РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Плевен , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Х. Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело №
20214430102140 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от К. В. В. от гр. П. против С. В. Г. от ***. В
молбата се твърди, че ищецът и ответницата са живеели на семейни начала от
м. август 2014 год. до началото на м. януари 2021 год. Твърди се, че от
съвместното си съжителство страните имат родено едно малолетно дете- Х. К.
В.. Твърди се, че в периода на съвместното съжителство на страните същите
са пребивавали в къщата на ответницата в ***, ***. Твърди се, че до началото
на лятото на 2020 год. ищецът и ответницата са имали съвсем нормални
съпружески отношения и не са имали никакви спорове и противоречия
помежду си. Твърди се, че след този период поведението на ответницата
спрямо ищеца се е променило видимо, като тя започнала да проявява
необичайна нервност при комуникацията с ищеца, да търси поводи за
противоречия и препирни с него, зачестили извънредно нервните изблици
спрямо ищеца и желанието от страна на ответницата за конфликти при най-
малки поводи. Твърди се, че в началото ищецът е решил, че това нейно
поведение се дължи на моментно настроение и ще отмине. Твърди се, че с
1
напредване на времето отношението на ответницата спрямо ищеца не се е
променило по никакъв начин, дори напротив, враждебността й спрямо ищеца
се е задълбочила още повече. Твърди се, че впоследствие ищецът е узнал, че
ответницата има връзка с негов познат от същото населено място. Твърди се,
че през този период в дома на ищеца са се случили няколко битови
инцидента, единият от които е бил свързан с разбиване с взлом на гаража към
къщата, в която живеят страните в *** и кражба на някои вещи на ищеца,
както и изчезване от дома на страните на общи парични средства. Твърди се,
че тези инциденти са затвърдили подозренията на ищеца за съществуването
на връзка на ответницата с друг мъж. Твърди се, че през месец януари 2021
год. ответницата е напуснала дома на страните и е отсъствала за период от 6
дни, през който период ищецът не е имал никаква информация за нейното
местонахождение, нито е имал връзка с нея. Твърди се, че през този период
единствено ищецът е полагал грижи за малолетното дете Х.. Твърди се, че
след завръщането си в *** ответницата и ищецът са провели разговор, от
който ищецът е разбрал, че ответницата поддържа интимна връзка с друг
мъж, поради което от 11. 01. 2021 год. ищецът се е пренесъл да живее в дома
на родителите си в гр. П.. Твърди се, че през този период ищецът е посещавал
общия дом на страните в *** през работната седмица, осъществявал е
контакти с детето Х., пазарувал е и е доставял в дома всички необходими
битови и хранителни стоки като за периода от 11. 01. 2021 год. до 15. 03.
2021 год. е вземал малолетния си син Х. през съботите и неделите в гр. П. с
преспиване, а през седмицата детето е пребивавало в дома на ответницата в
***, като там същото е посещавало детска градина. Твърди се, че на 15. 03.
2021 год. след като ищецът е оставил малолетния Х. при ответницата в ***
същата е заявила, че напуска *** и оставя малолетния син на страните на
грижите на ищеца като му оставя всички дрехи, вещи и играчки на детето,
които се намирали в дома й в ***. Твърди се, че от 15. 03. 2021 год. до датата
на подаване на исковата молба- 31. 03. 2021 год. ищецът няма никакъв
контакт с ответницата. Твърди се, че ищецът и малолетното дете Х. живеят
заедно в жилището на родителите на ищеца в гр. П., с адрес: *** ***, ***,
***, *** където има всички необходими битови условия за неговото правилно
и спокойно отглеждане. Твърди се, че малолетният Х. е записан да посещава
детска градина „***“ гр. П., намираща се в непосредствена близост до дома
на ищеца. Твърди се, че ищецът работи на постоянен трудов договор и
2
разполага с добри финансови възможности да осигурява издръжката на седето
си, като освен това може да разчита и на помощта на своите родители за
грижите за детето. Твърди се, че между ищеца и малолетното дете Х.
съществува силна емоционална връзка и детето се чувства сигурно и
спокойно в присъствието на своя баща. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което предостави упражняването на родителските права
върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Х.
на него, определи местоживеенето на детето, определи подходящ режим на
лични отношения на ответницата с детето, както и да осъди ответницата да
заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 16, 50 лв. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложеното удостоверение за раждане, че детето Х. К. В.,
ЕГН **********, е родено от майка С. В. Г., ЕГН **********, и баща К. В. В.,
ЕГН **********. Безспорно по делото е, че родителите на детето нямат
сключен граждански брак.
Поначало отношенията между родители и деца са естествени и
нравствени. Те възникват и се развиват върху чувства на близост и
привързаност. При прекратяване на фактическо съпружеско съжителство,
както е в случая, съвместното и съгласувано упражняване на родителските
права и задължения става неосъществимо. С оглед интереса на родените от
това съжителство деца следва да се прилага разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от
СК и по аналогия разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от СК. Последната задължава
съда да определи на кого да бъде предоставено упражняването на
родителските права върху децата, както и да определи мерките за лични
отношения между родителя, на когото не е предоставено упражнението на
родителските права, и децата, защото поддържането на тези отношения е
жизнено необходимо и за двете страни. В случая съдът намира, че
упражняването на родителските права върху малолетния Х. следва да бъде
3
предоставено на бащата К. В. В., доколкото последният след раздялата на
страните полага непосредствените грижи за детето и е създал необходимите
социално- битови условия за неговото отглеждане. Горното се потвърждава
от показанията на свидетелите М. С. и В. Р., както и от изготвения от ***
„***” гр. П. социален доклад, от които може да се направи изводът, че детето
има положителна нагласа към семейната среда на своя баща и е силно
привързано към последния, което е от съществено значение за
благоприятното развитие на отношенията родител- дете и за хармоничното
изграждане на детето като пълноценна личност. По отношение на майката на
детето в хода на съдебното дирене са събрани доказателства, че същата
трайно живее в чужбина, като в периода след раздялата на страните не е
поддържала контакти с малолетното си дете и не му е изпращала парични
средства за неговата издръжка. С оглед на гореизложеното и съобразявайки
константната съдебна практика и по- конкретно задължителните разяснения,
дадени в ППВС № 1/ 1974 год., в което са посочени обстоятелствата, които
следва да се вземат предвид при разрешаване на спора за упражняване на
родителските права, Плевенският районен съд намира, че в интерес на детето
Х. е да продължи да живее в настоящата му семейна среда, в която същото се
чувства спокойно и удовлетворено. Ето защо съдът счита, че именно на
ищеца К. В. В. следва да бъде предоставено упражняването на родителските
права върху малолетното дете, като местоживеенето на същото следва да бъде
определено да бъде при бащата на адрес: гр. П., ***, ***, ***.
На ответницата С. В. Г. следва да бъде определен един по- разширен
режим на лични контакти с детето Х., а именно: всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца от 09. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя с
преспиване на детето при майката; един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск; на всеки рожден ден на майката /16 април/ във
всяка календарна година, като майката го взема в 09. 00 часа от дома на
бащата и го връща в 18. 00 часа на същия ден; два дни за коледните празници
през четните години, като майката има право да вземе детето от дома на
бащата в 09. 00 часа на 24- ти декември и го връща в 18. 00 часа на следващия
ден- 25- ти декември; два дни за новогодишните празници през нечетните
години, като майката има право да вземе детето от дома на бащата в 09. 00
часа на 31- ви декември и го връща в 18. 00 часа на следващия ден- 01- ви
4
януари; два дни за великденските празници във всяка календарна година,
които дни конкретно се определят след предварителна уговорка между
родителите; майката има право да взема детето и по всяко друго време след
предварителна договорка между родителите и съгласие от страна на бащата.
По този начин би се създала възможност не само майката да изрази своята
обич и привързаност към детето, но и последното да развие същите чувства и
израстването му да се извършва при непосредствените ласки, грижи и
подкрепа не само на бащата, но и на майката.
Доколкото детето ще живее при ищеца, който ще полага
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание, то
ответницата ще трябва да поеме и част от необходимата издръжка за храна,
облекло, пособия и други неотложни нужди. Предвид липсата на данни по
делото за трудова заетост на ответницата и размера на получаваните от нея
доходи съдът намира, че размерът на дължимата се издръжка за детето Х.
следва да се определи на 162, 50 лв. месечно, т. е. към минимума предвиден в
закона. Така определената издръжка е изискуема от датата на влизане в сила
на настоящото съдебно решение. Издръжката се дължи до настъпването на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 930 лв. Отделно от това ответницата следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определената издръжка в
размер на 234 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Х.
К. В., ЕГН **********, на бащата К. В. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Х. К. В., ЕГН **********, да
бъде при неговия баща К. В. В., ЕГН **********, на следния адрес: гр. П.,
*** ***, ***, ***, ***.
5
ОПРЕДЕЛЯ на майката С. В. Г., ЕГН **********, режим на лични
отношения с малолетното й дете Х. К. В., ЕГН **********, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09. 00 часа в събота до
18. 00 часа в неделя с преспиване на детето при майката; един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; на всеки рожден ден
на майката /16 април/ във всяка календарна година, като майката го взема в
09. 00 часа от дома на бащата и го връща в 18. 00 часа на същия ден; два дни
за коледните празници през четните години, като майката има право да вземе
детето от дома на бащата в 09. 00 часа на 24- ти декември и го връща в 18. 00
часа на следващия ден- 25- ти декември; два дни за новогодишните празници
през нечетните години, като майката има право да вземе детето от дома на
бащата в 09. 00 часа на 31- ви декември и го връща в 18. 00 часа на следващия
ден- 01- ви януари; два дни за великденските празници във всяка календарна
година, които дни конкретно се определят след предварителна уговорка
между родителите; майката има право да взема детето и по всяко друго време
след предварителна договорка между родителите и съгласие от страна на
бащата.
ОСЪЖДА С. В. Г. от ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното
си дете Х. К. В., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
К. В. В., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 162, 50 лв.,
считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до настъпване на
причини за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С. В. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на К. В. В. от гр.
П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 930, 00 лв.
ОСЪЖДА С. В. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 234, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7