Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65/ гр.
Шумен, 08.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателно отделение
На осми юли през две
хиляди и деветнадесета година,
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Ненка Цветанкова
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Делян
Димитров
като разгледа докладваното от окръжен съдия Нели Батанова
ЧНД № 247 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл. 32 и сл.
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано въз основа на изпратени от
Република Румъния на удостоверение
за постановено Наказателно
решение № 548 от 14.12.2018 год. по дело № 3617/295/2018 на Съд Сънниколау
Маре, влязло в сила на 07.02.2019 година.
Българския гражданин
М.Р.Х., роден на *** ***, ЕГН – **********, с последен известен адрес: *** e осъден за това, че е управлявал МПС, без свидетелство за
управление, както и за фалшифициране. Делото е разгледано задочно и е влязло в
законна сила. В последствие Х. е подал молба за възобновяване на наказателното производство,
за което е било образувано съдебно дело № 3617/295/2018 на Съд Сънниколау
Маре, където с Наказателно решение № 548 от 14.12.2018 год молбата на Х. е била отхвърлена, като по
делото са направени разноски в размер на 300 румънски леи. По жалба на Х. е
било образувано апелативно производство пред Апелативен съд Тимишоара, където с
наказателно решение № 118/А от 07.02.2019 год. жалбата на осъдения Х. не е
уважена, като в производството са направени съдебни разноски в размер на 100
румънски леи. Съдебните разноски за двете инстанции в общ размер 400 леи
/300+100/ са възложени на Х..
За тези разноски е изпратено удостоверение за съдебни
разноски, което по
смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРФОРНФС представлява
Решение за постановяване на финансова санкция от съдебен
орган.
Засегнатото лице – М.Р.Х. е нередовно
призован, не се явява. От изготвената служебна справка на база
данни НБД население от
Шуменския окръжен съд
се установява, че с дата на раждане *** год. е
лицето М.Р.Х., с ЕГН –
**********,***. Видно
от върнатата в цялост призовка за лицето Х., както и от изготвената докладна към нея, същия не е призован, тъй като по
данни на негови роднини лицето е в чужбина.
Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се представлява от него. Засегнатото лице М.Х. преди това е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава – Република
Румъния не сочи, че върху дължимата сума има направена частична вноска. Независимо
от това защитата изразява становище да не бъде уважено искането за наложената
санкция, тъй има несъответствия между издаденото Удостоверение и изпратените
съдебни решения в частта на престъпленията, за които е осъдено лицето.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното
решение за основателно и дава становище да бъде уважено. Предлага да се допусне
изпълнение на същото.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение
за постановяване на финансова санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото
доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратени от
Република Румъния на удостоверение
за постановено Наказателно
решение № 548 от 14.12.2018 год. по дело № 3617/295/2018 на Съд Сънниколау
Маре, влязло в сила на 07.02.2019 година.
Българския
гражданин М.Р.Х. e осъден за това, че е управлявал МПС,
без свидетелство за управление, както и за фалшифициране. Делото е разгледано
задочно и е влязло в законна сила.
От изпратените ни документи съдът констатира, че в производството за възобновяване
на наказателното производство, за което е било образувано съдебно дело №
3617/295/2018 на Съд Сънниколау Маре, където с Наказателно
решение № 548 от 14.12.2018 год молбата на Х.
е била отхвърлена, по делото са направени разноски в размер на 300 румънски
леи, за които Х. е осъден да ги заплати. По жалба на Х. е било образувано
апелативно производство пред Апелативен съд Тимишоара, където с наказателно
решение № 118/А от 07.02.2019 год. жалбата на осъдения Х. не е уважена, като в
производството са направени съдебни разноски в размер на 100 румънски леи,
които също са поставени в тежест на Х.. Съдебните разноски за двете инстанции
са в общ размер 400 леи /300+100/ са възложени на Х.. За тези разноски е
изпратено удостоверение за съдебни разноски,
което по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от
ЗПИИРФОРНФС представлява Решение за постановяване на
финансова санкция от съдебен орган. Решението е за налагане на финансова
санкция от държава - членка на Европейския съюз – Република Румъния, деянието за което е осъден Х.
представлява престъпление и по българското
законодателство.
В резултат на това присъдата произнесена срещу българския
гражданин М.Х., с която е осъден за това, че е управлявал МПС, без свидетелство
за регистрация и фалшифициране постановена в наказателното производство по чл.
335, ал.1 и чл. 323 от наказателния кодекс на Р. Румъния е в сила. Описаните
деяния съставляват престъпление и по НК на Р.България. В
Република България аналогично е регламентиран реда и се санкционират лицата, които извършват престъпления по транспорта.
Тъй като засегнатото лице е с
постоянно местоживеене на територията на Шуменска област / съдебен район на
Окръжен съд Шумен /, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа
Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е нередовно
призовано, не се
явява, представлява
се от служебен защитник.
Изпращащата държава – Република
Румъния не сочи, че върху дължимата сума има направена частична вноска. Защитата не представя доказателства за
пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския
съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване
на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването
му и допускането му за изпълнение.
Решението се отнася за деяние,
което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и
отговаря на Наказателно решение № 548 от 14.12.2018 год. по дело №
3617/295/2018 на Съд Сънниколау Маре, влязло в сила на 07.02.2019 година и
копие на Наказателно решение № 118/А от 07.02.2019 год на Апелативен съд Тимишоара. В тази връзка съдът
счита, че няма непълноти и неточности в издаденото Удостоверение. Действително
в т.2, на л.3 от Удостоверението неточно е посочено изпълнителното деяние на
престъплението, но в т.3 на същата страница – вид и правна квалификация,
изрично е посочено, че се касае не за самото наказателно производство, а за
производство по възобновяване на наказателен процес, респективно влязло в сила
наказателно решение, което не е било уважено и в което производство са
направени процесните разноски. Приложени са и копия от постановените съдебни
решения, от които е видно че отговарят на Удостоверението – касае се за
производство по възобновяване. Аналогично производство и ред за въобновяване
съществува и в българския наказателен процес, и в което производство разноските
се поставят в тежест на осъденото лице, ако жалбата не е уважена.
Не са събрани доказателства,
че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата /Република Румъния/ и от изпълняващата
/Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия
по българското законодателство, които правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася
за деяния, които:
а) по българското законодателство
се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България,
или
б) са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума /70 евро = 136.9081
бълг. лева/. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 400 румънски леи - RON разноски
или 168.034 лева.
Решението се отнася за деяние,
което съставлява престъпление
и според
българското законодателство – управление на МПС без
свидетелство за управление – престъпления по транспорта и фалшифициране –
подправка на документ. Решението е било постановено срещу физическо лице,
което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна
отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават
решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице – М.Х. - е
било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон,
представител относно определената дата и място на съдебния процес, както и за
възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния
процес. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените
доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря
на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване
и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че
Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Ще следва
представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената
финансова санкция е определена в румънски леи /RON/съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл.
16 ал.6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция.
Решението е постановено на 14.12.2018
година. От направената справка е видно,
че на тази дата курса на БНБ румънски леи/български лев е 1 към 0.420085. Или равностойността на 400 леи е равно
на 168.034 лева.
Предвид изложеното съдът
приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на изпратеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр.
чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
Признава и допуска за изпълнение
Удостоверение и Наказателно
решение № 548 от 14.12.2018 год. по дело № 3617/295/2018 на Съд Сънниколау
Маре, влязло в сила на 07.02.2019 година, с което българския гражданин М.Р.Х., роден на *** ***, ЕГН – **********, с
последен известен адрес: *** е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 400/четиристотин/
леи с равностойност в български лева 168.03 /сто шестдесет и осем
лева и три стотинки/ по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението - 14.12.2018 г.
На основание чл.36, вр. чл. 22
от ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати на Националната агенция на
приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
Засегнатото лице може да
обжалва акта на Окръжен съд гр. Шумен за признаване на решението за налагане на
финансова санкция в 7 дневен срок от
съобщаването му. Обжалването не спира изпълнението.
На основание чл. 38, ал.1 и 2
от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата
държава като му се изпрати преведено копие от настоящото решение, както и копие
от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република
България.
На основание чл. 13 от
ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на
Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Председател: Членове: 1.
2.