МОТИВИ ПО НОХД № 3772/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІV наказателен състав

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против подсъдимия Р.В.А. за престъпление по чл. 149 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за това, че на  03.06.2011 год. в с. Й. Г., обл. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил действия – опипване с ръце и търкане на половия член по влагалището на пострадалата, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лицето К.И.В. ЕГН ********** *** Г. – ненавършила 14-годишна възраст.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.

         В рамките на наказателното производство не участват акцесорни страни граждански ищец и частен обвинител.

         Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А., като моли съда да го признае за виновен по същото, като му наложи наказание, съответно на целите по чл. 36 и по чл. 60 от НК, като счита, че това е наказание в размер на около 2 години лишаване от свобода при съобразяване на разпоредбата на чл. 58 А от НК, което намира, че следа да бъде изтърпяно ефективно от страна на подсъдимия.

         Защитникът на подсъдимия адв. Д. В. поддържа алтернативни искания: да се отчете спецификата на конкретния казус, като се приеме, че деянието е извършено поради увлечение и лекомислие,  което по необходимост води до оправдаване на подсъдимия по обвинението. Поддържат също така, в случай че съдът го признае за виновен по обвинението и не приеме доводите за наличие на изключващи отговорността обстоятелства, да наложи на подсъдимия минимално наказание лишаване от свобода, което да замени в възпитателна мярка, или ако наложи наказание лишаване от свобода в по-висок размер, същото да бъде отложено с изпитателен срок, като по описания начин счита, че подсъдимият ще остане в средата, в която до момента е бил възпитаван, заедно със своите родители, което намира за най-приемливо в неговия случай.

         Подсъдимият А. се признава за виновен по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен съдът да не събира доказателства за тези факти, сочи, че поддържа заявеното от защитника си, като се разкайва за извършеното.

         Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Подсъдимият Р.В.А. е роден на *** ***. Той живее село Й. Г., обл. Пловдив в обширно  общо домакинство, съставено от няколко семейства на роднини, които наброяват 20 човека на различна възраст и обитават къща-колиба с незадоволителна хигиена. Той е български гражданин. Няма завършена образователна степен, като при все да е ученик в трети клас, не може да пише и трудно се справя с четенето, без изградени трудови навици, със слаби морално-етични задръжки, слабо социализиран. Расте в условията на слаба отговорност и контрол от страна на родителите. Не се води на отчет в детска педагогическа стая при РУП – Стамболийски. Той не е женен и не е осъждан до момента. Има: ЕГН: **********.

         Малолетната пострадала К.И.В. била родена на *** год. и в този смисъл към момента на деянието тя е била на две годинки и 10 месеца. Подсъдимият Р.В.А. бил брат на майката на пострадалата – свид. И. И. В..  Около 18 часа на 03.06.2011 год. свидетелката И.В. излязла от дома си в с. Й. Г. обл. Пловдив ул  „** ”  №**  заедно със своята майка – свид. П.А.. Свидетелката И.В.  помолила брат си – подсъдимия Р.А. да се грижи  за децата й – малолетните П. И. В., В. И. В. и К.И.В.. Подсъдимият Р.А. изпратил две от децата – Петър В. и В. В. да си играят пред къщата и останал сам с К. В. в една от стаите на жилището. Тогава подсъдимият Р.А. свалил гащите си и извадил половия си член, който бил  във възбудено състояние и бил еректирал. А. се приближил към малолетната К. В., свалил гащите й и започнал да я гали с ръце в областта на влагалището, след което търкал половия си член в същата област без да прониква във влагалището. К.В. започнала да плаче и това изплашило А., който обул гащите си и избягал. Около 19 часа същата вечер свидетелката И.В. се прибрала в дома си. К.В. споделила с майка си за извършените от подсъдимия А. действия с нея. Свидетелката И.В. забелязала зачервяване на кожата в близост до половите органи на дъщеря си К.В., във връзка с което я завела на медицински преглед и уведомила органите на  РУ „Полиция” гр. Стамболийски за случая.

         Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза при прегледа на К.И.В. не се установяват видими травматични увреждания по главата, по шията, по гръдния кош, корема, по горните и долните крайници. Не се установяват травматични увреждания и по кожата на големите срамни устни, както и по областта около тях. Отвора на девствената ципа е със запазена цялост и е със съвсем малък диаметър, около 2-3 мм. Кръвонасядания, охлузвания или разкъсвания по девствената ципа и по лигавицата на хода на влагалището не се установяват. Видими травматични увреждания не се установяват и по кожата около аналния пръстен и прехода в лигавицата на правото черво. При степента на развитие и при описаното обективно състояние на половия орган и на девствената ципа е абсолютно невъзможно да е било извършено полово сношение с освидетелстваната К.И.В., без да настъпят разкъсвания в половата област и без да е имало кръвотечение от там. От медицинска /и съдебномедицинска/ гледна точка, при описаното по-горе обективно състояние на половия орган е напълно възможно да са били извършени блудствени действия с детето, като допиране с полов член /в пълна и непълна ерекция/ до големите или до малките срамни устни и леко потриване на половия член, без да е оказан силен натиск върху лигавицата на малките срамни устни или на девствената ципа. От подобни действия обикновено не остават видими следи като охлузвания, кръвонасядания, разкъсвания с кръвотечение, но е възможно да е имало леко зачервяване и болезненост при уриниране, за което се съобщават близките на детето.

         Видно от    заключението на назначената в хода на досъдебното производство комбинирана съдебно психиатрична и психологическа  експертиза на подсъдимия Р.А. не страда от психично заболяване, не се води на диспансерен учет в „Център за психично здраве” гр. Пловдив. Подсъдимият А. имал изградени представи, че извършеното от него действие е нередно. Може правилно да възприема факти, които имат значение за делото. Разбирал е нередността на случващото се, можел е да ръководи постъпките си, но е необходимо да се отчита нормалната за възрастта импулсивност. Р.А. може да участва в наказателния процес и да дава достоверни показания, ако желае.

         Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите В. М. А. /л. 35-37 от досъд. пр./, Х.  Г. Н. /л. 41-л. 43 от досъд. пр./, В. И. В. /л. 44 – 45 от досъд. пр./, К.И.В. /л. 48-49 от досъд. пр./ и Л. Р. Р. /л. 50-л. 52 от досъд. пр./, дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото производство на посоченото вече основание. Тези гласни доказателства имат пряко отношение към конкретния случай, тъй като са такива на очевидци или свидетели, водели разговори с очевидци на деянието, като същевременно са налице свидетели, които са възприели следи от престъплението върху пострадалата непосредствено след деянието. Съдебният състав ги преценя като логични, последователни и в съответствие помежду си. От значение за събиране на характеристични данни за подсъдимия са приложените по делото справка за съдимост и характеристична справка. Направеното от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание е напълно съответно на посочената съвкупност от възприети доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса, както и на заключенията на съдебно медицинската и комбинирана психиатрична и психологическа експертиза  по делото.

         За изясняване на делото от значение са показанията на свидетеля В.М. А. /л. 36 - л. 37 от досъд. пр./, който бил извикан по спешност у дома си заради проблем, формулиран от съпругата му П.А. пред него като опипване на малката пострадала от страна на подсъдимия, след което видял, че пострадалата заедно с майка си и нейния фактически съпруг отиват да потърсят медицинска помощ. В подкрепа на направените от страна на подсъдимия самопризнания са и показанията на свидетеля Х.Г. Н. /л. 41-43 от досъд. пр., фактически съпруг на майката на пострадалата, който лично от пострадалата е разбрал, че подсъдимият я е съблякъл, сложил я е на леглото и си е търкал “пупата” /за тази дума свидетелят пояснява на л. 42 от своите показания, че се използва за назоваване на мъжкия полов член/, а когато детето заплакало, подсъдимият го шляпал по бузката. Освен това свидетелят изяснява и обстоятелството, че от проведените разговори с по-големите братя на пострадалата разбрал, че подсъдимият е останал насаме с пострадалата в къщата, след като тях ги изгонил навън да си играят с топчета. Наред с това тъй като този свидетел е бил повикан по телефона да се прибере спешно у дома си, веднага след като се завърнал разбрал каква е причината и мотивацията за това от майката на пострадалата И.И.В., която разказала на свидетеля, че оставила децата сами, а след като се прибрала пострадалата била с мокри гащички и когато я сложили на гърнето започнала да плаче и казала, че я боли отдолу и обяснила, че подсъдимият я пипал и натискал отдолу с половия си член, а след като огледала пострадалата и сама видяла, че е зачервена около половите органи.     

Отделно от изложеното в подкрепа на самопризнанията на подсъдимия е и заявеното от самата пострадала пред разследващия в същия смислов формат, в който е разказала за случилото се и на своите близки в посочения вече по-горе смисъл /л. 48 от досъд. пр./, както и показанията на свид. В.И. В., също малолетен, който кратко пресъздава оплакванията на момиченцето, когато е седнало на гърнето след деянието и е заплакало /л. 44 от досъд. пр./. Тези показания са дадени при спазване на процесуалните формалности, визирани в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от НПК, като следва да се посочи, че преценката им за нуждите на настоящото производство при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК напълно съответства на забраната, визирана в чл. 280, ал. 6 от НПК, която пък от своя страна се явява пряко отражение на европейския подход за препоръчително еднократно изслушване на малолетни свидетели – пострадали от престъпление, така както е записано и в дело № С – 105/2003 /М. П./ на Съда в Люксембург, където се приема, че националните разпоредби следва да се тълкуват според разпоредбите на Рамково решение на Съвета на ЕС от 15 март 2001 год. за положението на жертвите в наказателни дела, като на малки деца  се осигури правото да дадат свидетелски показания извън процеса и преди неговото провеждане.

Сами по себе си посочените до момента свидетелски показания, наред с резултатите от проведените експертизи са достатъчни да подкрепят изводите на съда за основните факти по делото, като подкрепят самопризнанията на подсъдимия, направени за целите на диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК.

Наред с това в подкрепа на самопризнанията на подсъдимия са и показанията на свид. Л. Р. /л. 50-52 от досъд. пр./, която е провела извън процесуална беседа с подсъдимия в качеството си на инспектор детска педагогическа стая, в която пред нея той е изложил идентична с обвинителния акт фактическа обстановка в смисъл, че още докато е наблюдавал как неговата племенница играе с кучето му, станало хубаво и приятно, защото половият му член започнал да де уголемява и решил да го сложи на леглото да легне, да му свали гащичките и да се опита да вкара члена си в мястото, където момиченцето ходи по малка нужда, така както бил гледал по филмите, като използвал докато големите отсъствали от дома, като извършил набелязаното, като само потрил на мястото, тъй като когато се опитал да разтвори краката на детето, го заболяло и то почнало силно да плаче. 

Макар съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК следва да се посочат изрично само доказателствата, които подкрепят обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изрично ще се посочи, че съдът не взема под внимание показанията на И.И.В. /разпитана като свидетел на л. 32 от досъд. пр., където тя сочи, че възприела нещо необичайно при пострадалата непосредствено след деянието, когато се завърнала вкъщи и надзорът преотстъпения от нейна страна надзор на подсъдимия спрямо пострадалата бил преустановен – гащичките на пострадалата били мокри, тя не можела да седне на гърнето, а стояла полуклекнала, казала, че я боли отдолу и сочела с ръце половите си органи, като признала, че подсъдимия я бил пипал там, като освен това свидетелката лично възприела зачервяване на пострадалата точно в тази област и потърсила медицинска помощ/, тъй като е лице сред изброените в разпоредбата на чл. 119 от НПК /явява се сестра на подсъдимия/, което се е отказало да бъде свидетел в особеното съдебно производство, протекло на досъдебната фаза на процеса – разпит пред съдия. По същите причини съдът не взема под внимание и показанията на П. И. А., която се явява майка на подсъдимия и в този смисъл попада в кръга на лицата по чл. 119 от НПК, както и баба на пострадалата  /протокол за разпит на л. 39 от досъд. пр., където съобщила, че възприела пострадалата непосредствено след деянието, че плачела и била зачервена отдолу, като и на нея детето обяснило, че подсъдимият си бил “играл” с нея като я пипал по половите органи./ Подходът на съда по отношение на свидетелските показания на И.В. и П.А. се базира на съдебната практика в подобни случаи, в които е прието, че когато едно лице се е отказало в съдебно заседание да бъда свидетел, показанията му, дадени на предварителното следствие, не могат да бъдат четени и да се вземат предвид при решаване на делото, тъй като това лице вече не е свидетел /В тази насока например решение № 448 от 12.08.1982 г. по н. д. № 452/1982 г. на ВК на ВС, решение № 112 от 25.03.1985 г. по н. д. № 99/1985 г. на ІІ н. о. на ВС, решение № 119   от 14.03.1979 г. по н. д. № 102//1979 г. на І н. о. на ВС и др./.

  В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет по повод на внесения в съда обвинителен акт, относно установените факти. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.  

 При тази фактическа обстановка съдът от правна страна приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. чл. 149 ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. На първо място, с оглед данните за възрастта на свидетеля К.И.В. същата е била малолетна към инкриминираната дата, нещо повече във възрастта, в която децата посещават детска ясла. Впрочем, това обстоятелство без съмнение е било възприето от подсъдимия като се има предвид, че от една страна е видима, а от друга подсъдимият се явява вуйчо на свидетелката, която е била оставена на неговите грижи именно поради невръстната си възраст.

От обективна страна чрез извършване на действия, които целят да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление, изразили се в конкретния случай в опипване с пръсти, триене, притискане на половия член директно в гениталиите на невръстното момиченце, подсъдимият е реализирал блудствени по смисъла на закона действия. Извършването от страна на подсъдимия на описаните действия по отношение на малолетната свидетелка, следва да се определи именно като блудство, предвид това, че е насочено към възбуждане и удовлетворяване полово желание на автора на престъплението, което се обективира и в хронологията на събитията – отклоняване на вниманието на по-големите деца чрез предоставяне на топчета за игра и изгонването им на улицата,   оставяне насаме с пострадалата, за да няма свидетели на извършваните на “четири очи” действия, разполагане на пострадалата по гръб на леглото и събличането на бельото й, събличане на бельото на подсъдимия и изваждане на половия му член, извършване на  посочените вече действия  с половия си член по гениталиите на невръстното момиченце. Тук е момента да бъде изрично отбелязано, че деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК се явява съставомерно от обективна страна със самото осъществяване на блудствени действия с малолетно лице, дори и в случаите когато малолетният пострадал е изразил съгласие за тяхното осъществяване. Липсата на съгласие от начина, по който е криминализирано деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК по принцип води към основания за евентуална квалификация на блудството по по-тежко наказуемите състави на чл. 149, ал. 2 от НК. Следва да се посочи, че престъплението блудство се явява довършено със самото осъществяване на блудственото действие, поради което опит към блудство по чл. 149, ал. 1, от НК не е възможен /В тази насока е налице съдебната практика /Решение 505 от 1973 г. на І н. о. на ВС/. Освен това деянието в настоящия казус се явява съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната – с други думи и без извършителят на престъплението действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен / В тази насока например решения №№ 34/79 г., ІІ н. о на ВС и 77/81 г. на І н. о. на ВС/.  В случая от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е искал след извършване на действията спрямо свидетелката да осъществи с нея и съвкупление. Ето защо от обективна страна правната квалификация на  поведението на подсъдимия съответства на разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от НК.  

Съдът намира, че подсъдимият към момента на икриминираното деяние, независимо от възрастта си на непълнолетие, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста на материалите по делото, от които е видно, че има ясен и точен спомен за стореното, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите. Освен това описва действията си при съблюдаване на времевата и пространствената им последователност, като осъзнава личната си деятелност и действа без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е. без външна принуда и контролира действията си съзнателно и адекватно. В подкрепа на тези изводи на съда е и заключението на съдебно-психиатричната и психологическа  експертиза на    подсъдимия. В този смисъл изобщо не могат да бъда споделени доводите на защитата, че деянието е извършено поради увлечение и лекомислие.  

Деянието е извършено умишлено от подсъдимия със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид самия характер на действията на подсъдимия и тяхната последователност, както и обстоятелството, че предварително е подготвил мястото за извършване на описаните действия с детето, с цел да остане насаме с нея, съблякъл е както нейното, така и своето бельо, което недвусмислено показва и целенасочеността в тях.

При определяне на наказанието за извършеното престъпление за което подсъдимият А. бе признат за виновен, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл. 372, ал. 4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи същото при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като определи наказание лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намалява определеното наказание с една трета. Като взе предвид предвидения минимален и максимален размер на наказанието лишаване от свобода за посоченото престъпление, при съобразяване на редукцията по чл. 63, ал. 1 , т. 3 от НК, в какъвто смисъл наказанието е със санкционни рамки до три години лишаване от свобода, съдебният състав счете, че най-справедливо е да се наложи наказание от една година и девет месеца лишаване от свобода. За този си извод съдът взе предвид от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното критично отношение към стореното, а от друга – вида и тежестта на самото престъпление, което е извършил, обстоятелството, че се касае за деяние с пострадала, която по никакъв начин не може да изрази съгласие или несъгласие с извършваните спрямо нея действия, тъй като е невръстно момиче, което е много далеч от  възрастта на съгласие за сексуални прояви, пострадала по-близко до бебешката възраст на развитие в рамките на понятието малолетно дете, обстоятелството, че блудствените действия са се характеризирали с многообразие /опипване с пръсти по срамните устни, триене на половия член по тях, опити за разтваряне на сравните устни чрез натискане с члена/, проявеното престъпно упорство в контекста на обстоятелството, че докато пострадалата невръстна свидетелка е плачела, тъй като действията на подсъдимия са били неприятни и болезнени, той я е шляпал по бузите, за да я мотивира да спре да плаче, обстоятелството, че е налице драстична възрастова разлика между подсъдимия и пострадалото дете, както и фактът, че А. се е възползвал от особеното положения, в което са се намирали той и пострадалата, тъй като е бил временно натоварен да изпълнява  функция по родителски надзор над детето, което се е явявало в момента на осъществяване на блудството изцяло под негов надзор само, без родител, който по принцип осъществява вменения по закон надзор над малолетната пострадала, както и роднинската връзка вуйчо-племенница, в която са се намирали подсъдимия и пострадалата /подсъдимият се явява  брат на майката на пострадалата/, поради което каквито е да е  сексуални връзки с подобен характер се смятат за кръвосмесителни /инцест/, а влечението към невръстни и за /педофилия/, а последните са явления с особена обществена нетърпимост.

Според съда наказание в този размер ще е достатъчно, за да изпълни визираните в чл. 36 от НК и най-вече тези по чл. 60 от НК и по-специално ще въздейства превъзпитателно спрямо подсъдимия и да бъде подготвен за общественополезен труд, както ще е съответно и на обществената нетърпимост спрямо подобен род престъпни посегателства, към които обществото е особено чувствително. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали размера на така наложеното наказание от една година и девет месеца лишаване от свобода, поради което наложи на подсъдимия А. за изтърпяване наказание в размер на едва година и два месеца лишаване от свобода съгласно привилегията на закона. При все в случая да са налице формалните изисквания на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 във вр. с 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години, но съдебният състав счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално с цел да бъде превъзпитан и подготвен за общественополезен труд, подсъдимия е наложително същият да изтърпи наказанието реално, поради което постанови на основание чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС Р.В.А. да изтърпи така наложеното му  наказание от една година и два месеца лишаване от свобода в ПД “Бойчиновци”, обл. Монтана /затворническо общежитие от открит тип/ при първоначален общ режим, след влизане на присъдата в законна сила, като при определяне на реално наказание съдът съобрази характера на престъплението, насочено към половата неприкосновеност на малолетно невръстно дете, на две години и 10 месеца, което е възрастово и социално незряло, при все да няма данни да настъпили вредни последици за конкретното дете, посоченото вече по-горе, че подсъдимият е извършил престъпление със завишена степен на обществена опасност, по начин, който е недопустим за лице упражняващо надзор над малолетната и явяващ се неин вуйчо. Налице са основанията на чл. 59 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, поради което съдът ПРИСПАДНА от така наложеното на подс. А. наказание една година и два месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан на основание чл.63 ал.1 от ЗМВР, времето през което е бил задържан по реда на чл.64 ал.2 от НПК, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 06.06.2011 г. до влизане на съдебния акт в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед изхода на делото,  съдът възложи на подс. Р.В.А. да заплати по сметка на ВСС със съгласието на законния си представител сумата от 185 лева, представляваща направени разноски по делото, за експертиза.

Като причини за извършване на деянието съдът определя липсата на морални задръжки у подсъдимия.

                   По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

                                                                    Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.