Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15325
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15325/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „А1 Б.“
ЕАД гр.София ЕИК *******срещу решение №206857 от 02.09.2019 г постановено
по гр.д.№72315/18 г на СРС , 50 състав ; с което е признато за установено по иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК на „К.И.“ ООД гр.София ЕИК *******срещу
въззивника , че „К.И.“ ООД не дължи сумата
от 111 лева за доставка на далекосъобщителни услуги за изброени в
решението на СРС фактури и телефонни номера за периода 21.09.2017 г 20.02.2018
г .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като лицето подписало молбата за
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги няма представителна власт
за ищеца , а действията без представителна власт са потвърдени близо година
по-късно –декември 2018 г . Правата на упълномощения са били спрямо друг
мобилен оператор е за други действия . Чл.301 ТЗ не може да намери приложение ,
защото същият касае сключване на търговски сделки , а не тяхното прекратяване.
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Молбата за прекратяване на
договора е подадена с вх.№6494 от 21.08.2017 г от пълномощник с представителна
власт . Без значение е непопълване в молбата на името на пълномощника , а в т.1
от пълномощното има надлежно овластяване . Евентуално приложим е чл.301 ТЗ като управителят на дружеството не се е
противопоставил на прекратяване на договора при узнаване .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.09.2019 г и е обжалвано
в срок на 18.09.2019 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
първоинстанционното решение , като подобни пороци в случая не се установяват .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
СРС е приел на
основание чл.146 ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните на 18.09.2015г. е сключен договор
№М3367944/18.09.2015г. за електронни съобщителни услуги при ОУ. Според чл. 52
от ОУ абонатът има право да прекрати едностранно договора с едномесечно писмено
предизвестие. Ответникът не оспорва и е
видно от молба вх. №6494/21.08.2017г. /подадена чрез пълномощник/ , че ищецът е
поискал на основание чл.52 от ОУ да прекрати считано от 21.09.2017 г договора
си далекосъобщителни услуги за посочените в молбата мобилни номера, сред които
са и процесните пет мобилни номера . С молба на ищеца вх.№8779/07.12.2018 г
законният представител на дружеството е потвърдил извършените от пълномощника
фактически и правни действия за подаване на молбата от 21.08.2017г.Спорът между
страните е основно за това отправено ли е валидно изявление от ищцовото
дружество за едностранно прекратяване на облигационната връзка.
Според СРС съгласно
чл.42 ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договор без представителна
власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е
предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Според т.2 на ТР
№5/2016г на ОСГТК на ВКС, „договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името
на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници“. Доводите
на ответника са неоснователни , защото той не може да се позове на висящата
недействителност и прави опит да предяви чужди права по чл.26 ал. 2 ГПК.
Решението на СРС е неправилно . В отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил не
само подаване на молба вх. №6494/21.08.2017г от надлежно упълномощено лице
, но и достигане на молбата до него на посочената дата . Посочил е , че
няма данни за лице приело и обработило молбата и в кой магазин е станало това .
Доколкото става въпрос за неподписан от
ответника документ в тежест на ищеца по чл.193 ал.3 ГПК е да докаже
подаване на въпросната молба и то на посочената дата 21.08.2017 г .
По делото такива доказателства не са
представени от ищеца , поради което трябва да се счита , че молбата не е
подадена на посочената дата . Депозираното едва на 07.12.2018 г „потвърждаване“
на извършени действия без представителна власт не може да има обратна сила по чл.42 ал.2 ЗЗД – за да настъпи
ефектът на потвърждаване е необходимо да
е доказано извършване на първоначалното действие на определена дата от мнимия
пълномощник . Следователно ищецът не
е доказал прекратяване на процесния договор за далекосъобщителни услуги и
същият дължи месечните такси по договора до датата на прекратяването му .
Налага се изводът , че след отмяна на
решението на СРС искът трябва да се отхвърли . С оглед изхода на делото ищецът
дължи суми от по 100 лева разноски пред СРС и СГС .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 20 000 лева по търговско дело настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №206857 от 02.09.2019 г постановено
по гр.д.№72315/18 г на СРС , 50 състав ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „К.И.“
ООД гр.София ЕИК *******срещу „А1 Б.“ ЕАД гр.София ЕИК *******, с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено , че „К.И.“ ООД не дължи сумата от 111 лева за
доставка на далекосъобщителни услуги по фактури за номера ++359********* ; ++359*********
; ++359********* ; ++359********* и ++359********* ; за периода 21.09.2017 г – 20.02.2018
г .
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД
гр.София ЕИК *******да заплати на „А1 Б.“ ЕАД гр.София ЕИК *******суми от по 100
лева разноски пред СРС и СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.