П
Р О Т О К ОЛ
18. 11. 2019 год. гр. Чирпан
Районен съд Чирпан, първи състав
На 18. 11. 2019 год.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
СЕКРЕТАР: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен
съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело №
603 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 9. 00 часа се явиха:
ИЩЕЦ
– Т.Ю.Е. – редовно призована чрез пълномощника си адв.Ч.,
лично и с адв.
Ч..
ОТВЕТНИК
– М.М.М. - редовно призован чрез пълномощника си адв.Т., лично и с адв.Т.
ЗАИНТЕРЕСОВАНА
СТРАНА – ДСП Чирпан – редовно призовани, не изпращат представител.
АДВ.
Ч. – Да се даде ход на делото.
АДВ.
Т. –Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което и на осн чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК: Постъпил е социален доклад от ДСП
Чирпан.
АДВ. Ч. – Г-н съдия склонни сме да постигнем спогодба и
молим да ни дадете малко време да я изготвим.
АДВ. Т. - Поддържам писмения отговор да се приеме
соц. доклад.
Съдът,
на основание чл. 157 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА
социален доклад с изх. № ПР/Д – СТ – Ч/119 –001 от 07.11.2019г.
Съдът
прекъсва заседанието в 9.06ч.
Заседанието
се възобновява в 9.18
На
осн. чл.145 ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба,
като им разяснява последиците от същата.
АДВ.
Ч. – Г-н съдия, не можахме да постигнем спогодба.
ОТВЕТНИК
– Спорното е, че тя казва, че уж ще я докарва през ваканциите в България, но аз
не й вярвам, детето си го искам в България. Баща ми има магазини в Чирпан и аз
му помагам.
ИЩЦАТА
– Детето е в Германия, дадох всички документи.
АДВ.
Ч. – Г-н съдия, представям в превод следните документи: Оферта за наем;
Документ от Здравноосигурителната каса с който се предоставя електронна здравна
карта на детето Н. М.М.; Документ от трудовата борса
относно Временно одобрение на обезщетения за издръжка на домакинства;
медицинска бележка от Д-р Й. Ю.;Фиш от заплатата на ищцата за м.10.2019г.;
Удостоверение за регистрация.
АДВ.Т.
– Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА представените писмени доказателства както следва: Оферта за наем;
Документ от Здравноосигурителната каса с който се предоставя електронна здравна
карта на детето Н. М.М.; Документ от трудовата борса
относно Временно одобрение на обезщетения за издръжка на домакинства;
медицинска бележка от Д-р Й. Ю.;Фиш от заплатата на ищцата за м.10.2019г.;
Удостоверение за регистрация- всички заверени по надлежния ред, и социален
доклад с изх.№ ПР/Д-СТ-Ч/119-001/07.11.2019г..
СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК: Съдът счита,че следва да прекрати
производството по настоящото дело, като за целта изложи следните мотиви:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от ищцата Т.Ю.Е. против ответника М.М.М., с която е
предявен иск на основание чл.59 ал.9 във вр. с чл.127
ал.2 от СК и чл. 127а, ал.1 от СК– относно определяне местоживеене на малолетното дете, лични
отношения на детето с бащата и разрешение детето да напуска територията на РБ
за да пътува до РГермания и да пребивава в страната
придружаван от майка си, без да се иска за това съгласието на бащата.
Видно от изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба е, че от близо две години ищцата и
детето Н. живеят в Германия, където трайно са се установили. Видно е също така, че
ответникът знае къде се намира точното местонахождение на детето и майката.
При тези твърдения в исковата молба,
съдът намира, че не е компетентен съд за разглеждане на предявените искове.
Компетентността на съдилищата по въпросите, свързани с родителската
отговорност се определя от Регламент
(ЕО) №2201/2003г. на Съвета на Европейския съюз относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г. /Регламент (ЕО)
№2201/2003г./, доколкото се касае за отношения с международноправен елемент на
държави-членки. Регламентът в случая има пряко приложение и дерогира
прилагането на българското законодателство.
Към момента на предявяване на иска, а и много преди това,
детето е с обичайно местопребиваване във
Федерална република Германия, където се твърди, че живее ищцата, която го
отглежда8 по делото се представиха писмени доказателства, че детето освен
регистрацията си в Р България има такава и във ФРГермания/.
Съдът приема, че обичайно местопребиваване по смисъла на закона е мястото,
където детето обичайно живее или се е
намирало най-малко 3 месеца преди
подаване на исковата молба. Съгласно чл.8.1. от Регламент (ЕО) № 2201/2003г.,
съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В случая детето и
майката са се установили и
трайно пребивават в Германия. Следва да
се съобрази решение на съда на ЕС /ІІІ
състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално
запитване, където е посочено, че понятието „ обичайно местопребиваване” по
смисъла на чл.8 §1 от Регламента2201/2003год. е мястото, свързано с интеграция
на детето в социалната и семейна среда. В такава насока трябва да се прецени
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията
на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. Позицията на съда на ЕС относно „обичайното
местопребиваване в същата насока е
утвърдена и с решение С-497/2010 год. - преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10 от
Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В така цитирания акт съдът заявява, че
понятието „обичайно местопребиваване” се тълкува като мястото, отразяващо
определена интеграция на детето в социална и семейна среда.
Изложеното в исковата молба
обосновава извод, че не се касае за епизодично и еднократно пътуване на детето
извън пределите на страната, а за създаване на семейна и социална интеграция в
Германия. С оглед характера на производството, от значение за определяне на
компетентния съд е обичайно местопребиваване на детето в Германия и нямат
релевантно значение постоянен и настоящ адрес.
Съгласно т.12 от Преамбюла на Регламент(ЕО)
№ 2201/2003г., основанията за определяне на компетентността по делата за
родителската отговорност, са оформени в светлината на най-добрия интерес на
детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на
първо място трябва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване
на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата
на споразумения между носителите на родителската отговорност. В случая не се
твърди, че такова споразумение между страните съществува. На основание чл.17 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003г. следва служебно да се прогласи, че настоящият
състав на съда не е компетентен, а компетентността принадлежи на друг съд във
Федерална република Германия.
Съдът съобразява също и че провеждането
на производство по предявените в РБългария искове за
родителска отговорност, при положение, че съгласно Регламенти (ЕО) №
2201/2003г. и (ЕО) 4/2009г., българският
съд не се явява компетентен да разгледа предявените права, би довело до
постановяване на решение, което не би било признато от съдилищата на друга
държава-членка, като самата ищца не би могла да се ползва от правата, които
съдебното решение биха й предоставили. Това води и до извод, че предявяване на
иска пред съд, който не е компетентен да
разгледа спора се явява и лишено от правен интерес.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на
основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно
подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г., че българският
съд – в случая Районен съд Чирпан, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск с правно основание
чл.59 ал.9 във вр. с чл.127 ал.2 от СК и чл. 127а,
ал.1 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 603/2019г. по описа на Районен съд Чирпан.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ОС Стара Загора в едноседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: