РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ+++
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14050 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника П.А.С., чрез назначения особен
представител, срещу решение по гр. дело № 76156/2018г. на Софийски районен съд,
153 състав, в частта, с която са уважени предявените по делото искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, като
е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 1 693. 61 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2015г. до 30.04.2017г.
и сумата 18. 76 лв., представляваща
цена на извършена услуга "дялово разпределение" за същия период, ведно
със законната лихва, считано от 29.11.2018г. до плащането.
В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е посочил в доклада по
делото, че исковете са предявени срещу П.С. в качеството му на наследник на В.П.Е.,
поради което същият не е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по исковете. Излага доводи, че СРС не е извършил
дължимата служебна проверка дали наследникът е приел наследството на починалата
си майка В.Е.. Поддържа, че неправилно е изчислена стойността на погасените по
давност вземания, като неправилно не е признал погасяването по давност на
сумата 106. 53 лв., начислена за периода 01.11.2015г. – 29.11.2015г., поради
което извън погасителна давност е вземането за главницата в размер на сумата
1587. 08 лв. Твърди, че в исковата молба липсват твърдения, обосноваващи дължимостта на задължението за дялово разпределение спрямо
ищеца. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
отхвърли предявените искове. Претендира и присъждане на направените разноски по
делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД и третото лице - помагач „Т.с.“ ООД не
заявяват становище по въззивната жалба.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие
с материалния закон и като правилно
следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, като правилни и законосъобразни. С оглед доводите
във въвзивната жалба, следва да се отбележи следното:
Предявени
са осъдителни искове за парични притезанияза не
незаплатена топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
СРС
е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия.
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена срещу наследниците на В.П.Е..
С последваща уточнителна
молба е заявено, че исковете са насочени срещу П.А.С., в качеството му на
наследник на В.П.Е., починала през 2011г. преди подаване на исковата молба. С
оглед изложеното, доводите в жалбата за липса на материалноправна
легитимация на ответника са изцяло неоснователни. Ответникът не е конституиран
като страна по делото по реда на чл. 227 ГПК при наличие на процесуално правоприемство от В.П.Е., а при условията на чл. 129 ГПК,
чрез уточнение на исковата молба, поради липса на индивидуализация на имената
му към момента на подаване на исковата молба. Предвид изложеното, доводите в
жалбата за наличие на процесуални нарушения в доклада, респ. за наличие на
задължение на съда да изследва въпроса за приемане на наследството, са
неоснователни. Ответникът е посочен като страна по делото към момента на
предявяването на исковата молба /по арг. от чл. 129,
ал. 5 ГПК/ и е пасивно процесуално и материално-правно легитимиран по исковете,
в качеството му на собственик на топлоснабдения имот,
придобит по наследство от В.Е..
Установено е по делото, че въззивникът е собственик на процесния
имот на основание наследство, като единствен наследник по закон на В.П.Е., а
последната е придобила правото на собственост на имота, съгласно приетия
констативен неоспорен нот. акт № 99/68г. за собственост на апартамент
/жилище/ по чл. 55г ЗПИНМ.
Договорното правоотношение
между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила
от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия
на ищцовото дружество. По време на този период ответникът е бил собственик на
имота. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна
собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия
за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, не е спорно по делото и се установява от приетите като
писмени доказателства документи, изготвени от третото лице – помагач и от
заключението на приетата СТЕ. От изложеното следва изводът, че ответникът, в
качеството му на собственик на имота, е потребител/клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената
на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период.
Неоснователно е и
оплакването за неправилно изчисляване на периода на погасените по давност
вземания. СРС е приел, че са погасени по давност изискуемите вземания за
периода три години преди подаване на исковата молба на 29.11.2018г., т.е. за периода
01.05.2015г.-30.10.2015г. Неоснователно е оплакването в жалбата, че е погасено
по давност вземането и за м. ноември 2015г. в размер на сумата 106. 53 лв.
Съгласно
приложимите ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. - чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
суми /по чл. 32, ал. 1/ за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
предприятие. По отношение на давността обаче е приложима разпоредбата на 114,
ал. 2 ЗЗД – същата тече от възникване на всяко месечно вземане, тъй като
падежът на всяко месечно задължение е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 от ОУ,
а по арг. от чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014г.,
издадената обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя или изваждане на сумите за връщане. Поради изложеното,
публикуването на фактурите има характер само на покана за изпълнение, но
давността, по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, започва да
тече от датата на възникване на вземанията. Поради това задълженията възникват
след изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия. По изложените
съображения към 29.11.2018г. вземането за м. ноември 2015г. не е било погасено
по давност.
По отношение на оплакването
в жалбата, касаещо дължимостта
на такса за услугата дялово разпределение:
По арг.
от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на
чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи
условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ.
Съгласно чл. чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение
от избрания от тях търговец, като стойността ѝ се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка;
2/ цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца
дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът
и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът
е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане
на услугата дялово разпределение. По делото е безспорно установено извършването
на услугата дялово разпределение от третото лице - помагач, поради което искът
е доказан по основание, а по размер – съгласно заключението на приетата СТЕ.
Правилно е изчислен по реда на чл. 162 ГПК размера на непогасеното по давност
вземане за услугата дялово разпределение в размер на сумата 18. 76 лв. за същия
процесен период, съобразно заключението на приетата
СТЕ и до този размер е уважен иска.
С оглед всичко изложено
жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в атакуваната
част.
Въззиваемият не претендира разноски и такива не следва да се
присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3
от ГПК и предвид цената на предявените искове, настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение 26.10.2020г., постановено по гр. дело № 76156/2018г. на Софийски
районен съд, 153 състав, в обжалваната част, с която са уважени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу П.А.С., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ.
Решението в частта за отхвърляне
на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Техем сървисис“
АД – помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.