Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8593 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.04.2020 г. по гр.д. № 17260/19г.,
СРС, ІІ ГО, 55 с-в е признал за установено на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал. 1 ГПК
вр.чл.327, ал.1 ТЗ, че „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к. “********“, ул. „*********партер дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***********, сумата 23 930,88 лева
- цена по договор за продажба на асфалтова смес 12.5 50/70, за
което е издадена фактура № **********/31.10.2016г., ведно със законната лихва
от 27.11.2018г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74960/2018г„ по описа на Софийския районен съд, 55 състав. Осъдил е на основание чл.78,
ал.1 ГПК, „Т.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК
********1, сумата 1459,24 лева - разноски по делото, от които 478,62 лева - разноски по ч.гр.д.№
74960/2018г. на СРС, 55 състав и 980,62 лева - разноски за настоящото
производство. Осъдил
е на основание чл.78, ал.6 ГПК „Т.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Софийския
районен съд сумата 3 лева, държавна такса по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с адрес за
кореспонденция: гр.София, ж.к. “********“, ул. „*********партер, представлявано
от управителя И.К.по съображения, изложени в жалбата. Твърди, че съдът
е допуснал съществени процесуални нарушения като се е позовал единствено на
едностранно представините от ищцовата страна документи, оспорени от ответника,
от които не може да се изведе по категоричен начин, че ответникът дължи на
ищеца суми в параметрите, заявени от него. Приетата по делото ССЕ не може да
установи дали действително е извършена доставката, респ. дали предмет на
доставката са стоки и услуги в заявените от ищеца обеми. Представените от ищеца
фактури и кантарни бележки не съответстват на заявената от него фактическа
обстановка, те са с невярно съдържание и не носят подписа на представител на
ответника. Всяка кантарна бележка е разписана от неуточнено лице, като не е
упоменато това лице с какво наименование е и в какво качество е действал. Тези
писмени доказателства са оспорени от ответника.
На
самостоятелно основание ответникът е релевирал възражение, че договорът не е
изпълнен надлежно от ищеца, както и за некачественост на доставената стока,
която не е разполагала с необходимите характеристики за търговското си
предназначение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото
дружество „Т.Б.“ ЕАД, с предишно наименование до 19.06.2020 г. „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г. И., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт П.Т.със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „*******“,
ул. „********оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски, включително за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК с правно
основание
чл. 327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Т.-С.“ ЕАД /със сегашно наименование „Т.Б.“
ЕАД/ срещу „Т.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен неформален договор за
покупко-продажба, по силата на който е
продал и предал на ответника асфалтова смес, за което били издадени 8 бр. кантарни
бележки от 22.10.2016г. и 23.10.2016г. За извършената продажба била издадена
фактура № **********/31.10.2016г. на стойност 23 930,88 лева с ДДС, която
не била заплатена от ответника. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителен иск за вземането с проведено заповедно производство и издадена в
полза на „Т.-С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 74960/2018г. на СРС, 55
състав, срещу която е постъпило възражение.
Ответникът „Т.“ ЕООД в депозирания по чл.131 ГПК отговор е оспорил исковете с твърдението, че страните не са били обвързани от
облигационно правоотношение по продажба на асфалтова смес, че от представените
кантарни бележки не става ясно нито количеството закупена вещ, нито вида й,
като оспорва, че бележките са подписани от оправомощен от дружеството-ответник
представител, оспорва и депозираната фактура. При условията на евентуалност е
направил възражение за некачественост на продадената вещ.
Като писмени доказателства по делото са били приети осем броя кантарни бележки
за предадена асфалтова смес /АС/ 12.5 50/70, както следва: № 7093/23.10.2016г.
за 35880 кг, № 7087/23.10.2016г. за 30260 кг, № 7086/23.10.2016г. за 32100 кг,
№ 7083/23.10.2016г. за 31320 кг, № 7087/22.10.2016г. за 30520 кг, №
7066/22.10.2016г. за 29500 кг, № 709365/22.10.2016г. за 29900 кг и №
7063/22.10.2016г. за 29800 кг. Кантарните бележки са двустранно разписани за
предал и приел, като подписът за приел е поставен от водача на товарния
автомобил, посочен с регистрационния си номер, на който количествата са били
натоварени за превоз. Общото количество по тези бележки и 249,280 тона. Била е
приета фактура № **********/31.10.2016г. с доставчик „Т.-С.“
ЕАД и получател„Т.“ ЕООД за така отразеното в кантарните бележки количеството асфалтова
смес 12.5 50/70, като общата стойност на стоката е в размер на 23 930,88
лева е ДДС. Приложена е нотариална покана от 11.05.2018г., с която ищецът е
поканил ответника да заплати сумата по процесната фактура в седемдневен срок от
получаване на поканата. Връчването на същата е осъществено на 22.05.2018г.,
което обстоятелство е удостоверено от нотариус, като е приложена и разписката,
подписана от представител на адресата. По делото е била приета ССЕ, основна и допълнителна, като
според вещото лице, изготвило експертизата след преглед на документацията по
делото, на счетоводните записвания при ищеца и след справка в НАП, процесната
фактура е била осчетоводена от „Т.“ ЕООД, като е описана в ДДС-дневника за
покупките за месец ноември 2016г., а дружеството-ответник е ползвало данъчен
кредит по нея. Обстоятелството, че фактурата е намерила отражение в
счетоводството на ответника се потвърждава и от приетото допълнително
заключение.
От правна стана:
По делото е безспорно, че страните
са търговци и отношенията се уреждат съобразно правилата на ТЗ. От приетите по
делото кантарни бележки от 22.10.2016 г. и 23.10.2016 г., фактура от 31.10.2016
г. и ССЕ се установява, че страните са били валидно обвързани от търговско
правоотношение по договор за покупко-продажба по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ,
по който ищецът в качеството на продавач, е продал и предал на ответника, в качеството
му на купувач, посоченото в процесната фактура количество асфалтова смес 12,5
50/70, вследствие на което за ответника е възникнало задължение да плати
нейната цена.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че продажбата е неформален, възмезден и двустранен
договор. За да се приеме, че е сключен е необходимо да се установи постигнато
съгласие между продавач и купувач. Предаването на веща и плащането на цената са
действия в изпълнение на вече сключения договор, а не е елемент от състава по
сключването му. Следователно, страните се смятат обвързани от момента на
постигането на съгласието и всяка от тях дължи определената престация. При
търговската продажба на продавача е възложено задължението да издаде фактура за
продадената стока винаги, когато купувачът поиска това-чл.321 ТЗ. Фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална
доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство
и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на
издателя относно определени факти - в случая за доставянето и получаването на
стоките. Писмената форма на договорът
за продажба има само доказателствено значение и
сключването на договора за продажба може да бъде установено с всички допустими
по ГПК доказателствени средства. С
поредица от решения, постановени по реда на чл. 290
ТПК, съответно задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.
1, т. 1 ТПК, а именно решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т. о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №
23 от 7.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о. касационната
инстанция приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач,
включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
/последните две цитирани решения на ВКС на РБ./ Включването
на фактурата в дневника за покупките на ответника, отразяването в колоната за
фактури с признаване на пълен данъчен кредит и ползването от ответника на пълен
данъчен кредит по нея, т.е. извършването на посочените счетоводни операции
представлява признание на задължението по процесната фактура и доказва неговото
съществуване (в този смисъл решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г.
на II т.о., решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о.,
решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о.),
включително и че описаните във фактурата стоки са доставени, щом е призната
дължимостта на тяхната цена. Предаването на стоките в този смисъл се установява
от извършените от ответника конклудентни действия по счетоводно отразяване на
процесната фактура, включително и представените по делото 8 броя кантарни
бележки.
Формално е извършеното от ответника оспорване на фактурата и на кантарните
бележки. Ответникът твърди, че кантарните бележки са разписани от неуточнено
лице, като в случая е посочен шофьор, без са е изписано неговото име. Настоящата инстанция
също приема, че „неизписването на името на шофьора, натоварил асфалтовата смес
за превоз и подписал конкретната кантарна бележка не се отразява на
достоверността на документа, тъй като съгласно чл.301 ТЗ е налице презумпция за
мълчаливо съгласие на търговеца с извършените от негово име без представителна
власт действия, ако същият не се е противопоставил веднага след узнаването им.
В случая изискването по чл.301 ТЗ за противопоставяне веднага след узнаването
не е спазено от ответника, който носи доказателствената тежест да установи този
релевантен факт. Напротив, с факта на осчетоводяване на сумата по фактурата,
търговецът е приел и потвърдил доставката.“
Отново формално и без конкретизация е извършеното от ответника оспорване, с
релевирани доводи, че договорът не е изпълнен надлежно от ищеца, както и
за некачественост на доставената стока, която не е разполагала с необходимите
характеристики за търговското си предназначение.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените
разноски в настоящето производство във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.04.2020 г. по гр.д. № 17260/19г. на
СРС, ІІ ГО, 55 с-в.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, с адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к. “********“, ул. „*********партер,
представлявано от управителя И.К.да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с предишно
наименование до 19.06.2020 г. „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Г. И., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт П.Т.със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „*******“, ул. „********направените разноски в
настоящето производство в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.