Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 02.08.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 221/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от К.Н.К. ***, чрез пълномощник, против „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор. Ищецът твърди, че на 07.04.2010 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество срещу неговия наследодател Г.Г. Образувано е изпълнително дело № 20108380402315 по описа на ЧСИ, като през 2017 г. К. е получил покана за доброволно изпълнение, в качеството му на единствен наследник на Г. С оглед на изложените обстоятелства се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че К. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД задължението за главница - предявено частично за сумата 1250 лева и установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден цитирания изпълнителен лист, тъй като същото е погасено по давност. В постъпило по делото писмено становище пълномощникът на ищеца подробно аргументира тезата си.

Предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства. Ищецът се позовава на погасителна давност, настъпила след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Посочената разпоредба предвижда защита на длъжника по исков ред чрез оспорване на вземането, предмет на изпълнително производство. С този иск се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти. Условие за допустимостта му е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая е налице такъв интерес, тъй като изложените обстоятелства, на които се основава искът, имат качеството на новонастъпили такива по смисъла на чл. 439 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК  е подаден отговор от ответното еднолично акционерно дружество, чрез пълномощник. В него се посочва, че предявеният с исковата молба отрицателен установителен иск е недопустим и неоснователен, за което са изложени подробни съображения.

По делото са събрани писмени доказателства : изпълнително дело № 20108380402315 по описа на ЧСИ М. Б. и ч.гр.д. № 1592/2010 г., III г.о., 85 с-в на Софийски районен съд.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

За вземанията, за които е образувано изпълнителното дело се прилага кратката 3 годишна погасителна давност - Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3 от 2011 г., както и чл. 119 ЗЗД. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедно производство за вземането не се поражда сила на присъдено нещо и не се променя давностият срок, с изтичането на който то се погасява. Когато срещу заповедта по чл. 410 ГПК не е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, тя влиза в сила и давността върху вземането започва да тече от този момент. С настъпването на това обстоятелство длъжникът губи възможността да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да направи преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

По настоящото дело заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 23.03.2010 г., от която дата започва да тече тригодишният срок. По образуваното на 03.05.2010 г. изпълнително дело последното изпълнително действие е било извършено на 31.05.2010 г., когато е наложен запор върху притежавано от длъжника моторно превозно средство. След посочената дата не са извършвани изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство е станало по право на 01.06.2012 г., като от този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. от 31.05.2010 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е постъпила в Софийския районен съд на 09.12.2019 г., към която дата 3-годишната погасителна давност е била изтекла. По изложените съображения искът следва да бъде уважен, тъй като е изцяло основателен и доказан. Вземането се е погасило по давност преди подаването на исковата молба в съда, а именно на 01.06.2013 г. Ищецът е единствен наследник на длъжника, което обосновава и правния му интерес от настоящото производство. Длъжникът е починал на …. г., т.е. след прекратяване на производството.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да понесе направените от ищеца разноски. С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от другата страна. Същото е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА – оказана безплатна адвокатска помощ, като определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е в размер на 317,50 лева. По тази причина възражението на ответната стана е неоснователно, тъй като така определеното възнаграждение е в минималния възможен размер.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено по отношение на „Топлофикация София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.А., ЕИК *********, че К.Н.К. ***, ЕГН **********, като единствен наследник на Г.В.Г., роден на *** г. и починал на …. г., не дължи сумата от 1250 лева, представляваща част от общо задължение от 5487,42 лева - главница за потребена топлинна енергия, установена с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1592/2010 г., III г.о., 85 с-в на Софийски районен съд, по която е издаден изпълнителен лист на 07.04.2010 г.

Осъжда „Топлофикация София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А., ЕИК *********, да заплати на К.Н.К. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 51,41 лева.

Осъжда „Топлофикация София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.А., ЕИК *********, да заплати на Адвокатско съдружие „…”, БУЛСТАТ …, със седалище в …, чрез управителя К.И.С., сумата в размер на 317,50 лева - за оказана безплатна адвокатска помощ.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :