Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.02.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 3895 по
описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „САНАТИТ” ЕООД – клон
Варна, ЕИК 1213177200034, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени искове за заплащане на сумата от
10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
боли и страдания и сумата от 3959 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение и получаваната инвалидна пенсия за
периода от 21.01.2016г. до 24.03.2017г., като вредите са причинени от трудова
злополука, настъпила на 12.12.2014г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът излага твърдения към 12.12.2014г.
се намирал в трудово правоотношение с ответника, по силата на което заемал
длъжността „общ работник” и получавал трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата и допълнително възнаграждение за продължителна
работа от 0,6 %. На 12.12.2014г около 7,00 часа на
ищеца и колегата му *** била поставена задача по товаро-разтоварни
работи на съдове за смет тип „бобър”, Когато Иванов придържал съда за смет от
едната страна, а ищеца от другата и го накланяли с цел сваляне, четвъртият
пръст на дясната ръка на ищеца бил притиснат между празния съд за битови
отпадъци и каросерията на камиона. Претърпяната от ищеца злополука била обявена
за трудова злополука с разпореждане от 11.09.2015г. На ТП на НОИ-Варна.
Вследствие на притискането на пръста ищецът получил травматична ампутация на пръстта. Непосредствено след злополуката бил транспортиран
в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна”-Варна. От 13.12.2014г. ди12.06.2015г. бил
в отпуск поради временна нетрудоспособност вследствие на трудовата злополука,
за което му било изплатено обезщетение за временна неработоспособност от НОИ. С
експертно решение от 19.05.2016г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина” Варна на
ищеца била определена 70 % трудова неработоспособност. Претенцията за
пропуснати ползи била формирана като разлика между трудовото възнаграждение на
ищеца от 420 лева месечно и получаваната от него инвалидна пенсия в размер на
137,17 лева, като общият размер за едно година и два месеца възлизал на 3959,62
лева.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба.
Предявените искове са правно основание чл.200, ал.3 вр. с ал.1 от КТ и са процесуално допустими.
Ответникът не е взел становище по исковете, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
В първото по делото съдебното заседание процесуалният
представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и предвид
представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 558,26 лева.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „САНАТИТ” ЕООД – клон Варна, ЕИК 1213177200034, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.М., ЕГН ********** с
адрес: *** следните суми: сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в боли и страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на
12.12.2014г. и сумата от 3959 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и получаваната инвалидна пенсия за периода от 21.01.2016г. до
24.03.2017г., причинени от трудова злополука, настъпила на 12.12.2014г., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на подаване на исковата молба – 24.03.2017г. до окончателното плащане, на основание чл.200, ал.3 вр. с ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „САНАТИТ”
ЕООД – клон Варна, ЕИК 1213177200034, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.М., ЕГН ********** с адрес:
*** сумата от 950
лева, представляваща направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „САНАТИТ” ЕООД – клон Варна, ЕИК 1213177200034, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 558,26 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Варненски
окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е
била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по
чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: