РЕШЕНИЕ
№ 4419
гр. Пловдив, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330101203 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С. А. К. от гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата 644, 40 лева, платена от нея на ответното дружество без
основание възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. С. Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ № ***********/******** г. поради нищожност на клаузата
по чл.4.1 от Договора за заплащане на възнаградителна лихва, както и сумата 1 114, 06 лева,
платена от нея на ответното дружество без основание неуС. по сключения между страните в
гр. С. Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *********/********* г. поради
нищожност на клаузата по чл.6.6 от Договора за заплащане на неуС., заедно със законната
лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “Ай Ти Еф Груп” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
1
доказателства и заключенията от ************ г. и допълнителните такива от ********* г.
и от *********** г., и трите на вещото лице по *** И. С., се установява, че действително
между страните в гр. С. е бил сключен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №
**********/********** г., с който ответникът е предоставил на ищцата потребителски
кредит под формата на кредитна линия в размер на 3 500 лева. В чл.4.1 от Договора
страните са уговорили, че Кредитополучателят дължи на Кредитодателя годишна фиксирана
лихва за ползване на кредита в размер на 40% върху главницата по кредита, като лихвата за
ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита, а
в чл.6.1 – чл.6.5 от Договора – че в срок до края на следващия ден, считано от датата на
предоставяне на сумата по кредита (тоест деня, на който Кредитодателят е превел/предал
сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да
учреди обезпечение съгласно Договора и Общите условия, а именно – поръчителство на две
физически лица, или банкова гаранция в размер на 4 144, 40 лева (при определени
изисквания както за поръчителите, така и за банковата гаранция), като в чл.6.6 от Договора
страните са се договорили, че ако Кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл.6.1 – чл.6.5 от Договора и
Общите условия, или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неуС. за всеки период, за който не е
предоставил обезпечение, размерът на която неуС. е изрично посочен в Погасителният план
към съответния транш по кредита, като неуС.та се начислява и заплаща от
Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска, като неуС.та се дължи само
за периодите, през които кредитът е бил без осигурено обезпечение, и в този смисъл – ако
Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по Кредита, което се счита от момента
на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на
срока за нейното представяне, неуС.та спира да се начислява, а ако действието на
обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неуС.та отново се начислява,
считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.
Не се спори също така, а и от събраните по делото писмени доказателства и
посочените заключения на *** се установява, че ищцата към ******** г. е заплатила изцяло
на ответника по този Договор главницата в размер на 3 500 лева, възнаградителна лихва в
размер на 644, 40 лева и неуС. в размер на 1 114, 06 лева.
Доколкото начислените и платени от ищцата възнаградителна лихва и неуС. върху
главницата оскъпяват ГПР с над 50%, съдът намира, че клаузите по чл.5.1 и чл.6.6 от
Договора за заплащането им действително се явяват нищожни, а оттук – че сумите, които
ищцата е платила на ответника по тези клаузи се явяват платени без основание.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищцата
размери съвпадат с установените от заключенията на *** действително дължими, съдът
намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и
следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от **********
г. – датата на подаване на исковата молба.
2
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените
разноски за производството по делото в размер на 400 лева – платени ДТ и депозити за ****,
а на пълномощника й адв. Д. Б. – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,
т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 на ВАдв.С в размер на 1 111 лева –
като с оглед фактическата и правна сложност на спора, общата цена на обективно
съединените искове и броят на проведените съдебни заседания по делото, съдът намира, че
направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищцата се явява неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Лозенец“, ул. “Сребърна” № 16 – бл. Парк Лейн Офис
Център, ет.8, представлявано от *************** Ф. Г. Д. и С. Ю. А., със съдебен адрес:
гр. С., ул. “********” № ***, ет.**, адв. С. У. , ДА ЗАПЛАТИ НА С. А. К., ЕГН
**********, от гр. С., П. обл., ул. „**********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*” №
**, ет.**, офис **, адв. Д. Б., СУМАТА 644, 40 лева, платена от нея на ответното дружество
без основание възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. С. Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ № ********/********* г. поради нищожност на клаузата
по чл.4.1 от Договора за заплащане на възнаградителна лихва; СУМАТА 1 114, 06 лева,
платена от нея на ответното дружество без основание неуС. по сключения между страните в
гр. С. Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **********/********** г. поради
нищожност на клаузата по чл.6.6 от Договора за заплащане на неуС., ЗАЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, НАЧИНАЯ ОТ ********** г., до
окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото
В РАЗМЕР НА 400 лева.
ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законни представители И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Г. Б., със служебен
адрес: гр. П., ул. “***********” № ***, ет.**, офис **, адвокатско възнаграждение В
РАЗМЕР НА 1 111 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.7,
ал.9 от Наредба № 1 на ВАдв.С
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност
на определеното на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3