Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.05.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание, в състав:

                                                                       СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

разгледа гр.д. № 10256 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Ищцата Ш.А. Илиязова, чрез пълномощника адв.Н.Д., е подала молба за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК в постановеното по делото съдебно решение от 12.02.2021г., изразяваща се в несъответствие относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А.К.в ПТП, между мотивите и диспозитива.

Пълномощникът на ищцата е подал и молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА с аргументи, че присъденият размер е неправилно изчислен и по-нисък от действително дължимия с оглед изхода от делото.

Препис от двете молби са връчени на ответника ЗАД „А.“ гр.София, който в законовия срок не е изразил становище.

Съдът, след като разгледа молбите и прецени данните по делото намира следното:

 

По молбата по чл.247 ГПК.

 

С исковата молба ищцата е претендирала от ответника обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ от 70 000лв., като лично увредена от ПТП настъпило на 15.02.2017г. в Република Унгария, и от 200 000лв. поради смъртта А.К., с когото била във фактическо съжителство и който починал в същото произшествие.

Съдът е приел за основателна първата претенция до сумата 40 000лв., какъвто размер на обезщетение е присъден с постановеното съдебно решение с отхвърляне на разликата до 70 000лв.

По отношение втората в мотивите съдът е развил съображения за основателност до сумата 120 000лв., но в диспозитива е възпроизведено решението по първата претенция.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК е налице, когато съществува противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази изразена в неговия диспозитив. В случая по отношение претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, претърпени  поради смъртта на лицето, с което е била във фактическо съжителство, формираната воля от съда е за основателност до сумата 120 000лв. и неоснователност за разликата до пълния предявен размер 200 000лв. Постановяването в тази част на различен диспозитив е въпрос на допусната техническа грешка, която подлежи на поправка на основание чл.247 ГПК.

 

По молбата по чл.248 ГПК.

 

Подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и при изпълнение изискванията на чл.80 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението съдът се е произнесъл по разноските по чл.78 ГПК с оглед изхода от делото. На основание чл.38, ал.2 ЗА е присъдил в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение от 5785.03лв. с включен ДДС, което е сбор от възнаграждението по първия иск от 1803.43лв. и по втория от 3981.60лв. според уважената им част.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът е приложил правната уредба в Закона за адвокатурата и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като счита, че е правилно изчислен и не е налице основание за изменение на решението в тази част.

Водим от горното съдът  

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260928/12.02.2021г. по гр.д.№ 10256/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, на основание чл.247 ГПК, като по отношение претенцията на ищцата Ш.А.И. за неимуществени вреди от смъртта на А.К., в диспозитива да се чете:

            „ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ш.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 120 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта А.К.следствие на ПТП настъпило на 15.02.2017г., ведно със законната лихва от 04.05.2018г. до изплащането, като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането за законна лихва за периода 15.02.2017г.-04.05.2018г.“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв.Н.Д.-САК, пълномощник на ищцата Ш.А.И., за изменение на Решение № 260928/12.02.2021г. по гр.д.№ 10256/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

 

 

            Решението, в частта за поправката на очевидна фактическа грешка,  може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

            Решението, в частта по молбата по чл.248 ГПК, има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: