М О Т И В И
към решение по НАХД № 580/2011
г. на КРС
Срещу обвиняемия С.В.Л. е внесено постановление по чл. 375 от НПК, с което РП К. прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК,
за извършеното от него престъпление по чл. 296, ал.1 НК, за това че на
11.07.2011 г. в гр. К., обл. Пловдивска не е изпълнил заповед за незабавна
защита, издадена на 07.07.2011 г. по гр. Дело № 1030/2011 по описа на РС К.,
ІІ-ри гр.
Прокурорът поддържа внесеното
предложение. Пледира на обвиняемия съдът на наложи административно
наказание - глоба в минималния предвиден
размер.
Обвиняемият не оспорва фактическите
положения, очертани с постановлението на прокурора. Пледира съдът да прецени в
какъв размер наказание да наложи.
Съдът като разгледа делото в рамките на
фактическите положения, посочени в предложението, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият С.Л. бил безработен и
живеел в град К. с родителите си, които се грижели за издръжката му. Л. често
притеснявал своята баба – Д.Г., като искал от нея пари, защото не разполагал
със свои. Г. подала до РС К. молба за защита от домашно насилие, срещу внука ѝ.
С определение по гр. дело № 1030/2011
г. на РС К. било постановено и въз основа на него, издадена Заповед за незабавна
защита от 07.07.2011, с която обвиняемият С.В.Л. бил задължен да се въздържа от домашно насилие по смисъла на чл.
23 от ЗЗДН и на същия било забранено да приближава своята баба – Д.Д. Г., ЕГН **********
***, както и местата за социални контакти и отдих.
На 08.07.2011
г. мл. Полицейски инспектор от РУ Полиция К. – С.И. връчил на обвиняемия Л.
заповедта за незабавна защита, като го запознал с нейното съдържание и му
разяснил смисъла ѝ. Освен Заповедта за незабавна защита, на Л. бил съставен и протокол по чл.
56 от ЗМВР.
На 11.07.2011
г. майката на обвиняемия, св. Любка Л., която не знаела за издадената срещу
сина ѝ
заповед
за незабавна защита, го изпратила до баба му Д.Г., да вземе закупено от нея
лекарство. Л. не казал на майка си за заповедта, а отишъл до дома на баба си.
Входната врата била заключена, и той започнал да тропа. Г. била в дома си, чула
че се тропа, погледнала през прозореца и видяла внука си за прескача оградата и
влиза в двора. Като знаела, че в нейна защита е издадена Заповед по ЗЗДН,
пострадалата веднага се обадила в полицията. Л. по същото време тропал на
вратата и казал на баба му да отключи. Когато отказала, той решил да седне
отпред и да изпуши цигара, като бил сигурен, че баба му в крайна сметка ще
отвори.
На обаждането
в полицията се отзовал мл. Полицейски инспектор С.И., който заварил обвиняемия
пред дома на баба си. Л. в първия момент не могъл да обясни присъствието си
там.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите Г., И. и Л.. Показанията на тези свидетели се
кредитират от съда като непротиворечиви. При постановяване на решението си
съдът ползва и обясненията на обвиняемия като основно доказателствено средство,
както съответни на установената от съда фактическа обстановка. От показанията
на свидетелите и обясненията на обвиняемия се изяснява подробно механизма на осъществяване на
изпълнителното деяние и мотивите за това.
Установената фактическа
обстановка се основава и на писмените доказателства по делото, прочетени по
предвидения в НПК ред – Заповед за незабавна защита, протокол за
предупреждение, справка за съдимост, решение по гр. дело № 1030/2011 г. на КРС,
заповед за защита, характеристична справка.
Така установената фактическа обстановка
няма различия с фактическите положения, отразени в постановлението на Районна
прокуратура гр.К. и с оглед доказателствата, събрани по делото, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Обект на това престъпление са
обществените отношения, осигуряващи правилното развитие на правосъдната дейност
и в частност гражданския процес във всички негови фази - от исковото
производство, в което се осъществява гражданското правораздаване до
изпълнителното производство, чиято цел е да обезпечи неговото реализиране в
отношенията между страните.
Изпълнителното деяние на това
престъпление може да бъде осъществено както с активни действия, така и чрез
бездействие, които обаче и в двата случая трябва да са от естество да попречат
или по друг начин да осуетят изпълнението на съдебно решение, като за
съставомерността на деянието не се изисква да е настъпил целения резултат, т.е.
да се е стигнало до реално неизпълнение в общата хипотеза. В настоящият случай,
изпълнителното деянието може да се осъществи само с действие, тъй като законодателят
е приел, че за да е осъществен състава на престъплението, следва да има
издадена заповед за защита по ЗЗДН, и същата да не е изпълнена от дееца. От
самия характер на заповедта, следва да се изведат и действията на лицето, за
което се твърди, да е осъществило състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК. На обвиняемия е заповядано да се въздържа от домашно насилие спрямо баба си
и забранено да приближава нея и домът ѝ. Заповедта за незабавна защита е издадена по силата на
определение, постановено по нейна молба на св. Г., и издадената заповед
защитава именно нея. С действията си на 11.07.2011 г. обвиняемият е отишъл до дома на молителката, въпреки
наложената му забрана, за която е бил уведомен по надлежния ред. Т.е.
действията на обвиняемия съставляват неизпълнение на заповед за защита, по
смисъла на чл. 296, ал.1 НК.
От субективна страна, за да е
съставомерно, деянието следва да е извършено умишлено, като умисълът на Л. се
извлича то действията му.
По изложените съображения, съдът
намира, че подсъдимият С.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, тъй като на 11.07.2011 г. в гр. К., обл. Пловдивска не е
изпълнил заповед за незабавна защита, издадена на 07.07.2011 г. по гр. Дело №
1030/2011 по описа на РС К., ІІ-ри гр. състав, поради което съдът го
признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Относно наказанието:
При така установената фактическа и
правна обстановка съдът намира, че следва да освободи обвиняемия Л. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание по реда на
чл. 78а от НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма, а именно: за посоченото по-
горе деяние, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба до 5000 лева, деецът не
е осъждан за престъпление от общ характер, спрямо него до този момент не е
прилаган този институт, и от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед на гореизложеното съдът
освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание на основание чл.78а ал.1 вр. с ал.5 от НК глоба в размер на 1000 лева. При индивидуализацията на
наказанието съдът взе предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете
тези по чл.47, ал.1 от НК. Като основен критерий при оразмеряване на
наказанието прие тежестта и степента на обществена опасност на конкретното
деяние, която е сравнително ниска в сравнение с други престъпления от същия вид
с оглед на обстоятелствата, при които е извършено. Прецени се и наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, каквито са признанието на вината, изразено
критично отношение, както и чистото съдебно минало на обвиняемия и съдействието
за разкриване на обективната истина. При определяне размера на глобата съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което
преценено в аспекта на горе коментираната тежест на деянието мотивира съда да я
определи в минималния предвиден в закона
размер от 1000 лв.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
А.П.