Решение по дело №770/2017 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№86                                                       08.05.2018г.                                       гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                             ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осми март                                                                 две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                       Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Красимира Любенова

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №770/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба на „И.С.**” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.С.П., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.С. ***/ против Е. В.Р. И А.А.Р., двете с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че с Нотариален акт № 95, том IV, дело № 678/2013 година, ищцовото дружество е продало на ответниците право на строеж за изграждане на студио № 15, с идентификатор № ***********, със застроена площ от 23,26 кв.м, ведно със съответния процент от общите части на сградата. Съгласно чл.3 и чл.5 от визирания нотариален акт, фирмата - продавач е трябвало да извърши всички указани в техническата документация СМР, за да изгради процесното студио № 15 в груб строеж, както и срещу заплащане от страна на купувачите, трябвало да завърши фасадните стени на сградата и външната страна на стената на обекта към коридора. Ответниците в съответствие с чл.4 от нотариалния акт имали задължение в срок до 30.03.2014 година да изградят за своя сметка обекта след груб строеж и степен на завършване, годен за подписване на акт № 15 и на негово основание да се получи удостоверение за въвеждане в експлоатация, тъй като предстояло издаването за целта на документи като: Измерване на импеданс за всяко помещение и като цяло за всеки апартамент, а също така за ел.инсталацията и общите части; Изпитание на плътност на ВиК инсталациите във всеки апартамент и като цяло за сградата; Лабораторно изследване на питейната вода и др.

Ищецът твърди, че през м.август 2013 година провел среща с ответниците, на която последните го упълномощили да завърши строежа и да участва в изготвянето на необходимите документи, свързани с подписването на акт 15 от тяхно име и за получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. В посоченият срок - 30 март 2014 година, ответниците не изпълнили задължението си и това било свързано със сриване на сроковете за цялостното приемане на сградата. Предвид на това, ищецът бил принуден на основание правата, дадени му от ответниците да свърши онова, което трябвало да свършат двете купувачки. За целта ищецът твърди, че възложил на строителната фирма от името на купувачите в началото на 2014 година, която завършила строителството в необходимият срок - 30.03.2014 година. Наред с това, ищецът твърди, че заплатил на подизпълнителя дължимата сума от 10366 лева (десет хиляди триста шестдесет и шест лева) въз основа на подписани протоколи № 1, 2 и 3 - акт образец 19, в които протоколи били описани строителните работи и тяхната стойност. Не бил изграден само гранитогреса, с чиято стойност била намалена цената. Ищецът сочи, че поканил ответниците да заплатят дължимата сума, но по сметка на фирмата му не били постъпили никакви суми.

Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решени, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на представляваната от него фирма процесната сума от 10 366 лева - главница и 3731 лева - лихва за забава, считано от 22.08.2014г. до 21.08.2017г. - датата на образуване на настоящото производство, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците А.Р. и Е.Р. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове, като недопустими. В тази връзка излагат твърдения за неяснота на ищцовата претенция, като сочат, че не става ясно дали ищецът претендира сумите на договорно основание и каква е облигационната връзка между страните. Независимо от горното, ответниците оспорват предявените искове и като неоснователни, като твърдят, че между страните не е налице облигационна връзка, по силата на която ищцовото дружество да извърши твърдените с исковата молба СМР. Също така твърдят, че между страните не е налице и договорна връзка, по силата на която ответниците да са възложили на ищцовото дружество извършването на твърдените СМР. Наред с горното, ответниците твърдят, че изложените в исковата молба твърдения са изцяло неверни. В тази връзка сочат, че твърденията на ищеца за извършени СМР преди 30.03.2014г. и твърдяната в тази връзка забава от страна на ответниците са неверни. Твърдят, че съгласно представеното с исковата молба пълномощно с рег.№ 5663 от 16.08.2013г. на Нотариус Линка Чуткина, ищцовото дружество е имало единствено правото да представлява ответниците в хода на изготвянето на строителните книжа и документално оформление на извършения строеж. Твърдят, че ответниците не са потвърждавали действията, извършени от ищцовото дружество, нито са приемали твърдените СМР. Наред с това ответниците сочат, че в представените с исковата молба Протоколи – Образец 19, същите не носели техните подписи, поради което ги оспорват изцяло и твърдят, че представените Протоколи – Образец 19 били с невярно съдържание и не отразявали действителната фактическа обстановка. Твърдят, че нито ищцовото дружество, нито негов изпълнител не били извършвали твърдените СМР нито по вид, нито в обем, количество и цени, съгласно отразеното в протоколите. Също така сочат, че ищцовото дружество не било издало фактури за твърдените СМР, нито е извършило плащания за същите. Относно претендираната от ищеца лихва за забава, ответниците оспорват иска както по основание, така и по размер, като твърдят, че ищецът не е отправял към тях покана за плащане на претендираните суми от ответниците. Молят съда да отхвърли предявените от ищеца искове, като недопустими, неоснователни и недоказани, и да им присъди направените по делото разноски.

С допълнителна молба вх.№ 101 от 04.01.2018г., подадена от процесуалния представител на ищеца се сочи, че при изписване на исковата молба е допуснал технически грешки, касаещи следните дати: на страница 1-ва, последен ред, моли вместо 20.05.2014г. да се чете 30.03.2014г. На страница 2-ра, ред 14, вместо 30.03.2013г. да се чете 30.03.2014г. и на ред 19-ти, вместо 30.03.2014г. да се чете 25.04.2014г. Представя допълнителни писмени доказателства.

За дружеството-ищец, в съдебно заседание се явява управителя К.П. лично и с процесуалния си представител. Поддържат изцяло исковата молба, ведно с допълнително направените корекции на някои от посочените в нея дати.

Процесуалните представители на ответниците Е. и А. Румянцеви поддържат подадените писмени отговори на исковата молба от името на доверителите си. Представят писмени и ангажират гласни доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което представят списъци по чл.80 от ГПК.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че с нотариален акт № 95, том ІV, рег.№ 5662, дело № 678 от 16.08.2013г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие – Районен съд-гр.Несебър /л.5-7 вкл./, ищцовото дружество „И.С.– 4.” ЕООД е учредило на ответниците Е.В.Р. и А.А.Р. право на строеж за изграждане на Самостоятелен обект в сграда върху поземлен имот с идентификатор 11538.502.389, представляващ: СТУДИО № Г5, находящо се на кота „+40м”, със застроена площ от 23,26 кв.м, ведно с 2,248% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 5,82 кв.м, при граници: изток – магазин № 1, юг-външен зид и веранда срещу сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Съгласно чл.3 /ІІІ/ от Договора, обективиран в горепосочения нотариален акт, Учредителят се е задължил за своя сметка да изгради самостоятелния обект в сградата, до степен на завършеност – груб строеж, с монтирана ПВЦ дограма, входна врата, захранващ ел.кабел до мястото на апартаментното табло, общите канализационни и вододоставни инсталации /тръби/, като всички разходи по изграждането му били включени в продажната цена на правото на строеж и Приемателките не дължли допълнително заплащане за това. Приемателките са се задължили за своя сметка да доизградят обекта до степен на завършеност - годна за снабдяването му с удостоверение за въвеждане в експлоатация, съгласно одобрените инвестиционни проекти в срок до 30.03.2014г. /чл.4 от нот.акт/. Външната  страна на фасадната стена и външната страна на стената към коридора страните са се договорили да бъдат изпълнени от Учредителя или негови подизпълнители в срок до 30.03.2014г., като ПРИЕМАТЕЛКИТЕ са се задължили да заплатят за тези СМР на Учредителя, в едномесечен срок от завършването на фасадите и представяне на сметна документация от строителя за стойността на извършените работи /чл.5 от нот.акт/.

Ищецът сочи, че ответниците живеят основно в гр.Москва /Русия/, поради което нямали възможност да участват в строителния процес на студиото. Предвид на това същият твърди, че е бил упълномощен от ответниците да завърши строежа на студиото и да изготви необходимите документи, свързани с подписването на Акт 15 от тяхно име и получаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Представя пълномощно /л.8/. За целта, ищецът твърди, че наел подизпълнител, който завършил строителството на студиото и на когото заплатил сумата от 10 366 лева, въз основа на подписани протоколи № 1,2 и 3 – Акт Образец 19, в които били описани строителните работи и тяхната стойност. В подкрепа на твърденията си ищецът представя три броя протоколи за извършени СМР с превод на български език /л.76-л.84 вкл./ и три броя разходни касови ордери № 5 от 22.02.2014г., № 7 от 21.04.2014г. и № 11 от 25.04.2014г. издадени от „И.С.– 4.” ЕООД в полза на „Б.****” ЕООД, за сумата общо в размер на 11 138,52 лева /единадесет хиляди сто тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ (л.41-42 вкл.).

Ответниците от своя страна оспорват твърденията на ищеца за възлагане на „И.С.– 4.” ЕООД на довършителни СМР в процесното студио. Твърдят, че са упълномощили ищеца единствено да ги представлява при изготвянето на строителните книжа и документите във връзка с въвеждане на обекта в експлоатация. Отричат твърденията на ищеца за извършени от негов подизпълнител строително-монтажни работи в студиото им, като твърдят, че не са подписвали представените протоколи – образец № 19, нито са приемали твърдените СМР. Ангажират гласни доказателства, от които се установява, че сами са ангажирали работници, които да довършат изцяло процесното студио.

За да се произнесе, съдът съобрази:

От анализа на исковата молба, депозирана от „И.С.– 4.” ЕООД, се налага извода, че се претендира заплащане на СМР, извършени в полза на ответниците Румянцеви на основание сключен Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 16.08.2013г., обективиран в нотариален акт № 95 от 2013г. на Нотариус с район на действие – РС-Несебър и Пълномощно,  издадено от ответниците в полза на ищеца, с нотариална заверка на подписите от 16.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на забавата – 22.08.2014г. до окончателното изплащане на главницата.

До приключване на производството по събиране на доказателствата, ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за извършени СМР в периода от началото на 2014г. до 30.03.2014г., описани в представените протоколи. В хода на съдебното производство, процесуалните представители на ответниците оспориха представените от ищеца протоколи за извършени СМР, като неверни и изготвени изцяло за нуждите на настоящото производство. По отношение на Протокол № 1, касаещ завършването на тераса към студио № Г5, процесуалните представители на ответниците заявиха, че намират същият за неотносим към предмета на настоящото дело, тъй като се отнася за подобект: тераса, каквато няма прилежаща към процесния обект – Студио № Г5. В допълнение на горното сочат, че непосредствено пред процесното студио по архитектурен проект е разположена пристройка – гараж, която впоследствие е преустроена на тераса, представляваща идеална част от общите части на сградата. В тази връзка, ответниците представят сключен между страните Договор за учредяване на вещни права върху недвижим имот от на 29.06.2017г., по силата на който ищцовото дружество е отстъпило на ответниците правото на ползване върху преустроената тераса /л.60-61/. Твърдят, че към датата на съставяне на Протокол № 1 – 20.04.2014г., ответниците не са притежавали нито право на собственост, нито право на ползване върху преустроената тераса, нито е бил налице сключен договор за извършване на СМР относно същата тераса между страните по делото. По отношение на Протокол № 2 от 25.04.2014г., касаещ подобект – вътрешни довършителни работи по студио № Г5, ответниците  заявяват, че оспорват същият изцяло, като неверен. Единствената промяна, която била направена, била още на етап строителство преди Акт 14 и се състояла в изместване и закрепване за стената на кабел на място, различно от предвиденото по проектната документация предвид изключително малката квадратура на обекта и нецелесъобразно предвиждане на кабелите. Твърди се още, че в обекта не е извършвано никакво монтиране на ел.инсталация, нито допълнително окабеляване или други СМР, свързани с ел.инсталацията. Сочи се също, че към датата на Протокол № 2 от 25.05.2014г., процесния обект не е бил свързан с електрическата мрежи, в него не е било осигурено електроподаване и не е било възможно да се извършват каквито и да е било СМР, поради невъзможност да бъдат използвани ел.машини. Представят Договор за довършителни работи от 19.08.2013 г., сключен между ответниците и "М.г." ЕООД. Твърди се, че изпълнителят "М.г." ЕООД многократно се е опитвал да започне извършване на възложените СМР-та, но електроподаване в обекта не е имало и ищцовото дружество не е предоставило достъп до обекта, което е довело до невъзможност за изпълнение на възложените СМР за обект - Студио № Г5. Поради тази причина "М.г." ЕООД са се отказали от изпълнението на сключения договор за СМР и страните са подписали анекс на 11.06.2014г., с който са развалили договора поради невъзможност за изпълнение на възложените СМР поради вина на ищцовото дружество. Твърди се, че в действителност ищцовото дружество е предало на ответниците владението и ключовете за процесния обект много по-късно след датите, посочени в процесния нот. акт. По отношение на ВиК Инсталацията, посочена в Протокол № 2 от 25.04.2014г., ответниците твърдят, че същата не е била изпълнена от ищцовото дружество или негов подизпълнител, както и останалите, посочени в протокола довършителни работи.

В подкрепа на горното, ответниците са ангажирали гласни доказателства. Видно от показанията на воденият от тях свидетел М.Х., през месец август 2013г. представляваната от него фирма „М.г.” ЕООД е сключила договор за довършителни работи с ответниците Румянцеви за довършване на процесното Студио Г5. Съгласно договора, „М.г.” ЕООД е следвало да направят боядисване, мазилка, шпакловка, поставяне на ВиК, ел.инсталация и плочки. Свид.Хасанов установява пред съда, че до изпълнение на договора не се стигнало, поради липса на ток в сградата и липса на достъп до студиото. Имало временно табло, което не захранвало цялата сграда, а само една част от сградата, в която не попадало процесното студио. Свид.Хасанов сочи, че при подписване на договора, студиото било на груб строеж. По това време сградата била изградена в груб строеж /на тухли/. Поради невъзможност „М.г.” ЕООД да изпълни договора, страните сключили споразумение на 11.06.2014г., с което развалили същият. Свид.Хасанов сочи, че при развалянето на договора, студиото било в същото състояние – на груб строеж. Същият заявява, че в периода от 2013г. до 2014г. е посещавал често обекта и не е виждал да се извършват някакви довършителни работи в студиото.

От показанията на втория воден от ответниците свидетел Димо Г. Москов се установява, че през 2015г., негов братовчед го е свързал с ответниците, за да извърши довършителни СМР в студиото на последните. Свид.Москов сочи, че през 2015г. завършил банята в студиото – сложил врата, прекарал ВиК за мивката и гърнето, поставил фаянс и теракот, измазал тавана, поставил бойлер, гърне и душ. В коридора, свид.Москов прекарал тръби от банята за кухнята, поставил теракот на пода и пред кухненския плот. На стената на кухнята сложил фаянс, поставил контакти и ламинат на останалата част от стаята. През 2017г., свид.Москов сочи, че отново бил ангажиран от ответниците да направи замазка и да постави гранитогрес на пода на цялата тераса, която била на площ от 25 кв.м., както и на фасата на студиото, от която се излиза на терасата.

По отношение на Протокол № 3 от 20.02.2014г., касаещ подобект – довършителни работи по фасадите, принадлежащи към студио № Г5, процесуалните представители на ответниците оспорват същият изцяло, като твърдят, че посочените в протокола СМР-та не са извършвани по вид, обем и количество. В тази връзка сочат, че фасадата, принадлежаща към процесното студио не е с квадратура 15,60 кв.м., а не повече от 6 кв.м., установени с просто око, както и че "камък по цокъла" не е монтиран. Видно от показанията на свид.Москов, фасадната стена на процесното студио била изпълнена с минерална мазилка. Въпреки дадената им за това възможност от съда, до приключване на производството по събиране на доказателствата, ищецът не представи архитектурни планове на процесното студио с цел установяване размера на външните стени на процесното студио.

Независимо от горното, от представената от процесуалните представители на ответниците справка за актуалното състояние на „Б.****” ЕООД се установява, че на 26.03.2013г. е бил заличен, като управител подписалия протоколите за СМР - Ю.Х.Ю. и на негово място е била вписан нов управител – З.М.Ю.. Предвид замяната на управителите на соченият за подизпълнител от ищеца - „Б.****” ЕООД, недоказано остана по делото, че подписите в протоколите за извършени СМР от месец февруари и април 2014г. в графа „Подизпълнител” е поставен от Ю.Ю.. Наред с това, недоказан остана по делото факта на приемане на описаните в протоколите строително-монтажни работи, тъй като липсват подписи на ответниците в графа „Инвеститор” в представените протоколи.

Недоказани останаха по делото и твърденията на ищеца за заплащане на сочените в протоколите СМР. Съдът не кредитира, като доказателства за плащане представените от ищеца три броя разходни касови ордера /л.41-42 вкл./. Същите се явяват първични документи, въз основа на които следва да се издадат фактури с фискални бонове, каквито до приключване на производството по събиране на доказателства не бяха представени от страна на ищеца.

Предвид гореизложеното, ищцовата претенция за заплащане на извършените от ищеца довършителни работи в процесното студио, собственост на ответниците по делото в претендирания размер, следва да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава в размер на 3731 лева за периода от 22.08.2014г. до 21.08.2017г., както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски за адвокат, възлизащи в размер на 800 лева, за всяка една от тях.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.С.**” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.С.П., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.С. ***/ против  Е. В.Р. И А.А.Р., двете с адрес: ***, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцовото дружество сумата от 10 366 /десет хиляди триста шестдесет и шест/ лева, представляващи главница за извършени довършителни СМР в имота на ответниците и 3731 /три хиляди седемстотин тридесет и един/ лева, представляващи лихва за забава, считано от 22.08.2014г. до 21.08.2017г. - датата на образуване на настоящото производство, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА „И.С.**” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.С.П., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.С. ***/ да заплати на Е. В.Р., с адрес: ***, сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/, представляващи заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „И.С.**” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.С.П., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.С. ***/ да заплати на А.А.Р., с адрес: ***, сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/, представляващи заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

                                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: