Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../14.07.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 6391 по описа
за
2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по
частна жалба на „Т.С." ЕАД –длъжник по изпълнително дело № 20208600400367
по описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС, срещу разпореждане за приети по
делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва
да намали приетите разноски за адвокатски хонорар от 200 лева, както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
излага доводи, че адвокатското възнаграждение, прието от ЧСИ, не е съобразено с
Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава
сумата от 100 лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума,
съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Излага съображения, че
възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не се дължи, тъй като
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане не са били извършвани от пълномощника
на взискателя, доколкото дължимите суми са платени от длъжника в срока за
доброволно изпълнение. Поради изложеното счита, че взискателят няма право на
разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело,
свързано с процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Счита, че адвокатският
хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното производство не представлява
фактическа или правна сложност. Излага съображения, че според практиката на ВКС
общините са сигурни платци, като поддържа, че същото се отнася и до „Т.С.“ ЕАД,
чийто едноличен собственик е Столична Община. Излага доводи, че следва да бъде
намалена и начислената такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да
бъде отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 100 лв., а по отношение на
пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
съдът да се произнесе по същество. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят и
ответник по жалбата – Д.Н.З., чрез пълномощника адв. П.Х., е депозирал писмени
възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на
депозираната частна жалба. Претендират се разноски за платен адвокатски
хонорар.
Представени са
мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището
на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се
запозна с приложения препис от изп.дело № 20208600400367, намира следното :
Жалбата срещу
разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения
препис от изп.дело № 20208600400367 по
описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано
по молба на Д.Н.З., чрез пълномощника адв. П.Х., за принудително събиране на присъдени
вземания срещу „Т.С.“ ЕАД по изпълнителен лист от 28.05.2020г., издаден по
гр.д. №4368/2019г. по описа на СРС, 57 състав. Искане за присъждане на разноски
е заявено от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното производство.
Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
взискателят Д.Н.З. е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело.
Постъпило е на
10.06.2020г. възражение от длъжника „Т.С.“ ЕАД до съдебния изпълнител за
прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение и на начислената пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 34,93 лв..
С обжалваното
постановление от 10.06.2020 г. ЧСИ е оставил възражението без уважение.
По частната жалба
в частта, касаеща разноските за адвокатски хонорар на взискателя:
При направено
възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да
бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. В т. 1 на
посочената разпоредба, в приложимата за спора редакция (изм. и доп. - ДВ, бр.
84 от 2016 г.), е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. При преценка на минималния размер за
извършване на обсъжданото изпълнително действие въззивният съд съобрази, че
приложимата в случая разпоредба на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – чл. 10, т. 1,
е отменена с влязло в сила решение № 5419 от 08.05.2020 г. по адм. дело №
14384/2019 г. на ВАС, II колегия. Според становището, възприето в ТР № 2/2016
г. на ОС на ВАС за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици. Последващо съдебно решение,
с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може
да преуреди възникналите обществени отношения.
Поради изложеното
и доколкото претендираният от взискателя размер на адвокатското възнаграждение е
съобразен с минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.),
възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК правилно е прието за неоснователно от ЧСИ, а жалбата в
частта, в която са изложени доводи в обратен смисъл, е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
По частната жалба
в частта, касаеща разноските за начислената пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ:
По аргумент от т.
26, б. "в" от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната
сума, която за сума от 1000 до 10 000 лв. е в размер на 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв. Според забележка т. 4
към т.
26 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите
такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.
79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по
изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален интерес"
по смисъла на чл.
83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла
на т.
26 от ТТРЗЧСИ и следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. По изложените мотиви съдът приема, че дължимата пропорционална
такса е правилно определена от съдебния изпълнител, съобразно разпоредбата на т.
26, б. "в" от ТТРЗЧСИ.
По разноските:
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и
размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на ответника
по частната жалба за присъждане на разноски е неоснователно.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Ю.срещу
постановление за приети по делото разноски от 10.06.2020 г. по изпълнително
дело № 20208600400367 по описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражение на длъжника от 10.06.2020 г. относно размера
на разноските за адвокатско възнаграждение и начислената по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.