Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………
……........................, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря Румела
Михайлова, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. д. № 2017/2021 г.
по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на Д.А.С.,
подадена чрез адв. В.М. и адв. Ц.Л. ***, против Решение № 1108 от 29.07.2021 г.
по адм. д. № 2766/2020 г. на АдмС - Варна, с което е отхвърлена предявената от касатора
искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ с
искане за присъждане на обезщетение в размер на 16 000 лв. за претърпени в
периода 21.02.2020 г. - 30.09.2020 г. неимуществени вреди, вследствие на бездействие
на ответника, изразяващо се в неосигуряване на течаща вода за целия му престой
в Затворническо общежитие (ЗО)– Разделна, никакви действия по осигуряването на дезинфекция,
дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО – Разделна, липса на осигурени
медицински прегледи, както и поради неосигурени нормални условия за престой на
открито в ЗО – Разделна, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба - 16.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът настоява, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, немотивирано, постановено при
едностранно и непълно разглеждане на твърденията на страните и доказателствата
по делото, при съществено нарушение на материалния закон и при неправилно
установена фактическа обстановка. Позовавайки се на показанията на свидетелите И.П
и С.П, които не са оспорени от ответника, както и на представения от ответника
график за режим на водата и на нормата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, касаторът
сочи, че е доказано несъмнено наличието на вредоносно бездействие на ответника,
изразяващо се в неосигуряване на течаща вода и нормални условия за живот в ЗО –
Разделна. В подкрепа на извода за процесното вредоносно бездействие се сочи и
практиката на ЕСПЧ и на решенията по адм. д. № 568/2016 г. на АдмС – Хасково,
решение по адм. д. № 1633/2018 г. на АдмС - Бургас, решение по адм. д. № 574/2017
г. на АдмС - Враца, по които дела съдът е приел, че неосигуряването на течаща
вода на лишените от свобода, води до нарушение на Конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Според касатора неправилно
първоинстанционният съд приема за неоснователни и възраженията му за наличието
на вредители – дървеници, като се сочи, че предприетите действия от ответника
са неефективни и е некачествено отстраняването на вредителите. На следващо
място, касаторът твърди, че е доказана и липсата на нормални условия за престой
на открито, като се позовава на заявеното от вещото лице, че ищецът е дал
достоверна информация във връзка с престоя на открито, която информация е
съответстваща на твърденията му в исковата молба – за липса на изграден навес и
тоалетна.
Искането е да се отмени обжалваното решение
и да се осъди ответникът да заплати исканото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.2, вр. чл.36 от ЗАдв. В съдебно заседание касаторът
поддържа искането за отмяна на обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът – ГД „ИН“ София, в депозирани
по делото чрез процесуален представител ст. юриск. С., писмен отговор и писмено
становище, се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната
жалба и за законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Искането
е да се остави в сила обжалваното решение и в полза на ответника да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба, като настоява, че обжалваното
съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните
правила.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е в законоустановения в чл. 211 от АПК срок и произхожда от лице,
участвало в първоинстанционното производство.
Административният съд, като съобрази наведените касационни основания,
мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които са изведени от
първоинстанционния съд от събраните по
делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е установил, че ищецът С. е
лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна, за да търпи наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 5 години, наложено му по НОХД № 1413/2018 г. по описа
на Окръжен съд – Варна. Започнал е да изтърпява наказанието от 15.05.2018 г.
като през исковия период (21.02.2020 г. - 30.09.2020 г.), е бил преведен да
изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие – Разделна към Затвора
Варна.
Относно твърдението за неосигуряване на
течаща вода в ЗО Разделна, първоинстанционният съд е приел, че съгласно график
за прекъсване на водоподаването, в ЗО „Разделна” е въведен временен режим на
водоподаване предвид повишена консумация за питейни нужди и намаления дебит на
постъпващата такава. С графика е разпоредено прекъсване на водоподаването във
времевите интервали от 12:30 ч. до 15:00 ч. и от 22:00 ч. до 05:00 ч., като е
разпоредено утвърденият график да се спазва до отпадане на необходимостта. Същевременно е установено, че от
администрацията на затвора са взети мерки за компенсиране липсата на течаща
вода с осигуряване на вода посредством 4 бр. водоноски с питейна вода и 2 бр. цистерни с вода за битови нужди с
обща вместимост 10 тона, който факт се потвърждава и от гласните показания на
разпитаните по делото свидетели л. св. П. и П.. Направен е извод, че
водоподаването (течащата вода) в ЗО – Разделна не е липсвало, а е въведен режим
само за определени интервали от време, по-голямата част от които съвпадат с
тъмната част на денонощието, във времето за сън на лишените от свобода. Съдът
посочва, че причината да бъде въведен режимът на водоподаване – намаляване на
дебита на вода от собствен водоизточник, се явява форсмажорно обстоятелство,
което не може да бъде вменено във вина на ответника. Прието е, че независимо от
въведения режим и въпреки намаления дебит на водата от собствения водоизточник,
на лишените от свобода е осигурена възможност да поддържат личната си хигиена,
като им е осигурявана топла вода, макар и за кратки периоди от време в
денонощието, поради което съдът заключил, че не е налице нарушение на правата
на ищеца, което да е основание за ангажиране отговорността на ответника по
чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
Относно твърденията за липса на действия
по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО - Разделна, първоинстанционният съд, е приел, че през
исковия период помещенията са третирани четири пъти със средства за химична
дезинсекция и атомизация – на 17.03.2020 г., на 11.05.2020 г., на 09.07.2020
г., на 18.09.2020 г. На посочените дати помещенията са били третирани с
различни препарати против – хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, дрешни въшки,
комари, мухи, плъхове и мишки. Съдът е приел, че се доказва по категоричен
начин реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация от
страна на ГД „ИН” с цел на лишените от
свобода да бъдат осигурени добри условия в спалните и общите помещения.
Наличието на инсекти в помещенията, въпреки извършените мероприятия, съдът е
посочил, че може да се дължи на други фактори, които способстват за наличието
им, като се е позовал и на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, според която
задължението за полагане на грижи и поддържане на спалните помещения е
възложено на самите лишени от свобода. Направен е извод, че твърденията на С.
са опровергани от доказателствата по делото, поради което заявената претенция е
неоснователна.
Относно твърденията за липса на осигурени медицински
прегледи и грижи за здравето на С., съдът е приел, че се установява
предоставянето на С. през исковия период на медицинска помощ – като са
регистрирани 6 посещения в лекарски кабинет, с което се опровергават твърденията на ищеца, респ. неоснователно е възражението
му и в този аспект. Изводът на първоинстанционния съд се основава събраните
доказателства – Книга за медицински прегледи на лишените от свобода, Дневник за
регистриране на лишението от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ и
показания на разпитаните свидетели.
Твърденията за бездействие от
администрацията на ЗО - Разделна да осигури на ищеца нормални условия за
престой на открито – санитарен възел и навес за предпазване от неблагоприятни
метеорологични въздействия, първоинстанционният съд е приел за неоснователни.
Посочено е, че липсва регламентация, която да задължава пенитенциарните
заведения в Република България да изграждат в карето за разходки на открито
санитарни възли, и да осигуряват течаща вода. Съдът се е позовал на
разпоредбата на чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС, като след тълкуване, е установил, че
изискването за осигуряване на съоръжения за защита при лошо време има
препоръчителен характер, а не вменява задължение на съответната администрация.
Посочил е, че обособеното място за престой на открито в ЗО - Разделна се намира
в непосредствена близост до пост № 2/партер/, където има изграден санитарен
възел и при изразено желание от страна на лишените от свобода, същите се
извеждат от престоя на открито и се конвоират до там. Съдът се е позовал и на
разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, според която престоят на открито е
право на лишения от свобода, а не негово задължение, като е направен извод, че
претенцията е неоснователна.
Позовавайки се и на заключението на
съдебно психологичната експертиза на вещото лице, съдът е установил, че към
момента на провеждане на изследването не е установена психологична травма,
която да е в пряка причинно-следствена връзка с престоя на ищеца в ЗО – Разделна,
т.е. не може да се приеме за категорично доказано наличието на вреда. Сочи се,
че извършените тестове определят личността на ищеца като такава с голяма
емоционална стабилност, но със слаба комуникационна връзка с другите и
склонност към социална самоизолация, като и трите индикатора – депресия,
тревожност, стрес, при ищеца са в норма. В дадените уточнения в открито съдебно
заседание вещото лице дава предположение, че тези личностни характеристики са
били присъщи за ищеца и преди влизането му в затвора, което в настоящия случай
е трето по ред. В допълнение към горното съдът намира, че следва при решаване
на спора да се съобрази и възникналата през 2020 г. пандемия от COVID 19 и
обявеното във връзка с нея извънредно положение, както и наложените
противоепидемиологични мерки, което обстоятелство не трябва да бъде
пренебрегвано, тъй като пандемичният характер на епидемията се явява
допълнителен източник на стрес, в това число и за лишените от свобода.
Крайният извод на първоинстанционния съд
е, че не се доказва по делото нито едно от заявените от ищеца основания –
неоснователно бездействие на администрацията на затвора, от които се твърди, че
ищецът е търпял неимуществени вреди през исковия период.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 ЗИНЗС
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, като същата е изведена от доказателствата по делото,
разгледани поотделно и в съвкупност.
Правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че не е налице бездействие по отношение липсата на осигурен достъп до течаща
вода в ЗО – Разделна. Обстоятелството, че временно бива прекъснато
водоподаването по график (от 12:30 ч. до 15:00 ч. и от 22:00 ч. до 05:00 ч.),
предвид и данните за осигурени водоноски и цистерни, не е равнозначно на
неосигуряване на достъп до течаща вода. От една страна, както и
първоинстанционният съд посочва, времевият интервал на прекъсване на
водоподаването е само за два периода от денонощието. В тези периоди се
предполага, че по график лишените от свобода лица си почиват, респ. липсата на
активност през тези части от денонощието не предполага висока степен на
необходимост от ползване на течаща вода. Същевременно безспорно от доказателствата
по делото се установява, че са взети и своевременно мерки за компенсиране
липсата на течаща вода с осигуряване на вода посредством водоноски с питейна
вода и цистерни с вода за битови нужди. Освен това, доколкото прекъсването на
водоподаването е по график, налице е яснота у лишените от свобода лица за
периодите на спиране на водоподаването, предвид ежедневната цикличност на
спирането. Последното сочи на обективна възможност лишените от свобода през
времето, когато не е спряно водоподаването да се запасят с вода за пиене и за
битови нужди, ако не желаят да ползват осигурената от администрацията вода от
водоноските и цистерните през периода, когато е спряно водоподаването.
Ползването на банята също е по график и
във времевия отрязък за тези хигиенни нужди, предвид графика за спиране на
водоподаването, не се установява да е спирана водата, т.е. напълно
неоснователни са оплакванията на касатора в този аспект.
Освен това, графикът за прекъсване на
водоподаването е въведен на 09.07.2020 г., респ. за част от исковия период (от
21.02.2020 г. до 09.07.2020 г.) напълно несъстоятелно е твърдението за наличие
на бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неосигуряване на течаща
вода и за нанесени неимуществени вреди.
Безспорно по принцип прекъсването на
водоподаването създава неудобства. В случая, предвид въвеждането на график и
обезпечаването с водоноски и цистерни, това неудобство не е в степен, която да
обосновава извод за неизпълнение на задължението на администрацията за
осигуряване на течаща вода, респ. за съществено засягане на ищеца поради. Следва
да се има предвид, че разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС може да бъде
тълкувана, че под течаща вода се има предвид не само водата, която е от
водопровода, ВиК дружествата или собствен водоизточник. За течаща вода може да
се приеме също и осигурената вода при „изключителни” случаи, какъвто е
настоящият. С доставените количества питейна вода и за битови нужди, С. е могъл
да задоволи хигиенните си нужди, поради което не е бил лишен от достъп до
течаща вода, съответно не са настъпили твърдяните вредни последици.
Прави впечатление и че според
изготвения график за ползване на затворническата баня при ЗО - Разделна
лишените от свобода, които работят имат право да ползват банята всеки ден от
понеделник до събота, докато лишените от свобода, които не работят по два пъти
седмично. Това разпределение се обяснява с факта, че полагащите труд, предвид
физическите усилия в трудовия процес, съответно имат нужда от по-строга хигиена.
В случая касаторът С. за периода 09.07.2020 г. – 30.09.2020 г. не полага труд в
затворническото общежитие, като не е изложил твърдения, че поради някаква
причина – здравословна или друга, има необходимост от много по-често ползване
на баня, в сравнение с обичайното.
Касаторът неоснователно се позовава на решение
по адм. д. № 5479/2018 г. на АдмС - София – град, което е неотносимо
в случая, защото фактическата обстановка се различава от настоящото дело. В казуса
по соченото решение не е установено по делото да е имало техническа причина или
неотложни ремонтни, поради които е имало режим на водата, докато по настоящото
производство много ясно е посочено в изготвен График (л. 122), че графикът за
прекъсване на водоподаването е въведен поради повишена консумация на вода за
питейни нужди в ЗО - Разделна и намаления дебит на новопостъпващата такава от
собствен водоизточник, с оглед осигуряване на необходимите комунално-битови
условия. От друга страна, по настоящото дело се установява и че са били
предприети мерки от страна на администрацията на затвора, като ежедневно на
територията на ЗО – Разделна, са били осигурявани четири броя водоноски с
питейна вода с вместимост 1.2 тона всяка, както и 2 цистерни с обща вместимост
от 10 тона вода за битови нужди, чрез които се обезпечава наличието на вода за
времевия период - писмо на Зам.-началник „РНОД” на Затвора Варна /л .112-114/.
Безспорно за посочените интервали от време
от денонощията в периода от 09.07.2020 г. до 30.09.2020 г., поради форсмажорни
обстоятелства, не е имало вода, но администрацията на затвора е предприела
мерки, като е осигурила вода за лишените от свобода. Осигурените количества
вода за лишените от свобода, дори и при техническа трудност за употреба,
предвид извличането й от цистерната или водоноската, съответно пренасянето й,
безспорно сочи, че за процесния период е била осигурена питейна вода и за
битови нужди.
Предвид изложеното, неотносимо към
настоящия спор е и решението по адм. д. № 1633/2018 г. на АдмС – Бургас, според
което също е била установена неяснота, поради какви причини е имало режим на
водата и ограничен достъп до санитарен възел/баня.
Няма данни решенията, на които се
позовава касатора да са потвърдени от Върховния административен съд, а и същите
не представляват задължителна за приложение за настоящия съд съдебна практика.
Показанията на свидетеля С.П противоречат
на доказателствата по делото. Свидетелят е дал показания пред
първоинстанционният съд, че „вечерта без да се предупреждава, без нищо, водата
се спираше... Ако не си се подсигурил с вода, тях не ги интересува, след 22.00
ч. дали имаш да пиеш вода”. Както се посочи, била е налице яснота у лишените от
свобода за режима на водата предвид цикличността на прекъсването на
водоподаването през денонощията. Обезпечаването с водоноски и цистерни през
деня с вода за питейни нужди и за битови нужди е именно с цел лишените от
свобода от ЗО - Разделна да се подсигурят с вода за обезпечаване на своите
нужди.
Показанията на свидетеля И.П, че „водата
беше тинясала“, настоящият касационен състав не кредитира, доколкото става
въпрос за субективно възприятие, недоказано по надлежния ред по делото.
Правилен и обоснован е и изводът на
първоинстанционния съд за неустановяващо се бездействие от страна на
затворническата администрация по отношение предприемането на действия по
осигуряване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация. С оглед на представените
доказателства за мониторинг, дезинфекция и дератизация от страна на
затворническата администрация се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на
затворническата администрация, с цел осигуряване на лишените от свобода на
добри условия в спалните и в общите помещения. В случая, вероятно действително
са били налице дървеници и др. насекоми и именно поради това администрацията на
затвора е възложила, както планирано, така и извънредно предоставяне на
услугата по мониторинг, дезинсекция и дератизация на спалните и на общите площи
в сградата. Ноторно известно е, че борбата с дървеници и хлебарки (както и с
гризачи - плъхове и мишки) е трудна и изисква постоянство. Наличието на
вредители, въпреки постоянно полагани усилия от затворническата администрация
за борба с тях, не означава, че всяка периодична обработка на площите е
„неефективна“ и „некачествено са отстранени вредителите“. Напротив,
обстоятелството, че периодично се извършват мероприятия в тази насока, сочи на
извод, че администрацията на затвора не бездейства, а полага усилия за
подобряване на условията в затвора.
Правилно първоинстанционният съд се е
позовал и на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, според която хигиената в
спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
лишените от свобода, които се грижат за почистването. В този смисъл С. е могъл
и да положи необходимите грижи да поддържа хигиената в помещението.
Предвид изложеното, соченото пред
първоинстанционния съд от двамата свидетели на ищеца, че С. е бил подложен на ухапвания
от дървеници, не следва да се приема, че обосновава извод за бездействие от
страна на затворническата администрация да осигури дезинфекция, дезинсекция и
дератизация на помещенията в ЗО – Разделна. Освен това не са налице данни от
извършените медицински прегледи на ищеца, удостоверяващи наличието на
твърдените от свидетелите „постоянни ухапвания от дървеници“. Не са приети и
никакви доказателства за „многократно“ подавани сигнали за наличието на
дървеници.
Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил
исковата претенция за вреди и по отношение на твърденията за липса на осигурени
медицински прегледи и грижи за здравето на С. в ЗО - Разделна. Безспорно от
представените доказателства пред съда – Книга за медицински прегледи на
лишените от свобода и на Дневник за регистриране на лишените от свобода, регистриране
на лишението от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ, се установява, че С.
е бил преглеждан от лекар специалист 6 пъти. Реално прегледите са били 7 – на
02.03.2020 г., на 16.03.2020 г., на 18.03.2020 г. 13.04.2020 г., на 06.07.2020
г., на 12.07.2020 г., на 20.07.2020 г. В този смисъл са налице данни, че на С.
му е била оказвана медицинска помощ в ЗО - Разделна. Обстоятелството, че по
време на престоя си в ЗО – Разделна, С. е бил прегледан 7 пъти, сочи за едно
изключително адекватно отношение на администрацията на затвора и на лекаря към
здравето на лишените от свобода. Същевременно така установяващото се от
посочените доказателства, опровергава твърденията на С., че не са му осигурили
медицински прегледи, поради което е бил лишен от медицинска помощ. В исковата
молба, както и в касационната жалба не са изложени конкретни причини С. да е
имал нужда от медицински грижи, съответно да му е била отказана или да не е
имало лекар специалист. В потвърждение на извода за осигурявана от ответника
медицинска помощ, са и показанията на разпитаните свидетели П. и П., които
посочват, че лекарят в ЗО - Разделна идвал един ден, после две-три седмици не
идва, както и че при алергични реакции от ухапвания от вредители, са били
поставяни инжекции. От показанията на свидетелите се установява и че при
необходимост, оплаквания на лишен от свобода, ЗО – Разделна се посещава от
лекар специалист за извършване на преглед. Следва да се съобрази и че регламентираният
от законодателя ред за достъп на лишените от свобода до лекар при нужда
(например задължението на затворническата администрация да осигури преглед от
медицински специалист в срок до 24 часа от вписването на желанието на лишените
от свобода в дневника) е изключително по-улеснен и благоприятен, в сравнение с
възможностите за достъп до медицинска помощ на гражданите, нелишени от свобода.
Правилен е и изводът на първоинстанционния
съд, че не се установява и бездействие от страна на затворническата
администрация да осигури санитарен възел и навес за предпазване от
неблагоприятни метеорологични въздействия като условия в местата за престой на
открито.
Действително липсва правна регламентация,
която да задължава пенитенциарните заведения в Република България да изграждат
в местата за престой на открито на санитарни възли и навес за предпазване от
неблагоприятни метеорологични въздействия. Правилното тълкуване на нормата на
чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС действително сочи, че само ако е налице възможност местата
за престой на открито предлагат защита при лошо време, т.е. разпоредбата има
препоръчителен характер, а не вменява задължение на съответните администрации,
респ. не е налице твърдяното от ищеца задължение за действие – осигуряване на навес
в мястото за престой на открито.
Съгласно нормата пък на чл. 71, ал. 7 от
ППЗИНЗС, при неблагоприятни атмосферни условия и вредни за здравето на лишените
от свобода и служителите условия престоят на открито може да бъде прекратен или
отменен от медицински специалист, от дежурния главен надзирател или от дежурния
командир на отделение, като в тези случаи времето за престой на открито при
възможност се компенсира през следващите дни. Тоест в случаите, когато не е
прекратен престоят на открито се предполага, че атмосферните условия не са
неблагоприятни, както и че условията не са вредни за здравето на лишените от
свобода, а в случаите на прекратена престой на открито поради лоши атмосферни
условия, вредни за здравето е предвидено компенсирането на времето за престой в
друг ден.
Освен това, целта на престоя на открито е
поддържане на доброто физическо здраве, отдих и разходки, слънчеви бани и
закупуване на стоки от лавката - чл. 71, ал. 3, ал. 5, ал. 9 и ал. 13 от
ППЗИНЗС.
Предвид условията в местата за лишаване от
свобода, разходката на открито, под лъчите на слънцето, може да има ползотворен
резултат за здравето на лишените от свобода. Условията в килиите, предвид
специфичния характер, слънчевата светлина и достъпа до външни прозорци са
ограничени от съображения за сигурност. Затова разходка или спорт на открито,
не под навес, биха били от полза за здравето на лишените от свобода (например
да си набавят необходимия им Витамин D).
Съдът съобразява, че часовете за престой
на открито са ограничени и не са пикови за летния период, а по-голямата част от
исковия период (от 21.02.2020 г. до 30.09.2020 г.), е именно летният, а и не
може да се приеме, че през всяко друго време, когато ищецът е бил в мястото за
престой на открито е валяло дъжд или сняг и това е ограничило времето му за
престой на открито.
Неоснователно е и възражението на касатора
за ограничаване на времето му за престой на открито поради липса на осигурен
санитарен възел в мястото за престой на открито. Престоят на открито на
лишените от свобода според чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС следва да бъде не
по-малко от 1 час на ден. Лишените от свобода следва да предвидят по кое време
на деня ще излязат, съответно да облекчат биологичните си нужди преди това и да
оползотворят максимално времето за разходка, спорт или друго физическо
занимание. Желанието на лишените от свобода да излязат на открито, да
спортуват, следва да съобразят с биологичните си нужди. Както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, в случай на здравословно неразположение или
по други причини, лишените от свобода може да не излизат на открито, доколкото
престоят на открито е право, но не и задължение за лишените от свобода лица. Не
са налице и доказателства, от които да се установява, че на С. е отказан достъп
до санитарен възел по време на престоя му на открито или след осигурен му такъв,
да не е продължавал престоят му на открито. Същевременно са налице
доказателства, че обособеното в ЗО – Разделна място за престой на открито, се
намира в непосредствена близост до пост № 2 /партер/, където има изграден
санитарен възел и при желание на лишените от свобода, същите се конвоират до
там - писмо рег. № 79/18/15.03.20201 г. на Зам.-началника на Затвора Варна.
Настоящият състав на съда намира, че
сочените от касатора като „ноторно“ известен, според него факт на подаване на
хиляди жалби от лишените от свобода в ЗО –Разделна за подлагане на постоянни
ухапвания от дървеници и „общоизвестен“ факт, че РБ е многократно осъждана от
ЕСПЧ за лошите условия в местата за лишаване от свобода, не обосновават сами по
себе си, извън конкретно установените по настоящото дело факти, наличие на
основание да се направи извод за основателност на процесната в случая искова
молба и за неправилност на решението на първоинстанционния съд.
Твърдението в касационната жалба, че
вещото лице е дало достоверна информация във връзка с престоя на С. в
затворническото общежитие, е ирелевантна за настоящия спор. Заключението по
въпросната съдебно психологическа експертиза е относимо за установява на
неимуществените вреди, понесени от ищеца. По аргумент обаче от чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага - по силата на
закона, до доказване на противното, в случаите на причинени вреди на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Предвид изложеното в случая не е необходимо ищецът
да установява наличието на вреди, а от друга страна, въпросното заключение по
допуснатата съдебна експертиза не способства по никакъв начин за установяване
на наличието на бездействие от страна на ответника по иска.
В обжалваното решение, първоинстанционният
съд подробно е обсъдил, като е изложил мотиви по всеки един довод на ищеца.
Фактът, че не са приети твърденията на ищеца за основателни, не означава, че
решението не е мотивирано. Неоснователно е възражението за необоснованост
на обжалвания съдебен акт. Съдът се е позовал на фактите, които се
извличат от доказателствата по делото, на разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както
и е направил обстоен анализ на твърденията в исковата молба.
Необосноваността като касационно основание
по чл. 209, т. 3, пр. посл. от АПК се проявява в
погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда относно спорните или
релевантните за спора факти, поради което се е достигнало до погрешни изводи по
съществото на спора, което в случая не е налице. Необосноваността е
самостоятелно основание за отмяна на неправилно съдебно решение и същата по
никакъв начин не е свързана, а и не може да бъде свързана с обема или начина на
формулиране /текстово/ на съдебния акт. Противоречието на направените изводите
от фактическа страна и изведените правни изводи не е необоснованост, а
евентуално нарушение на материалния закон, което в случая, както се посочи не е
налице.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, за което касационната
инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожността му.
Касационната жалба се явява неоснователна
и следва да се остави в сила
обжалваното решение.
При този изход на процеса, ответникът има
право на разноски, но искането му в случая за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не следва да бъде уважено. Касаторът - Д.С., е лице, освободено от
заплащане на държавна такса и разноски и независимо от разпоредбите на чл. 143,
ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК и чл. 286 от ЗИНЗС, и по аргумент на противното
на чл. 78, ал. 6 от ГПК, не следва касаторът да се осъжда да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ответника по касационната жалба.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл първо от АПК, във
връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1108 от 29.07.2021 г. по адм. д. № 2766/2020
г. на АдмС – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.