РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Сливен, 07. 11. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 328 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Община Сливен, с код по
БУЛСТАТ: *********, подадена срещу Решение за верификация на постъпило искане
за окончателно плащане, издадено на 28.08.2023 г. от Ръководителя на
Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 /ОПРЧР/ при Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА по т. 2 от диспозитива, с която е определен общ размер
на неверифицираните разходи: 3 117,26 лева; И В ЧАСТТА по т. 3 от диспозитива,
с която е извършена финансова корекция в размер на 1 678, 93 лева, като се
отменя предоставена БФП за сумата от 1 678,93 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно, поради наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2-
т. 5 от АПК. Излага съображения, че: в нарушение изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, фактическите и правните основания за издаването на оспорения акт
са изложени неточно, неясно и непълно; административният орган е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 34, ал.
3 и чл. 35 от АПК, тъй като не е предоставил възможност на Община Сливен да
участва в административното производство, като наведе своите възражения и
представи съответните доказателства; по отношение на отказа да се верифицират
разходи за ел. енергия, не е налице твърдяното нарушение, не е налице основанието
по чл. 57, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ и доколкото
процесните доставки на ел. енергия са на стойност по-малка от 30000 лева,
липсва пречка същите да бъдат възложени директно; по отношение на отказа да се верифицират
непреки разходи, органът не е обосновал откъде следва недопустимост на
разходите; относно финансовата корекция по т. 3 от диспозитива на решението, волеизявлението
на административния орган е неясно и противоречиво, тъй като не става ясно дали
органът определя нова финансова корекция или предприема действия в изпълнение
на по-рано издаден акт /който не е влязъл в сила/; определянето на нова
финансова корекция би представлявало нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ;
оспореният акт не съответства на целта на закона. Моли решението в оспорените
му части да бъде отменено и преписката да бъде върната на органа със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения в
подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че
оспореният акт е законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представени писмен отговор и писмена защита излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт,
като твърди, че: не са налице цитираните в жалбата пороци на акта; актът
съдържа фактическите и правни основания, мотивирали издаването му, като те са в
пълно съответствие с изразената от административния орган воля; спазена е процедурата
по издаването на акта; позовава се на § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./; по отношение на отказаните за верифициране
разходи по т. 2.1. от акта, органът правилно е приел, че процесните разходи за
електроенергия представляват недопустими разходи, тъй като не отговарят на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ
– направени са без провеждане на обществена поръчка; неоснователно е
възражението на оспорващия, че Законът за обществените поръчки /ЗОП/ позволява
директното възлагане на тези разходи с оглед тяхната стойност; по отношение на
отказаните непреки разходи, в случая са предявени за верифициране разходи,
надхвърлящи максимално допустимия процент спрямо допустимите преки разходи; по
отношение на т. 3 от оспорения акт, правилно е извършена посочената финансова
корекция; посочена е изрично правната квалификация на упражненото властническо
правомощие - чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ; използван е и съответен на цитираните
разпоредби текст- „извършвам финансова корекция“, като е уточнено че се „отменя
предоставената БФП за сумата от 1 678,93 лв.“; ясно е посочена волята на
административния орган; твърдението, че се извършва нова финансова корекция е
неоснователно.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД-03-2 от 01.12.2020 г. на Министъра на
труда и социалната политика, изменена със Заповед № РД-03-7 от 20.04.2021 г. на
Министъра на труда и социалната политика, Ц. И. С. – г. д. на Г. д. „Е. ф., м.
п. и п.“, е о. да и. ф. на р. на УО по ОПРЧР.
Община Сливен е бенефициент по административен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Нова дългосрочна
грижа за възрастните и хората с увреждания - Етап 2 - предоставяне на новите
услуги в Община Сливен“ с № BG05M9ОP001-2.090-0022-C03, сключен между УО на
ОПРЧР и Община Сливен.
От Община Сливен е подадено искане за плащане № 4 от
ИСУН 2020 с отчетен период 01.03.2023 г. – 30.06.2023 г., с обща стойност 250
466,68 лева.
По подаденото искане за плащане, на 28.08.2023 г. е
издадено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от
Ръководителя на УО на ОПРЧР при МТСП.
Решението е и. от Ц. С. – г. д. на Г. д. „Е. ф., м. п. и п.“, Р. на УО на
ОПРЧР.
При разглеждане на документите по постъпилото искане
за плащане, от административния орган е установено, че:
Предявени са били разходи за възстановяване по фактури
за ел. енергия за м.03.2023 г. и м.04.2023 г. за „Център за грижа за лица с
психични разстройства“ с ИТН ******* и „Център за грижа за лица с умствена
изостаналост“ с ИТН ******* от доставчик ЕВН България Електроснабдяване ЕАД.
Съгласно § 15, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 57 от 26.06.2020
г./, доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30
септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа
енергия, като типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021
г. След тази дата бенефициентът е следвало да прилага ЗОП при избор на
доставчик на електроенергия.
С кореспонденция № BG05M9ОP001-2.090-0022-C02-M012 от
06.03.2023 г. са били изискани разяснения от Община Сливен. С отговор № BG05M9ОP001-2.090-0022-C02-M012-A001
от 13.03.2023 г. бенефициентът е представил обяснителна записка, като е
посочил, че на 19.04.2022 г. Община Сливен е обявила открита процедура с
предмет „Доставка на нетни количества активна електрическа енергия
(средно/ниско/ напрежение) от изпълнител и избор на координатор на стандартна
балансираща група, с пълно администриране на информационния поток с ЕСО и
поемане на разходите за небаланси за обекти, собственост на Община Сливен“ с №
00118-2022-0014. Към посочената дата ЦГЛУИ и ЦГЛПР са нямали номер на измервателни
точки на електрическа енергия (ИТН). С протоколи от 11.05.2022 г. на обектите
са били сменени измервателните средства и заведени като нови обекти в Системата
за дистанционно отчитане (С.Д.О) към EVN ЕРЮГ и при следваща процедура за избор
на доставчик на електрическа енергия двата обекта ЦГЛУИ и ЦГЛПР са били
включени в списъка с обектите на Община Сливен.
В процеса на верификация на искане за плащане № 2 от
28.04.2023 г. е била извършена проверка на открита процедура за избор на
изпълнител с предмет „Доставка на хранителни продукти за нуждите на детски
ясли, млечна кухня, социални услуги, в общността и специализирани институции за
предоставяне на социални услуги и общинска хранителна банка по пет обособени позиции“.
С Решение № BG05M9ОP001-2.090-0022/14 от 19.06.2023 г. на РУО е била определена
финансова корекция в размер на 10 % от отчетените и допустими разходи за
доставка на хранителни продукти по ОП1 - договор от 30.12.2022 г. с изпълнител
„С. 1“ ЕООД на обща стойност до 138 411,67 лева без ДДС или до 166 094
лева със ДДС; ОП2 - договор от 30.12.2022 г. с изпълнител „Търговско дружество
М. и сие“ ООД на обща стойност до 323 448,83 лева без ДДС или до 388 138,60
лева със ДДС; ОП3 - договор от 30.12.2022 г. с изпълнител „Търговско дружество
М. и сие“ ООД на обща стойност до 437 590 лева без ДДС или до 525 108 лева
със ДДС; ОП4 - договор от 30.12.2022 г. с изпълнител „Бойлс Фууд Къмпани“ ЕООД
на обща стойност до 410 590,83 лева без ДДС или до 492 709 лева със ДДС;
ОП5 - договор от 30.12.2022 г. с изпълнител „Уикенд“ ООД на обща стойност до
547 157,52 лева без ДДС или до 656 589,02 лева със ДДС.
Предявени са били за верификация непреки разходи
/Единна ставка/, надхвърлящи допустимия процент спрямо допустимите преки
разходи.
Въз основа на приетите за установени факти, от
административния орган, на основание чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, е решено, както
следва:
1. Определен е общ размер на верифицираните разходи по
постъпилото искане за плащане: 245 670,49 лева;
2. Определен е общ размер на неверифицираните разходи:
3 117,26 лева, поради наличие на следните обстоятелства:
2.1. 2 803,49 лева по бюджетен ред I.I.2.2 Разходи за
предоставяне на социалните услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни
хора (за лица с п. р., лица с у. и., лица с различни форми на д. и възрастни
хора в н. за с.), отчетени разходи за електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, на основание чл. 57, ал.
1, т. 4, във връзка с чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с § 15, ал. 2
и 3 от ЗИДЗЕ. Не се верифицират разходите по фактура № **********/12.04.2023 г.
- 1475,79 лева; фактура № **********/12.04.2023 г. - 805,30 лева; д. и. № **********
фактура № **********/12.04.2023 г. - 400,90 лева; д. и. № ********** фактура № **********/12.04.2023
г. - 121,50 лева;
2.2. 313,77 лева по бюджетен ред III.4.1 Непреки
разходи. Предявени са за верификация разходи - единна ставка, надхвърлящи
допустимия процент спрямо допустимите преки разходи. Сумата не се верифицира на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира разходи по това
бюджетно перо в размер на 7 % от допустимите преки разходи, определени чрез
прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи,
съгласно чл. 67 (1), точка г., чл. 67 (5), точка a., (i) и (ii) и чл. 68 (1)
буква (а) от Регламент 1303/2013, на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ
във връзка с чл. 8 ал. 1, т. 1 от ПМС 189/2016;
3. Извършена е финансова корекция по установено
нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ по проведена процедура
по реда на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП с предмет „Доставка на хранителни
продукти за нуждите на детски ясли, млечна кухня, социални услуги, в общността
и специализирани институции за предоставяне на социални услуги и общинска
хранителна банка по пет обособени позиции“ и определена финансова корекция с
Решение № BG05M9ОP001-2.090-0022/14 от 19.06.2023 г. в размер на 10 % от
отчетените и допустими разходи за доставка на хранителни продукти по ОП1 -
договор от 30.12.2022 г. с изпълнител „С. 1“ ЕООД на обща стойност до 138
411,67 лева без ДДС или до 166 094 лева със ДДС; ОП2 - договор от 30.12.2022 г.
с изпълнител „Търговско дружество М. и сие“ ООД на обща стойност до 323 448,83
лева без ДДС или до 388 138,60 лева със ДДС; ОП3 - договор от 30.12.2022 г. с
изпълнител „Търговско дружество М. и сие“ ООД на обща стойност до 437 590 лева
без ДДС или до 525 108 лева със ДДС; ОП4 - договор от 30.12.2022 г. с
изпълнител „Бойлс Фууд Къмпани“ ЕООД на обща стойност до 410 590,83 лева без
ДДС или до 492 709 лева със ДДС; ОП5 - договор от 30.12.2022 г. с изпълнител
„Уикенд“ ООД на обща стойност до 547 157,52 лева без ДДС или до 656 589,02 лева
със ДДС;
Към настоящото искане за плащане, размерът на
финансовата корекция е 1 678,93 лева, изчислен на база калкулации за
вложените продукти за храна за месеците март, април, май и юни 2023 г., отнесен
по бюджетен ред I.2.2 Разходи за
предоставяне на социалните услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и
възрастни хора;
На основание чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е отменена
предоставена БФП за сумата от 1 678,93 лева.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 51 от
2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, до приключването на програмите за програмен
период 2014– 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ЕСИФ/, какъвто е и настоящият случай, разпоредбите на ЗУСЕСИФ,
отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и
контрола на тези програми. Тези приложими норми включват и наименованието
ЗУСЕСИФ, поради което административният орган, посочвайки го в издадения административен
акт, не е допуснал несъответствие с изискването на материалния закон.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.
Уредбата на производството по верификация се съдържа в
Глава пета, Раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ от
ЗУСЕСИФ /редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г./. Съгласно включените в раздела разпоредби,
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта; чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на
място, когато това е приложимо.
Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ /редакция към ДВ, бр. 51 от 2022
г./. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от закона предвижда допустимост на
разходите, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за
дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от
допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2.
разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения
проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти,
извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните
изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3
март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и
са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за
предоставяне на държавни помощи. По аргумент на противното, ако разходите,
чието възстановяване се иска, не попадат в горепосочените хипотези, се считат
за недопустими.
В случая производството за верификация е по инициатива
на бенефициента, който е депозирал пред административния орган искане за окончателно
плащане на разходи във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по проект „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с
увреждания - Етап 2 - предоставяне на новите услуги в Община Сливен“ с №
BG05M9ОP001-2.090-0022-C01, включително „Разходи за предоставяне на социалните
услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора /за лица с п.
р., лица с у. и., лица с различни форми на д. и възрастни хора в н. за с./ за
извършени плащания за електроенергия и непреки разходи- единна ставка.
По делото няма спор относно фактите, изложени в
оспорения административен акт. Спорът е относно тяхната интерпретация и приложимата
правна норма.
По отношение на разходите по т. 2.1. - отчетени
разходи за електроенергия, решението за отказ е мотивирано с несъответствие на
дейностите с чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ /в
относимата редакция/, за да са допустими разходите, следва да са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство. Съгласно чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ, за определянето на
изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки –
обект на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, се прилагат правилата,
предвидени в ЗОП - когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон.
По делото не е спорно, че с искането за окончателно
плащане са предявени за верификация фактури за електрическа енергия за м.03.2023
г. и м.04.2023 г. за „Център за грижа за лица с психични разстройства“ с ИТН *******
и „Център за грижа за лица с умствена изостаналост“ с ИТН ******* от доставчик
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, а именно фактура № **********/12.04.2023 г.
- 1475,79 лева; фактура № **********/12.04.2023 г.- 805,30 лева; д. и. № **********
фактура № **********/12.04.2023 г. - 400,90 лева; д. и. № ********** фактура №
**********/12.04.2023 г. - 121,50 лева. Установено е от представените протоколи
за поставяне на електрически табла, че тези обекти са регистрирани като нови по
договор № 4427153 и № 4426982 на 11.05.2022 г. Община Сливен е обявила открита
процедура с предмет „Доставка на нетни количества активна електрическа енергия
(средно/ниско/напрежение) от изпълнител и избор на координатор на стандартна
балансираща група, с пълно администриране на информационния поток с ЕСО и
поемане на разходите за небаланси за обекти, собственост на Община Сливен“ с №
00118-2022-0014. В резултат е сключен договор от 01.07.2022 г. между Община
Сливен и „Електрохолд Трейд“ ЕАД за доставка на електрическа енергия. Съгласно
чл. 5, ал. 1 от този договор, същият се сключва за срок 12 месеца, като влиза в
сила от 1-во число на месеца, следващ получаването на писмено уведомление от
изпълнителя, с което потвърждава регистрацията на възложителя на свободния
пазар. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от договора, възложителят има право да
присъединява и нови обекти, които допълнително се включват в списъка на
средствата за търговско измерване, по съответния ред, с изискуемите за това
документи. По делото не е спорно, че към датата на издаване на процесните
фактури, договорът от 01.07.2022 г. между Община Сливен и „Електрохолд Трейд“
ЕАД, за доставка на електрическа енергия, е бил в сила, както и че
партидите/ИТН на Център за грижа за лица с психични разстройства и Център за
грижа за лица с умствена изостаналост в Община Сливен не са прехвърлени към
доставчика на свободния пазар и доставката на електрическа енергия е
осъществявана от доставчик от последна инстанция.
С оглед на изложеното, обосновано е прието от
административния орган, че разходите за електроенергия за м.03.2023 г. и
м.04.2023 г. за „Център за грижа за лица с психични разстройства“ с ИТН *******
и „Център за грижа за лица с умствена изостаналост“ с ИТН ******* от доставчик
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, представляват недопустими разходи, тъй като
не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 49, ал. 2, т.
1 от ЗУСЕСИФ. Тези разходи са направени без провеждане на обществена поръчка,
въпреки че е съществувала възможност регистрираните средства за търговско
измерване на тези обекти да бъдат включени в списъка от средства за измерване
на Община Сливен по договор от 01.07.2022 г. между Община Сливен и „Електрохолд
Трейд“ ЕАД. Административният акт в тази му част е обоснован и съответства на
материалния закон.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че ЗОП
позволява директното възлагане на тези разходи с оглед тяхната стойност. Това
би представлявало разделяне на обществената поръчка на части, недопустимо
съгласно чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Наред с
изложеното, включването на нови обекти е било допустимо по силата на чл. 9, ал.
1, т. 5 от договора с „Електрохолд Трейд“ ЕАД и след приключването на поръчката
и сключването на този договор.
По отношение на разходите по т. 2.2. от диспозитива на
решението, е посочено, че: не се верифицират разходи в размер на 313,77 лева по
бюджетен ред III.4.1 Непреки разходи, предявени за верификация като разходи -
единна ставка, надхвърлящи допустимия процент спрямо допустимите преки разходи;
сумата не се верифицира на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. В същото
време е посочено, че УО верифицира разходи по това бюджетно перо в размер на 7
% от допустимите преки разходи, определени чрез прилагане на процент към една
или няколко определени категории разходи, съгласно чл. 67 (1), точка г., чл. 67
(5), точка a., (i) и (ii) и чл. 68 (1) буква (а) от Регламент 1303/2013, на
основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 8 ал. 1, т. 1 от ПМС
189/2016.
От така формулирания диспозитив не става ясно тези
разходи верифицират ли се или не се верифицират. Противоречието в изразената
воля на административния оран е пречка, както за адресата на акта, така и за
съда да разбере в какво се състои издадения административен акт и съответно да
извърши проверка за неговата законосъобразност. Налице е нарушение на чл. 59,
ал. 2, т. 5 от АПК, водещо до ограничаване правото на защита на адресата на
акта, а поради това и основание за отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
По аргумент на противното на чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗУСЕСИФ, не са допустими разходи, които не попадат във включени в документите
по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Основателно е
възражението на оспорващия, че за да бъде законосъобразен отказът, издаден на
това основание, органът следва ясно и недвусмислено да посочи и обоснове от кой
конкретен документ следва недопустимост на категорията разходи.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на
управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за
всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за
кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите
трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2
от ЗУСЕСИФ, издателят на акта не е уточнил кое точно основание по този текст е
имал предвид: дали разходите не попадат във включени в документите по чл. 26,
ал. 1 или в категориите разходи по одобрения проект, като хипотезите са
различни. От друга страна следва да се има в предвид и че основанието по чл.
57, ал. 1 ЗУСЕСИФ само по себе си не е достатъчно, защото ако органът е приел
наличие на някоя от хипотезите на алинея 1, той трябва да посочи точно и онези
разпоредби от актовете по чл. 59 от ЗУСЕСИФ, на които счита, че конкретният
разход не съответства. Това са, както съответният акт на Министерския съвет–
Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за
допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г., така и
актовете по алинея 2 на чл. 59 от ЗУСЕСИФ за съответната програма и по точно
Наредба № Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество.
В случая органът е посочил чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗУСЕСИФ, но не е посочил конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59,
ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ, което е достатъчно основание за отмяна на решението в
тази част. Законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изрично
изисква кумулативно посочване, както на фактическите, така и на правните
основания. Налице е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са
посочени фактическите основания за издаване на акта, водещо до ограничаване
правото на защита на адресата на акта, а поради това и основание за отмяна по
чл. 146, т. 3 от АПК. Следва да се посочи, че тези фактически основания не
могат да бъдат извлечени и от останалите документи по преписката.
В гореизложения смисъл са и: Решение №
16992/12.12.2019 г. по адм. дело № 1802/2019 г. на ВАС, VII о.; Решение № 11257/25.09.2018
г. по адм. дело № 5594/2018 г. на ВАС, VII о.; Решение № 10639/25.08.2017 г. по
адм. дело № 5524/2017 г. на ВАС, VII о.; Решение № 4072/13.04.2020 г. по адм.
дело № 14702/2019 г. на ВАС, VII о.
По отношение на т. 3 от диспозитива на решението,
съдът счита следното:
В тази част волеизявлението на административния орган
е неясно и не позволява изясняване същността на акта. Видно от мотивите на акта,
органът се позовава на определена от него финансова корекция с друг по-рано
издаден административен акт - Решение № BG05M9ОP001-2.090-0022/14 от 19.06.2023
г. В същото време, в диспозитива на акта е посочено, че органът извършва
финансова корекция по установено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от
ЗУСЕСИФ, както и че на основание чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, отменя предоставена
БФП за сумата от 1 678, 93 лева. Не става ясно дали органът определя нова
финансова корекция, което би представлявало нарушение на чл. 71, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, или предприема действия в изпълнение на по-рано издадения акт /Решение
№ BG05M9ОP001- 2.090-0022/14 от 19.06.2023 г./. Волята на административния
орган следва да бъде ясно изразена. Неяснотата в разпоредителната част на акта
води до невъзможност съдът да осъществи контрол за законосъобразност и
представлява самостоятелно основание за отмяна на акта в посочената част.
По изложените съображения, решението в частите по т.
2.2. и по т. 3 от диспозитива на решението е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено в тези части, като в частта по т. 2.2. от диспозитива на решението
преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
при спазване указанията на съда за излагане на конкретика относно спазените и нарушени
/в случай, че прецени такива за налични/ критерии за допустимост на заявените
разходи.
Решението в останалата му оспорена част – в частта по
т. 2.1. от диспозитива на решението, е законосъобразно, а подадената срещу него
в тази част жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е частично основателна.
Претендираните и действително направени от оспорващия разноски по делото са в
общ размер на 1238,37 лева, от които: 38,37 лева – внесена държавна такса, и
1200 лева– договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не
намира за прекомерно. Съразмерно на уважената част от жалбата, претенцията е
основателна в размер на 520,12 лева /1992,70 лева : 4796,19 лева = 0,42 х
1238,37 лева = 520,12 лева/, която сума следва да бъде присъдена на оспорващия.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултското възнаграждение е
частично основателна. Административният орган има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултското възнаграждение е
основателна в размер на 58 лева /2803,49 лева : 4796,19 лева = 0,58 х 100 лева = 58 лева/,
която сума следва да бъде присъдена на МТСП.
Следователно по компенсация МТСП следва да бъде
осъдено да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 462,12 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Община Сливен, Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане, издадено на 28.08.2023
г. от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 при Министерство на труда и социалната политика, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА по т. 2.2. от диспозитива на решението, с която е
определен размер на неверифицирани разходи: 313,77 лева по бюджетен ред III.4.1
Непреки разходи, И В ЧАСТТА по т. 3 от диспозитива на решението, с която е
извършена финансова корекция в размер на 1 678, 93 лева и се отменя предоставена
БФП за сумата от 1 678,93 лева.
ВРЪЩА преписката в отменената част по т. 2.2. от
диспозитива на решението, на административния орган за ново произнасяне при
спазване на дадените в мотивите на настоящото съдебно решение указания.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Сливен, подадена срещу
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, издадено на
28.08.2023 г. от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 при Министерство на труда и
социалната политика, В ЧАСТТА по т. 2.1. от диспозитива на решението, с която е
определен размер на неверифицирани разходи: 2 803,49 лева по бюджетен ред I.I.2.2
Разходи за предоставяне на социалните услуги Центрове за грижа за хора с
увреждания и възрастни хора (за лица с п. р., лица с у. и., лица с различни
форми на д. и възрастни хора в н. за с.), отчетени разходи за електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция ЕВН България Електроснабдяване ЕАД.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика
да заплати на Община Сливен с код по БУЛСТАТ: ********* разноски по делото в
размер на 462,12 /четиристотин шестдесет и два лева и дванадесет стотинки/ лева,
определени след компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: