Определение по дело №655/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Н. П., чрез адв. А. П. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.”. Б. I" № 96, ап.З насочена против „Еко Г. , ЕИК *. със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”. № 24, представлявано от управителя Н. Г. Ф., ЕГН * и “. П. Б., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.", бул. „Ц. Ш. № 115Е, представлявано от А.А.К.- Главен изпълнителен директор и Е. А. А. -Заместник главен изпълнителен директор, с която при условието на обективно и субективно съединяване, ищцата е предявила против двамата ответници няколко претенции - такава по реда на чл.135, ал.1, във вр. с ал.2 ЗЗД, която се поддържа като главна и по която се претендира от ищцата, че е кредитор на първия ответник по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и че двете ответни дружества, разпореждайки се с имотът, предмет на предварителняи договор, подробно описан, чрез обременяването му с ипотека, са увредили интересите й.

При условието на евентуалност, в случай, че не се уважи претенцията по чл.135 ЗЗД, е предявена претенция по реда на чл.55, ал.1, предл. последно ЗЗД, със вр. с чл.87, ал.2 с.з. против първия ответник.

Сочи се в исковата молба, че между ищцата и управителя на „Е..С.ООД П. имало устна договореност, на основания която П. заплатила авансово на соченото дружество сумите съответно от 40 000 щатски долара, които по централния курс на БНБ за 31.03.2006 г. - 1.615850 лева за един щатски долар или 33 000 евро; 19 000 евро на 16.08.2006 г. с банков превод и 3 000 евро в брой срещу разписка на 28.10.2006 г., или общо сумата от 55 000 евро.

Твърди се, че впоследствие по силата на договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 155, том 4, рег.№ 3393, дело № 727 от 30.05.2007 г. по описа на Нот. К. М., рег.№ 061 с район на действие РС-Р., „Е. - С."ООД прехвърлило правото си на строеж върху сградата на ответника “. Г., като последния поел всички права и задължения на продавача по предварителния договор.

На това основание ищцата сключила с “. Г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.10.2007 г., според който посоченото дружество се задължила да изгради и да й прехвърли собствеността на обект, а именно: АПАРТАМЕНТ № А2, на партерния етаж, със застроена площ от 55.44 (петдесет и пет цяло и четиридесет и четири стотни) кв.м., състоящ се от всекидневна, кухненски бокс/столова, спалня, баня/тоалетна, дворче, при съседи: от север - апартамент № А1, от изток - двор, от юг - апартамент № A3, от запад - общи части, който е изграден в жилищна сграда с идентификатор 02676.501.2110.1 по КК и КР на гр.Б., построена в поземлен имот пл.№ 2110, кв.1, парцел II и идентификатор 02676.501.2110, а по нотариален акт -УПИ IX с пл.№ 2110 и 2109А от кв. 239А по плана на гр.Б., област Б., целия с площ 2073 кв.м., при съседи на мястото: УПИ IV-2114, УПИ Ш-2113, УПИ I-2111, алея и от две страни улици, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Твърди се, че според клаузите на горепосочения предварителен договор “. Г. се задължило да изпълни строителството на сградата и обекта, предмет на гореописания предварителен договор и да получи разрешение за ползване най-късно в срок до месец юли 2008 г.

Поддържа се, че според справката от регистъра на Агенция по вписванията с нотариални актове №№ 45, т.V, вх.рег.№ 5092, дело № 808/2007 г. и 46, т.V, вх.рег.№ 5093, дело № 809 на Нотариус Наталия Мавродиева № 494 РС-Разлог закупеният от ищцата имот бил ипотекиран два пъти в полза на “. П. Б. и съществувала законова възможност при необслужване на кредита от страна на дружеството имотът да бъде изнесен на публична продан, което щяло да увреди в голяма степен интересите на ищцата и да я лиши от правото й да придобие собствеността върху него.

Твърди се, че съгласно т. 11.1 от предварителния договор от 22.10.2007 г., на Купувача били дадени алтернативно две възможности: да прекрати едностранно договора със седемдневно писмено предизвестие или да започне съдебно производство за обявяване на договора за окончателен.

Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба били изминали почти 4 (четири) години след крайния срок, определен в т.5 от предварителния договор, за изпълнение задълженията на “. Г. за завършване на строителството.

Към този момент сградата, в която се намирал процесния имот, била завършена, но нямало съставен Протокол за приемане акт обр.16 и издадено разрешение за ползване.

Съгласно условията на двете договорни ипотеки, наложени върху обекти в сградата, включително и върху процесния имот, дружеството следвало да погаси двата си кредита в рамките на 2008 г.

Твърди се, че след многобройни устни уверения от страна на представители на дружеството, че собствеността ще бъде прехвърлена на ищцата, не били предприети никакви действия от страна на “. Г. ва тази насока, въпреки че ищцата изцяло заплатила продажната цена в размер на 55 000 евро. Поддържа се, че към настоящия момент за първия ответник било невъзможно да изпълни поетото с предварителния договор за покупко-продажба задължение, тъй като върху имота, предмет на договора, били учредени два броя ипотеки в полза на втория ответник.

При условие, че ищцата закупи имота, обременен с описаните тежести, цената му ще се увеличи почти двукратно.

Затова са поддържа, че за нея не е налице правен интерес да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, при условие, че иска по член 135 от ЗЗД не бъде уважен, като в този случай за нея оставала правната възможност да иска разваляне на предварителния договор и връщане на получената от първия ответник сума.

Сочи се, че според член 11 от предварителния договор, при условие, че продавачът не изпълни строителството на сградата и не снабди имота с разрешение за ползване до месец юли 2008 г., същият се задължава да заплати на купувача неустойка в размер на 10 % върху стойността на договора.

По изложените съображения се поддържа от ищцата, че за нея е налице правен интерес преди да поиска обявяването на сключения предварителен договор за окончателен, да поиска да бъдат обявени за недействителни по отношение на нея учредените върху имота, предмет на предварителния договор договорни ипотеки или алтернативно да поиска разваляне на сключения между мен и „Е. Г.ЕООД предварителен договор със всички законови последици.

Поддържа, че искът по чл. 135 от ЗЗД се предявява като главен иск, насочен срещу двамата ответници и уважаването му обуславяло предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, насочен срещу “. Г." ЕООД - П..

Твърди се, че на вторият ответник “. П. Б. е било известно, че за процесния имот има сключен предварителен договор за покупко – продажба.

От друга страна, знание за увреждането от страна на “. П. Б. не било необходимо да се доказва, тъй като ипотеката е безвъзмездна сделка, чрез която не се прехвърля право на собственост или други права, и за учредяването й от страна на банката не е заплатено нищо.

Алтернативно, а според съда, при условията на евентуалност, при условие, че горните искове не бъдат уважени, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД се прави изявление за разваляне на процесния договор, тъй като предварителните договори за продажба на недвижим имот не се развалят по съдебен ред, но не е пречка спрямо другата страна - „Е. Г." ЕООД - П. да бъде направено изявление за разваляне на договора и да се претендира връщане на платената цена, ведно с уговорената неустойка.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителни спрямо ищцата учредените в полза на “. П. Б. договорни ипотеки върху имота, предмет на предварителния договор с нотариални актове №№ 45, т.V, вх.рег.№ 5092, дело № 808/2007 г. и 46, т.V, вх.рег.№ 5093, дело № 809 на Нотариус Н. М. № 494 РС Р.

При условие, че не са налице предпоставките за уважаване на горната искова претенция, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД се прави изявление за разваляне на сключения между мен и “. Г." ЕООД предварителен договор за продажба на недвижим имот и се иска от съда да осъди „Е. Г." ЕООД да върне на ищцата заплатената сума в размер на 55 000 евро, както и договорна неустойка на основание чл. 11 от предварителния договор в размер на 5 500 евро ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

В подкрепа на заявените претенции се сочат писмени и гласни доказателства, като са допуснати и изслушани самостоятелни съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертизи.

В постъпилия в срока за отговор такъв от първия ответник заявените претенции се оспорват на първо място като недопустими /тази по чл.135 ЗЗД/, а алтернативно – като неоснователни.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД кредитора има право да иска обявяване недействителността на извършена от длъжника разпоредителна сделка с имуществено право.

В случая, учредяването на договорна ипотека не представлява разпореждане с правото на собственост върху процесния недвижим имот и в този смисъл сделката не попада в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, поради което и ищцата няма правен интерес от обявяване относителната недействителоност на договорните ипотеки.

На следващо място се поддържа, че ищцата няма качеството на кредитор на “. Г." ЕООД, тъй като същата няма парично вземане към същото дружество.

Наличието на сключен предварителен договор за покупко-продажба не означавало, че Г. П. е кредитор на продавача, че има ликвидно и изискуемо вземане, което да обоснове интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД.

Навеждат се доводи, че предявения осъдителен иск по т. 2 от петитума на исковата молба е неоснователен.

Навежда се, че ищцата е неизправна страна по сключения предварителен договор за покупко-продажба, защото според чл. 2.2. от него, заплащането на първата дължима вноска и заверяването на банковата сметка на продавача със сумата от 32 000 евро е условие за пораждане действието на договора.

В конкретния случай било безспорно, че Г. П. никога не е заплащала в полза на “. Г." ЕООД каквито и да е суми по повод процесния договор. Напротив, от самите твърдения в искова молба се установявало, че ищцата е заплатила някакви парични суми, но не в полза на първия ответник, а в полза на трето, неучастващо по делото лице.

Фактът, че ищцата не е изпълнила основаното си задължение по договора, а именно - да заплати дължимата и договорена продажба цена означавал, че същата е неизправна страна по договора и като такава няма право да иска развалянето му. Отделно от изложеното съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗЗД при разваляне на договора всяка страна е длъжна да върне на другата всичко, което е получено в резултат на разваления договор.

В случая, „Е. Г." ЕООД никога не е получавало от ищцата сумата от 55 000 евро поради което, дори и да се приеме, че договора следва да бъде развален, то няма каквото и да е основание за уважаване на осъдителния иск.

Втория ответник “. П. Б. , чрез пълномощника си юрисконсулт Т. С. също е депозирал отговор.

В него на първо място заявените претенции са оспорени като недопустими, поради нередовността на исковата молба, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Отделно от горното заявените претенции се оспорват като неоснователни.

Поддържа се, че на 12.10.2007г. между “. П. Б. (Банката), в качеството на Кредитор, и “. Г." ЕООД, ЕИК: *. със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. “. № 24, в качеството на Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 1331/2007г., изменен и допълнен с Анекс *от 20.11.2008г. и Анекс А2-1331/2009 от 16.06.2009г.

Съгласно чл. 1 от Договора Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер до 150 000 евро.

За обезпечаване вземанията на Банката от Кредитополучателя по горепосочения договор за кредит на основание чл. 14, ал. 1 от Договора се учредява договорна ипотека върху собствени на ипотекарните длъжници “. Г." ЕООД , Д. Н. Д., П. И. Д. и А. А.В. недвижими имоти, подробно описани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 46, том V, вх. peг. № 5093, дело № 809 от 2007г. на нотариус Н.М., per. № 494 в НК и район на действие ие - Районен съд-Р., вписан в Служба по вписванията - Р. с вх. peг. № 9437 от 27.12.2007г., акт № 44, том V, дело № 8642/07г., в т.ч. и върху процесния имот, представляващ Апартамент № 2, на партерен етаж, с площ от 55.44 кв.м. Твърди се, че към настоящия момент задълженията на “. Г." ЕООД към “. П. Б. , произтичащи от цитирания по-горе Договор за инвестиционен кредит № 1331/2007г., сключен на 12.10.2007г., и анексите към него, са изцяло погасени, като пълно погасяване на дълга е извършено на 5.10.2009г.

Предвид обстоятелството, че ипотеката има акцесорен характер и вземането по ипотечния договор съществува, доколкото съществува главно вземане, то с погасяването на главния дълг се е погасило и ипотечното право на Банката, както и привилегията, с която Кредиторът се ползва по отношение на реализирането на ипотекираното в негова полза имущество (чл. 173 - чл. 178 ЗЗД). С оглед гореизложеното към момента на завеждане на настоящия иск не бил налице юридически факт, от който да произтича твърдяното от ищеца увреждане на интересите й, с оглед на което да се иска на основание чл. 135 ЗЗД обявяване недействителността на договорната ипотека, служеща за обезпечение на вземанията на Банката по посочения договор за кредит.

По отношение на обявяване на недействителността на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 45, том V, вх. per. № 5092, дело № 808 от 2007г. се поддържа, че с цитирания по-горе договор за кредит е бил анексиран с няколко анекса, подробно посочени.

Предмет на договора било предоставянето на банков кредит в размер на 1 357 103 евро, отпуснат целево за финансиране до 69% от стойността на целия проект на строителни разходи в жилищна сграда, апартаментен тип с РЗП 4 788.66 кв.м., находяща се в гр. Б., УПИ IX с пл. № 2109А и пл. № 2110 кв. 239А, целият с площ от 2 073 кв.м. Банката финансира до 100% от стойността на оставащите строителни работи (чл. 1 и чл. 2 от Договора).

Условията за ползване, обслужване и издължаване на кредита, както и правата и задълженията на страните по договора, предоставените обезпечения и условията за обявяване на цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно изискуема били подробно описани в горепосочения договор за кредит.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора, за обезпечаване на срочното и точно изпълнение на задълженията на кредитополучателя се учредила първа по ред договорна ипотека в полза на Банката на недвижими имоти, собственост на “. Г." ЕООД , Д. Н. Д., П. И. Д. и А. № 45, том V, вх. peг. № 5092, дело № 808 от 2007г. на нотариус Н. М., peг. № 494 в НК и район на действие - Районен съд-Р. вписан в Служба по вписванията - Р.с вх. peг. № 9436 от 27.12.2007г., акт № 43, том V, дело № 8641/07г., в т.ч. и върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 2, на партерен етаж, с площ от 55.44 кв.м., обявяване на недействителността на ипотеката върху който е предмет на настоящото производство.

Ипотечният договор между “. П. Б. и ипотекарните длъжници бил оформен и сключен при спазване на всички изисквания на действащото българско законодателство.

Оспорва се изцяло обвързващата за страните в настоящото производство сила на сключеното между управителя на "Е.-С." ООД и Г. Н. П. "устно" споразумение за прехвърляне в бъдещ момент на недвижим имот, в резултат на което е направено и посоченото авансово плащане на суми от ищеца, удостоверено с представените по делото документи.

Поддържа се, че правоотношение не е възникнало между ищеца и дружеството, първоначален собственик на правото на строеж на сградата, в която се намира и процесния имот.

Навеждат се доводи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.

Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт (чл. 18 ЗЗД).

Изискването за форма на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот е императивно и не следва да се променя по съглашение между страните.

Въпреки, че ищецът ангажирал доказателства в настоящото производство за заплатена с 3 вноски цена за придобиване на недвижим имот, представляващ Апартамент № 2, то това обстоятелство не санирало липсата на изискуемата от закона форма за действителност на договора.

Въвеждането на писмената форма може да се обясни преди всичко с необходимостта от яснота и сигурност относно волята на страните, всяка една от които може по принудителен ред да замести липсата на съгласие на другата страна при сключване на окончателния договор (вл. 19, ал. 3 ЗЗД). Нарушаването на изискванията за форма на предварителния договор води до неговата нищожност. В настоящата хипотеза се поддържа, че изначално ищецът не е доказал наличие на вземане от “. Г." ЕООД, но дори и да е налице вземане от дружеството, то не е възникнало в посочения от ищцата момент, а доста по-късно - със сключването на 22.10.2007 г. на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между “. Г." ЕООД, в качеството на Продавач, и Г. Н. П., в качеството на Купувач.

В подкрепа на становището за липсата на обвързаност и очевидна колизия между устната договореност на ищеца с първоначалния собственик на правото на строеж на процесната сграда и последващия му приобретател бил и фактът, че въпреки разпоредбата на чл. 2.2., б. "г" от предварителния договор, е налице очевидно разминаване между размера на заплатените предварително вноски за придобиване на недвижимия имот и размерът посочен по сключения предварителен договор с “. Г." ЕООД.

Освен това се оспорва датата на горепосочения предварителен договор.

На основание чл. 181, ал. 1 ГПК се поддържа, че спрямо “. П. Б. документът няма достоверна дата и не може датата на сключване на договора да бъде противопоставена в отношенията между Банката и “. Г." ЕООД, възникнали от сключения договор за кредит.

Твърди се още, че от релевираните от ищеца обстоятелства, обуславящи възникването на правото му да предяви Павлов иск, за да се защити от причинено увреждане на интересите му с учредяване на договорна ипотека в полза на Банката върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба от 22.10.2007г., не може да се направи извода, че е изпълнен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.

Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличие на вземане, което да е действително (да не е прекратено или погасено по давност), вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието , чието обявяване за недействително се иска, трябва да е налице увреждане на кредитора (в случая Г. Н. П.) и между действието и увреждането да има причинна зависимост.

Според изложението в исковата молба не ставало ясно какъв е размерът на вземането на Г. П. от “. Г." ЕООД.

Освен това Договор за инвестиционен кредит № 1330/2007, обезпечен с договорна ипотека съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 45, том V, вх. peг. № 5092, дело № 808 от 2007г., чието обявяване на недействителност се иска, бил сключен между дружеството и “. П. Б. на 12.10.2007г., т.е. преди сключване на приложения по делото предварителен договор за покупко-продажба (сключен на 22.10.2007 г.).

Нещо повече - учредената в полза на Банката ипотека била сключена в изпълнение на чл. 14, ал. Т от договора за кредит, на 27.12.2007г., към която дата не е налице вземане на ищеца от “. Г." ЕООД.

Съгласно уговореното между страните в чл. 5 от предварителния договор Продавачът се е задължил да изпълни строителството на сградата и Апартамента в срок до юли 2008 г., т.е. от тази дата възниква вземането на ищеца от дружеството.

Доколкото съгласно чл. 5.3. от предварителния договор продавачът се задължава да прехвърли собствеността на Апартамента във формата на нотариален акт, но не по-рано от издаването на Разрешение за ползване.

Твърди се, че дори и след настъпване на падежа за изпълнение на задълженията на Продавача, единствената претенция която може да предяви Купувачът е за вземане за неустойка по.чл. 11 от договора, но не и обявяване на предварителния договор за окончателен, като същото право би възникнало в полза на Купувача едва при наличието на издадено Разрешение за ползване, каквото в случая не е налице.

В тази връзка се поддържа, че тълкуването, направено от ищеца на чл. 11, не е съобразено с цялостното съдържание и духа на договора.

Поддържа се, че увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.

Искът по чл. 135 ЗЗД не би могъл да се уважи ако, макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Твърди се, че от страна на “. П. Б. не е извършено увреждане на интересите на Г. Н. П., като и ищецът не е посочил в какво се състои увреждането му, нито е представил доказателства за наличие на увреждане на правната му сфера.

Учредената с Нотариален акт *г. договорна ипотека не увреждала ищеца, т.к. същата по никакъв начин не препятствала възможността му да стане собственик на въпросния недвижим имот.

Поддържа се, че в настоящата хипотеза, за да се е осъществил фактическия състав на чл. 135 ЗЗД е необходимо да бъде доказано не само знае за увреждането от страна на другия ответник, но и знание от страна на Банката, в качеството на трето лице.

Оспорва се изцяло изразеното от ищеца становище, че знание за увреждането от страна на “. П. Б. не е необходимо да се доказва, т.к. ипотеката е безвъзмездна сделка, чрез която не се прехвърля право на собственост или други права, и за учредяването й от страна на Банката не е заплатено нищо.

Поддържа се, че доколкото сключеният между Банката и “. Г." ЕООД е договор за инвестиционен кредит за финансиране изграждането на ипотекираното в нейна полза имущество е безпредметно да се твърди, че Банката не е вложила средства.

Според чл. 1 на договора за кредит и пункт 1 на нотариалния акт отпуснатите средства са в размер на 1 357 103 евро.

От друга страна обезпечителните договори, в т.ч. ипотеките, не са по дефиниция безвъзмездни. Характерът им зависи от главното правоотношение. Ако сделката, която поражда главното правоотношение е възмездна, възмезден е и акцесорния обезпечителен договор. За да се прецени дали са налице насрещни престации ипотеката като акцесорна сделка следва да се разгледа заедно с главното вземане. Наличието на еквивалентно имуществено разместване между длъжника и лицето, с което той е договарял, каквото се твърди, че е налице при сключване на договорна ипотека за обезпечаване вземания по банков кредит, е основание интересът на третото лице (Банката) да бъде предпочетен пред този на кредитора, доколкото то не е действало недобросъвестно.

Поддържа се, че в производството не са ангажирани никакви доказателства за наличие на знание по смисъла на чл. 135 ал. 1 и ал. 3 ЗЗД.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорен установения и от приобщените по делото писмени доказателства факт, че на 22.10.2007 г. ищцата и първият ответник “. Г.“ООД, са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, при конкретно уговорени предмет и права и задължения за двете страни /л.5-л.13 от делото/.

Следва изрично да се подчертае, че доколкото по отношение на недвижимия имот, обект на договора, страните не спорят, то чл.2 от същия е установил цената на същия – 55 000 евро, както и начина на заплащането й.

В чл.2.2, б.“г“ изрично е посочено, че сумите, дължими от купувача, посочени в предходните точки /2.2 и 2.2а и 2.2б/, а именно 1 000 евро – депозит, 32 000 евро и 22 000 евро, са платени на „Е.-с.“ООД, който е прехвърлил правото на строеж с нот.акт № 155/30.05.2007 г., т.IV, рег. № 3393, дело № 727 на „Е. г.ООД.

По отношение на фактът на прехвърляне на правото на строеж между посочените две дружества страните също не са спорили, като цитираният договор в нот.форма от 30.05.2007 г. е приобщен като писмено доказателство по делото /л.35 – л.44/.

В него като т.6 от чл.1 фигурира Апартамент 2/две/ описан по идентичен с предварителния договор по-горе начин.

Че ищцата действително е заплатила на „Е. с.“ООД горепосочената сума, се установява и от двата броя разписки, съответно от 31.03.2006 г. и 28.10.2006 г., по отношение на които съдебно-графологическата експертиза, която страните не оспориха и съдът кредитира установи безспорно, че подписът за продавач е изпълнен от С. Г. В. - управител на „Е. с.“ЕООД.

В този смисъл и направеното оспорва на истинността – автентичността на двата документа, остана недоказано.

На самостоятелно основание в заключението си допълнителната счетоводна експертиза, която също не се оспори от страните и съдът кредитира, като компетентна, се установи, че по сметка на „Е. – с.“ООД в „П. Б.“гр.П. на 17.06.2006 г. са заприходени 18 952,53 евро, преведени от С. В. С. от гр.С., с основание – за строеж на жилище. Разликата до сумата от 19 000 евро така, както е извършен превода, е осчетоводен за банкови такси по превода.

Следва да се посочи, че и двете суми по разписките от 31.03.2006 г. от 40 000 щатски долара и от 28.10.2006 г. от 3 000 евро, също са били предадени на управителя на „Е. – с.“ООД от С. С., в качеството му на пълномощник на ищцата по делото.

Горното независимо от факта, че в данъчното досие на „Е. с.“ООД гр.П. вещото лице по счетоводната експертиза не е открило документи, от които да се установи дали посочените суми са осчетоводени.

Два месеца след сключване на предварителния договор за покупко-продажба – на 27.12.2007 г. между двамата ответници “. Г. и “. П. Б. е бил сключен договор за учредяване на договорна ипотека № 45, т.V, вх.рег. № 5092, дело № 808.

Със същия , за обезпечаване на получен банков кредит от 1 357 103 евро, първото от дружествата ответници е учредило в полза на банката-кредитор договорна ипотека върху няколко недвижими имота, между които и апартамент 2 на партерен етаж, подробно описан в п.2.2.6 от договора, идентичен с този, предмет на предварителния договор за покупко-продажба.

Върху този недвижим имот е вписана и друга договорна ипотека, с нот.акт № 46, т.V, вх.рег. № 5093, дело 0 809/2007 г., за обезпечаване на друг банков кредит, получен от “. Г., като кредитополучател от кредитора “. П. Б., в размер на 150 000 евро.

Приобщените писмени доказателства установяват, че първата от договорните ипотеки е била сключена за обезпечаване на кредита, получен от “. Г. с договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г., сключен на 12.10.2007 г.

Втората от ипотеките е обезпечила договор за кредит № 1331/2007 г., също сключен на 12.10.2007 г.

За тях допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза по основното заключение докладва, че към датата на подаване на отговора по исковата молба не е налице задължение на “. Г. по договор за кредит № 1331/2007 г., сключен на 12.10.2007 г. и анексите, сключени по-късно към него, като задълженията на кредитополучателя са били погасени към 05.10.2009 г.

Към същата дата размерът на задълженията на първия от ответниците към втория по договор за кредит № 1330/2007 г., и анексите към него възлизат, както следва: 1/ главница – 1331 716,21 евро; 2/ лихва – 356 839,37 евро; 3/ такси и разноски 71 419,90 лв.; 4/ такси 689,63 евро; 5/ законна лихва 63 247,27 евро.

В показанията си в с.з. свидетелката П. В., далечна родственица на ищцата е заявила, че знае, че ищцата е закупила имот в гр.Б., т.к. свидетелката помагала при закупуването. Към този момент тя работела за „Е. с.“ и организирала агентска мрежа за продажба на имотите в комплекс „К.“. По този повод В. срещнала ищцата с продавача.

Свидетелката е категорична, че ищцата подписала предварителен договор и платила закупения от нея по този начин имот на 100 %, за което получила и отстъпка, но собствеността върху имота не била прехвърлена.

Според нея ищцата имала два предварителни договора – както в „Е. с.“, така и с “. грийн“, като платила изцяло сумата по него, която била в размер на 55 хиляди евро, на вноски, по банков път.

Съдът кредитира частично показанията на горната свидетелка в частта им, в която се подкрепят и от установеното от приобщените писмени доказателства.

При установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По иска по чл.135 ЗЗД.

Съдът намира, че заявената претенция е процесуално допустима, с оглед надлежната процесуална легитимация на страните по спора /определяща се от ищеца/ и твърденията за наличие на правен интерес за ищцата от предявяването й, т.к. с искът по чл.135 ЗЗД може да се служи всеки кредитор – както на носителят на парично, така и на непарично вземане спрямо длъжника.

Разгледана по същество претенцията се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Прието е в теорията и практиката, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

С оглед изложеното, за да е успешно проведена една претенция по чл.135, ал.1 ЗЗД на първо място ищецът следва да установи качеството си на кредитор по отношение на ответника /ответниците/.

В настоящият казус ищцата поддържа, че е кредитор на първия от ответниците в качеството й на купувач по предварителния договор за покупко-продажба от 22.10.2007 г.

Съдът намира горното твърдение за безсъмнено установено в хода на производството, с оглед установеното в отношенията между страните по предварителния договор /чл.11.1./, че в случай на забава от страна на продавача да изпълни задълженията си по чл.5 /да изпълни строителството на сградата и апартамента до юли 2008 г. и прехвърли собствеността върху същия в посочените срокове/купувачът има право да започне съдебно производство за обявяване на договора за окончателен, респ. - да развали същия.

В случая няма спор, че първият от ответниците си не е изпълнил задължението си по чл.5 от договора, а с предявяването на настоящата искова молба, с която, от една страна като евентуален е предявен като обективно съединен и иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а от друга - е направено изявлеине за разваляне на договора, ищцата се е възползвала от това своя право по договора, което безсъмнено я легитимира и като кредитор на първия от ответниците.

Съдът намира, че в случая се установи наличието и на увреждащо интересите на ищцата по предварителния договор правно действие, осъществено от ответниците, а именно – сключването на двата договора за ипотека, обсъдени по-горе.

Посоченото правно действие съдът намира увреждащо ищцата, доколкото с него би се затруднило осъществяването на правата й, в качеството на купувач по предварителния договор – същата би закупила обременен с вещни тежести имот, обезпечаващи чуждо задължение /това на продавача по предварителния договор/ още повече, че условие на предварителния договор е имотът да не е обременен с вещни тежести.

Предмет на това правно действие /на учредяването на ипотеки/ е и недвижимият имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, сключен между ищцата и първия ответник, който е бил обременен с вещна тежест и в този смисъл решаващият състав намира, че е налице знание за увреждане от страна на първия ответник, по арг. от чл.7.1. от предварителния договор.

Решаващият състав споделя също становището, застъпено и в Решение № 97/30.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 442/2012 г., IV г.о /постановено по реда на чл.290 ГПК/, че договорът за ипотека е възмезден, доколкото, когато се касае за отношения между страните, възникнали не само въз основа на акцесорния обезпечителен договор, а и по силата на главен такъв за кредит, нито една от страните не би го сключил ипотечния договор без наличието на главния договор за кредит, изпълнението на който се обезпечава именно чрез сключения ипотечен договор.

Затова и в случая приема, че знанието за увреждане от страна на третото лице, с което длъжникът в отношенията между страните по предварителния договор – първия ответник, а именно банката – втория ответник, следва да е налице.

В казуса обаче наличието на този елемент от сложния фактически състав на чл.135, ал.1 ЗЗД не се установи от страна на ищцата, която, с оглед разпределението на доказателствената тежест, носи тежестта да установи при условието на пълно и главно доказване посочения факт.

По отношение на последния се ангажираха гласни доказателства /единствено показанията на свидетеля Великова/, който обаче не установяват наличието на знание за увреждане от страна банката – кредитор.

По изложените съображения така заявената претенция следва да се отхвърли, поради липсата на установеност на един от кумулативните елементи на сложния фактически състав на Павловия иск.

С оглед горното съдът ще следва да се произнесе и по предявения при условието на евентуалност /а не на алтернативност/ иск по чл.55, ал.1 пр.последно ЗЗД предявен от ищцата против първия от ответниците.

С оглед приетото за установено от фактическа страна и изричното изявление на ищцата в исковата молба за разваляне на предварителния договор съдът намира, че с предявяването на исковата молба ищцата едностранно е развалила сключения между нея и първия ответник предварителен договор при хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, доколкото са налице всички предпоставки, уредени във фактическия състав на цитираната норма.

На първо място налице е изрично изявление за разваляне на договора, а от друга страна задължението не е изпълнено в уговореното време, вкл. и шест години след изтичането му /предл.последно на чл.87, ал.2 ЗЗД/.

Последният факт от своя страна, преценен в съвкупност с другия установен по делото факт - че имотът, предмет на предварителния договор, е ипотекиран в полза на втория ответник – банка-кредитор, като задължението на кредитополучателя не е погасено и е в голям размер /така счетоводната експертиза/ водят и на извод, че изпълнението от страна на продавача по предварителния договор към момента на подаване на исковата молба и към настоящия такъв е станало и невъзможно при условията на предварителния договор, според които имотът следва да се прехвърли свободен от вещни тежести.

С горните уточнения съдът намира, че в случая ищцата установи при условието на пълно и главно доказване фактът на наличие на договорно правоотношение, основано на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между нея и “. Г..

Съдът намира, че в хода на производството се установи по безсъмнен начин и фактът, че ищцата е изпълнила своето задължение по сключения предварителен договор за покупко-продажба, като е заплатила в качеството си на купувач сумата от 55 000 евро.

Този факт е посочен изрично и признат от продавача в самия договор /чл.2.2.б.“г“/.

Вярно е, че там е отбелязано, че купувача е заплатил дължимите от него суми, посочени изрично в точки 2.2., 2.2а и 2.2б, на „Е.-с.“ООД, който е прехвърлил правото на строеж на продавача по предварителния договор.

Горният факт се установява и от анализа на приобщените писмени доказателства /два броя разписки/, както и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, установяващо постъпването на платените от ищцата суми по сметка на „Е. с.“ООД.

Анализът на тестовете от чл.2 от предварителния договор обаче според решаващия състав категорично сочат на извод, че към момента на подписването му продавачът е приел, че дължимите по него суми от ищцата, уговорени в точки 2.2., 2.2а и 2.2б, са заплатени изцяло.

В противен случай нямаше съществуването на разпоредбата на т.2.2, б.“г“ от договора би се обезсмислило.

При гореустановеното и при доказаното наличие на основание за разваляне на предварителния договор за покупко-продажба поради факта, че продавачът по него не е изпълнил точно и в срок задължението си, като изпълнението е станало и невъзможно, с достигането на изявлението за разваляне до длъжника по договора развалянето е произвело действие, и в полза на купувачът по предварителния договор възниква притезанието да иска от продавача да върне получената при продажбата сума.

Последната, поради факта на разваляне на договора, се явява платена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Ето защо и съдът намира, че предявеният иск от Г. П. по този ред е доказан по основание.

Същият се явява доказан и по размер до претендираната сума от 55 000 евро, с оглед безсъмено установения факт, че тази сума и била заплатена при сключването на договора на трето за спора лице – „Е. с.“ООД, което в последствие е прехвърлило правото на строеж на недвижимия имот, предмет на договора на ответника “. Г., ведно с платената сума за закупуването на този имот, изрично посочена в т.2.2.б."г“ от последния.

Следва да се отбележи в тази връзка, че ответникът не ангажира каквито и да е доказателства за наличие на основание, различно от разваления предварителен договор за покупко-продажба, на което да е осъществено плащането на сумата от 55 000 евро и което да предполага задържането й от негова страна.

По изложените съображения предявената претенция за връщане от страна на първия ответник на посочената сума, поради отпадане на основанието, на която е дадена, следва да се уважи изцяло.

Същата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.10.2012 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 4 302,76 лв. за платена ДТ по производството, съобразно уважената част от претенциите и направеното искане в исковата молба. Т.к. не е представен списък по чл.80 ГПК, нито доказателства за платен адвокатски хонорар, съдът не присъжда такива разноски.

В полза на втория ответник следва да се присъдят сторените от него по делото разноски, с оглед отхвърляне на претенцията по чл.135 ЗЗД, в размер на 1 810,85 лв., от които 190 лв. за възнаграждение на вещото лице по икономическата експертиза и 1 620,82 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН искът по чл.135, ал.1 ЗЗД предявен от Г. Н. П. – ЕГН *, чрез адв. А. П. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.”. Б. I" № 96, ап.З насочена против „Еко Г. , ЕИК *. със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”. № 24, представлявано от управителя Н. Г. Ф., ЕГН * и “. П. Б., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.", бул. „Ц. Ш. № 115Е, представлявано от А. А.К. - Главен изпълнителен директор и Е. А. А. за обявяване за недействителни спрямо ищцата П. на учредените в полза на “. П. Б. договорни ипотеки върху имота, представляващ А. № А2, на партерния етаж, със застроена площ от 55.44 (петдесет и пет цяло и четиридесет и четири стотни) кв.м., състоящ се от всекидневна, кухненски бокс/столова, спалня, баня/тоалетна, дворче, при съседи: от север - апартамент № А1, от изток - двор, от юг - апартамент № A3, от запад - общи части, който е изграден в жилищна сграда с идентификатор 02676.501.2110.1 по КК и КР на гр.Б., построена в поземлен имот пл.№ 2110, кв.1, парцел II и идентификатор 02676.501.2110, а по нотариален акт -УПИ IX с пл.№ 2110 и 2109А от кв. 239А по плана на гр.Б., област Б., целия с площ 2073 кв.м., при съседи на мястото: УПИ IV-2114, УПИ Ш-2113, УПИ I-2111, алея и от две страни улици, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с нотариални актове №№ 45, т.V, вх.рег.№ 5092, дело № 808/2007 г. и 46, т.V, вх.рег.№ 5093, дело № 809 на Нотариус Н.М. № . РС Р.

ОСЪЖДА “. Г. , ЕИК *. със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”. № 24, представлявано от управителя Н. Г. Ф., ЕГН * да заплати на Г. Н. П. – ЕГН *, чрез адв. А. П.от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.”. Б. I" № 96, ап.З сумата от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ евро, дължима на основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 27.10.2007 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 03.10.2012 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 4 302,76 /четири хиляди триста и два лева и седемдесет и шест стотинки/ разноски по делото пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Г. Н. П. – ЕГН *, чрез адв. А. П. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.”. Б. I" № 96, ап.З да заплати на БАНКА П. Б., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.", бул. „Ц.Ш. № 115Е, представлявано от А. А. К. - Главен изпълнителен директор и . А. А. сумата от 1 810,85 лв. /хиляда осемстотин и десет лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски по делото пред настоящата инстанция.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността /автентичността/ на документи –и два броя разписки, съответно от 31.03.2006 г. и 28.10.2006 г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: