Р Е Ш Е Н И Е
№77 14.04.2020 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Окръжен съдия: Десислава
Динкова
секретар Станка Чавдарова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Динкова
търговско дело № 456 по описа за 2017 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата претенция на Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4, представляван от изпълнителния
директор Борислав Иванов Михайлов, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. ,,Христо
Ботев“№40, ет.2, чрез адв. Пешка Чернокожева- БАК,
против Н.В.Т., ЕГН ********** гр.***, с адрес за призоваване гр.***, за
осъждане на ответника да заплати сумата от общо 92 256 лв,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди по
щета №11-0164/08.02.2011г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
От фактическа и
правна страна ищецът твърди, че на основание чл.288 ал.1 т.2, б.“а“ от КЗ
(отм.) изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер от 92256 лв., по щета
№11-0164/08.02.2011г. за повреден
при пътно-транспортно произшествие мост, собственост на Областно пътно
управление, при настъпило
пътно-транспортно произшествие на
03.12.2010г. в с. Писменово.
Посочва, че
виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявал т.а.,,Мерцедес 2629“,
ДКНА40958К, собственост на ЕГ,,Българопол-91- Митко Дайнов“.
Твърди, че при движение по общински път в с. Писменово, поради несъобразена скорост, водачът се
блъснал в долната част на конструкцията
на моста, като причинил ПТП с материални щети.
Заявява, че ответникът, в нарушение на чл.259
във вр. с чл.249 от КЗ(отм.), управлявал увреждащото превозно средство без
действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на
произшествието. С покана №909/05.11.2015г., Т. бил поканен да възстанови
изплатеното от ищеца обезщетение, но до настоящия момент не погасил задължението си. В допълнителната
искова молба е уточнено, че ГФ е изплатил обезщетение в размер на 92 756
лв. съгласно доклада по щетата, от които ответникът е заплатил доброволно 500
лв. и с исковата молба се претендира сумата от 92 256 лв., представляваща
невъзстановената на ГФ част от обезщетението.
Ответникът е
оспорил претенцията с отговора на
исковата молба. Посочва, че видно от
приложеното копие от присъда, е бил признат за виновен в това, че на
03.12.2010г., при управление на МПС- бетон- помпа, марка .,,Мерцедес 2629“,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил значителни имуществени щети на мостово
съоръжение, собственост на АПИ, изразяващи се в деформация на три
последователни греди, оголване на армировка и скъсване на носеща надлъжна и
напречна армировка, нарушение на бетоново покритие на стойност 14 466.79лв. -
престъпление по чл.343,ал.1,б.,,а“ и сл. от НК. Отрича да е получавал и
подписвал документи, изпратени от
Гаранционния фонд и заявява, че информация относно заведено срещу него дело,
получил по телефона от служба ,,Призовки“. Оспорва приложеното от ищеца платежно нареждане, тъй като от последното не
се установява дата на представяне и изпълнение. Счита, че ако щетата за
имуществени вреди е изплатена на 08.02.2011г., то до образуване на настоящото
дело са минали повече от пет години, поради което е изтекла общата погасителна
давност.
Твърди, че след
настъпилото пътно-транспортното произшествие, преминаването по моста на
превозни средства не било преустановено, поради което и намира за
необосновано предприемането на цялостен
ремонт. Заявява, че в рекапитулацията се установява извършването на демонтаж на
връхна конструкция, включваща разваляне на съществуваща настилка, бетон, демонтаж
на съществуваща предпазна ограда и предпазен парапет, демонтаж на фуги,
разбиване на стоманобетон/пътна плоча, тротоарни конзоли и диафрагми; демонтаж
на греди с тегло 8,5 т.; разбиване на стоманобетон(главни греди), след което е
извършено възстановяване на връхна конструкция. Счита, че не е налице причинно-следствена
връзка между причинените вследствие ПТП щети и извършения основен ремонт (основание
за изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд на АПИ).
Третото лице-помагач
Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирано по инициатива на ищеца
Гаранционен фонд, взема становище за основателност на иска. Счита, че при възстановяване на авариралия надлез са
предприети всички целесъобразни и законосъобразни действия и са спазени всички
нормативни изисквания.
В съдебното заседание страните поддържат становищата
си, представят и ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове от ищеца Гаранционен
фонд против Н.Т. са с правно основание в чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) във вр.
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на ответника Т. по чл.
288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), следва да бъде
осъществен следния многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е
заплатил обезщетение за имуществени вреди за увреждания на чуждо имущество, 2)
пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република
България, 3) и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, 4) и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния
фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288
ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на фонда
възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по
чл.45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за
разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма
на чл.288 ал.8 от КЗ (отм.).
В конкретния
случай се установява от представените доказателства и не се спори, че при
настъпване на пътно-транспортно произшествие на 03.12.2010 год. по вина на
ответника, е причинено увреждане на мостово съоръжение, намиращо се на път
ІІ-99 Приморско-Царево при км 44+957. С присъда №230/04.09.2012 год. ответникът
е признат за виновен в това, че при управление на МПС- бетон- помпа, марка ,,Мерцедес
2629“, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, като по непредпазливост причинил значителни имуществени щети на
мостово съоръжение, собственост на АПИ, изразяващи се в деформация на три
последователни греди, оголване на армировка и скъсване на носеща надлъжна и
напречна армировка, нарушение на бетоново покритие на стойност 14 466.79лв.-
престъпление по чл.343,ал.1,б.,,а“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. От ищеца не се твърди да са настъпили
увреждания по други елементи на надлеза, вкл. по други надлъжни греди или по
устоите на моста. С оглед на установеното в присъдата, което на основание
чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, следва да се приеме, че
вредите от деликта представляват деформация, оголване
на армировка и скъсване на носеща армировка по три последователни надлъжни
греди на надлеза. В основното заключение на в.л. Костов видът на имуществените вреди
е прецизиран, като е описано, че при произшествието са ударени основно първите
3 броя главни надлъжни греди от връхната мостова конструкция - страна с.Писменово
в полето между втора и трета напречни греди; почти изцяло е откъртен долен пояс
(в полето между втора и трета напречни греди) на трите надлъжни греди с оголена
надлъжна и напречна /стремена/ армировка, нарушено бетонно покритие и сцепление
между армировка и бетон; скъсана и стърчаща надлъжна армировка на първа и втора
надлъжни греди и ясно видими силови /наклонени/ диагонални и надлъжни пукнатини
по стеблата на трите греди в зоната между втора и трета напречни диафрагми; вследствие
удара е настъпило т.н. „провлачане“ и последващо
скъсване на надлъжната армировка на описаните греди; ударените три надлъжни
греди са претърпели усукване и напречно изкривяване /депланация/
на сечението, спрямо надлъжната и напречна оси; скъсана надлъжна армировка се
наблюдава основно по втора надлъжна греда на два армировъчни пръти, със
стърчащи краища напред по посока на движение с.Писменово - гр.Приморско; по
втора и трета напречни греди (диафрагмите) в зоната на удара има паднало
бетоново покритие и частично оголена надлъжна армировка в първите две полета,
т.е. между трите ударени греди; пътната плоча е напукана само над ударените
надлъжни греди.
При ищеца е била
заведена щета №11-0164/08.02.2011г., по която е изготвена заключителна
техническа експертиза с рекапитулация и е изплатено обезщетение на АПИ на
стойност 92 756 лв. Липсва искането, въз основа на което е образувана
щетата, но от техническата експертиза по
преписката е видно, че е поискано обезщетение за вредите в размер на 143 972 ,86 лв.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза е видно, че обезщетението от 92 756
лв. е преведено от ГФ на ОПУ Бургас на 02.04.2013 год., което прави оспорването
на плащането от ответника неоснователно. От заключението се установява също, че
с пет вноски през 2014 и 2015 год. са внесени общо 500 лв. по сметката на ГФ,
които са отнесени като плащания по процесната щета.
Ответникът не
оспорва твърдението на ищеца, че е управлявал превозното средство без сключена
застраховка „гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
произшествието. С исковата молба е представена справка, от която е видно, че
след 24.09.2009 год. за т.а. с рег.№А4095ВК застраховка не е сключвана.
След като
Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение на увреденото лице, той е встъпил в правата му до
размера на заплатеното обезщетение за вредите от деликта
и лихвите. С това искът е доказан по основание.
Ответникът оспорва неговия размер като противопоставя
възражение, че не всички обезщетени вреди са в причинна връзка с поведението му
и са пряк резултат на произшествието. Акцентира на факта, че след удара са
аварирали само три последователни надлъжни греди откъм страната на с.Писменово,
но третото лице е предприело пълен ремонт на връхната мостова конструкция,
който не е бил необходим при съществуващата възможност за отремонтиране
само на увредените греди.
От основното заключение на в.л. Костов се установява, че долното строене на надлеза е
изградено от плътни /масивни/ стоманобетонни устои, фундирани
плоскостно и успоредни на пътя (на път II-99
„Приморско - Царево“) подпорни стени. Връхната конструкция (горното строене) на
надлеза към датата на произшествието е била полумонолитна
(сглобяеми греди и монолитна пътна плоча), съставена от 8 броя сглобяеми стоманобетонови главни греди от обикновен стоманобетон с
дължина L = 10.80 м, напречно им сечение
е двойно „Т“ с височина h = 0.95m, обединени с 4 броя напречни греди
(диафрагми) и монолитна пътна плоча с дебелина h = 0.14m. Групата от надлъжни и
напречни греди образуват т.н. гредоклетка, като
напречните греди подобряват коефициента на напречно разпределение на товара. В
настоящия случай на пътен надлез на км 44+957 (преди настъпилото ПТП на
03.12.2010г.) са били изпълнени 8 броя монтажни греди със замонолитваща
пътна плоча.
От техническата документация и от основното и
допълнителни заключения се установява, че АПИ е предприела ремонт с цялостно
отстраняване на връхната мостова конструкция и изграждане на нова такава, след
сключен договор от 06.06.2011 год. с „Път 2004“ ЕООД.
След приключване на ремонта са били съставени два сертификата, приложени на
л.94 до 105 от делото, които според обясненията на вещото лице в с.з. на
03.09.2019 год. представляват крайното остойностяване на връхната мостова
конструкция и описание на извършените конкретни видове СМР, подписано между
тримата участници в процеса – възложителят, изпълнителят и строителния надзор.
От приложената кореспонденция се установява, че
изпълнителят „Път 2004“ ЕООД е предложил на възложителя два варианта за ремонт
– отстраняване на авариралите греди и прилежащите им части от връхната
конструкция и изпълнение на тяхно място на нови главни греди, пътна плоча,
тротоари и т.н. при запазване на съществуващия светъл габарит от 4.05 м. (който
по данни на експертизата не съответства на действащите нормативи – Норми за
проектиране на пътища от 2000 год.); или отстраняване на връхната мостова
конструкция и изграждане на нова такава с около 20-30 см. по-малка
конструктивна височина и понижаване на нивото на общинския път, за да се
осигури „светъл“ височинен габарит от 4.50-4.60 м. С писмо изх.№53-00-274/20.01.2011
год. (л.242) АПИ е предпочела втория вариант, при който ще се изгради нова
връхна конструкция с по-малка конструктивна височина, тъй като чрез него ще се постигне „светъл“ височинен габарит от около 4.35-4.45
м., при изискуем 4.50 м.
Преди предприемане на ремонта, на 30.05.2011 год. е
изготвено становище от служители на АПИ да бъде изработен технически проект за
ремонтно-възстановителни работи, който да дава възможност да се осигури „светъл
габарит“, възможно най-близък до изискуемия по НПП от 2000 год. Според
становището, вариантите за ремонт чрез възстановяване и усилване с торкрет бетон, както и със смяна на увредените греди, са
неприемливи и не гарантират надеждност и нормална експлоатация на
съоръжението.
От цялата документация е видно, че не е била извършена
предварително конструктивна експертиза, чрез която да се установи дали
цялостния ремонт на връхната конструкция е бил наложителен или само целесъобразен, като този пропуск е
коментиран и в заключителната техническа експертиза по щетата. Видно е от
същата експертиза, че оценката на щетите е определена на базата на цялостна
реконструкция на съоръжението, като в рекапитулацията са коригирани част от
ценообразуващите елементи на основание осредняването им с данни за реални норми
и цени на труд и материали при изпълнение на сходни СМР, както и с единични
цени на видове СМР при сходни претенции. В резултат, от претендираните
по искане 143 972,86 лв. е определено обезщетение в размер на 92 756
лв., като най-съществените корекции са в позиции І.2, І.5, І.7, ІІ.4, ІІ.5,
ІІ.11.
От основното заключение на в.л. Костов (отговор на в.1 на ответника, л.182) е видно, че е
било възможно да се извърши частичен ремонт на връхната конструкция, при
технология, която третира отстраняване на авариралите три броя надлъжни греди и
прилежащите им части от връхната конструкция (част от напречни греди и пътна
плоча) и на тяхно място изпълнение на нови три броя главни надлъжни греди, пътна
плоча, тротоари и т.н., при запазване на съществуващия светъл отвор (височинен
габарит ) от 4.05 м. Технологията е описана в основното заключение на стр.14-16
в 26 дейности, както и е проведено моделиране на натоварването след отремонтиране, което показва, че получените премествания в
плочата и гредите са еластични и могат да възстановят първоначалните си
размери, т.е. е било напълно възможно да се извърши частичен ремонт на връхната
конструкция. В съдебно заседание на 25.02.2020 год. вещото лице пояснява, че
като технология работите при частичния и при цялостния ремонт са напълно
различни. Пояснено е, че при цялостния ремонт е заменена самата конструкция,
като от плочогредова
вече е само гредова,
съставена от 8 бр. надлъжни ГТ-греди. При частичен ремонт са необходими
по-сложни манипулации, за да бъдат оставени отвори, през които да премине
армировката, но това е технически изпълнимо, като мостът ще възстанови
първоначалния си вид с необходимата носимоспособност
на връхната конструкция.
От допълнителното заключение на в.л. Костов се установява, че описаните СМР в рекапитулацията от
заключителната техническа експертиза по щетата
биха кореспондирали с механизъм на ПТП, при който са увредени всички осем
надлъжни греди с деформации, като при увредените три процесни.
В резултат на изложеното в техническите заключения
съдът приема, че не всички обезщетени вреди от ГФ са в причинна връзка с
поведението на ответника и представляват преки и непосредствени последици от
увреждането по см.на чл.51 от ЗЗД. Заключенията се ценят изцяло от съда,
въпреки оспорванията им от ищеца, тъй като са пълни, ясни и обосновани. Не може
да се приеме, че в тях са изложени субективни мнения на вещото лице, тъй като
всички изводи са мотивирани и обосновани. От друга страна, заключението не може
да бъде пренебрегнато само заради изразените писмени становища от служители на
АПИ, тъй като в случая следва да бъде извършена обективна преценка за
необходимата технология за ремонт от безпристрастен експерт със специални
знания, а не от служители на възложителя на ремонта. Действително стопанинът на
съоръжението е имал възможност да вземе решение за отремонтирането
му по целесъобразност и това не се отрича от съда, но не всички разходи следва
да бъдат възложени върху деликвента, ако те не са предизвикани
от противоправното му поведение. Както е видно от цитираната кореспонденция,
водещ мотив при вземане на техническото решение от АПИ е било постигането на
височинен габарит, който да се доближи до действащите изисквания на НПП от 2000
год., а от допълнителното заключение става ясно, че с подмяната на цялата
връхна конструкция е постигнато и увеличаване на проектния експлоатационен
срок, вкл. и чрез подобряване на отводняването. Сочената от ищеца в писмената
защита Наредба №1 от 26.05.2000 год. за проектиране на пътищата (отм.) не е
задължителен нормативен акт, който обвързва възложителя за постигане на
определени технически характеристики (в случая „светъл височинен габарит“), тъй
като от заключенията е видно, че уврежданията по конструкцията не са налагали
основен ремонт на съоръжението, а тази наредба е задължителна при проектиране и
строителство на нови пътища, рехабилитация и основен ремонт на съществуващи
такива. От цитираното вече писмо изх.№53-00-274/20.01.2011 год. става ясно, че
е бил възможен и друг вариант за увеличаване на „светлия“ габарит, а именно понижаване нивото на общинския път, но този
вариант е счетен за неприемлив от АПИ, тъй като е имало проблем с
отводняването, съществували са на място комуникации, които биха се засегнали, а
освен това е била необходима координация с общинските власти. Така е възприет
осъществения вариант, при който чрез цялостната подмяна на връхната конструкция
е постигнат по-голям височинен габарит.
Според съда
действителните имуществени вреди следва да бъдат определени чрез остойностяване
на работите, необходими за поправяне само на авариралите три греди и
прилежащата им конструкция, описани в основното заключение на стр.14-16 в 26 групи
дейности.
В приложение №1 към допълнителното заключение се
съдържа КСС с изчисления, от която е видно, че общата стойност на причинените
вреди на връхната конструкция е в размер на 34 443,03 лв. Изчисленията са
направени от вещото лице въз основа на заснемането на съоръжението преди
началото на ремонта от проектантите, като е съобразено моментното му състояние,
тъй като за работата на експертизата не са били предоставени картотечния картон
на моста и армировъчните планове на първоначалната плочогредова
конструкция. В съдебното заседание на 25.02.2020 год. вещото лице поясни, че
предоставения му картотечен картон не се отнася за процесния
мост. Изчисленията са направени въз
основа на цените за материали и услуги по процесния
договор и по оценка в рекапитулацията на техническата експертиза по щетата,
отделни позиции са взети от Справочник за цените в строителството към м.януари
2011 год. и от други подобни (аналогични) цени за ремонтни работи на мостови
съоръжения, а проектантския труд е остойностен
съобразно раздел 4 от „Методика за определяне възнагражденията за предоставяне
на проектантски услуги от инженерите в устройственото и инвестиционното
планиране“ за обекти на транспортната инфраструктура и съоръженията към тях. В
съдебно заседание е уточнено от вещото лице, че за дейностите, които са
включени в справочника, цените са взети от справочника, а останалите цени са
взети от рекапитулацията. Това се е наложило, тъй като цени за мостово
строителство не са включени в справочника за цените в строителството.
В тази част експертизата също се цени от съда. Не може
да бъде отречено правото на деликвента да оспори
механизма за оценка на щетите, тъй като срещу ГФ той има същите възражения,
каквито би имал срещу увреденото лице. Поради това не може да бъде споделен
довода на ищеца в писмената му защита, че при оценката на щетите съдът е
обвързан от заложеното в договора и от съставените разходни документи по него. Както е видно от техническата експертиза по щетата,
експертът на ГФ също е подложил на редукция вида и количеството на сочените от
АПИ дейности, като е съобразил данни за реални
норми и цени на труд и материали при сходни СМР. Видно е от изчисленията в
приложение №1, че там за включени и остойностени само
работите, необходими за отремонтиране на трите
аварирали греди – земни работи, демонтажни работи,
възстановяване на връхната конструкция, асфалтови работи, довършителни работи,
плюс проектантски труд и временна организация на движението, общо
34 344,03 лв. Отговорът на въпрос №1 на ответника, поставен към
допълнителната експертиза, е напълно ирелевантен за определяне стойността на действителните щети,
тъй като се свежда до това кое е или не подобрение, т.е дейност, с която е
увеличена стойността на съоръжението. Поради това е без значение аргумента на
ищеца, че например в позиция 1660 трябва да се включи направата на само
5, а не на осем греди, да се остойности транспорта на
пет греди и пр. Още веднъж следва да се посочи,
че частичния ремонт и пълната подмяна на връхната конструкция биха се извършили
по съвсем различна технология, напрактика в единия и
в другия случай имаме различна връхна конструкция (плочогредова
или само гредова, от съвсем нов вид греди), затова
съпоставката на отговорите с калкулациите на въпрос №1 на ищеца и въпрос №1 на
ответника е невъзможна е ненужна.
От изложеното до тук следва, че претенцията на ищеца е
основателна до размера от 34 344,03 лв., а в останалата част е
неоснователна, тъй като разходите са сторени за обезщетяване на вреди, които не
са причинени от ответника Т.. Тъй като последният е заплатил извънсъдебно
сумата от 500 лв. по процесната щета, на ищеца следва
да бъдат присъдени 33 844,03 лв. Претенцията не е погасена по давност, тъй
като плащането по щетата е осъществено на 02.03.2013 год. – по-малко от 5 години
преди завеждането на исковата молба.
Страните са поискали присъждане на разноски и такива
им се дължат съобразно изхода на спора.
Ищецът е направил разноски по представен списък в
размер на 4760,54 лв. Съразмерно на
уважената част от иска ответникът следва да понесе от тях 1746,40 лв.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за
възнаграждение на адвокат, за експертиза и пътни разходи. Ищецът е направил
възражение, че пътните разходи не следва да присъждат, а заплатеното
възнаграждение на адвокат е прекомерно. Сумите
за пътни и дневни командировъчни пари не са съдебноделоводни
разноски, поради което не могат да се претендират на осн.
чл.78 от ГПК (така решение № 192 от
25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. ВКС). Заплатеното
възнаграждение на адвокат в размер на 10 000 лв. действително е прекомерно,
тъй като минималния размер по чл.7 от Наредба №1 на ВАС е 3 297,68 лв. В
този случай съдът следва да извърши преценка за действителната правна и
фактическа сложност на делото и да внесе корекция според нея, но не по-малко от
минималния размер по ЗА и наредбата. Конкретното дело е усложнено фактически и
правно, поради което размерът на възнаграждението се намалява от съда на 4500
лв. Така общия размер на разноските, направени от ответника, е 5 460 лв.
(сбор от адвокатски хонорар и депозит за експертиза). От тях съобразно
отхвърлената част от иска му се следват 3 457 лв.
На третото лице не се дължат разноски.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.В.Т., ЕГН ********** гр.***, с адрес за призоваване
гр.*** да заплати
на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф
Игнатиев“№2,ет.4, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, сумата
от 33 844,03 (тридесет и три хиляди осемстотин четиридесет и четири 0.03) лв., представляваща изплатено от ищеца на
Агенция „Пътна инфраструктура“ обезщетение за причинени имуществени вреди по
щета №11-0164/08.02.2011г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба – 02.10.2017 до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до предявения размер от 92 256 лв.
ОСЪЖДА Н.В.Т., ЕГН ********** гр.***, с адрес за призоваване гр.*** да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4,
представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, направените в
първата инстанция разноски в размер на 1746,40 ( хиляда седемстотин четиридесет
и шест 0.40) лв.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4,
представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков да заплати на Н.В.Т., ЕГН ********** гр.***, с адрес за призоваване гр.*** разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 5 460 (пет хиляди четиристотин и шестдесет) лв.
Решението е постановено при
участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ като помагач на ищеца Гаранционен
фонд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: