№ 6890
гр. С, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110149070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т С” ЕАД, поправена с молба свх. №
282359/05.09.2024г. срещу Р. М. Е., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответникът му дължи сумата от 535,51 лв. – главница, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 79,89
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г., сумата от
22,27 лв., представляваща главница за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
10.05.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 4,94 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 16618
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27922/2024 г. по описа
на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че ответникът отговаря в качеството си на съсобственик за
половината от задълженията за цената на доставената от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, аб. № ***. Твърди, че другият съсобственик платил
частта от задълженията, съответна на дела му в съсобствеността след връчване на заповедта
за изпълнение. Между страните било налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период топлинна енергия за топлоснабдения имот, но
потребителят не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в определения за това срок и като не е
изпълнил паричното си задължение, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
1
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което е в забава и по отношение на това парично задължение. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д“ ООД, конституирано по делото с
Определение № 2922/20.01.2025 г., не е взело становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. № 27922/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника Р. М.
Е. и лицето Н М М. Заповедта за изпълнение е връчена на двамата длъжници, които в
законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирали възражение срещу нея. В
указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, само срещу длъжника Р. М. Е., предвид което за ищеца е налице
правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета
между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е
процесуално допустима. Издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване от
заповедния съд в частта й срещу длъжника Н М М.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Спорът между страните е концентриран около въпроса за пасивната материална
легитимация на ответника да отговаря за цената на доставената топлинна енергия до
процесния имот, като реалната й доставка, количеството и стойността й не се оспорват.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане
на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
2
презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия
имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е
меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия.
Като писмени доказателства по делото са приети документи, които анализирани в
съвкупност водят до извода, че ответникът отговаря за ½ от задълженията за процесния
имот в качеството му на наследник по закон – низходящ от първа степен, на А Р Е.а,
починала на 07.06.2022г. и в качеството му на съсобственик на имота при равни квоти с Н М
М по наследство от покойните им родители А Р Е.а и М Д Е.. Видно е от нотариален акт за
собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ ***, том I, нот. дело № ***г., че със същия М Д Е. е признат за
собственик на имот с адрес, идентичен на адреса на процесния, което обстоятелство се
установява от удостоверението, издадено от Столична община /на л. 24 от делото/. От
удостоверението за смърт и наследници на М Д Е. /на л. 23 от делото/ се установява, че
същият е починал на 28.05.2001г., като е оставил наследници по закон А Р Е.а /съпруга/, и
двама низходящи от първа степен, а именно ответникът Р. М. Е. и Н М М. След смъртта на А
Р Е, видно от удостоверението за наследници, издадено от Столична община, район Н / на л.
105 от делото/, притежаваната от нея идеална част от имота е преминала към ответника и Н
М М, при което и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН двамата се легитимират като съсобственици
при равни права върху имота. Не се твърди и не се установява имотът да е бил прехвърлен
или обременен с вещно право на ползване в позла на трето лице.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на
собственост върху недвижимия имот. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си
легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи съответна на дела му в
съсобствеността част от цената на потребената през исковия период в имота топлинна
енергия (арг. от чл. 30 ЗС).
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество води до извод, че не е възникнало
валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира,
че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия
за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е
насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за
битови, а не за стопански нужди.
Наред с изложеното в конкретния случай по делото е представено и заявление-
декларация от 08.05.2008 г., от което се установява, че ответникът е заявил писмено волята
си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име.
Последното представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до
търговеца, за сключване на договор за продажба на ТЕ за собствения на ответника имот.
Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му
предложение. Ето защо и извън всяко съмнение е, че страните са обвързани от договор за
продажба на ТЕ за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и
на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
3
писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не установява по делото по отношение на него да се
прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона
механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя.
Предвид всичко изложено до тук по делото при условията на пълно и главно
доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Т С“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между страните са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“
ЕАД на клиенти в град С, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Д“ ООД, който
извод следва и от приетия като писмено доказателство по делото Договор от 03.06.2020 г.,
сключен между третото лице помагач и етажната собственост, в която се намира процесният
имот. С оглед гореизложеното, съдът приема за установено, че за етажната собственост е
налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената топлинна енергия.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, не
се оспорва.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задължения за
4
процесния период.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за сумата от 535,52 лв. е основателен, при
което дължи разглеждането на наведеното от ответника във възражението срещу издадената
заповед за изпълнение възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в"
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.06.2024 г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на Дорите на "Т С" ЕАД са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
При отчитане гореизложеното погасени с тригодишна давност биха били паричните
вземания с падеж преди 10.05.2021г. В случая исковият период е с начална дата 01.05.2021г.,
поради което всички вземания са настъпила изискуемост след 10.05.2021г. и възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ето защо исковата претенция за сумата от 535,52 лв. за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. ще се уважи изцяо.
Върху уважената главница се дължи и поисканата законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.05.2024 г. до
окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
5
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост, е извършвано именно от третото лице – помагач. Размерът на
дължимата се такса дялово разпределение не се оспорва. Ето защо претенцията за дялово
разпределение срещу ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т С“ ЕАД начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което и възражението на ответника
в този смисъл не се споделя от съда.
Ответникът не оспорва коректността на изчисленията на съдебно предявените
вземания. По тази причина съдът приема, че дължимата мораторна лихва върху уважената
главница за исковия период от 15.09.2022г. до 15.04.2024г. е в размер на 79,89 лв., поради
което предявеният иск ще се уважи изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 4,94 лв. за
периода 16.07.2021г. до 15.04.2024 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Съгласно
мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът е сторил и доказал разноски в общ размер от 37,85 лева за заповедното
производство, от които 12,85 лева за държавна такса и 25 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в общ размер от 130 лева за исковото производство, от
които 25 лева за държавна такса, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
му от съда, и 5 лв. за съдебно удостоверение. От тези разноски съобразно уважената част от
исковете в полза на ищеца ще се присъдят 37,55 лв. за заповедното производство и 129,06
лв. за исковото.
6
В полза на предоставилия безплатна помощ на ответника в хипотезата на чл. 38 ЗА
адвокат С. К. ще се присъдят по 3,07 лв. за исковото и заповедното производство от
претендираните по 400 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. Е. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к.
„Н-3“, бл. *** дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С,
ул. "Я" № ***, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми: 535,51 лв. – главница, представляваща ½ част от
цената на доставена и потребена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 79,89
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г., сумата от
22,27 лв., представляваща ½ от главницата за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
10.05.2024 г., до окончателното плащане, съгласно Заповед № 16618 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27922/2024 г. по описа на СРС, 113 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 4,94 лева за периода от 16.07.2021г. до 15.04.2024г.
ОСЪЖДА Р. М. Е. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „Н-3“, бл. *** да заплати на
"Т С" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото производство в размер на 129,06
лв. и за заповедното производство в размер на 37,55 лв.
ОСЪЖДА "Т С" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. "Я
да заплати на адв. С. К. К. от Софийска адвокатска колегия с адрес гр. С, ул. „В на
основание чл. 78, ал. 3 ЗА сумата от 3,07 лв. за предоставената на Р. М. Е. с ЕГН **********
безплатна адвокатска помощ в заповедното производство и сумата от 3,07 лв. за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д“ ООД с ЕИК ***** като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
След влизане в сила на рещението препис от същото да се изпрати на заповедния съд
за преценка необходимостта от обезсивлане заповедта за изпълнение по отношение на
длъжника Н М М.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7