Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2173/28.11.2019г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател съдия
Горги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4262 по описа на съда за 2019 година,
Р Е Ш И :
Изменя Наказателно постановление
№ 441657-F477160/11.06.2019
г. на Б.С.Г. – началник на Отдел Оперативни дейности-Варна в Централно управление
на Национална агенция на приходите, с което на Н. ООД, ЕИК по Булстат
200 645 960, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ Г.Д.Н.,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лева
на основание чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за
извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
тъговските обекти чрез фискални устройство на министъра на финансите, като намалява размера на имуществената
санкция на 500 лева.
Да се изпратят
съобщения на Н. ООД чрез адв.В.Д. и Централно управление
на Национална агенция на приходите, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване
с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено пред Административен
съд гр.Варна по
реда на глава XII на Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила
на решението административно-наказателната преписка да се върне на Териториална
дирекция на Национална агенция на приходите гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ:
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от Н. ООД чрез адв.В.Д. против Наказателно постановление Наказателно
постановление № 441657-F477160 от 11.06.2019 г.,
издадено от Б.С.Г. – началник на Отдел Оперативни дейности-Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите.
Във въззивната жалба се оспорва фактическата
обстановка, сочи се на допуснати множество и съществени нарушения на законови
разпоредби и се моли съда да отмени наказателното постановление изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.В.Д., редовно упълномощен. По същество адв.Д. пледира за отмяна на наказателното постановление на
изложените във въззивната жалба основания, освен това счита, че
административно-наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Д.Ф., редовно
упълномощена, която моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2019 г. И.Д.И.
и П.Г.Д.-Б. – служители в ТД на НАП гр.Варна, решили да извършат проверка в
търговски обект – магазин за продажба на сладкарски консумативи, намиращ се в
гр.Варна, ул.Екатерина Симитчиева № 12, стопанисван
от Н. ООД. В 12:30 часа инспекторите се представили и започнали проверка, при
която установили, че дневния оборот от ЕКАФП съгласно междинния отчет от ФУ до
него момент е в размер на 850,04 лв., а фактическата наличност в касата на обекта
е в размер на 406,35 лв. съгласно
изготвен опис на паричните средства, не е имало начална касова наличност, няма
установени операции по въвеждани или изваждане на пари от касата по фискалното
устройство, установена е разлика от 443,69 лв.
Съставен бил протокол
за извършена проверка № 0280703 от 01.03.2019 г.
от инспекторите на НАП, в който описали горепосочените
констатации.
На 14.03.2019 г. И.Д.И.
– инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F477160, в който описал горните обстоятелства, като приел, че е налице
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите. На същата дата ГГ.Д.Н. като управител на Н. ООД получил копие от
АУАН, като не направил писмени възражения по констатациите.
На 11.06.2019 г. е
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в
АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.33 ал.1от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на министъра на финансите и е ангажирал обективната отговорност на Н. ООД на
основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/,
като наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лева.
От приложената справка
от Търговски регистър при Агенцията по вписванията е видно, че Н. ООД е с
управител ГГ.Д.Н..
В съдебно заседание бе
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя И.Д.И.. Според неговите
показания при проверката в обекта присъствал управителя на дружеството Г.Д..
Установили разлика между касовата наличност и
фактическата наличност. В касовия апарат към момента нямало никакви служебно
въведени или изведени суми, видно от междинния отчет, който е представен като
доказателство. Самият апарат притежавал такива функции, което също е видно от
отчета, който е изведен. Управителят дал обяснение, че разликата се дължи на
платени фактури от касата и също така и от стоки от разнос.
Не са установили неиздаване на касови бележки. С оглед установената разлика и
тъй като не е била регистрирана промяна на касовата наличност по фискалното
устройство, И. съставил АУАН.
Гореизложената
фактическа обстановка се приема от съда за установена чрез посочените гласни и писмени
доказателствени средства, кредитирани от съда, които не се оспорват от
страните.
Съдът, в изпълнение на
задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно-наказателното производство, прави следните
правни изводи:
Наказателното постановление
е връчено на 02.09.2019 г. на управителя на Н. ООД Г.Н.. Жалбата срещу него е
подадена на 09.09.2019 г. Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимно лице и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН е съставен от
И.Д.И. – инспектор по приходите, съгласно изискванията на чл.193 ал.2 от ЗДДС.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Б.С.Г. – началник
на Отдел Оперативни дейности-Варна в Централно управление на Национална агенция
за приходите, упълномощено със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.
на изпълнителния директор на НАП съгласно изискванията на чл.193 ал.2 от ЗДДС.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението,
квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил
правното основание за ангажиране на обективната отговорност на Н. ООД.
Наказателното
постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.33 ал.1
от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите. Нормата на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите вменява в задължение на
лицата, извършващи продажба на стоки и услуги
извън случаите на продажба да регистрират всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във
ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
По делото е
установено, че към датата на проверката - 01.03.2019 г. в стопанисвания от Н. ООД
търговски обект не е било изпълнено задължението да се отбележи всяка промяна
на касовата наличност. Бездействието е било установено от служители на ТД на
НАП-Варна. Законодателят е предвидил за извършено нарушение по смисъла на чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите да се ангажира на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС обективната отговорност на ООД.
Съдът счита, че
наложеното наказание имуществена санкция в размер от 600 лева е завишено и не
отговаря на тежестта на нарушението. В атакуваното наказателно постановление е
посочено, че това е първото нарушение на ООД. Едновременно с това съдът отчете
и аргументите на въззивника, че проверката е била извършена по време на
доставка на стоки на клиент, която била отчетена във ФУ, но по която още не
била направено плащането и не били постъпили парите в обекта и това довело до
установената разлика. Това не оправдава извършеното от него нарушение, но
следва да се вземе предвид при определяне на наказанието. С оглед на изложеното
съдът счита, че минимална имуществена санкция в размер на 500 лева ще изпълни
целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН и ще превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че не е изяснена
фактическата обстановка, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата, които го обосновават. В наказателното постановление е описано
ясно и точно каква е била касовата наличност по ФУ и каква е била фактическата
наличност, установената разлика и че установената промяна в касовата наличност
не е отразена чрез операция въвеждане/извеждане във ФУ. Като доказателство,
което потвърждава извършеното нарушение, е посочен протокола за извършена
проверка. Съдът счита, че нарушението е достатъчно ясно и точно
индивидуализирано, позволява на въззивника да разбере в какво е обвинен и да
организира адекватно защитата си, поради което не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита
на нарушителя.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че е допуснато
процесуално нарушение, тъй като за основание за налагане на наказанието е
посочена разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС въпреки че липсва констатация, че
нарушението не води до неотразяване на приходи. Действително в наказателното
постановление не е посочено изрично, че нарушението не води до неотразяване на
приходи. Но съдът счита, че за описаното нарушение коректно е приложена
наказващата норма на чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, тъй като в ал.2 е посоченото
наказанието за нарушаване на реда за отчитане на фискалното устройство, като в
последното изречение на алинеята е посочено, че каогато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 и затова следва да бъде
направена връзката с ал.1. В обстоятелствената част на наказателното
постановление нарушението е описано изчерпателно, посочена е нарушената норма
от Наредба № Н-18/2006 г., коректно е посочена наказващата правна норма и
непосочването на обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на
приходи, не е довело до нарушаване на правото на защита на ООД.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че е допуснато
процесуално нарушение, като наказващият орган не е съобразил представеното от
дружеството възражение и не е провел допълнително разследване на спорни
обстоятелства. Действително е подадено писмено възражение срещу съставения
АУАН, в което се твърди, че разликата в касовата наличност се дължи на разноса
на стока, за която е издадена фактура и касов бон към нея, не че не е била постъпила
още сумата в обекта. В наказателното постановление са обсъдени аргументите от
възражението, като е посочено, че не са представени доказателства от дружеството
за вида на услугата, не е представена фактура и касов бон за тази услуга и е
преценено възражението като неоснователно. Тези изводи на
административно-наказващия орган се споделят и от настоящия състав на съда.
Доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника не бяха представени и в
хода на съдебното производство. Поради изложеното съдът счита, че в случая не е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, довело до нарушаване
на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност юридическо лице.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба и в съдебно заседание,
че в случая се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството няма извършени други нарушения и няма задължения към
бюджета. Нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност от
обикновените случаи на такова нарушение. Нарушаването на правилата за водене на
касовата отчетност възпрепятства проследяването на паричния оборот и влияе на
финансовата дисциплина. Факта, че нарушението е първо за дружеството е взет под
внимание от съда при определяне на размера на имуществената санкция.
Воден от
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :