Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание,
в състав:
СЪДИЯ:
Екатерина Стоева
разгледа гр.д. № 10256 по описа
за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Ш.А. Илиязова, чрез
пълномощника адв.Н.Д., е подала молба за поправка на очевидна фактическа грешка
по чл.247 ГПК в постановеното по делото съдебно решение от 12.02.2021г.,
изразяваща се в несъответствие относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А.К.в ПТП, между мотивите и
диспозитива.
Пълномощникът на ищцата е подал и
молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА с аргументи, че присъденият размер
е неправилно изчислен и по-нисък от действително дължимия с оглед изхода от
делото.
Препис от двете молби са връчени
на ответника ЗАД „А.“ гр.София, който в законовия срок не е изразил становище.
Съдът, след като разгледа молбите
и прецени данните по делото намира следното:
По молбата по чл.247 ГПК.
С исковата молба ищцата е
претендирала от ответника обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ
от 70 000лв., като лично увредена от ПТП настъпило на 15.02.2017г. в
Република Унгария, и от 200 000лв. поради смъртта А.К., с когото била във
фактическо съжителство и който починал в същото произшествие.
Съдът е приел за основателна
първата претенция до сумата 40 000лв., какъвто размер на обезщетение е
присъден с постановеното съдебно решение с отхвърляне на разликата до
70 000лв.
По отношение втората в мотивите
съдът е развил съображения за основателност до сумата 120 000лв., но в
диспозитива е възпроизведено решението по първата претенция.
Очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл.247, ал.1 ГПК е налице, когато съществува противоречие между
формираната в мотивите на решението воля и тази изразена в неговия диспозитив. В
случая по отношение претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата, претърпени поради смъртта на
лицето, с което е била във фактическо съжителство, формираната воля от съда е
за основателност до сумата 120 000лв. и неоснователност за разликата до
пълния предявен размер 200 000лв. Постановяването в тази част на различен
диспозитив е въпрос на допусната техническа грешка, която подлежи на поправка
на основание чл.247 ГПК.
По молбата по чл.248 ГПК.
Подадена е в законовия срок, от
легитимирано лице и при изпълнение изискванията на чл.80 ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението съдът се е произнесъл
по разноските по чл.78 ГПК с оглед изхода от делото. На основание чл.38, ал.2
ЗА е присъдил в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение от 5785.03лв. с включен ДДС, което е сбор от възнаграждението по
първия иск от 1803.43лв. и по втория от 3981.60лв. според уважената им част.
При определяне размера на
адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът е приложил правната уредба
в Закона за адвокатурата и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като счита, че е правилно изчислен и не е налице
основание за изменение на решението в тази част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
260928/12.02.2021г. по гр.д.№ 10256/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, на
основание чл.247 ГПК, като по отношение претенцията на ищцата Ш.А.И. за
неимуществени вреди от смъртта на А.К., в диспозитива да се чете:
„ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Ш.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 120 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта А.К.следствие
на ПТП настъпило на 15.02.2017г., ведно със законната лихва от 04.05.2018г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.,
както и искането за законна лихва за периода 15.02.2017г.-04.05.2018г.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв.Н.Д.-САК,
пълномощник на ищцата Ш.А.И., за изменение на Решение № 260928/12.02.2021г. по
гр.д.№ 10256/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението, в частта за поправката на очевидна
фактическа грешка, може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Решението,
в частта по молбата по чл.248 ГПК, има характер на определение и може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от
връчване препис на страните.
СЪДИЯ: