РЕШЕНИЕ
№75/06.03.2020г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Хасково в открито съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова ……………………………………...и в присъствието на
прокурор:........................................................................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. д. № 245 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) , вр. чл. 121, ал. 1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от В.Ж.С. *** с
посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против
Заповед №2191/07.01.2019г. на Директора на Агенция
„Митници”, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 вр.чл.7, ал.1 т. 6, предл. последно от ЗДСл вр. чл.10 ал.1,
изр.второ от Закона за митниците (ЗМ) и подадена декларация от
служителя по чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ, е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „митнически инспектор” в Митница
Бургас, с ранг IV младши, считано
от 08.01.2019г.
Заповедта се обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност. Твърди се противоконституционност на разпоредбата на чл.10
ал.1, изр.второ от ЗМ ( в сила от 07.01.2019г.), поради което същата не
следвало да се прилага като материално право. Посоченото допълнение в текста на
ЗМ било прието в нарушение на Конституцията на Република България, на ЗНА, на
множество решения на Конституционния съд и на норми на международното право,
вкл. такива на Европейския съюз, а освен това била нарушена и процедурата по
приемането на нормата, регламентирана в Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание (ПОДНС).
Излагат се подробни съображения за противоконституционност
на същата, както и за противоречието ѝ с разпоредби от Закона за
държавния служител (ЗДСл). Визират се множество решения на Конституционния съд
като се твърди, че нормата на чл.10 ал.1, изр.2 от ЗМ не е съобразена със
застъпеното в тях становище. Сочи се, че нормата създава ограничение спрямо
работещите в Агенция „Митници“ (АМ) лица, въведено в противоречие с
презумпцията за невиновност и при накърняване правото на труд, и надхвърлящо
легитимна цел, както и при неспазване на принципа за пропорционалност между тази
цел и степента на самото ограничение.
Излагат се съображения за липса на
материалноправните предпоставки на основанието, на което е прекратено
служебното правоотношение. Сочи се, че във връзка с наложените структурни промени
в митническата администрация от С. е поискано да подаде заявление относно това
желае ли да бъде преназначен от Митница Бургас , където е заемал длъжността
„митнически инспектор“, в ТД „Южна морска“. Това искане не било съобразено със
закона и с §64 от ПЗР ЗИД на ЗКПО (Д.в. бр.98/2018г.). При липса на
прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.106 ал.1 т.1 или т.2
от ЗДСл, преминаването на лицето от длъжността, заемана в Митница Бургас на
длъжността в ТД „Южна морска“, не изисквало преназначаване, а единствено и само
издаване на заповед за промяна на мястото на работа като двете структури
били фактически едни и същи, и с еднакви функции. Наред с това от С.
било изискано и и подаване на декларация по чл.10 ал.1, изр. второ, чийто
образец бил утвърден със Заповед №ЗАМ-1/32-536/02.01.2019г. на Директора на АМ.
Тази заповед не можела да произведе действие, тъй като била издадена преди
влизане в сила на чл.10 ал.1, изр. второ от ЗМ. В декларацията-образец се
сочело, че се издава на основание чл.10 ал.5 от ЗМ, но според същия такава се
изисквала при назначаване, а не при съществуващо служебно правоотношение,
каквото бил това на жалбоподателя. В
изпълнение на поисканото от него, С. представил такава декларация, но това било
осъществено при липса на действаща правна норма. В декларацията посочил, че е
подсъдим за престъпление от общ характер, като това обстоятелство било известно
на ответника още към 14.11.2016г. във връзка с повдигнатото му обвинение към
този момент.
Твърди се, че към момента на
прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят фактически не
изпълнявал функции на митнически орган по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗМ, за да
се приеме за относимо приложеното основание за прекратяването му. След
възстановяването на жалбоподателя на работа в резултат на влязло в сила съдебно
решение за отмяна на предходна заповед за уволнение, не му бил предоставен
личен митнически печат, нито му бил възстановено ползването на електронен
подпис, с което фактически бил лишен от възможността да изпълнява функции на
митнически орган, описани във връчената
му на 23.08.2018г. длъжностна характеристика за длъжността „митнически
инспектор“. Така жалбоподателят бил възстановен на предишната заемана длъжност
формално, а процесната заповед била издадена при злоупотреба с право и при
несъответствие с действителното фактическо положение.
По повод обвързването на конкретното
правно основание за прекратяване служебното правоотношение с разпоредбата на
чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл се излагат
съображения, че качеството на лицето на обвиняем или подсъдим не влияе на
притежаваните специфични умения и знания за осъществяване на работата си, както
и съответното изискващо се образование, квалификация, ранг и др. като се
сочи,че жалбоподателят отговаря на всички изисквания за длъжността , а работата
му е оценявана на ниво – отговаря на изискванията. Сочи се също,че обвързването
на обективната невъзможност да се изпълняват служебните задължения по чл.107
ал.1 т.5 от ЗДСл с нормата на чл.10 ал.1 изр.второ от ЗМ, е направено в
противоречие с материалния закон. Липсвало основание за се счита, че
повдигането на обвинение срещу лицето или качеството му на подсъдим водят до заличаване на наличното образование,
ранг, професионален опит и квалификация. В тази връзка се твърди, че липсва
легитимна цел, за постигане на която е създадена нормата на чл.10 ал.1 изр.
второ от ЗМ, както и правно основание изискването по чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл да се
обвързва с тази норма. След като не било доказано с влязла в сила присъда, че държавният
служител е признат за виновен за престъпление от общ характер, то наличието на
наказателно производство, независимо от фазата му (предварително или съдебно),
само по себе си не представлявало съображение от конституционен порядък, годно
да обоснове ограничаване правото на труд при незачитане презумпцията за
невиновност. Образуването и наличието на наказателно производство спрямо лице,
заемащо длъжност в митническата администрация, вкл. и с функции на митнически
орган, зависело от обстоятелства, стоящи извън волята на служителя. Това
положение можело да продължи неопределено дълго, което самостоятелно увреждало
правата му. При недоказано извършване на престъпление от общ характер с влязла
в сила присъда, санкцията, наложена от закона спрямо митническия служител –
митнически орган, изразяваща се в прекратяване на служебното му правоотношение,
се прилагала от АМ незабавно и в нарушение на закона като засягала
непропорционално правата и интересите му, вкл. драстично нарушавала правото му на труд и то при
наличие на всички изисквания за ефективно изпълнение на службата. Така нормата
на чл.10 ал.1 изр.второ от ЗМ съдържала санкционен елемент и поставяла лицето в
неблагоприятно положение спрямо това преди създаването ѝ, което
противоречало на правовите принципи, вкл. на тези на административното право. Чрез
приемането ѝ било допуснато създаване на условия за пряка дискриминация
спрямо работещите в АМ, имащи качеството на митнически органи. Това им качество
ги поставяло в ситуация да бъдат уволнени само при повдигнато обвинение или при водено съдебно наказателно
производство без същото да е приключило с влязла в сила присъда, което се
постигало чрез норма, надхвърляща целта на закона.
В жалбата се излагат и съображения за
липса на предпоставките по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. Сочи се, че разпоредбата на чл.107 ал.1 т.5
от ЗДСл изисквала промяна в обстоятелствата, възникваща въпреки и независимо от
волята на всяка от страните по правоотношението и водеща до невъзможност за
изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая нямало нова
фактическа обстановка и наличието на такава не било мотивирано от ответника. Не
можело да се приеме, че новата фактическа обстановка се изразява в
обстоятелството, че жалбоподателят е подсъдим. Липсвали каквито и да било
факти, обстоятелства и причини, обуславящи обективна невъзможност на
жалбоподателя за изпълнение на служебните задължения на заеманата длъжност. Такива
не се твърдели от административния орган, а и реално не съществували.
Независимо от липсата на първите два елемента от фактическия състав на чл.107
ал.1 т.5 от ЗДСл, дори и при установяване на третия такъв, а именно, причините
за тази невъзможност да не зависят от волята на страните , то наличието му не
можело да се обоснове с условието по чл.10 ал.1 изр. второ от ЗМ, тъй като то
не водело до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. От
друга страна начинът на приемане на тази разпоредба, по- скоро давал основание
да се предположи, че приемането ѝ било именно по идея на представители на
държавната администрация и чрез законодателна дейност, осъществена при грубо
нарушение на Конституцията, закона и ПОДНС.
В жалбата се твърди също,че при издаването
на заповедта е нарушен и принципът за съразмерност по чл.6 ал.1 и ал.2 от АПК,
тъй като правомощията на органа не били упражнени добросъвестно, а правата на
служителя били засегнати в по-голяма
степен от необходимото за целта.
Наред с горното се твърди, че заповедта
не е мотивирана. В същата се посочвали само цифрово законови текстове, без да се
обоснове приложимостта им. Фактът, че жалбоподателят е подсъдим, не установявал
наличието на релевантните фактически обстоятелства, съответстващи на
конкретната правна норма, посочена като основание за прекратяване на служебното
правоотношение.
По изложените съображения, доразвити и в
писмени бележки, се отправя се искане за
отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноските по делото съгласно
представен списък.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя чрез процесуалния му представител е направено искане за отправяне
на преюдициално запитване до Съда на Еропейския съъюз като са формулирани
и конкретни въпроси.
Ответникът - Директор на Агенция „Митници”, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че съответствието на оспорената заповед с материалния закон следва да се прецени към момента на издаването ѝ съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК.Претендира юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №3724/24.07.2013г. на Директор
на Агенция „Митници“ В.Ж.С. е назначен на държавна служба на длъжността
инспектор в Агенция „Митници“ в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен
режим“ , специализирана администрация, Митница Бургас, ТМУ, считано от
23.07.2013г. Поради постъпването му на държавна служба (определяне на
длъжността за заемане от държавен служител) , считано от същата дата със Заповед
№3723/24.07.2013г. е прекратено трудовото му правоотношение с Агенция
„Митници“.
Със Заповед №1826/04.04.2014г. на Директора на
Агенция „Митници“ за изменение на служебно правоотношение, В. С. е преназначен на длъжност „митнически
инспектор” в Митница Бургас, с ранг V младши.
С постановление от
03.11.2016г. на следователи от СО при Специализирана прокуратура по д. п.
№55/2015г. по описа на СП , В.С. е привлечен в качеството на обвиняем в
извършване на престъпление от общ характер
по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК. С Уведомление рег.№
32-318188/14.11.2016г. е уведомил за
това обстоятелство Директора на АМ.
Със Заповед
№ЗМ-1000-1057/07.11.2016г. на Началника на Митница Бургас е наредено временно
да се снемат от употреба личните
митнически печати на служители в Митница Бургас като под т. 4 в заповедта
фигурира жалбоподателят.
Със Заповед
№ЗМ-1000-197/16.03.2017г. на Началника на Митница Бургас са прекратени
удостоверенията за електронен подпис на служители в Митница Бургас, сред които
и жалбоподателят.
Със Заповед №3364/12.04.2017г.
на Директора на Агенция „Митници”, на основание чл.107,
ал.1, т.3 от ЗДСл, служебното правоотношение на В.С. с
Агенция „Митници“ на длъжност „митнически инспектор” в АМ, Митница Бургас,
с ранг IV младши е прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ . Видно от материалите по административната
преписка, заповедта е била отменена с
влязло в сила на 10.08.2018г. Решение №1681/20.10.2017г., постановено по
адм.д.№1047/2017г. по описа на Административен съд Бургас. Предвид последното, със Заповед №4412/23.08.2018г.
на За Директор на Агенция „Митници“ , С. е бил възстановен на длъжността „митнически
инспектор” в Митница Бургас , с ранг IV
младши, считано от 23.08.2018г. На същата дата се е явил на
работа като му е връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност.
Видно от писмо
изх.№32-185326/25.06.2019г. на Директора на ТД „Южна морска“, на В.С. от
момента на възстановяването му на работа на 23.08.2018г. до уволнението му на
08.01.2019г. не е бил зачисляван митнически печат. За същия период не му е бил
издаван електронен подпис.
Със Заявление до
директора на Агенция „Митници“ с рег.№32-2337/03.01.2019г. В.С. е изразил желание да бъде
преназначен на длъжността инспектор в ТД
на АМ – в Териториална дирекция „Южна морска“. На същата дата с Декларация по
чл.10 ал.1 изр. второ от ЗМ , изм. с ДВ бр.98 от 27.11.2018г., в сила от
07.01.2019г. е декларирал, че е подсъдим
за умишлено престъпление от общ характер. Декларацията е подадена на основание
чл.10 ал.5 от ЗМ като е поето задължение в 7-дневен срок от настъпване на
промяна в декларираните обстоятелства да се уведоми директора на Агенция
„Митници“. Образецът на Декларацията е утвърден със Заповед
№ЗАМ-1/32-536/02.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“. Видно от заповедта, в т.2 от същата е указано митническите органи по
смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗМ незабавно да декларират посочените
обстоятелства.
Със Заповед №2191/07.01.2019г.
на Директора
на Агенция „Митници” на
основание чл.107, ал.1, т.5 вр. чл.7, ал.1, т.6,
предл. последно от ЗДСл във връзка с чл.10 ал.1, изр.второ от ЗМ и подадена декларация от служителя по чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ е
прекратено служебното правоотношение с В.С. на длъжност
„митнически инспектор”, длъжностно ниво 11, експертно ниво 7, в
Митница Бургас, с ранг IV младши,
считано от 08.01.2019г.
Като причина за
прекратяване на служебното правоотношение се сочи: „Поради
обективна невъзможност държавния служител да изпълнява
задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1, т.3. Подсъдим за
умишлено престъпление от общ характер. “.
Заповедта
е връчена на адресата
на 16.01.2019г.,
а жалбата срещу същата е подадена на 28.01.2019г. директно пред Административен съд-Бургас, видно от поставения
върху същата входящ номер.
В
съдебно заседание (протокол от 18.04.2019г.) жалбоподателят заявява, че към м.януари,2019г.
и към момента е подсъдим.
В
същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че съдебния
статус на жалбоподателя е установен единствено въз основа на подадената от последния
декларация като не е изисквана служебно информация от съответния съдебен орган.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспорената заповед изхожда от
компетентен орган. Обективирана е в предвидената съгласно чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл писмена форма, но при неспазване на визираното в изр.2 на същата
разпоредба изискване за необходимото ѝ съдържание.
Според посоченото в заповедта,
служебното правоотношение е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 вр. чл.7,
ал.1, т.6, предл. последно от ЗДСл във връзка с чл.10 ал.1, изр.второ от ЗМ.
Съгласно предвиденото в чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Последната норма визира хипотези на трайна неработоспособност, случаи, свързани със здравословното състояние на държавния служител.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, предл. последно, държавният служител следва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
Правилото на чл. 10, ал. 1 изр. второ от ЗМ в приложимата му към казуса редакция (ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) гласи, че митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.
Доколкото ангажираното за издаването на процесната заповед правно основание е това по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, в случая е следвало да се изпълни изискването на чл.108 ал.1, изр.2 от ЗДСл за фактическо мотивиране на заповедта като се изложат съображенията, по които се приема, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Според съда посочването, че жалбоподателят е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер не изпълнява това изискване. В заповедта не е отразено по какъв начин воденото наказателно съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер обуславя обективната му невъзможност да изпълнява служебните си задължения на заеманата длъжност „митнически инспектор“. Видно е от материалите по административната преписка, че последният след възстановяването му работа на 23.08.2018г. , поради признато за незаконно предходно уволнение от 2017г., е заемал тази длъжност до поредното прекратяване на служебното му правоотношение с процесната заповед, като фактът на воденото срещу него наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, не е представлявал пречка за това. В тази връзка е било необходимо административният орган да изложи причините, поради които счита, че в един последващ момент жалбоподателят вече е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Неизлагането на подобна обосновка представлява съществено нарушение на изискването по чл.108 ал.1, изр.2 от ЗДСл за форма на оспорения акт, доколкото препятства възможността да се осъществи адекватен съдебен контрол относно материалната му законосъобразност, като се има предвид също, че не е визирано и конкретното наказателно производство, по което жалбоподателят е подсъдим.
Наред с горното, процесната заповед е
издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила,
което дори да не възприема като съществено с оглед относимостта му единствено
към начина на установяване на съдебния
статус на служителя, съдът държи да отбележи.
Нормата на чл.10,
ал.1 от ЗМ в третото си изречение съдържа правилото, че обстоятелствата относно
съдебния статус на митническия служител се установяват служебно. Подобно
установяване в случая липсва. Вместо да изиска информация от съответните
компетентни органи, административният орган се е задоволил с информацията,
предоставена от самия служител под формата на декларация по утвърден образец, като
следва да се отчете, че към момента на подаването й - 03.01.2019г.
, разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗМ в редакцията ѝ, допълнена с изр.2-ро не е била
в сила. Така възприетият от административния орган подход за установяване на
обстоятелства, свързани със съдебния статус на служителя е твърде
далеч от законодателния такъв за служебното им
установяване. За такова установяване няма как да се приеме издаването на Заповед №ЗАМ-1/32-536/02.01.2019г. на Директора на
Агенция „Митници“, утвърждаваща
образец на декларация по чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ и вменяваща
задължение на митническите служители, които са митническите органи незабавно да декларират обстоятелствата,
посочени в разпоредбата. Според съда подаването на декларация от служителя за
обстоятелствата по чл.10 ал.1, изр.2 от ЗМ не освобождава органа от
задължението служебно да извърши проверка относно съдебния статус на лицето,
най-малко за да съпостави декларираното с действителното положение към момента
на издаването на акта. Следва де се има предвид, че данните са декларирани на
03.01.2019г. - в момент, предхождащ влизането в сила на законовата разпоредба, а
7-дневния срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства, в който на
служителя е дадена възможност да уведоми за това органа по назначаването, не е
изтекъл към датата на издаване на заповедта – 07.01.2019г. Действително в
конкретния случай не е спорно и се установява от изрично заявеното от
жалбоподателя, че по отношение на него от момента на деклариране до датата на
издаване на заповедта такава промяна не е настъпила. Принципно погледнато обаче
обратната хипотеза е напълно възможна, поради което не случайно законодателят е
предвидил, че обстоятелствата относно съдебният статус се установяват
служебно.
Съдът счита, че оспорената заповед противоречи
и на материалния закон.
Ангажираното от ответника основание за
прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е това по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. Приетата обективна
невъзможност последният да изпълнява служебните си задължения е обоснована с факта,
че е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер, което по аргумент от чл.
10, ал. 1, изр.2 от ЗМ е пречка за
заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически
служители, които са митнически органи по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗМ.
В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност". Съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС сочи, че, за да е налице хипотезата на тази правна норма, е необходимо да бъдат доказани три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение.
В случая се касае за настъпила законодателна промяна - изменение на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, извършено с преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Промяната се изразява в създаване на изречение второ в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМ, според което митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. На практика е въведено ограничение за заемане на държавна служба по отношение на определена категория митнически служители – митнически органи по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗМ. В оспорената заповед административният орган се е позовал на чл.7, ал.1, т.6, предл. последно от ЗДСл, което налага извода, че с изречение второ на чл.10, ал.1 от ЗМ се въвежда специфично изискване за заемане на длъжности, изпълнявани от митнически органи по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗМ като липсва спор, че именно такава е длъжността „митнически инспектор“, заемана от жалбоподателя до уволнението му с процесната заповед.
Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по волята на страните по правоотношението, а със закон, но сама по себе си тя не може да бъде основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето по реда на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. В случая обективната невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения е обоснована с факта, че последният е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Липсват обаче данни, а и не се твърди от ответника по отношение на жалбоподателя да са взети ограничаващи свободата му на придвижване мерки за процесуална принуда по НПК (задържане под стража или домашен арест), което би го поставило в невъзможност да изпълнява служебните си задължения по причина, стояща извън волята му, както и извън тази на органа по назначаването. Наред с това е видно от доказателствата по делото, че длъжността „митнически инспектор“ жалбоподателят е заемал, независимо от обстоятелството, че е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер.
Предвид горното съдът счита, че фактът, че е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер, респ. наличието на отрицателна предпоставка по чл.10, ал.1 , изр.2 от ЗМ , не поставя жалбоподателя в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения и не обосновава приложението на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяването на служебното му правоотношение.
Не на последно място следва да се посочи, че с Решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 7/2019 г. – обн. Д.в. бр. 75 от 24.09.2019г., разпоредбата на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ е обявена за противоконституционна.
С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави същата без приложение. Конститутивният ефект на решението на Конституционния съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна.
Предвид горното, обезсилването на приложената в случая разпоредбата на чл.10, ал.1, изр.2 – ро от ЗМ има за последица отмяна на оспорения акт. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционната разпоредба.
По изложените съображения оспорената
заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК и следва да
се отмени. Предвид обявяването на разпоредбата на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ за
противоконституционна, следва да се отхвърли искането на жалбоподателя,
обективирано в молба, депозирана в съдебно заседание от 18.04.2019г., за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
С оглед изхода на производството
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски в размер 720 лв, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък, платими от бюджета на ответника. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение. Заплатеният от жалбоподателя адвокатски хонорар в
размер на 720 лв не е прекомерно завишен.
Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
с оглед осъществените от пълномощника процесуални действия, вкл. и изготвяне на
жалбата, съдържаща подробна аргументация на заявените оплаквания с анализ на
нормативната уредба и практиката на Конституционния съд, съдът счита, че размерът на адвокатския
хонорар е съизмерим с минималните прагове на възнагражденията, предвидени от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
№2191/07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА Агенция „Митници”
да заплати на В.Ж.С. *** с посочен съдебен адрес ***, разноски по делото в
размер на 720.00 (седемстотин и двадесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Ж.С.
за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: