Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1252
гр. Пловдив, 03.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети и девети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3592/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.А.П.
против Наказателно постановление № 19 – 1030- 012637 от 06.01.2020 г. на
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/
лева за административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
В жалбата се посочва, че
атакуваното наказателно постановление се обжалва като незаконосъобразно. В
съдебно заседание, жалбоподателят излага допълнителни доводи, като акцентира,
че е примерен водач – носител на златен талон. Формулирано е искане за отмяна
на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. ангажирала е писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след като взе доводите на жалбоподателя
и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Допълнително с оглед преценката за допустимост
на същата, като подадена в
закоустановения срок, съдът съобрази и следното:
На 24.03.2020 г. е обнародван
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, като му е
придадено обратно действие – от 13.03.2020 г., и с неговия чл. 3, т. 1 са
спрени процесуалните срокове по съдебните производства. В мотивите на Закона за
мерките – публично достъпни на адрес: https: //www. parliament.
bg/bg/bills/ID/157379/ е посочено, че „По отношение на висящите съдебни и
административни производства се предлага процесуалните срокове да не текат до
момента на прекратяване на извънредното положение.“ В мотивите е посочено също,
че „Въвеждат се противоепидемични мерки под формата на забрани. Забраните
обхващат посещения на различни обществени събития и масови мероприятия.
Основната цел на тези забрани е изпълнение на препоръките на Националния
оперативен щаб за социална дистанция.“ От анализа на мотивите към разпоредбата
на чл. 3, т. 1 от цитирания закон води до извода, че целта на закона е да се
наложат противоепидемични мерки в интерес на
общественото здраве, а така също и да се гарантира т. нар. „социална
дистанция“. Следователно спирането на
сроковете е в интерес на страните в съдебните и административните производства,
като спирането не е за решаващия орган – администранивният орган и съдът, доколкото
това би било в абсолютна противоречие с декларираната цел за въвеждане на
противоепидемични мерки и с конституционното право на съдебна защита на
адресатите на административните актове. Тази логика на закона е изразена още по
– ясно в мотивите на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките, в
редакцията на Държавен вестник, бр. 34 от 09.04.2020 г. , публично достъпни на
адрес https: //www. parliament.
bg/bg/bills/ID/157400/, в които изрично е посочено, че „ Целта на
законопроекта е да се поясни, че държавните и местните органи, включително
институциите, не спират своята дейност“.
Гореизложеното налага извод, че установеното с обратна
дата спиране на процесуалните срокове в съдебните производства със Закона за мерките, ДВ бр. 28 от
24.03.2020 г. , е само в интерес на страните в тези производства и обезпечаване
съблюдаването на противоепидемичните мерки и спазване на социална дистанция.
Следователно към датата на получаване на процесното наказателно постановление –
18.03.2020 г., процесуалният седемдневен срок за подаване на жалба срещу него е
спрял да тече, поради което не е налице просрочие на същата.
Съдът намира, че разгледана по
същество, жалбата е изцяло неоснователна.
От фактическа страна, съдът
установи следното:
На 12.12.2019 г. в 15:10 часа в
град Пловдив на бул. „Копривщица“ - пред
постъпа към Младежки хълм, жалбоподателят К.А.П. управлявал лек автомобил
„Шевролет Нубира“ с рег. № **** – собственост на Р.Е. Ч. В хода на извършена от
полицейски инспектор З.Г. проверка в присъствието на свидетеля Р.П., било
установено, че водачът, който не е собственик, управлявал процесния автомобил
без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
На същата дата бил съставен и АУАН
Серия GA, № 98751 за извършеното от
жалбоподателя П. нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ. Същият се е запознал със
съдържанието на акта, подписал го без възражения, като такива не били
депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя К.А.П.,
на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400,00 лева за административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства, включително от приобщеното в хода на откритото
съдебно заседание такова, а именно – застрахователна полица от 12.12.2019 г.,
издадена от ЗК „Лев ИНС“ АД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно
и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената
правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна – управление на автомобил, който не е
собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката
договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
От анализа на формираната по
делото доказателствена съвкупност, съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на жалбоподателя П. на разпоредбата на чл.
638, ал. 3 КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Цитираната разпоредба предписва правило за
поведение на определени субекти – адресати на разпоредбата, а именно водачи на
МПС, което не е тяхна собственост.
В конкретния случай не се спори,
че жалбоподателят П. не е собственик на управлявания от него автомобил.
Обекта на застраховане по
задължителната застраховка е гражданска отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС
на законно основание.
Безспорно установено е и, че в
момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. В
тази връзка жалбоподателят не ангажира доказателства за наличие на валиден и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил
към конкретния момент на нарушението – 12.12.2019
г. , 15:10 часа. Такива не са бил ангажирани и в момента на проверката,
нито в предоставения му по закон тридневен срок за подаване на възражение. Видно
от справка от публичен регистър към Гаранционен фонд, както и от представеното
в съдебно заседание заверено копие от застрахователна полица от 12.12.2019 г.,
процесното МПС- во има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална
дата и час на покритие – 12.12.2019
г. , 17:50 часа до 11.12.2020
г. 23:59 часа. Допълнително следва да се подчертае, че жалбоподателят в
съдебно заседание пред настоящата инстанция признава, че на процесната дата и
място е знаел, че няма застраховка „Гражданска отговорност“ и затова, след като
взел автомобила от сервиз се бил насочил веднага към офис на застрахователна
компания.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че К.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата
като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието
притежание и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Макар и да не се релевира изрично
такова възражение, настоящата съдебна инстанция приема, че по отношение на
настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Това
е така, защото деянието не се отличава от останалите такива с идентична
фактическа обстановка. Същото не разкрива по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи – управляван е лек автомобил, в
градски условия от правоспособно лице, в дневната част на денонощието. Отделно
от това, като допълнително основание, обосноваващо извод за липса на
предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН в настоящото производство, е и
наличието на предходни налагани на жалбоподателя наказания за нарушение на ЗДвП,
установяващи се от приложената по делото справка за нарушител/ водач (пет наказателни постановление и два фиша – единият
от които от 12.12.2019 г.), както и данни
за постановено решение във връзка с извършване на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „Б“ НК.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение,
така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е
била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха
могли да го променят.
Гореизложеното обуславя извод, че липсват основания за
отмяна или изменение на наказателното постановление, поради което същото ще
бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 –
1030 – 012637 от 06.01.2020 г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на К.А.П., ЕГН **********, на основание чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за административно нарушение по
чл. 638, ал. 3 Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.