Решение по дело №14161/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2333
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20231110214161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2333
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110214161 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз
основа на подадена жалба от В. Р. срещу наказателно постановление № 23-
4332-022099/21.09.2023 г. на полицейски инспектор в СДВР, О „ПП” при
СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл.I-во от ЗДвП глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, респективно се иска намаляване на глобата до 100 лв.
Твърдят се допуснати в хода на производството процесуални нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, включително неосигурен
преводач в административнонаказателното производство. Претендират се
разноски на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 400
лв.
За жалбоподателя се явява упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП по изложените в
жалбата мотиви, респективно намаляване размера на глоба от 300 лв. на 100
лв. и се претендират разноски в размер на 650 лв.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
1
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 21.09.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 14:41 часа в гр. София на
АМ Тракия, с посока на движение от разклона за кв. „Верила“ към ул. „П.
Герман“ и на първи км до бензиностанция „Петрол“ е управлявал лек
автомобил „КИА КАРЕН“, с ДК № ***** и е спрян от П 332, като е без
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Нарушението е с правна квалификация като такова по чл.150 от ЗДвП. В
АУАН не е вписано възражение.
Разпитаните по делото свидетели Д., С. и К. излагат показания изцяло в
подкрепа на констатациите по акта, а именно, че водачът е бил
неправоспособен и е превозвал с автомобила, който управлява нелегални
мигранти.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от К. –командир на отделение при
08 РУ- СДВР по данни на спрелите водача свидетели С. и Д.. Същият е
оправомощен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП на основание Заповед
№513з-4535/31.05.2022 г. на директора на СДВР.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от упълномощен въз основа на т.4 от Заповед№8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и преназначен на
основание т.1 на Заповед №513з-5128/22.07.2015 г. на директора на СДВР –
полицейски инспектор III степен Д. К..
Издадено е уведомление относно съставения АУАН и издаденото НП от
21.09.2023 г. с час на изпращане 18:20 ч. на 21.09.2023 г.
Образуваното ДП №919/2023 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр.
№44158/2023 г. по описа на СРП, водено спрямо В. Р. за престъпление по
чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК е приключило с одобрено от съда
споразумение за решаване на делото.
Съдът е взел впредвид събраните по делото писмени доказателства, както
и гласните - показанията на свидетелите, като логични и непротиворечиви. Не
са налице съществени противоречия между събраните в хода на съдебното
2
производство доказателства, които да е необходимо съда да обсъжда защо
приема едни, а други не. Налице са несъществени противоречия относно
детайлите в показанията на свидетелите, но същото е характерно с оглед
упражняваната от тях дейност и многобройността на случаите.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Както АУАН, така и НП са съставени/респ. издадени от съответните
длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В АУАН и НП се сочи като нарушено нормата на чл.150 от ЗДвП съгласно
която: „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач”.
Всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се води на
отчет. Като в процесния случай се установи, че водачът, който е бил спрян в
хода на извършвана полицейска проверка по установяване на превоз на
незаконни мигранти не е представил СУМПС. Като относно
неправоспособността на водача липсват конкретни данни. От разпита на
свидетелите не се установи по какъв начин същите са установили, че водачът
е неправоспособен. Съгласно изискванията на приложение 6 от Конвенцията
за пътното движение (наричана още Виенска конвенция от 1968 г.), която е
подписана от Република България и от Р. М., чийто гражданин е
жалбоподателя и се явява приложима за двете държави, за да се установи
валидността на издаденото СУМПС на водач то съдържанието на документа
следва да е на латиница и същият да е придружен с превод на български.
Горното е изискване на т.3 от приложение 6 от посочената конвенция -
същият да е изготвен на латиница или в английски курсив, или ако е написан
на друга азбука, да е повторен и на латиница, относно задължителните си
реквизити, извън наименование и издалата го държава.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП (ДВ бр. 68 от 2013 г.,
в сила от 2.08.2013 г.), редакцията към датата на визираното нарушение се
наказва с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е
3
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят, в
качеството си на водач е управлявал на процесната дата лек автомобил без да
представи на проверяващите го СУМПС. Горното е нарушение различно от
посоченото като правна норма в АУАН и НП чл.150 от ЗДвП, поради
следното:
В АУАН и в НП се сочи като нарушена нормата на чл.150 от ЗДвП. В
АУАН не се сочи, че водачът-жалбоподател е бил с отнето СУМПС и поради
какви причини и за какъв срок/респ. е неправоспособен водач. Като в НП е
отбелязан, че водачът „управлява МПС след като е загубил правоспособност
по реда на чл.157, ал.4“, което са нововъведени факти, различни от тези
описани в НП и за които не са приложени към административнонаказателната
преписка доказателства.
Предвид горното така описаното словесно нарушение в АУАН не отговаря
на посочената в същия правна квалификация, а в процесното НП е налице
разминаване между словесното описание на нарушението, приложимата
словесно към това правна норма и правната квалификация на същата.
Не на последно място е налице разминаване в датата и мястото на
твърдяното административно нарушение в АУАН, където се сочи, че това е
станало на 21.09.2023 г. в 14:41 ч. в гр. София, ул. „Безимена“ и в гр. София
на АМ Тракия, а в НП, че същото е осъществено на 20.09.2023 г. в 21:45 часа
в община Столична на път втори клас №11 и в гр. София на АМ Тракия.
Поради горното не става ясно къде и кога се твърди, че е извършено
вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
Горното се явява грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
доколкото същият следва да се запознае с фактите, по констатираното му
нарушение, за да може да се защити. Още повече, че с посочените по-горе
процесуални нарушения е налице неглижиране на задълженията от страна на
административно-наказващия орган да проведе една законосъобразна
процедура.
Ето защо предвид горните обстоятелства наказателното
постановлението се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
4
Претендират се разноски за безплатно адвокатско възнаграждение,
което с оглед отмяната на НП следва тези разноски да бъдат възложени да се
заплатят от наказващия орган. Жалбоподателят е бил представляван в
проведеното съдебно производство от упълномощен от него адвокат. Като
съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7,
ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че следва да определи
този размер, който се явява в границите, определени в Наредбата и същите да
бъдат заплатени от наказващия орган за една инстанция по делото, а не
пълния предявен такъв от 650 лв.
Като следва да се посочи, че съдът не е обвързан да съобрази размера и
същият да не бъде под минимума, който е предвиден по Наредба № 1/2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения, поради следното:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C -
438/22, във връзка с преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че
чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Ето защо следва да се направи преценка дали нормата
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, която препраща към
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и задължава
съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в нея е съответна на правото на ЕС.
Като в случая не се касае за дело от фактическа и правна сложност. Ето
защо и съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба
№ 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Претендираният
5
размер на адвокатско възнаграждение до сумата от 650 лв. се явява
неоснователен, независимо от факта, че са проведени повече от две съдебни
заседания и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-022099/21.09.2023 г. на
полицейски инспектор в СДВР, О „ПП” при СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ ********* да заплати на В.
Р. от гр. Криков, ул. „31-ви август“№6-2, Р. М. сумата в размер на 400
(четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение за една инстанция, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 650 лв. оставят претенцията
без уважение като неоснователна.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз
основа на подадена жалба от В. Р. срещу наказателно постановление № 23-
4332-022099/21.09.2023 г. на полицейски инспектор в СДВР, О „ПП” при
СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл.I-во от ЗДвП глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за
нарушение по чл.150 от ЗДвП. С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, респективно се иска намаляване на
глобата до 100 лв. Твърдят се допуснати в хода на производството
процесуални нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
включително неосигурен преводач в административнонаказателното
производство. Претендират се разноски на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 400 лв. За жалбоподателя се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира
за отмяна на НП по изложените в жалбата мотиви, респективно намаляване
размера на глоба от 300 лв. на 100 лв. и се претендират разноски в размер на
650 лв. За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не
се 1 явява представител и не е представено становище по жалбата. От
фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от
събраните писмени и гласни доказателства: На 21.09.2023 г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата
дата около 14:41 часа в гр. София на АМ Тракия, с посока на движение от
разклона за кв. „Верила“ към ул. „П. Герман“ и на първи км до
бензиностанция „Петрол“ е управлявал лек автомобил „КИА КАРЕН“, с ДК
№ ***** и е спрян от П 332, като е без свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС). Нарушението е с правна квалификация
като такова по чл.150 от ЗДвП. В АУАН не е вписано възражение.
Разпитаните по делото свидетели Д., С. и К. излагат показания изцяло в
подкрепа на констатациите по акта, а именно, че водачът е бил
неправоспособен и е превозвал с автомобила, който управлява нелегални
мигранти. Съставеният АУАН на жалбоподателя е от К. –командир на
отделение при 08 РУ- СДВР по данни на спрелите водача свидетели С. и Д..
Същият е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП на
основание Заповед №513з-4535/31.05.2022 г. на директора на СДВР. Въз
основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от упълномощен въз основа на т.4 от
Заповед№8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и
преназначен на основание т.1 на Заповед №513з-5128/22.07.2015 г. на
директора на СДВР – полицейски инспектор III степен Д. Козаров. Издадено
е уведомление относно съставения АУАН и издаденото НП от 21.09.2023 г. с
час на изпращане 18:20 ч. на 21.09.2023 г. Образуваното ДП №919/2023 г. по
описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №44158/2023 г. по описа на СРП, водено
спрямо В. Р. за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК е
приключило с одобрено от съда споразумение за решаване на делото. Съдът е
взел впредвид събраните по делото писмени доказателства, както и гласните -
1
показанията на свидетелите, като логични и непротиворечиви. Не са налице
съществени противоречия между събраните в хода на съдебното 2
производство доказателства, които да е необходимо съда да обсъжда защо
приема едни, а други не. Налице са несъществени противоречия относно
детайлите в показанията на свидетелите, но същото е характерно с оглед
упражняваната от тях дейност и многобройността на случаите. Жалбата е
допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното: Както
АУАН, така и НП са съставени/респ. издадени от съответните длъжностни
лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП се сочи като нарушено
нормата на чл.150 от ЗДвП съгласно която: „всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач”. Всеки водач, получил
свидетелство за управление на МПС, се води на отчет. Като в процесния
случай се установи, че водачът, който е бил спрян в хода на извършвана
полицейска проверка по установяване на превоз на незаконни мигранти не е
представил СУМПС. Като относно неправоспособността на водача липсват
конкретни данни. От разпита на свидетелите не се установи по какъв начин
същите са установили, че водачът е неправоспособен. Съгласно изискванията
на приложение 6 от Конвенцията за пътното движение (наричана още
Виенска конвенция от 1968 г.), която е подписана от Република България и от
Република Молдова, чийто гражданин е жалбоподателя и се явява приложима
за двете държави, за да се установи валидността на издаденото СУМПС на
водач то съдържанието на документа следва да е на латиница и същият да е
придружен с превод на български. Горното е изискване на т.3 от приложение
6 от посочената конвенция - същият да е изготвен на латиница или в
английски курсив, или ако е написан на друга азбука, да е повторен и на
латиница, относно задължителните си реквизити, извън наименование и
издалата го държава. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП (ДВ
бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.), редакцията към датата на визираното
нарушение се наказва с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление или то е 3 отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. От събраните по
делото доказателства се установи, че жалбоподателят, в качеството си на
водач е управлявал на процесната дата лек автомобил без да представи на
проверяващите го СУМПС. Горното е нарушение различно от посоченото
като правна норма в АУАН и НП чл.150 от ЗДвП, поради следното: В АУАН
и в НП се сочи като нарушена нормата на чл.150 от ЗДвП. В АУАН не се
сочи, че водачът-жалбоподател е бил с отнето СУМПС и поради какви
причини и за какъв срок/респ. е неправоспособен водач. Като в НП е
отбелязан, че водачът „управлява МПС след като е загубил правоспособност
по реда на чл.157, ал.4“, което са нововъведени факти, различни от тези
2
описани в НП и за които не са приложени към административнонаказателната
преписка доказателства. Предвид горното така описаното словесно
нарушение в АУАН не отговаря на посочената в същия правна квалификация,
а в процесното НП е налице разминаване между словесното описание на
нарушението, приложимата словесно към това правна норма и правната
квалификация на същата. Не на последно място е налице разминаване в
датата и мястото на твърдяното административно нарушение в АУАН, където
се сочи, че това е станало на 21.09.2023 г. в 14:41 ч. в гр. София, ул.
„Безимена“ и в гр. София на АМ Тракия, а в НП, че същото е осъществено на
20.09.2023 г. в 21:45 часа в община Столична на път втори клас №11 и в гр.
София на АМ Тракия. Поради горното не става ясно къде и кога се твърди, че
е извършено вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
Горното се явява грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
доколкото същият следва да се запознае с фактите, по констатираното му
нарушение, за да може да се защити. Още повече, че с посочените по-горе
процесуални нарушения е налице неглижиране на задълженията от страна на
административно-наказващия орган да проведе една законосъобразна
процедура. Ето защо предвид горните обстоятелства наказателното
постановлението се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. 4 Претендират се разноски за безплатно адвокатско
възнаграждение, което с оглед отмяната на НП следва тези разноски да бъдат
възложени да се заплатят от наказващия орган. Жалбоподателят е бил
представляван в проведеното съдебно производство от упълномощен от него
адвокат. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че следва да
определи този размер, който се явява в границите, определени в Наредбата и
същите да бъдат заплатени от наказващия орган за една инстанция по делото,
а не пълния предявен такъв от 650 лв. Като следва да се посочи, че съдът не е
обвързан да съобрази размера и същият да не бъде под минимума, който е
предвиден по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, поради следното: С Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22, във връзка с преюдициално запитване,
отправено от СРС, е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
3
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Ето защо следва да се
направи преценка дали нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2
от ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в нея е съответна на правото на ЕС. Като
в случая не се касае за дело от фактическа и правна сложност. Ето защо и
съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения. Претендираният размер на
адвокатско възнаграждение до сумата от 650 лв. се явява неоснователен,
независимо от факта, че са проведени повече от две съдебни заседания и като
такъв следва да бъде оставен без уважение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4