№ 8281
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110105717 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителни искове на т, които съгласно
депозираната уточнителна молба (л. 40 от делото) са предявени против В. Г. И. и са за
следните твърдени задължения: 3115,53 лв. – претендирани като стойност на топлинна
енергия, доставена в периода 01.05.2018 г. –30.04.2019 г.; ведно със законна лихва от
07.02.2022 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в общ размер от
521,36 лв. за периода 15.09.2019 г. – 03.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 07.02.2022 г. до окончателното изплащане; 34,08 лв. – за услуга „дялово
разпределение” за периода 01.05.2018 г. –30.04.2019 г.; 8,11 лв. – законна лихва за
забава за периода 01.07.2018-03.06.2021 г.
От името на ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначания особен представител. Исковете
се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „м, конституиран на страната на ищеца, се
представят протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които
законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ.
подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг
извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става
въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда -
етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
1
писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото
ищецът т няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно
предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът има качеството на „клиент“ на ищеца по повод доставка на
топлинна енергия като собственик, което съдът намира за установено в достатъчно
пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно с исковата молба
документ на договор за покупко-продажба от 1988 г., по който Горан И. И. е купувач
на имота, за който сега се твърди топлоснабдяване, както и удостоверение за
наследници на Горан И. И. и служебно изготвена справка за наследници, видно от
които ответникът В. Г. И. е единствен наследник на Горан И. И..
От страна на ответника не са оспорени представените от „м документи, както
и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от
които се установява, че задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела
без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че
топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход
на сградата. Ответникът, като клиент, неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал.
5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка
в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за
сградата представител, но не установява да се е възползвал от това свое право. Поради
тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът намира за
обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него
извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията.
По изложените съображения и тъй като от страна на ответниците не се твърди
да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и
разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите
имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за обосновано и
кредитира направения с него извод, че действителния размер на задълженията е този,
следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща
се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на трите
отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, а именно:
общият размер на главницата за топлинна енергия възлиза на сумата 3251,44 лв.
2
Видно е, че действителният размер на задълженията е по-висок, в сравнение с
претендирания от ищеца. Съдебното произнасяне е органичено до размера на
претенцията, а именно - 3115,53 лв.
Задълженията за законна лихва за забава относно плащането на задълженията
за топлинна енергия се явяват положително установени за сумата лв. въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и като се има предвид,
че от страна на ответника не се твърди и не се установява да са извършени плащания в
предвидения от Общите условия 45-дневен срок. Съдебното произнасяне е органичено
до размера на претенцията, а именно - от 521,36 лв.
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на
задълженията, изискуеми към 07.02.2019 г. – три години преди подаване на исковата
молба. Съгласно Общите условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за
топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки.
Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното
вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Тъй като
задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват
задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на Таблица 2 към заключението
на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по давност
задължения (за които са издадени фактури като прогнозни задължения) за периода
01.05.2018 г. – 30.11.2018 г. – общо в размер на 628,45 лв.
Не са погасени по давност задължения за периода 01.12.2018 г.- 30.04.2019
г., а именно – в размер на 2487,08 лв. (главница = 3115,53 – 628,45 ), за колкото
искът за главница за топлинна енергия се явява частично основателен.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на
лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на
съответната главница се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД).
По тези съображения и при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът
намира, че непогасеният по давност остатък е 416,15 лв. – лихви за забава за
периода 16.02.2019-03.06.2021 г.
За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се
представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на т тази услуга
подлежи на заплащане към т, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово
разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства само за
калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за услугата дялово
разпределение и общо за двата отчетни периода претендираната сума 34,08 лв.
представлява следващ се размер, който намален с погасените по давност такси (за
периода 01.05.2018 г. –30.11.2018 г.) е в размер на 14,30 лв., до който размер и за
периода 01.12.2018 г.- 30.04.2019 г., задължението за дялово радпределение се явява
положително установено.
Неоснователна е претенцията за 8,11 лв. – законна лихва за забава за
периода 01.07.2018-03.06.2021 г. относно такса дялово разпределение. Според т. 36,
3
ал. 2 от Общите условия, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Основателно е възражението на ответника, че ищецът не доказва
да има определен срок за плащане, за който срок ищецът да е уведомен, поради което
забава настъпва едва след покана, на основание чл. 84, ал2 ЗЗД. Изпратена до
ответника покана не се твърди и не се установява относно таксата за дялово
разпределение, поради което и искът за лихви за забава за период до датата на подаване
на исковата молба в размер на 8,11 лв. е неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна за 1170,75 лв. (от
общо сторени в размер на 3679,08 лв. )
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. И. ЕГН **********, че има
парични задължения към т с ЕИК ***********: в размер на 2487,08 лв. – стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 за
топлоснабдяване на имот с аб.№ 314867, ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до
изплащане на вземането, 416,15 лв. – лихви за забава за периода 16.02.2019-03.06.2021 г.;
14,30 лв. - за услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г.- 30.04.2019 г., както и
сумата 1170,75 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т против В. Г. И. искове за: топлинна енергия – за разликата
над 2487,08 лв. до пълния претендиран размер 3115,53 лв. и за периода 01.05.2018 г. –
30.11.2018 г. , за лихви за забава – над 416,15 лв. до 521,36 лв. и за периода 15.09.2019 г. –
15.02.2019г., за дялово разпределение – над 14,30 до 34,08 лв. и за за периода 01.05.2018 г. –
30.11.2018 г., както и за лихви относно дяловото разпределение – за 8,11 лв. – законна лихва
за забава за периода 01.07.2018-03.06.2021 г.
Решението е постановено при участието на „м като трето лице-помагач на страната на
ищеца т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4