен извод на вещите лица е подробно
развит в приетите заключения, пресъздадени в мотивите на
първоинстанционния съд и не следва да се преповтаря.
По делото е безспорно установено, че след излизане от жилището на
подсъдимия и двете свидетелки, други лица преди служителите на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и разследващите
органи не са влизали в апартамента.
По отношение на иззетите веществени доказателства и извършените
изследвания подробен анализ е направил първоинстанционния съд, дословно
възпроизвеждайки експертните заключения.
След като беше безспорно установено, че в апартамента живее
постоянно и единствено подсъдимия и в същия са установени материали,
съоръжения и прекурсори необходими и достатъчни за производство на
метамфетамин от една страна, а от друга е установен започналия процес по
синтез на наркотичното вещество и неговата фаза, ведно със следите от
крайния продукт метамфетамин по обектите на изследване, настоящия състав
приема, че авторството на деянието и съставомерните му признаци от
обективна страна са налице. В подкрепа на този извод са и констатациите на
ДНК експертизата, която е установил годни за изследване отривки от черна
ръкавица с гумирана повърхност и два броя кафяви ръкавици, с наличие на
биологичен материал от едно и също неизвестно към този момент лице.
Следва да се отбележи, че същите са сравнявани с дадени от св.св.С.П. и А.П.
сравнителни образци, т.к. подсъдимия е отказал да предостави такива и не е
ползвана предвидената в чл.146 от НПК възможност.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия досежно
необективност на изводите на приетата физико-химична експертиза,
аргументирани с установени само следови количества от наркотика, което не
представлява краен продукт “готов за продажба“.
9
По делото са изготвени пет физико-химични експертизи /единични,
повторни и допълнителни/. При техния внимателен прочит и анализ,
настоящия състав не намира основания за твърдените необективност,
неяснота и липса на категоричност. Физическите констатации на всички
експертизи се покриват напълно, като е даден обстоен анализ на веществените
доказателства, техния вид и количество, процесът на производство на
наркотика и етапа, до който е достигнал и не на последно място следовите
количества от метамфетамин, установени по обектите. Експертите подробно
са разяснили, че иззетите веществени доказателства при извършения оглед:
химикали, реактиви и оборудване са ДОСТАТЪЧНИ за да бъде произведен
метамфетамин, като по категоричен начин е доказано, че е БИЛА
ОСЪЩЕСТВЕНА и схема за неговия синтез по т.н. редукция на
псевдоефедрин като прекурсор, чрез нагряване, в присъствието на
йодоводородна киселина/подробно изяснено като етапи/ и ПРОИЗВЕДЕН
метамфетамин. Във връзка със заключението на тройната ФХЕ /л.135,том2 от
ДП/, че може да се определи процентно съдържание на активно действащ
компонент метамфетамин в обект 5,1 и 5,22, където се съдържа, органът на ДП
е назначил допълнителна ФХЕ. Същата е дава заключение, че в керемидено-
червеното вещество в обект 5,1 се установява наличие на
ефедрин/псевдоефедрин, метамфетамин, бензин метил кетон, червен фосфор
и солна киселина, като веществото е с нетно тегло 154,06 грама, а в обект
5,2.2. се съдържа два слоя вещество:горен-тъмночервен, с наличие на червен
фосфор и солна киселина и долен-бяло кремообразно вещество, с прозрачни
кристали, в които се установява наличие на ефедин /псевдоефедрин,
метамфетамин и солна киселина, с общо нетно тегло 135,80грама. И при двата
обекта, според експерта, не е възможно да се определи процентно съдържание
на метамфетамин, поради факта, е същият е в „следови“ количества /вж
експертиза на л.178,т.2 от ДП/. Всички експерти са категорични, че краен
продукт метамфетамин е доказан в посочените вече обекти.
Според вещите лица от тройната ФХЕ е възможно метамфетамин като
краен продукт вече да е бил отделен от разтворите, поради което в същите той
се установява само в следови количества /вж ФХЕ на л.168,том2 от ДП/.
Аргумент за този извод е самият технологичен процес на извличане на
метамфетамин, като при неговото отделяне остава първоначалния разтворител
/толуол/толуен/, в който може да има следи от крайния продукт или примеси,
получени при синтеза, както и в конкретния случай. В тази насока следва да се
отбележи и обстоятелството, че следи от наркотичната субстанция
метамфетамин са открити и по други обекти /вж Протокол №661 на
л.107,том2 от ДП/.
Доколкото обаче процесния наркотик не е установен, обвинението е за
10
опит за неговото производство.
Процесът на производство на наркотичното вещество се установява и от
констатациите на пожаро-техническата експертиза, която прави извода, че при
смесване на намиращите се в помещението псевдоефедрин, червен фосфор,
фосфорна киселина, йод и вода се генерира като страничен продукт газ
фосфин, като тази реакционна смес е част от метода за получаване на
метамфетамин. Посоченият газ може да се образува и при взаимодействието
на фосфор със силна основа/като натриева основа/, в присъствието на вода.
Според вещите лица, този метод за производство на метамфетамин е особено
опА. именно поради отделянето на газ фосфин по време на процеса на
производство.
Неоснователно е и възражението, че „крайния продукт не е готов за
продажба“, т.к вещите лица са пояснили, че за предлагане на нелегалния
пазар, наркотичните вещества могат да бъдат смесени /“разредени“/ с
различни вещества, както е и в конкретния случай /вж експертиза на л.173,т.2
от ДП/,
Не на последно място следва да се отбележи, че обвинението е за опит за
производство на наркотично вещество, а не за завършен процес.
Видно от съдебния протокол от 01.01.2024г., при изслушване на
експертите страните не са имали въпроси по изготвените експертизи и не са
направили възражения относно тяхното приемане. Подобно становище са
взели и при предявяване на материалите по делото. Съображенията за
приемането на тези заключения и за липсата на необходимост от други-
допълнителни или повторни по същите въпроси е обосновано с данните по
делото, че обстоятелствата, които според защитника са останали неизяснени,
са били предмет на изследване от вещи лица, чиято компетентност и
специални знания също не са оспорени, а с възложените задачи-ясно, точно,
конкретно и задълбочено формулирани, са се справили с най-голяма
задълбоченост и прецизност.
Инкриминираното вещество е метамфетамин. Същият е сред
високорисковите наркотични вещества и е включен в списък І към
приложение №1 към чл.3,т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растения и вещества, като наркотични. Изброените в този списък вещества са
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях. Същите са забранени за приложение както в
хуманитарната, така и във ветеринарната медицина. Съгласно чл.30 от ЗКНВП
е въведена изрична забрана за производството, предлагането, придобиването,
използването, притежаването и др. на растенията, наркотичните вещества и
техните препарати в списъка към Приложение № 1 към списъка по чл.3, ал.2,
т.1 от закона. Единствено в чл.73 от ЗКНВП е предвиден ред за издаване
11
разрешение за извършване определени дейности с ограничени количества от
растенията и веществата от списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 и техни
препарати и от прекурсори. В настоящия случай липсва такова.
В съответствие с установените факти, правилно подсъдимия е признат за
виновен, в извършване на престъпление по чл.354а,ал.1,изр.1,предл.1,алт.1 вр.
чл.18,ал.1 от НК за това, че без надлежно разрешително, с цел
разпространение е направил опит да произведе високорисково наркотично
вещество-метамфетамин, като опитът останал недовършен по независещи от
него причини във фазата на редукцията на метамфетамина, при което е
получана процесната смес.
Фактът на държането на материали, прекурсори и съоръжения за
производство на наркотични вещества /неинкриминирано/, тяхното
количество, поставянето им във взаимодействие, смесването им с цел
получаване на високорисково наркотично вещество метамфетамин и липсата
на разрешение за неговото производство се извеждат при доказване на
съдържанието на вината под формата на пряк умисъл и на специалната цел-
предназначението на производството им за тяхното разпространение.
Известно е, че за специалната цел за разпространение, като част от
субективната страна, може да се съди по обективираното от дееца поведение.
Установената фактическа обстановка, основана на комплексен анализ на
доказателствените източници по несъмнен начин установява, че подсъдимият
е държал множество прекурсори, материали и съоръжения за производство,
като фазата на осъществения синтез на метамфетамин сочи на дълбоко
познание на този процес. Видно от иззетите вещества и техния експертен
анализ са установени: 2пластмасови банки с натриева основа, с нетно тегло
във всяка банка по 1000грама;една ПВЦ кутия с натриева основа с нетно тегло
212,08грама; пепелник със следи от наркотична субстанция
тетраходроканабиол; три броя ПВЦ кутии с натриева основа с тегло
2511,82грама; четири броя стъклени бутилки с фосфорна киселина/с обем
985,00мл/, солна киселина и натриева основа; два ПВЦ контейнера с йод на
кристали, съответно 117,72грама и 568,35грама; ПВЦ кутия с червен фосфор с
478,69грама; пълен буркан с хартиени филтри, по които са установени
наличие на натриева основа и толуен, с общо тегло 165,56грама; буркан с
наличие на отработен червен фосфор с нетно тегло 75,29грама;И НЕ НА
ПОСЛЕДНО МЯСТО ДВА ОБЕКТА със следи от наркотична субстанция
метамфетамин: стъклена колба от 2000мл със спиртен термометър до 250
градуса със керемидено-червено вещество в което се установява наличие на
ефедрин, метамфетамин, бензин метил кетон, червен фосфор и солна
киселина, с тегло 154,06гр. и стъклена чаша с горен слой тъмночервено на
цвят вещество, съдържащо червен фосфор и солна киселина и долен слой-
12
бяло кремообразно вещество с което са установени наличие на ефедрин,
метамфетамин и солна киселина, с общо тегло 136,80грама. Следва да се
отбележи, че според вещите лица червения фосфор и толуолът могат да бъдат
използвани повторно при следващи синтези. Всички тези прекурсори,
съоръжения и материали са били използвани и са послужили за достигане до
крайния етап по производство на метамфетамин.
Всичко изложено сочи за една добре подготвена и мащабна дейност,
която не се свежда до производство на еднократна доза и е индиция за
наличието на специалната цел-разпространение. Посочените обстоятелства,
съпоставени с липсата на данни подсъдимият да употребява наркотични
вещества, са напълно достатъчни, за да се обоснове целта за разпространение
на произведеното от подсъдимия наркотично вещество. Следва да се
отбележи, че е възможно тази цел да е неопределена, като адресат могат да
бъдат които и да е трети лица, както не е необходимо да бъдат изчерпателно
посочени и начините на разпространение. Напълно достатъчно е да бъде
установено, че извършителя има намерение да предостави на трето лице
високорисково наркотично вещество. За наличието на престъпната цел не е
необходимо деецът да е извършил обективни действия на разпространение,
достатъчно е същото да е предназначено по обективни признаци за такова
разпространение. Подсъдимият е съзнавал това обстоятелство, имайки
предвид мащаба на тази дейност, която реално е извършил. В подкрепа на
горния извод е и откритата в апартамента и електрическа везна /вж огледен
протокол на л.19,т.1 от ДП. От съществено значение е и обстоятелството, че в
апартамента е установена раница, с множество вещи, включително обектите,
по които е установено наличие на метамфетамин, приготвена за изнасяне.
В контекста на субективната страна на деянието се налага извода за
наличната цел за разпространение на произвежданото високорисково
наркотично вещество. След като последното не може обективно да се
обвърже с държане за лични нужди, целта за разпространение е несъмнено
установена.
Възражението на защитата, че не е установено нетно тегло на
наркотичното вещество е неотносимо съм съставомерността на деянието,
което е останало във фазата на опита. Видно от експертните заключения това е
невъзможно, предвид следовите количества от наркотика, което може да се
дължи на вече извлечен метамфетамин /вж по-горе/.
При така установената обстоятелства, които се подкрепят от цялата
доказателствена маса, съдът е дал дължимата правна квалификацията и на
деянието по чл.331,ал.3,пр.2 вр. ал.1 от НК.
Причината за възникване на пожара е изяснена по безспорен начин от
пожаро-техническата експертиза/л.43,том2 от ДП/, именно образуваните при
13
смесване на леснозапалими вещества взривоопасни пари и газове, които при
съприкосновение с открит огън /горящите свещи/ образуват локален пожар и
взрив.
Докато за съставомерността на престъплението по основния състав на
чл.330,ал.1 от НК е от значение общата стойност на запаленото имущество, а
не стойността на настъпилите увреждания, последните представляват
съществен признак на престъплението по квалифицирания състав на
чл.330,ал.3 от НК, респ. чл.331,ал.3 от НК.
Квалификацията „значителни вреди“ се определя от разясненията на
Постановление №1/1983г. на Пленума на ВС и ТР№1/98г.
Квалифициращото обстоятелство по ал.3 на чл.33, от НК “значителни
вреди“ кореспондира със съставомерното обстоятелство "значителни вреди",
посочено от законодателя в нормата на чл.343,ал.1,б."а" от НК. Съгласно
константната практика на касационната инстанция, имуществения критерий за
тези съставомерни признаци е свързан с размера на минималната работна
заплата в страната и той е равен на стойността на четиринадесет минимални
работни заплати към момента на осъществяване на престъплението. В този
смисъл са и Решение №312 от 27.06.2008г., н.д.№273/2008г., трето н.о. и
Решение №45 от 11.02.2009г., н.д.№658/2008г.,второ н.о./.
Правилно е прието, че деянието е извършено по непредпазливост, т.к.
това не е било цел на извършваните от подсъдимия действия.
По правилното приложение на материалния закон при определяне на
наказанията.
За извършено деяние по чл.354а,ал.1 от НК.
Видно от мотивите към проверяваната присъда, съдът е конкретизирал
всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието.
Като смекчаващи е отчел чистото му съдебно минало и млада възраст,
като не е установил отегчаващи отговорността обстоятелства.
Деянието по чл.354а от НК с висока степен на обществена опасност,
намерила израз и в санкционните последици на тази норма. Индивидуалната
степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, която
се измерва чрез степента на засягане на правнозащитения обект, също се
преценява със завишена степен, поради самото си естество и мащаби. При
определяне обществената опасност на деянието се изхожда не само от
миналите престъпни прояви /каквито в случай не са налице/, но и от проявите
му при конкретното престъпно деяние /вж Р 606-10-II и Р 248 -12-III/.
Отчетените начин и условия, при които е извършено деянието, както и
проявената упоритост води до извод за неговата завишена обществена
14
опасност /в този смисъл е и Решение №748 от 14.11.1979г. по н.д.№663/73г. на
второ н.о./. С извършване на инкриминираното престъпление, подсъдимия е
изразил демонстративно незачитане на законите в страната и правилата на
обществото. Следва да се отчете и обстоятелството, че производството на
наркотични вещества е с висока степен на опасност, заради динамиката на
този вид престъпления, изключително тежките здравословни и социални
последици както за отделните граждани, така и за цялото общество, което
завишава тяхната обществена опасност и налага засилена превантивна намеса.
Обществената опасност на подсъдимия също е завишена и това се
определя от спецификите на осъществената деятелност. Същата се
характеризира с готовност и упоритост да постигне престъпния резултат и с
възможности по осигуряване на всичко необходимо за целта.
Видно от изложеното, настоящия състав намира, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-
ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид
престъпления. Макар да поставя подсъдимия в категорията на младежите,
следва да се отбележи, че възрастта му към момента на деянието – 27 години,
също не може да се определи като изключително смекчаващо обстоятелство,
най-малкото защото е на границата на зрелостта, когато формирането на
личността вече е приключило.
На следващо място, не може да се приеме, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, би се явило несъразмерно тежко по конкретното обвинение
по чл.354а,ал.1 от НК. При липсата на многобройни и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства не може да се направи и извод за
значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в
сравнение с типичната за този вид престъпления, поради което не са налице
предпоставките за определяне на наказание в хипотезата на чл.55,ал.1,т.1 от
НК и поради това, наказателната отговорност на подсъдимия правилно е
реализирана по чл.54 от НК.
Установено е по делото, че деянието на подс.Г. по произвеждане на
високорисково наркотично вещество е останало недовършено по независещи
от волята му причини. С оглед на това, съдът обсъди приложимостта на
чл.58,б.“А“ от НК във вр. с чл.55 от НК.
Настоящият състав не установи основания за смекчаване
отговорността на подсъдимия по този ред. Приложението му е една правна
възможност, която се съобразява не само със степента на довършеност на
деянието, което е спряло във фазата на опита, но и с цялостната картина на
степента на обществената опасност на конкретното деяние и дееца. По
отношение на обществената опасност на деянието и дееца вече беше взето
15
отношение. Целеният престъпен резултат е бил осъществен в значителна
степен. В установените материали и прекурсори са били налични всички
необходими съставки, установен е метамфетамин в следови количества.
Следователно продуктът е бил произведен. Предстояли са фазите на
пречистване на метамфетамина и превръщане на получената
метамфетаминова база в сол- хидрохлорид, които не са били реализирани по
причини извън волята на извършителя-възникването на пожар. Приготвената
смес е имала своето важно значение и полезна стойност, за нея са били
използвани значително количество суровини и материали, постигнал е бил
метамфетамин във фазата на редукцията и само взривът и пожарът са
попречили на подсъдимия да продължи по-нататък към синтеза на
веществото.
Следва да се отбележи, че е налице е изключително болезнена
критичност към подобни явления с растяща популярност, позволяващи на
широк кръг представители на обществото да “готвят” забранени и опасни за
здравето вещества.
По изложените съображения съдът намира, че определения размер на
наказанието от три години „лишаване от свобода“-към законовия минимум е
справедливо отражение на извършеното и на целите на наказанието. В
конкретния случай, с оглед личностовите качества на дееца и всички останали
обстоятелства по делото, тези цели могат да бъдат постигнати с така
определените на подсъдимия наказания. За кумулативно предвиденото
наказание глоба съдът правилно е счел, че определянето му в размер на
9000лв. ще бъде адекватно на извършеното от подсъдимия и съобразено със
събраните доказателства за полаган от него труд /л.33-35,т.3 от ДП/".
По отношение извършеното деяние „палеж“.
При индивидуализация на наказанието съдът е съобразил същите
смекчаващи обстоятелства, без да отчете отегчаващи.
Настоящият състав намира, че като отегчаващи следва да се отчетат
невъзстановяване на щетите и стойността на имуществените вреди,
значително нахвърляща тази, обуславяща квалификацията „значителни
вреди“/9100лв. към 2021г/;
Съдът не е взел становище по отношение обществената опасност на
деянието, поради което това следва да стори въззивната инстанция.
При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на
наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от
определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и
конкретния деец. В настоящия случай, деянието разкрива по-висока степен на
обществена опасност от заложената от законодателя, която се извежда от
16
обекта на посегателството-апартамент в жилищен блок, застрашавайки по
този начин безопасността на много хода и реалното засягане на два имота,
което налага неоспорим извод за завишена степен на обществена опасност на
деянието. Само бързата намеса на компетентните органи са предотвратили по-
сериозни щети.
Степента на обществена опасност на дееца също е завишена, тъй като се
определя от характеристиките на самото деяние.
Съобразявайки изложеното, съдът намира размерът на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ от две години за правилен и
законосъобразен.
Като намери, че подс.Г. е осъществил в реална съвкупност две деяния, за
които са му наложени наказания, правилно по правилата на чл.23 ал.1 от НК,
първоинстанционния съд е определил общо за изтърпяване наказание, в
размер на три години, към което е присъединил наказанието „глоба“.
Съдът се солидаризира с извода на проверявания съд, че не се налага
ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като същото
правилно е отложено за максималния изпитателен срок от пет години.
За да бъде отложено изтърпяването на наказанието не е достатъчно
наличието на т.н. „формални“ предпоставки на чл.66,ал.1 от НК, но и
отражението на условното осъждане върху постигането на целите по чл.36 от
НК. Преценката дали изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода следва да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК не е в зависимост
от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а е изцяло
насочена към постигане на целите на наказанието, на плоскостта на
генералната и най-вече на специалната превенция, която е водеща при
решаване на въпроса за отлагане изтърпяването на наложено наказание.
Трудовата ангажираност и липсата на други противообществени прояви са
обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на възможност за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия без неговото изолиране в затворническо
заведение. При това, условното осъждане притежава и този специфичен
предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление-
нещо, което оказва върху него съществено положително мотивационно
въздействие /И.Н., Наказателно право, Обща част, 1972г./. Този ефект, в
настоящият случай, се постига и чрез размера на изпитателния срок- пет
години, който притежава потенциал и позволява да се реализира
предупредителната и възпираща функция на наказанието върху подсъдимия.
Същият се явява и сериозен мотив за подсъдимия да се въздържа от
неправомерни действия и поведение към стриктно спазване на закона.
Определената санкция и възможността да бъде изтърпяна ефективно в
17
хипотезата на чл.68 от НК гарантира нейното възпитателно и
предупредително въздействие и върху другите членове на обществото, поради
което и ще осигури необходимия баланс между поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на
наказанието.
Водим от горното и на основание и чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №5 от 13.01.2025г., постановена по НОХД
№387/2024год. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18