РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Благоевград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20211200100070 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от ЕМ. АС. Ш., ЕГН
**********, А.А. Ш., ЕГН **********, А.З. Б., ЕГН **********, К.М. Б., ЕГН ****** ч/з
неговата майка и законен представител А.З. Б., М. М. Б., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А.З. Б., ЕМ. М. Ш., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Ат. М. Т., Х. М. Ш., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Ат. М. Т. и А.М. Ш., ЕГН ********** против „ЗК ***“ АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. Ч.В. № 51Д, представлявано от П.В.Д.
и Г.Н.Г..
В исковата молба се сочи, че на 25.07.2020 г., Ив. Ил. Д., водач на т.а. ,ДАФ” с peг.
№РА3241КР виновно реализира ПТП със л.а. „Рено 19”, с peг. №Е7860ВТ, управляван от
З.М. Ш.. За т.а. „ДАФ” с peг. №РА3241КР има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” със „ЗК ***” АД, за която е издадена полица №BG/22/l
19002352296, валидна към датата на ПТП.
Посочва се, че вследствие на получените в процесното ПТП травми умира водачът на
л.а. „Рено“ - З.М. Ш.. Сочи се, че ищците са най-близките му роднини и са съкрушени от
загубата си. ЕМ. АС. Ш. е съпруга на починалия. АЙШ. С. Ш. е негова майка. АЙШ. З. Б. е
1
дъщеря на починалия, а К. и М.Б., както и ЕМ. М. Ш. и Х. М. Ш. са негови внуци. А.Ш. е
брат на починалия, с който имали особено силна връзка.
Твърди се, че З. Ш. е бил опората в живота им. Всички са част от патриархално
семейство, на което починалият бил глава. Те са споделяли с него своите радости и
разчитали на подкрепата му в трудни моменти, като тази силна връзка е необратимо
прекъсната от смъртта на З.М. Ш.. Съпругата, майката, децата и братът на З. не могат да
преживеят загуба му.
Твърди се, че З. приживе много държал на семейството си. Той имал особено близки
връзка с майка си, за която полагал грижи заедно с брат си А.. Майката на З.- А. е
съкрушена от загубата на сина си. Майката е почернена и е преживяла най-тежката съдба -
да положи безжизненото тяло на сина си в черната земя. Никоя майка не може да преживее
такава скръб и остава белязана от тази трагедия за цял живот. Думите не стигат да се опише
тъгата и травмата, която преживява тази жена. Очите са пълни със сълзи, а тя всеки ден е
на гробището и не може да преживее своя син.
Сочи се, че Е.Ш. и А. Ш. са съпруга и дъщеря на починалия З.. Те са най-близките му.
Той посвещава живота и цялата си енергия приживе на своето семейство. Е. и А. полагат
безжизненото тяло на З. в черната пръст, опечалени и със сълзи на очите двете са изправени
пред тежката съдба да се научат да живеят без обичания си съпруг и баща. Много тежко
приемат новината и много трудно преживяват погребението. И двете са на успокоителни
след смъртта на З.. Съпругата Е. не вижда смисъл да живее без любовта на живота си и
човекът, с който е построила дом и отгледала деца. А. е съкрушена от загубата на баща си,
както и от тежкото емоционално състояние на майка си, която не може да преживее загубата
на съпруга си.
Твърди се, че З. приживе имал много силна връзка със своите внуци. Той бил любимия им
дядо, К., М., Е. и Х. били неговата гордост. Той участвал активно в отглеждането и
възпитанието им, тъй като поради влошено лично финансово положение на родителите им
се налагало да работят постоянно, за да могат да посрещнат финансовите си ангажименти
към децата. Поради тази причина З. и Е. отглеждали своите внуци в по-голямата част от
времето и за тях били като втори баща и майка. З. бил много близък с внуците си, гордял се
много с тях, а те го обичали безрезервно. Именно поради това към настоящия момент
дечицата не могат да преживеят загубата на З.. Обстоятелствата, които ги сближили
приживе и грижите, които полагал той за тях допринесли за установяване на особено силна
връзка помежду им, връзка която е прекъсната внезапно с трагичната смърт на З.. И към
настоящия момент децата не могат да преживеят загубата на З..
Сочи се, че З. приживе имал много силна връзка със своя брат А.. З. бил по-големият
брат и още от ранна детска възраст помагал в грижите за малкия си брат. Той участвал
активно в неговото отглеждане, а впоследствие тяхната близост ставата все по-силна с
годините. Връзката на двамата братя устояла на тестовете на времето - те погребали заедно
своят баща и участвали активно в грижите за своята майка. А. и З. никога нямали спор
помежду си, те били възпитани в духа на патриархалното семейство и двамата поели
2
грижата за своята майка, която овдовяла и разчитала само на двамата си сина. От
дистанцията на времето връзката между двамата братя не се прекъснала, напротив-ставала
все по-силна с всеки перипет, който преодолявали заедно. Поради тези обстоятелства
връзката между двамата братя била особено силна и е прекъсната внезапно с трагичната
смърт на З.. И към настоящия момент А. не може да преживее загубата на З..
Твърди се, че всички вреди ищците са получили от ПТП, което виновно е причинено
от Ив. Ил. Д., водач на т.а. „ДАФ” с peг. №РА3241КР. Гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована в „ЗК ***” АД със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, за която е издадена полица №BG/22/l 19002352296,
валидна към датата на ПТП.
Посочва се, че на 18.09.2020 г., по реда на чл. 380 от КЗ ищците са предявили
доброволна претенция до „ЗД ***“ АД, като на дружеството е било предоставена и банкова
сметка, по която да може да плати обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди.
В законоустановения срок не е последвало плащане на обезщетение от застрахователя,
което обуславя правния интерес на ищците от завеждане на настоящия иск
Молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ЗК ***” АД да
плати на:
- ЕМ. АС. Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 200 000,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на ПТП - 25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на съпруга й З. Ш..
- АЙШ. С. Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 200 000,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на ПТП - 25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина и З. Ш.
- А.З. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 200 000,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на ПТП - 25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща и З. Ш.
- К. М. Б., ЕГН **********, чрез майка си и законен представител - А.З.
Б., ЕГН ********** сумата в размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата
на ПТП - 25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дядо и З. Ш.
- М. М. Б., ЕГН **********, чрез майка си и законен представител - А.З. Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
ПТП - 25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дядо и З. Ш.
- Е. М. Ш., ЕГН **********, чрез майка си и законен представител Ат.
М. Т. сумата в размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП -
25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени
3
вреди - болки и страдания от загубата на дядо и З. Ш.
- Х.М. Ш., ЕГН **********, ЕМ. М. Ш., ЕГН **********, чрез майка си и законен
представител Ат. М. Т. сумата в размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на ПТП - 25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дядо и З. Ш.;
- АС. М. Ш., ЕГН **********, сумата в размер на 50 000,00 лева, ведно със законната лихва
от датата на ПТП - 25.07.2020 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на брат си З. Ш..
Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно
дружество, с който се оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по
основанието му и по размер, който считат за изключително завишен и прекомерен.
Оспорват се всички твърдения на ищците, направени с исковата молба по основанието
на предявената претенция, тъй като по делото не са представени доказателства в тяхна
подкрепа.
На първо място се оспорва вината, като се твърди, че водача на т.а. Даф с рег. №
РА3241КР, И.Д., няма вина за настъпилото пътно - транспортно произшествие. Не е
изяснена в цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и причините за
настъпването му. Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за виновно причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, каквито данни липсват в конкретния случай.
Оспорва се твърдения механизъм на настъпилото пътно — транспортно произшествие,
както и виновно и противоправно поведение на водача на т.а. Даф с рег.№ РА3241КР, И.Д..
Посочва се, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до
настъпване на пътно — транспортното произшествие. Не са представени доказателства от
ищците в тази насока. Липсват данни по делото за образувано административно -
наказателно производство срещу водача на т.а. т.а. Даф с рег.№ РА 3241 КР, за извършено
нарушение по ЗДвП както и данни дали същия е санкциониран по административен ред.
Посочва се, че по делото не са представени доказателства за твърдените в исковата
молба обстоятелства.
Сочи се, че в исковата молба се твърди, че по повод настъпило на 25.07.2020 г. ПТП в
общ. Белица, са настъпили неимуществени вреди за ищците в качеството им на родственици
на пострадал с летален изход водач на лек автомобил „Рено 19“ с рег.№ Е7860ВТ. Твърди
се, че виновен за ПТП е водачът на т.а. Даф с рег.№ № РА 3241 КР, И.Д. като не са
представени доказателства в тази насока, като не се представят и доказателства за
състоянието, в което съответно е управлявано МПС - наличие или липса на управление на
МПС под влияние на наркотични вещества и пр.
4
Във връзка с изложеното и на основание чл. 300 от ГПК се оспорва твърдението, че
вина за настъпилите неимуществени вреди от ПТП има / има единствено посоченият за
водач на т.а. Даф с рег.№ РА3241КР, И.Д., застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. На основание
гореизложеното се отправя искане до съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо във връзка с непредставяне на задължителни документи съгласно чл.127 ал.2
от ГПК или да се спре същото до приключване на наказателното производство.
Алтернативно, ответното дружество счита, че за вредоносния резултат (травмите
получени от пострадалия) е допринесло обстоятелството, че същият, като водач на МПС, не
е използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, в нарушение
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Също така правят възражение за принос от пострадалия летално, който не е управлявал
МПС съобразно правилата за движение по пътищата, движел се е неправомерно и по повод
местоположението си на пътното платно, и по повод несъобразена скорост като сам се е
поставил в опасност, от която за него, са настъпили вредни последици.
С оглед гореизложеното, се навежда довод за принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат, който факт следва да бъде отчетен при реализиране гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач на МПС в случай, че бъде доказано виновно
поведение, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на
обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде намалено.
Посочва се, че от сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява,
че ищците следва да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сродника
си поради възникнала особена близост с пострадалия. За внуците не се твърди да са
достигнали своята психологическа зрялост, за да се обуслови наличие на дълбока изградена
връзка и скръб. По-скоро се касае до преекспониране на факти с цел получаване на
обезщетение. Не се твърди ищците да нямат близки - съпруг, деца, родители и пр. или
поради житейски обстоятелства да са имали отношения на особена близост, които да
обосновават житейска връзка, различна от обичайната между сродници, живеещи в различни
домакинства. Не се твърди и ищците да са страдали от заболяване например, поради което
да са били зависими изключително от грижите на пострадалия, като след смъртта му да няма
кой да полага грижи за тях.
Не се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на
което ищците и пострадалия да са имали отношения с особена връзка, различни от
обичайните между сродници или да са довели до проявление на неимуществени вреди
различни от обичайните, присъщи на добри отношения между родственици.
Посочва се, че ищците К.М. Б. и М. М. Б., действащи чрез своята майка и законен
представител А.З. Б.; ЕМ. М. Ш. и Х. М. Ш. действащи чрез своята майка и законен
представител Ат. М. Т. и АС. М. Ш. не са сред най-близкия кръг на пострадалия, като не са
5
налице и конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е станала
толкова силна, че смъртта му да е довела у тях до значителни морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка и
характерните за съдържанието й отношения.
Сочи се, че не са налице твърдения за юридически факти, определящи връзката между
ищците К.М. Б. и М. М. Б., действащи чрез своята майка и законен представител А.З. Б.; ЕМ.
М. Ш. и Х. М. Ш. действащи чрез своята майка и законен представител Ат. М. Т. и АС. М.
Ш. и пострадалия летално, които в достатъчна степен да обосновават да се направи
изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай
на смърт само на най-близките на починалия. Посочва се и съдебна практика.
Оспорва се активната материално- правна легитимация на ищците К.М. Б. и М. М. Б.,
действащи чрез своята майка и законен представител А.З. Б.; ЕМ. М. Ш. и Х. М. Ш.
действащи чрез своята майка и законен представител Ат. М. Т. и АС. М. Ш. по предявената
настояща искова претенция, като оспорват да имат качеството на трето увредено лице, с
право на обезвредя, както и да имат материално притезание, основано на собствени права.
Оспорват се всички твърдения за наличие и търпене на неимуществени вреди, които
да са възникнали за всеки от ищците в причинна връзка с осъществяване на процесното
произшествие, както и твърденията относно тяхното естество, проявление и период на
търпене за период извън нормалната реакция на скръб. Сочи се, че по делото не се
представят каквито и да било доказателства относно поддържани отношения въобще, нито
относно честотата и периодичността. Посочва се, че житейски нелогично е твърдяното в
исковата молба, че пострадалия и ищците са имали еднакво близки отношения, тъй като от
една страна при малолетните от тях не може да изгради въобще връзка, за да се обосноват
страдания, предопределящи търпене на неимуществени вреди.
Оспорват се твърденията за наличие на отношения, различни от нормално
присъщите между ищците К.М. Б. и М. М. Б., действащи чрез своята майка и законен
представител А.З. Б.; ЕМ. М. Ш. и Х. М. Ш. действащи чрез своята майка и законен
представител Ат. М. Т. и АС. М. Ш. и пострадалото лице, настъпили от проявление на
особени житейски обстоятелства, които да обосновават да се направи изключение от общото
правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-
близките на починалия. Оспорват се твърденията за възникване на вреди, обосноваващи
размера на исковата претенция.
Оспорва се размера на предявената искова претенция за неимуществени вреди, като считат
същата за неоснователна поради недължимост на обезвреда за ищците К.М. Б. и М. М. Б.,
действащи чрез своята майка и законен представител А.З. Б.; ЕМ. М. Ш. и Х. М. Ш.
действащи чрез своята майка и законен представител Ат. М. Т. и АС. М. Ш., както и
прекомерна за всеки отделно като заявена в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че предявената претенция не отговаря на обективните
критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд,
за да се достигне целта на закона - репариране на вреди от деликт в техния справедлив
6
размер.
Оспорва се изцяло претенцията за присъждане на лихва като неоснователна.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният
такъв.
Отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност” на автомобилистите се
поражда на договорно основание и е функционална от отговорността на причинителя на
вредите.
Ответното дружество отправя искане до съда да отхвърли предявените от ЕМ. АС.
Ш., АЙШ. С. Ш., А.З. Б., К.М. Б. и М. М. Б., действащи чрез своята майка и законен
представител А.З. Б.; ЕМ. М. Ш. и Х. М. Ш. действащи чрез своята майка и законен
представител Ат. М. Т. и АС. М. Ш. искове като неоснователени и недоказани.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
прие от фактическа страна следното:
Предявен е иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Възраженията на ответната страна са във връзка със съпричиняване на вредоносния
резултат – чл.51 ал.2 ЗЗД.
Съдът, с оглед на изявленията на страните приема, че се признава и не се нуждае от
доказване обстоятелството, че по отношение на товарен автомобил марка „ДАФ” с рег. №
РА 3241 КР с водач И.Д. е съществувало валидно застрахователно правоотношение, което
действа и по време на настъпването на ПТП.
С представените удостоверения за смърт и наследници се установяват родствени
връзки, така както се твърди в исковата молба, а именно: ЕМ. АС. Ш. е съпруга на
починалия З.М. Ш., АЙШ. С. Ш. е негова майка, АЙШ. З. Б. е дъщеря на починалия, а К. и
М.Б. и ЕМ. М. Ш. и Х. М. Ш. са негови внуци, А.Ш. е брат на починалия.
Относно механизма на ПТП са събрани гласни доказателства, изслушана е и съдебно-
техническа експертиза.
Свидетелят И.Д. е управлявал т.а.ДАФ в посока от гр. Якоруда към гр. Разлог. Посочва,
че ПТП е станало м.Юни 2019 г. около 18 часа вечерта, било е светло, валяло е дъжд и пътя
е бил мокър. Обяснява, че не е разбрал за удара, усетил е разтърсване на камиона, като от
спукана гума. Не е видял ПТП то, тъй като при завоя влекача се чупи така, че огледалото
попада в мъртва точка и не се вижда въобще ремаркето. Спрял е след ПТП, видял е че има
леко изкривяване на металната греда на ремаркето и е предположил, че нещо е станало,
поради което е позвънил на тел. 112.
Съдът кредитира заключението на експерта инж. Н. по автотехническата експертиза,
7
който посочва, че причината за настъпване на ПТП е била управлението на влекач ДАФ със
скорост от около 57,7 км/ч в момента на навлизане на товарната композиция в десен завой
по мокра асфалтова настила при наличието на висока каменна подпорна стена вдясно от
движението на товарната композиция. При тази скорост на товарният автомобил ДАФ в
съчетание с бързо намаляващия радиус на завоя и широчината на лентата в мястото на удара
в посоката към гр. Разлог, за да си осигури необходимата му безопасна странична
динамична дистанция, технически е принудило водача Д. да отклони наляво влекач ДАФ и
полуремаркето към насрещната лента, при което с левите си габарити товарната
композиция е навлязла в нея. Посочва, че от момента на започване на маневрата за
отклоняване наляво за водача на влекач ДАФ видимостта е била ограничена от релефа в
обхвата на завоя, гледано в посоката към гр. Разлог.
В съдебно заседание инж.Н. обяснява, че водачът на лек автомобил Рено е възприел,
че композицията почва да се връща в нейната лента за движение и не е очаквал, че
ремаркето ще остане в неговата лента, което е било изненада за него, поради което и не е
задействал спирачната система и се удря със скоростта, с която се движил – 58 км/ч.
Посочва, че първоначалният удар е започнал като челен и е бил реализиран от задната броня
на полуремаркето в предната броня и предното окачване отляво на лекия автомобил Рено.
Поради по-високото разположение на товарната надстройка е започнал и челен удар с по –
високата част от купето на л.а. Рено. При този контакт задния ляв ъгъл на надстройката е
преминал странично и е навлязъл частично и във вътрешността на купето, включително и в
обхвата на седалката на водача. Този заден ръб технически е „разрязал“ и „разкъсал“
страничното предната, средната и задната леви колони, счупил е предното и страничните
стъкла, рамките и обшивките на двете леви врати и заден ляв калник. При този по вид
страничен удар със значителна кинетична енергия, с частично навлизане на габаритите на
полуремаркето във вътрешността на купето на л.а. Рено от техническа гледна точка
предпазното действие на колана е много малка, поради значителната странична инерционна
лиса, която прониква в тялото на водача и вектора, на която е бил насочен към посоката на
първия удар се е променил и е натискал тялото наляво в посоката на контакта между купето
на л.а. Рено и левия ръб на полуремаркето.
Според съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р А. смъртта
на З.М. Ш. се дължи на дихателна недостатъчност, причинена от гръдна травма -
множествени многофрагментни счупвания на ребра и гръдната кост, образуване на гръден
капак, индиректно счупване на ребра в дясната гръдна половина, разкъсване на левия бял
дроб и плеврите, подкожен емфизем, хемопневмоторакс в ляво. Конкурентна причина за
настъпване на смъртта е настъпилата остра кръвозагуба, в следствие на кръвоизлив от
множествени счупвания на ребра, кръвоизлив в гръдната кухина от разкъсана белодробна
тъкани и дълбока разкъсноконтузна рана с разкъсване на сравнително големи кръвоносни
съдове на лявата мишница.
Посочва, че механизмът на получаване на установените травматични увреждания,
съответстват напълно на установения механизъм на ПТП
8
Според експерта при този механизъм на ПТП - директен удар от част на ремаркето на
товарен автомобил върху тялото на водача на лекия автомобил З.М. Ш. е било без значение
дали Ш. е бил с поставен или не е бил с поставен предпазен колан. И в двата случая -
поставен и не поставен предпазен колан - колана не оказва влияние върху тежестта на
уврежданията, получени в следствие на директния удар върху тялото. С действието си
предпазния колан намалява влиянието и предотвратява увреждания от действието на
инерционни сили, какъвто механизъм и травми в случая липсват.
Във връзка с установяване на вредите са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Х. А. Т. – майка на законния представител на децата Е. и Х. – А.Т.
посочва, че З. е бил много грижовен човек, трудолюбив, грижел се е за всички, за майка му,
за съпругата ми, за внучките му. Посочва, че З. е имал собствени бизнес и брат му А. е
работил при него. Посочва, че З. е живеел с майка му, със съпругата му, снахата А. и
внучките му Е. и Х.. Тъй като синът му М. Ш. е изоставил снахата А., покойния З. се е
грижил за тях. Посочва, че съпругата му Е. не е добре и е пенсионирана по болест. Твърди,
че същата посещава психолог и взема лекарства, посочва, че е в много тежко състояние и
няма да се възстанови след загубата му. Свидетелката посочва, че внуците на починалия
непрекъснато питат за дядо си и че им липсва, като в тази част съдът не кредитира
показанията на тази свидетелка, тъй като става въпрос за деца на възраст 2-4 години, тъй
като според научните изследвания децата имат спомени, но те изчезват наистина бързо и
при тях съзнателната памет се развива от около 3-години нататък.
Свидетелят И.Х. близък приятел на починалия и семейството му, посочва, че го
познава от 25-30 г., виждали са се почти всяка седмица. Посочва, че З. е живял в семейна
къща с майка му, съпругата му, снахата и двете им внучки. Посочва, че в последните години
съпругата му не е добре и е пенсионирана по болест. Отношенията между съпрузите били
добри и той се е грижил за нейното здравословно състояние. Познава дъщеря им от малка и
отношенията с баща й били отлични. З. се е грижил и за майка си, а с брат си се уважавали
много. Брат му е работил за него и е бил благодарен, че З. му е помогнал в трудните
моменти. Посочва, че на празници са се събирали цялото семейство и З. е бил много
грижовен към внуците си и много ги е обичал, както и те него.
Посочва, че загубата му се е отразила пагубно на всички. Майка му и до сега не може
да повярва, че него го няма, сломена е психически и физически и не е същия човек като
преди. Състоянието на съпругата му се влошава месец по месец, не се е възстановила,
сменили й лекарствата, не може да спи.
Свидетелят М. Б. зет на З. Ш. посочва, че отношенията в семейството са били много
добри, че починалия се е грижил за майка си, за съпругата си, за внуците. Посочва, че
съпругата му е много зле, на антидепресанти е и постоянно ходи по лекари и че откакто е
загубила съпруга си състоянието й се влошава. Посочва, че брат му А. много тежко е
преживял загубата, не е същия човек, няма към кой да се обърне и че братята са се
9
уважавали много. Посочва, че З. се е грижил и за внуците си, които много го обичали.
На 18.09.2020 г. ищците са предявили доброволна претенция до „ЗД ***“ АД, като на
дружеството е предоставена и банкова сметка, но в законоустановения срок не е последвало
плащане на обезщетение от застрахователя.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ , предявен пряко срещу
застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. С оглед
разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно,
съгласно чл.429 ал.1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
В чл.498 ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно,
за да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите почл.432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение
по реда и че е изтекъл срока по чл.498 ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017
г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК) В случая тези предпоставки се установяват и
до предявяването на иска са изминали три месеца, което прави предявената претенция
допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016 г. /
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента
следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От
една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството
на застрахован. По отношение на този факт не се спори по делото.
От друга страна следва кумулативно да са налице всички елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45 ал.1 ЗЗД: извършено
виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
10
следствена връзка вреди за пострадалия.
Установи се от събраните по делото доказателства /съдебно-техническата експертиза/,
че вина за настъпване на ПТП има водача И.Д., който е застраховал риска” гражданската
отговорност” при ответника. На конкретния участък на пътя, той не е преценил скоростта,с
която следва да управлява товарния автомобил,така,че да не навлиза в насрещната лента за
движение –чл.20 ЗДвП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят.Застрахователно правоотношение е възникнало и съществуващо към датата на
конкретното ПТП, поради което застрахователят /ответника/ носи риска при настъпване на
застрахователното събитие.
Съобразно данните по делото не е установено съпричиняване от страна на починалия при
ПТП на вредоносния резултат. Не се събраха категорични данни, че починалия З. Ш. е бил с
или без поставен предпазен колан, но според експертите при този механизъм на настъпване
на ПТП е без значение дали е бил с поставен предпазен колан или не.
В конкретния случай безспорно е установена смъртта на родственика на ищците,
настъпила в резултат на противоправното поведение на водача на товарен автомобил ДАФ.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало първо-съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и, второ- че настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Ръководейки се от указанията на това тълкувателно решение и като съобрази, че
първите три ищци –съпругата, майката и дъщерята на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да
се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, съдът намира, че искът е
основателен, но според съда същия е завишен и по справедливост следва да бъде уважен в
размер на 120 000 лева за съпругата и майката на починалия и 100000 лв. за дъщеря
му.Съпругата и майката,оставяйки сами,без грижа и подкрепа, според съда преживяват
изключително трудно загубата,установено от свидетелските показания.Дъщерята на
11
починалия е създала свое семейство,живее отделно,при което според съда интензитета на
претърпените болки и страдания е по-нисък.
Съдът намира иска за присъждане на обезщетение на внуците на починалия за
неоснователен, тъй като с оглед възрастта им те не разбират смисъла и значението на думата
„смърт“, нямат трайни спомени за дядо си, може би се сещат за него при разговори, като
човек, който им липсва, но не можем да се приеме, че търпят морални болки и страдания,
подлежащи на обезщетение.
Съдът намира за неоснователен и иска, предявен от ищеца А.Ш., брат на починалия,
тъй като не се доказа наличие на конкретни житейски обстоятелства поради които
привързаността между братята да е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Уважаването на главните искове обуславя уважаването и на акцесорните претенции
за лихви за забава.Съгл. чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на срока по
чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ.Доколко ищците не ангажираха
доказателства за присъждане на исканата лихва от по-благоприятната дата,настоящи състав
счита същата за дължима с изтичането на 3-месечния срок за окончателното произнасяне от
застрахователя по предявените неимуществени и имуществени претенции.В случая
застрахователните претенции по см. на чл.380 КЗ са предявени пред „ЗД ***“ АД на
18.09.2020 г., при което въпросния 3-месечен срок изтича на 18.12.2020 г, от когато и ще
следва да се присъдят лихви за забава върху всяка една от горните суми, до окончателното
им изплащане.
Ответникът е представил по делото списък за разноски за сумата от 1350 лв.,включващо
и възнаграждение за юрисконсулт от 450 лв.От така направените разноски следва да се
присъди сума,съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В полза на адв.Т.Г. се претендират разноски по чл.38 ЗА ,както и внесени депозити да
експертизи.Разноски от ищците не са направени,тъй като ищците са освободени от внасяне
на д.т. и разноски по делото.
Върху уважената част от ответникът дължи д.т.,както и направените разноски от
бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ***“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л.,
бул. Ч.В. № 51Д, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати на ЕМ. АС. Ш., ЕГН
********** сумата от 120 000/ сто и двадесет хиляди/ лева, обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на смъртта на З. М. Ш. от претърпяното пътнотранспортно
произшествие от 25.07.2020 г., заедно със законоустановената лихва за забава върху
предявената главница от датата 18.12.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 200 000 лева., както и за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 25.07.2020г.
ОСЪЖДА ЗК ***“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л.,
бул. Ч.В. № 51Д, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати на А.А. Ш., ЕГН
********** сумата от 120 000/сто и двадесет хиляди/ лева, обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на смъртта на З. М. Ш. от претърпяното пътнотранспортно
произшествие от 25.07.2020 г., заедно със законоустановената лихва за забава върху
предявената главница от датата 18.12.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
сумата .
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 200 000 лева., както и за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 25.07.2020г.
ОСЪЖДА ЗК ***“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., район
Л., бул. Ч.В. № 51Д, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати на А.З. Б., ЕГН
********** сумата от 100000 /сто хиляди/ лева, обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на смъртта на З. М. Ш. от претърпяното пътнотранспортно
произшествие от 25.07.2020 г., заедно със законоустановената лихва за забава върху
предявената главница от датата 18.12.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
сумата .
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 200 000 лева., както и за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 25.07.2020г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.М. Б., ЕГН ****** ч/з неговата майка и законен представител
А.З. Б., М. М. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.З. Б., ЕМ.
М. Ш., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ат. М. Т., Х. М. Ш.,
13
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ат. М. Т. и АС. М. Ш., ЕГН
********** за сумата от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки един, обезщетение за
причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на З. М. Ш. от претърпяното
пътнотранспортно произшествие от 25.07.2020 г., заедно със законоустановената лихва за
забава върху предявената главница от датата 25.07.2020г. г. до датата на окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК ***“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л.,
бул. Ч.В. № 51Д, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати д.т. по сметка на
Благоевградския окръжен съд сумата от 13 600 лв.,както и направени разноски от 800лв. и
на основание чл.38 ЗА на адвокат Т.Г. сумата от 8 330 лв.
ОСЪЖДА ЕМ. АС. Ш., ЕГН **********, А.А. Ш., ЕГН ********** и А.З. Б., ЕГН
********** , К.М. Б., ЕГН ****** ч/з неговата майка и законен представител А.З. Б., М. М.
Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.З. Б., ЕМ. М. Ш., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Ат. М. Т., Х. М. Ш., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Ат. М. Т. и АС. М. Ш., ЕГН
**********, да заплатят на ЗК ***“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., бул. Ч.В. № 51Д, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г. сумата от лв.,направени по
делото разноски в размер на 730лв..
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14